Решение по НАХД №4367/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260545/11.12.2020г.         Година 2020        Град Варна

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд      четвърти състав

На двадесет и пети ноември   Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4367 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                       

               Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № ДЗК-45/07.10.2020г. на Директор РЗИ - Варна, с което на В.Я.Й. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на основание чл.212 ал.1 от Закона за здравето.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

         

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В.Я.Й. против НП № ДЗК-45/07.10.2020г. на Директор РЗИ - Варна .

Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата се сочи, че не е посочена материалноправната разпоредба – основание за издаване на НП. Не се сочи нарушената правна норма. Липсват мотиви на наказващия орган за налагане на наказание и описание на фактическата обстановка. Липсват доказателства в подкрепа на възприетата фактология. На санкционираното лице са вменени задължения, които не са установени със закон.  Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

С предписание №ЗП-01-63/09.04.2020г.  и по- конкретно с т.1 и т.4 от същото било предписано провеждане на задължителни противоепидемични мерки във „Кауфланд България, филиал 3400“ , с адрес гр. Варна, бул. „Трети март“ №77 : да се създаде организация в търговския обект за недопускане струпването на хора и за осигуряване на дезинфекция на количките в магазина. Отговорно лице за изпълнение на предписанията била въззивницата Й., в качеството си на управител на филиала. 

На 11.04.2020г. служители на РЗИ посетили търговския обект и констатирали струпване на хора, които стояли плътно един до друг, без да спазват необходимата дистанция от поне 1,5 метра помежду си.

В търговския обект имало поставени стикери, указващи нужното разстояние, както и било съобщавано периодично да се спазва дистанция.

На 11.04.2020г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу въззивницата  Й.. В обстоятелствената част на същия подробно било описано установеното неизпълнение на предписанията, като на описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.44 ал.1 от ЗЗдравето . Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения. Възражения не постъпили по преписката в тридневен срок от съставяне на акта.

Впоследствие, на 07.10.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН и е определил административно наказание на осн. чл.212 ал.1 от Закона за здравето, в минимално предвидения размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – показанията на св. Г. и св. Ц., копие от предписание и др.

След преценка на събраните по делото доказателства, наведените възражения с жалбата и доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в срока по чл.34 от ЗАНН. Спазен е и установения тридневен срок за възражения. Наказателното постановление е издадено в рамките на месец от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, с което е спазен и преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение са съобразени са изискванията на чл.42  от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и в съставения акт за установяване на административно нарушение са били отразени обстоятелствата на извършване на нарушението в пълен обем.

 

Административно наказващият орган , на база на събраните по административнонаказателната преписка доказателства е направил извод за извършено нарушение по ЗЗдравето , обаче неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за такова административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

В настоящия казус, от приложените по делото доказателства се установява, че в търговския обект са били поставени стикери, указващи нужното разстояние, както и било съобщавано периодично да се спазва дистанция. На входа на обекта имало охрана, която периодично пропускала граждани в него, осигурени били ръкавици и торбички за стоките. Липсват данни от деянието да са настъпили вредни последици за живота и здравето на граждани.

Касае се за първо извършено нарушение, като извършителят е изградил критично отношение към стореното. Липсват каквито и да било данни , сочещи на завишена степен на обществена опасност на нарушението или нарушителя.

Безспорно е налице неизпълнение на задължителното предписание, но изложеното по- горе очертава извършеното нарушение като такова  с изключително ниска степен на обществена опасност  в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение.

       

Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата, съдът не споделя същите предвид на следното:

Сочи се, че не е посочена материалноправната разпоредба – основание за издаване на НП. Не се сочи нарушената правна норма.

Съдът, изхождайки от съдържанието на наказателното постановление не констатира да е допуснато такова нарушение.  Посочена е разпоредбата на закона , вменяваща в задължение на физическите и юридическите лица да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол.

Посочена е и санкционната разпоредба на чл. 212. ал.1 от ЗЗдравето, предвиждаща административно наказание глоба за лице, което не изпълни предписание на органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Счита се, че липсват мотиви на наказващия орган за налагане на наказание и описание на фактическата обстановка.

Съдът не констатира да са допуснати и тези нарушения. В обстоятелствената част на НП се съдържат достатъчно данни, от които са изводими признаците на състава на нарушението – посочено е задълженото лице, конкретно дадени предписания, както и тяхното неизпълнение.  Доколкото наказанието е било определено в минимален размер, очевидно наказващия орган е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Сочи се, че липсват доказателства в подкрепа на възприетата фактология.

Видно от съдържанието на административнонаказателната преписка, в същата се съдържа копие от предписанието, с което са били дадени задължителните предписания . В съдържанието на АУАН подробно са описани констатациите на проверяващите при проверката, с което в достатъчна степен се внася яснота досежно приетата фактология с НП и доказателствата относно тази фактология.

На последно място се счита, че на санкционираното лице са вменени задължения, които не са установени със закон.

Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл.44 от ЗЗДравето и въз основа на писменото доказателство по делото – предписание, намери, че правилно е било определено административнонаказателно отговорното лице.

 

 

След като взе предвид изложеното, съдът отмени наказателното постановление.

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: