Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 22.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. №4997 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от А.Л.В.,
И.П.Т. против „Б.П.Б.“АД-София с правно
основание на иска чл.366 от ЗЗД за
нищожност на анекс №2/31.08.2009г. към Договор за ипотечен
кредит№4179/12.10.2007г.Твърди се ,че
СГС по гр.д.№18537/14г. е прогласил нищожност на Клаузи от Договор
ипотечен кредит№4179/12.10.2007г.:14,ал.3,ал.4, изр.1 и чл.15, ал.3., касаещи
БЛП, за едностранна промяна на лихвата от банката и предвидената неустойка. Излага се следдната фактическа
обстановка: на 12.10.2007г. А.В.
в качеството на кредитополучател и И.Т. в качеството на поръчител сключили с „Б.П.Б.“АД - кредитодател, договор за кредит,
обезпечен с ипотека с номер 4179/R/2007г.(по-долу наричан за краткост
Договора). По силата на така сключения договор на А.В. бе отпуснат кредит в
евро за закупуване на апартамент в гр. Плевен в размер на 82000 /осемдесет и
две хиляди/ евро при годишен лихвен процент в размер на 6,4%, равен на базовия
лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро. Твърди се, че от подписване на договора за кредит лихвеният
процент по кредита е увеличен
многократно без за това да бъдат информирани кредитополучателя и
солидарните длъжници.Посочва се, че банката
е променила едностранно лихвения процент по кредита както следва:
-
17.10.2007г,, приложимият лихвен процент е 6.9 %. Увеличен е с протокол
№10/21.09.2007г. от заседание на Изпълнителния комитет на Б.П.Б. АД, като
базовият лихвен процент е увеличен с 0,5 % на действащите лихвени проценти по
всички до момента одобрени и предоставени ипотечни кредити, в сила,от
01.10.2007г. :
-
17.10.2008г., приложимият лихвен процент е 7,65 % - с протокол №
11/26.09.2008г. от заседание на Изпълнителния комитет на Б.П.Б. АД, базовият
лихвен процент е увеличен с 0,50% по кредити в евро, фиксирайки го на 5,75% в
сила от 23.09.2008г.
Като основанието за това едностранно
увеличение на лихвения процент по кредита
банката посочила приложението на
разпоредба в договора, която и дава това право, а именно чл. 14, ал. 4, изр.1
от Договора, обявена за нищожна с влязло в сила Решение № 1-33-63 от 30.06.14г.
на СРС, 33 с-в, ГК по гр. дело № 43937/13г. на СРС.
Твърди се, че на 31.08.2009г. между страните е подписано споразумение- Анекс № 2, по
силата на който М.В. встъпила в задължението по Договора за кредит, като солидарен
длъжник, както и били определени нови условия за издължаване на
кредита. Твърди се,
че в следствие на
неколкократното увеличение на вноските по кредита, ищците са били силно затруднени да заплащат същите в
определения от банката срок, поради което са изпаднали в забава. Банката е
поискала допълнително обезпечение, като на 31.08.2009г. страните са подписали
допълнителното споразумение, анекс към договора, с което ищиците са
се съгласили, че размерът на отпуснатия им кредит по Договора се изменя на
87482,20 евро , която сума се формира от:
- Дължимата по Договора редовна главница;
Дължими просрочени задължения (главница, лихви, такси
и комисионни) по Договора;
Лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по
Анекс №2;
Главница и лихва по договор за безлихвен кредит, който
не касае настоящия казус;
Посочва се,
че като допълнително
обезпечение, М.В. встъпила в дълга на
първоначалния кредитополучател.
Посочва
се, че е определен лихвен процент от 7,65% (определеният от банката
едностранно, считано от 17.10.08г.), при първоначален по Договора от 6,4% и на практика със споразумението са определени нови
условия за погасяване на кредита, включващи гратисен период за издължаване на
главницата, през който кредитополучателите заплащат месечна лихва по
погасителния план. Съгласно чл. 14, ал. 4, изр. 1 от Договора (клауза, обявена
за нищожна) кредиторът е имал право едностранно да променя базовия лихвен
процент, както и таксите при изброени няколко условия, която разпоредба е
възпроизведена в споразумението.Твърди се, че е налице влязло в сила Решение № 1-33-63 от 30.06.14г. на СРС, 33 с-в,
ГК по гр. дело № 43937/13г., потвърдено с Решение на СГС от 25.05.17г. по гр.
