РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Перник , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500538 по описа за 2020 година
С решение № 2142/16.01.2020г., поправено с решения № 311/06.02.2020г. и №
970/16.07.2020г., постановени по гр.д. № 7509/2020г. по описа на Пернишкия районен съд е
признато за установено, че С. А. С. дължи на цесионера “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, гр. С. сума в размер на 5235.77 лв, непогасени вземания по Договор за потребителски
паричен кредит № *** подписан на *** г., между С. А. С. и „УниКредит Кънсюмьр
Файненсинг“ ЕАД- кредитополучател, прехвърлен с договор за цесия от *** г. на цесионера
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от общо 5235,77 лв., от които: главница:
4627,59 лв., възнаградителна лихва: 443,16 лв. за периода 14.06.2017г.-17.01.2018 г. и
обезщетение за забава в размер на 165,02 лв за периода от 14.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда по чл. 410 ГПК-01.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 01.07.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от С. А. С. , в която се поддържа,
че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по иска.
В срок няма постъпил отговор на въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. С., твърди че ответникът дължи
сумата в размер на: 5235.77лв, от които главница 4627,59 лв., възнаградителна лихва -
443,16 лв. и обезщетение за забава в размер на 165,02 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане. Поддържа, че на *** г. е подписан индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***
г., сключен между „УниКредит Кьнсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата, на който е прехвърлено вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД срещу С. А. С. И. С. С., произтичащо от договор за потребителски кредит
№ *** г. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомление за
извършената цесия. Твърди, че ответникът е бил неизправна страна по договора за кредит и
не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия.
Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на
10.07.2018г
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че не е била извършена валидно цесия, като не
са били налице предпоставки за цедиране на вземането, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Оспорва, че сумата е получена от заемателя. Излага доводи за
нищожност на клаузи в договора, както и на договора за прехвърляне на вземане.
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, се
установява следното :
Между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен договор за
потребителски паричен кредит *** г., по силата на който кредиторът се задължил да
предостави кредит в размер на 5000лв. С платежно нареждане от ***г. сумата е преведена
по сметката на ответника, което се установява и от заключението на приетата по делото
съдебно икономическа експертиза.
Страните са постигнали съгласие, че общият размер на кредита е 5496,76 лв., който
представлява сбор от чиста стойност на кредита -5000,00 лв., такса за разглеждане на
кредита от 190 лв. и застрахователна премия от 279,76 лв. Уговорен е размер на
възнаградителна лихва при годишен лихвен процент 14,99% или уговореният размер на
възнаградителната лихва за срока на договора е от 1785,92 лв. Съгласно приложимите към
договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължи и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница.
2
Сумата, предмет на договора, е следвало да бъде върната на 48 броя месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 151,16 лв., като първата от тях е дължима на *** г., а
последната е с падеж на *** г., което е видно от представения погасителен план.
От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е направил погасителни
вноски в общ размер от 1 376,88 лв., като последното извършено плащане е от ***г.
Ищцовата страна е изпратила до ответника писмо с изх. № ***, с което го уведомява,
че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на
уведомлението. Писмото е връчено на ответника чрез ЧСИ В. чрез поставяне на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК.
Видно от заключението на вещото лице размерът на непогасеното задължение по
договора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
главница-4627.59 лв., от които просрочена главница в размер на 770.94 лв. и редовна
главница в размер на 3856.65 лв., договорна лихва-443.16 лв. Размерът на лихвата за забава
е 165.02 лв.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***
г., сключен между „УниКредит Кьнсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, с който на ищеца се
прехвърлят ежемесечно чрез отделни договори вземания, произхождащи от договори за
парични и стокови кредити. Процесното вземане е прехвърлено на ищеца с индивидуален
договор за прехвърляне на вземания от ***г., като ищецът е упълномощен да уведоми
длъжника от името на първоначалния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането.
Уведомлението за цесията е част от писмо с изх. № ***, описано по- горе.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, който е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени
в чл. 11 ЗПК. Съдът е приел също, че ответникът е неизправна страна по договора, като
кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем и въз основа на заключението на
вещото лице е направил извод, че ответникът дължи сумите, за които е предявен искът.
Решението на ПРС е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му,
въззивният съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на валидно сключен договор за
заем, тъй като същият не носел подписа на потребителя.
