№ 131
гр. Поморие, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222160100739 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от А. Б. К. с ЕГН
********** и Г. Б. К. с ЕГН **********, действащи със съгласието на тяхна
майка и законен представител С. Ж. П. с ЕГН **********, всички с адрес: гр.
Поморие, ул. „П.К.Яворов“ № 52А, чрез пълномощника адв. Н. С., срещу Б.
П. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Пловдив, общ.
Стамболийски, с. Йоаким Груево, ул. „5-та“ № 7 , искова молба с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК за даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата, за пътувания до навършване на пълнолетие на А. Б. К.
и на Г. Б. К., до страни извън територията на Република България, а именно
страните от Европейския съюз, Република Турция, Руската Федерация,
Македония, Сърбия, Черна гора, Дубай, Обединени Арабски емирства,
САЩ, Канада, Египет, Тунис, Мароко, Лихтенщайн, Норвегия,
Холандия, Обединеното Кралство /Великобритания/, Кипър, Малта, като
пътуват сами, придружавани от своята майка - С. Ж. П. или придружавани от
бабата на децата Р.Б. П. с ЕГН ********** или техния вуйчо А.Ж.П. с ЕГН
**********, без ограничение на броя пътувания, тяхната продължителност и
времето, през което се осъществяват, както и за издаване на необходимите
лични документи за това.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на А. Б. К. и Г. Б. К.,
с когото живеели в Испания до 2012г. В началото на 2018г. родителите на
децата решили да се разделят, поради което А. и Г. се прибрали в България,
заедно с тяхната майка С. Ж. П..
Твърди се, че с решение № 64/16.05.2018г., постановено по ГД №
110/2018 г. на PC – Поморие, бракът между родителите бил прекратен, като
от тогава децата нямат никакъв контакт и връзка с баща си. Единствено
1
майката полагала грижи за тяхното образование, развитие и възпитание, а
бащата не е правил никакви опити да се свърже с тях дори по телефона, а
напротив, напълно се е дезинтересирал от това какво се случва с тях и дори не
заплаща дължимата от него издръжка.
Ищците сочат, че имат желание да пътуват извън страната, като през
последните години от училището, което посещават, са били организирани
екскурзии до чужбина. Тъй като нямат разрешение от баща си за напускане
пределите на страната, не са успели да пътуват със съучениците си. Считат,
че липсата на техния баща в живота им не следва да води до ограничаване на
техните права и възможността да пътуват до други страни, като по този начин
ще разширят мирогледа си и създадат възможност за опознаване на културите
и на други държави и да развият своите общи възприятия.
С тези съображения и с оглед липсата на връзка с бащата, ищците молят
предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител, в който същият сочи,
че намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Оспорва
твърденията, че не поддържа връзка с децата си, както и че се е
дезинтересирал от тях и не заплаща дължимата издръжка. Счита, че така
формулирана исковата претенция не отговаря на най-добрия интерес на
децата, тъй като не са посочени изрично държавите, до които да се разреши
да пътуват, за какъв период, както и за колко точно пътувания е нужно
разрешението. Сочи, че от така предявения иск не става ясно къде ще
пребивават децата, какви са условията на живот, как ще бъдат защитени
правата им с оглед на техния най-добър интерес, не се сочи информация, как
майката ще издържа децата, дали притежава доходи, възможности и
образование, които да осигурят нормалното съществуване и развитие на двете
ѝ дъщери.
Въз основа на изложеното моли искът да бъде отхвърлен, а в условията
на евентуалност моли съда да определи изрично параметрите на исканото
разрешение в защита интересите на двете непълнолетни деца.
В проведеното по делото открито съдено заседание процесуалният
представител на ищците поддържа исковата претенция, като сочи, че липсата
на контакт с бащата на децата е пречка за тяхното пълноценно развитие като
личности, преминаващо включително и през пътувания извън страната. Моли,
предвид това, че предстои започването на лятната ваканция, да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението, с цел да не се препятства
възможността на ищците да пътуват през летните месеци до други страни.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила писмена защита, депозирана от назначения му особен
представител, в която се поддържат възраженията, изложени в отговора на
исковата молба, както и че кръгът от страни, за които се иска даване на
заместващо съгласие е прекалено голям, което може да доведе до
невъзможност на бащата да осъществавя каквато и да е връзка с децата си.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищците е да
докажат твърдението си, че е в техен интерес да пътуват извън страната и до
посочените страни, за срок до навършване на 18 годишна възраст.