дело № 18537/14г., недопуснато до касационно обжалване. Решението е влязло в
сила по отношение на А.В. и И.Т., с което решение съдът прогласява за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с
чл. 143, ал. 1, т.10 и 12 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл.
143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП клаузи на Договора за банков ипотечен кредит
№4179/Я/2007 от 12.10.2007г., както следва:
-чл. 14, ал. 3. според който базовият лихвен процент
на банката се определя от 3-месечния ЕURIBOR плюс надбавка от 3,9%, като за изчисляване на лихвата по Договора е
приет ЕURIBOR от 2,5%;
- чл. 14, ал. 4, изр. 1. според който минималната
приемлива стойност за банката на тримесечния ЕURIBOR е 2,5%, като банката има право едностранно да променя
размера на приложимата лихва, в случай, че тримесечния ЕURIBOR достигне нива с 0,25 процентни пункта
по-високи от посочените 2.5% в рамките на 1 месец.
- чл. 15, ал. 3 от Договора, според която
просрочие на която и да е вноска от главницата на кредита от страна на
кредитополучателя или солидарния длъжник, както и при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, върху неиздължените суми за времето на забава се дължи
наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал. 1 лихва в размер на
6,4% и наказателна надбавка в размер на 4%;
От правна страна, приемат подписаното на 31.08.2009г. споразумение, Анекс № 2
за нищожно на основание чл. 366 от ЗЗД, тъй
като клаузите, които съдържа са определени въз основа на неравноправни клаузи в
първоначалния договор. По горепосоченото дело съдът се е произнесъл относно
неравноправност на клаузи по Договора за кредит, но не и по отношение на
допълнителното споразумение, чийто клаузи са определени въз основа на
неравноправни клаузи в първоначалния договор и, който Анекс е приложим между
страните към момента за определяне на задължението им. Вземането на кредитора,
такова каквото е установено в Анекс 2 от 31.08.2009г. се основава на
приложението на нищожните клаузи на договора за кредит. Размерът на главницата
съгласно споразумението е определен като първоначално дължима главница и
просрочена към момента на подписване на анекса възнаградителна лихва, т.е. налице
е увеличаване на главницата в следствие на просрочената лихва. Същата (лихвата)
обаче е формирана на база на чл. 14, ал. 4. изр. 1 от Договора за кредит, в
следствие на няколкократно увеличение на лихвения процент (посочени по- горе),
която клауза е обявена за нищожна по горепосоченото дело. По същия начин
размерът на наказателната лихва, съгласно Анекс №2 е формиран на база чл. 15,
ал. 3 от Договора, която клауза от своя страна също е обявена за нищожна.
Размерът на вземането на кредитора съгласно Анекс №2, както и размерът на
бъдещите възнаградителни лихви и неустойки се основава на приложението на
нищожните клаузи на чл. 14. ал. 3, чл. 14, ал. 4, изр. 1 и чл. 15, ал. 3 от
Договора за кредит.
Твърди се, че до подписване на споразумението се е стигнало именно поради
няколкократното увеличение на лихвата по кредита, което е породило спор между
страните, до чието разрешение към онзи момент се е стигнало с подписване на
спогодба. Съгласно Решение № 146/01.11.17г. по дело №2615/16г. на ВКС, ТК,I
т.о. „договор за спогодба ти допълнително споразумение, в които са установени
правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в
първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от
потребителската защита, който е недопустим. Определянето на размера на
задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от
първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки
са предопределени от така формирания размер на дълга, би представлявала
спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен
в неговата цялост. „Изводът, който се налага с оглед на поставения въпрос по
реда на чл.280, ал.1, т.З ГПК, е, че когато отделна клауза от договор, сключен
с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП,
спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД“.Посочва се, че Споразумението (Анекс № 2) съдържа
установителна част за размера на дълга, но така както той е определен от
кредитора според нищожните договорни клаузи и то за периода на действие на първоначалния
договор. Посоченият „нов размер” на лихвата е
определеният едностранно от банката лихвен процент въз основа на
неравноправната клауза в първоначалния договор. Сключването на споразумението е
резултат на извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му погасяване,
поради което анексът от 31.08.2009г. има характер на спогодба. С подписването
на споразумението се дели задължението, формирано по неравноправните клаузи на
първоначалния договор, да се приеме от кредитополучателите. Съгласно
горепосоченото решение на ВКС „ След като размерът на задължението е определен
на база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от
кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен
договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД“.