От отбелязването, намиращо се в левия долен ъгъл на приложения договор, договорът
е от общо 11 страници. На първа страница от същия не е предвидено полагането на подпис,
3
но такъв е положен на останалите страници от договора, както от страна на заемателя, така и
от страна на заемодателя. В този договор са инкорпорирани общите условия, както и
погасителният план, които са подписани от кредитополучателя. На стр. 5 от същия
потребителят е положил подписа си, декларирайки, че е разбрал и приема написаното на
всяка една от страниците от договора и ОУ, неразделна част от него. С полагането на тези
подписи е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т.27 и чл.11, ал.2 от ЗПК, изискващи
полагането на подпис от потребителя върху договора и всички страници на ОУ. Така
приложеният договор е частен документ, носещ подписа на ответника по делото и тежестта
за доказване неистинността на документа е върху оспорващата страна, т.е. върху ответника,
което следва от разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК, като в хода на производството ответникът
не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че той не е положил подпис върху
страница 5 от договора и върху инкорпорираните в същия ОУ.
Съдът намира, че договорът отговоря на изискванията на ЗПК за действителност,
съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК и навадените в тази насока доводи в жалбата са
неоснователни. В договора е посочени общият размер на кредита и условията за усвояването
му, посочен е лихвен процент и годишен процент на разходите; съдържа погасителен план,
в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж (обективиран в самия
договор), както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
ЗПК реквизити.
Изложените в жалбата доводи за недействителност на договора, основани на
нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1-5 от ЗПК са неоснователни, защото дори и
договорът да не съдържа в пълнота данните за време, място на сключване и др., то това,
предвид разпоредбата на чл.22 от ЗПК не води до недействителност на договора. В
конкретния случай договорът не отговаря само на изискването за посочване място на
сключването му, което не може да обоснове извод, че е налице недействителност на същия.
Изложените в жалбата твърдения, че шрифтът на процесния договор не отговоря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК са недоказани, тъй като по делото не са предприети от
ответника действия по установяването им, и не са събрани доказателства. За да се установи
безспорно размера на шрифта е необходимо компетентно мнение на специализирано лице в
тази област, който да извърши необходимите изследвания. По делото не са предприети
необходимите действия от ответника за събиране на доказателства във връзка с тези му
твърдения. Дори и да бе установено, че шрифтът на договора и общите условия към него, не
отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, това би било формално нарушение, което
обаче не води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение на
основание чл. 22 от ЗПК. Изискването за изготвяне на договора с шрифта, посочен в
цитираната разпоредба на ЗПК е въведено с цел охраняване интересите на икономически по-
слабата страна – кредитополучателя, от недобросъвестни практики, при които сключените
договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае
съдържанието на отделните клаузи. В конкретния случай правата и интересите на
4
кредитополучателя не са нарушени, тъй като представеният по делото договор за заем и
общите условия към него са читаеми, съществува яснота относно съществени елементи на
договора, които са ясно и недвусмислено формулирани. Договорът е сключен в писмена
форма, по разбираем и ясен начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните, което е
видно от посоченото на страница пета от същия.
Във връзка с горното, въззивният съд намира, че жалбоподателят е кредитополучател
по валидно сключен договор за потребителски паричен кредит.
По делото е приложено писмо изх. № ***г. , подадено от първоначалния кредитор
чрез ищеца по делото, с което до ответника е изпратено уведомление, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомлението.
Право на кредитора е съгласно чл. 12, ал.2, б. „б” от ОУ е да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане на две последователни погасителни вноски. Падежът
на месечните вноски е бил 14- то число на съответния месец. Както се посочи, от
заключението на вещото лице е установено, че ответникът е направил погасителни вноски в
общ размер от 1 376,88 лв., като последното извършено плащане е от ***г., т.е. към момента
на изпращане на уведомлението са били налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Писмо изх. № ***г е връчено на ответника чрез ЧСИ В., което е допустимо предвид
разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, даваща възможност на ЧСИ да връчва всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, като чл. 43 ЗЧСИ
предвижда това да се осъществява и от негов служител при условията и по реда на чл. 37-58
ГПК.
От доказателствата, приложени по делото е видно, че самото връчване е извършено
чрез поставяне на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, което уведомление е поставено на
10.07.2018г. Връчителят е направил отбелязване, че е посетил адреса на конкретни дати,
първата от които е 16.06.2018г., като на адреса има магазин за *** и *** магазин и по данни
от съседните магазини, собственикът е заминал в *** преди два месеца. При това
удостоверяване, съдът намира, че е налице редовно връчване на уведомлението при
условията на чл.47, ал.1 изр. последно ГПК, защото е установено, че лицето не пребивава на
посочения от него в договора за кредит адрес и при това положение не е необходимо да се
извършват посещения на адреса за период от един месец.
Горното налага извод, че уведомлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем
е надлежно връчено на длъжника, предвид на което и доводите в жалбата в тази насока
също се явяват неоснователни
По изложените съображения, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
5
ангажиране отговорността на ответника, като видно от заключението на вещото лице,
размерът на задължението за исковия период е равно на претендираните от ищеца суми.
Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното решение, с което искът изцяло е
уважен, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2142/16.01.2020г., поправено с решения №
311/06.02.2020г. и № 970/16.07.2020г., постановени по гр.д. № 7509/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6