Съдът е отделил като безспорно между страните, че С. Ж. П. с ЕГН
********** и Б. П. К. с ЕГН ********** са родители на непълнолетните към
настоящия момент деца А. Б. К. с ЕГН ********** и Г. Б. К. с ЕГН
**********; че родителите не живеят заедно, както и че от момента на
раздялата, децата живеят при своята майка. Тези обстоятелства се установяват
и от приложените по делото удостоверения за раждане на двете деца (лист 5 и
6), както и от изготвения и приет по делото социален доклад.
Според чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК когато родителите не постигнат
съгласие по въпросите, свързани с пътуване на децата в чужбина и издаването
на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
Съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от
03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши
по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е
определяем. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в рамките на
производството съдът извършва преценка по целесъобразност за всеки
отделен случай, съобразно установените по делото конкретни обстоятелства
във връзка с необходимостта от пътуването, мястото, условията и средата,
при които детето ще бъде в чужбина, периода на пребиваването му там,
евентуалния възможен риск за него, вкл. свързан с обстановката в чуждата
страна (наличие на размирици, природни бедствия и т.н.) и възможността за
контрол на българската държава върху действията на придружаващия го
родител, отношенията между родителите и децата, въздействието на
планираната промяна в жизнената и социална среда на детето върху правото
му на образование и адекватна медицинска грижа.
Съгласно съдебната практика по приложение на обсъжданата
разпоредба, която настоящият съдебен състав напълно споделя,
необходимостта от пътуването на детето в чужбина може да бъде обусловена
както от належащи обстоятелства (напр. здравословното му състояние), така
3
и от други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и
общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава,
изучаване на чужд език или възможност за по-продължително пребиваване с
родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава (така – решение №
253 от 20.07.2015 г. по гр.д. № 7336/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 244 от
03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 982 от
15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
В разглеждания случай децата А. Б. К. и Г. Б. К., действащи със
съгласието на своята майка и законен представител С. Ж. П., претендират
даване на разрешение, заместващо съгласието на техния баща, за пътуване в
чужбина и издаване на необходимите паспорти за това, като претенцията е
аргументирана с необходимостта от пътуване с познавателна цел и
ограничена по място с посочване на конкретен срок на разрешението (до
навършване на 18 годишна възраст на децата) и определяеми държави, за
които се отнася (страните от Европейския съюз, Република Турция, Руската
Федерация, Македония, Сърбия, Черна гора, Дубай, Обединени Арабски
емирства, САЩ, Канада, Египет, Тунис, Мароко, Кралство Лихтенщайн,
Норвегия, Холандия, Обединеното Кралство /Великобритания/, Кипър,
Малта).
Като съобрази така поисканите условия на разрешението, посочените
като възможни дестинации конкретни държави, както и лицата, които да
придружават децата, съдът намира, че пътуването извън страната с майката,
бабата и вуйчото на ищците (включително заедно и поотделно с всеки от тях),
е в техен интерес. Това е така, тъй като би осигурило реализиране на правото
им на свободно придвижване и би задоволило техните потребности от
обогатяване на общата им култура, вкл. с познания за традициите и бита на
други народи, което в крайна сметка би се отразило благоприятно на
цялостното им развитие и оформяне като личности.
Въпреки горното съдът счита, че така формулираното искане не следва
да бъде уважено в пълен размер, доколкото същото не гарантира в пълнота
най-добрия интерес на децата, в това число и тяхната сигурност при
евентуални пътувания до някои от посочените в исковата молба държави. В
тази връзка съдът намира, че на децата следва да бъде осигурена възможност
да пътуват със своите майка, баба и вуйчо до посочените от тях държави с
изключение на Руската Федерация. Последното е обусловено от
обстоятелството, страната води военен конфликт с Украйна, като макар
военните действия да не са на руска територия, то ноторно известно е, че се
случват инциденти и на нейна територия. Именно поради това и
Министерство на външните работи е определило индекс на риска за тази
държава на ниво 4, тоест предупреждение за преустановяване на пътуванията
4
в цялата страна /освен при крайна необходимост/.
Предвид възрастта на децата (А. на почти 17 г. и Г. на 15 г.), доколкото
до тяхното пълнолетие не остава много време, то разрешението следва да
бъде издадено за срок до навършване на 18 годишна възраст на всяко дете. За
да се гарантира в най-голяма степен изпълнението на решението и за да не се
допуска злоупотреба с предоставеното право, децата следва да пътуват
придружавани задължително или със своята майка, или с баба си или вуйчо
си, но не и сами.
Също така с цел защита най-добрия интерес на децата, разрешението
следва да бъде ограничено и относно продължителността на всяко едно
пътуване. Към настоящия момент децата са ученички в СУ „Иван Вазов“ гр.
Поморие, което предполага, че не следва да пропускат учебни занятия и
възможността за самоподготовка в домашна и спокойна среда. В тази връзка
съдът намира, че всяко излизане от страната на което и да е от децата не
следва да надвишава 10 дни.
Съдът не споделя възражението на особения представител на ответника,
че широкият кръг от държави, за които се иска заместващо съгласие, би
повлиял негативно на възможността на бащата да контактува с децата си. От
данните по делото се установи, че бащата не поддържа никакви контакти с
двете си дъщери, нещо повече, контакт с децата са спрели да търсят и
неговите роднини. Предвид това и доколкото ответникът не контактува с
децата си по принцип и по свое желание, то не би могло да се приеме, че
тяхното пътуване извън страната (особено за не повече от 10 дни), би
повлияло негативно в отношенията между него и А. и Г..
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че исковата претенция
следва да бъде уважена, като се разреши пътуването на децата до посочените
държави и в рамките на определения срок. Респективно следва да бъде
уважено и искането за даване на разрешение за издаване на необходимите
международни паспорти на децата.
Относно искането за допускане на предварително изпълнение на
решението:
Специалната разпоредба на чл. 127а, ал. 4 СК урежда особен случай на
допускане на предварително изпълнение на съдебно решение, който
представлява изключение от общите хипотези на предварително изпълнение,
уредени в разпоредбата на чл. 242, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената специална
норма, когато съдът постанови заместващо съгласие на родител за пътуване
на дете в чужбина, той може да допусне предварително изпълнение на това
решение. Доколкото разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 СК не препраща към
критериите за допускане на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 2,
5
ГПК, то допуснатото предварително изпълнение е свързано изцяло и
единствено с преценката за най-добър интерес на детето.
Както съдът изложи по-горе, в интерес на децата е да могат да пътуват
придружавания от своите близки роднини извън пределите на Република
България, до изчерпателно изброените държави. Предвид това и доколкото
решението по настоящото дело подлежи на обжалване, а предстои излизане
на децата в лятна ваканция, то и съдът счита, че в интерес на А. и Г. е да бъде
постановено предварително изпълнение.
Във връзка с горното съдът намира за неоснователни възраженията на
особения представител на ответника, че не би могло да се презюмира
настъпването на значителни и непоправими вреди за децата от закъснението
на изпълнението, нито че самото изпълнение би станало невъзможно. Както
вече беше посочено, нормата на чл. 127а, ал. 4 от СК не препраща към 242, ал.
2 от ГПК, поради което и не следва да се съобразяват основанията за
допускане на предварително изпълнение в тази норма. Неоснователно е и
възражението, че не са налице предпоставки, даващи правно основание на
съда да постанови предварително изпълнение. Напротив, правно основание е
налице и то е нормата на чл. 127а, ал. 4 от СК, която дава възможност на съда
дори без да бъде изрично сезиран с искане от страните, да постанови
предварителното изпълнение. Достатъчно е това да е в интерес на децата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Б. П. К. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Пловдив, общ. Стамболийски, с.
Йоаким Груево, ул. „5-та“ № 7, за пътувания до навършване на пълнолетие на
А. Б. К. с ЕГН ********** и Г. Б. К. с ЕГН ********** , до страни извън
територията на Република България, а именно страните от Европейския
съюз, Република Турция, Македония, Сърбия, Черна гора, Дубай,
Обединени Арабски емирства, САЩ, Канада, Египет, Тунис, Мароко,
Лихтенщайн, Норвегия, Холандия, Обединеното Кралство
/Великобритания/, Кипър, Малта, като пътуват придружавани от своята
майка - С. Ж. П. или придружавани от баба си Р.Б. П. с ЕГН ********** или
техния вуйчо А.Ж.П. с ЕГН **********, без ограничение на броя пътувания,
но за не повече от 10 дни за всяко пътуване, както и за издаване на
необходимите за това документи по реда на ЗБЛД, на основание чл. 127а,
ал. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ искането в частта, с която се иска да бъде
дадено заместващо съгласие, въз основа на което децата А. Б. К. с ЕГН
********** и Г. Б. К. с ЕГН ********** да пътуват до Руската Федерация,
на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
6
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 от СК предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
7