С оглед на всичко гореизложено, моли съда,и след като се убеди в
основателността на претенциите , да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на Анекс №.2 от 31.08.2009г. на основание чл. 366
от ЗЗД, като спогодба, чийто клаузи, определени въз основа на неравноправни клаузи
в първоначалния договор.С определение от 28.09.2020г. е уточнено , че се касае за нищожност на
клаузи от Анекс№2 ,само по отношение на тези, които са базирани на
обявението за недействителни клаузи с
решението на СГС, цитираното по- горе.
Претендират се разноски
в настоящото производство разноски, включително и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата.
Постъпил е
отговор от „Ю. Б.“ АД, като
правоприемник на „Б.П.Б. АД“, с който оспорва предявяните искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспроно е, че на
12.10.2007г. А.В. в качеството на кредитополучател и И.Т. в качеството на
поръчител сключили с „Б.П.Б.“АД - кредитодател, договор за
кредит, обезпечен с ипотека с номер 4179/R/2007г. По силата на така сключения
договор на А.В. е отпуснат кредит в евро
за закупуване на апартамент в гр. Плевен в размер на 82000 /осемдесет и две
хиляди/ евро при годишен лихвен процент в размер на 6,4%, равен на базовия
лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро. Не е спорно, че на 31.08.2009г. между страните е подписано споразумение- Анекс № 2, по
силата на който М.В. встъпила в задължението по Договора за кредит, като солидарен
длъжник, както и били определени нови условия за издължаване на
кредита. ищиците са се съгласили, че размерът на отпуснатия им кредит
по Договора се изменя на 87482,20 евро , която
сума се формира от:
- Дължимата по Договора редовна главница;
Дължими просрочени задължения (главница, лихви, такси
и комисионни) по Договора;
Лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва по
Анекс №2;
Главница и лихва по договор за безлихвен кредит, който
не касае настоящия казус.
Не е спорно, че с влязло в сила Решение № 1-33-63 от 30.06.14г. на СРС, 33
с-в, ГК по гр. дело № 43937/13г. на СРС, са обявени за нищожни по отношение на А.В. и И.Т., на основание чл. 146,
ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1, т.10 и 12 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал.
1 във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП клаузи на Договора за банков
ипотечен кредит №4179/Я/2007 от 12.10.2007г., както следва:
-чл. 14, ал. 3, според
който базовият лихвен процент на банката се определя от 3-месечния ЕURIBOR плюс надбавка от 3,9%, като за изчисляване
на лихвата по Договора е приет ЕURIBOR
от 2,5%;
- чл. 14, ал. 4, изр. 1. според който минималната
приемлива стойност за банката на тримесечния ЕURIBOR е 2,5%, като банката има право едностранно да променя
размера на приложимата лихва, в случай, че тримесечния ЕURIBOR достигне нива с 0,25 процентни пункта
по-високи от посочените 2.5% в рамките на 1 месец.
- чл. 15, ал. 3 от Договора, според която
просрочие на която и да е вноска от главницата на кредита от страна на
кредитополучателя или солидарния длъжник, както и при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, върху неиздължените суми за времето на забава се дължи
наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал. 1 лихва в размер на 6,4%
и наказателна надбавка в размер на 4%;
Спорен по
делото е въпросът дали в Анекс№2 има клаузи, които са уговорени на база
прогласените за нищожни клаузи.
С
определение от 28.09.2020г. е уточнено , че се касае за нищожност на клаузи от
Анекс№2 ,само по отношение на тези, които са базирани на обявението за недействителни клаузи с решението на СГС,
цитираното по- горе.
По делото е допусната СИЕ, като ВЛ изрично е посочило,
че в чл.1, т.1 от Анекса е определен дълг общо
87482,20евро , като са изброени отделните компоненти, които се включват в
дълга, но без стойностно изражение за всеки
един поотделно на
база два договора №4179 /R/2007
г. и №1190/CL/12.10.2007г. С оглед правния спор за нищожност на клаузи, които са уговорени на база прогласени
вече клаузи по чл.14, ал. 3 и чл.14, ал.4, т.1, по договор №4179 са определените
в чл.1.1 предложение 2 и 5, които гласят:
„дължими просорочени задължения/главница,
лихви, такси и комисионни/ по Договор за кредит, обезпечен с ипотека№4179 /R/2007г.“ като тук се включва сумата 2424,20евро и лихва 242,07евро и
„“лихвите,
дължими за периода с по-ниска лихва от настоящия Анекс“- като тук е за сумата
986,46евро.
ВЛ изрично посочва, че в Анекса няма уговорка
, която да се базира на чл.15, ал.3 от Основния договор.
При това
положение и с оглед разпоредбата на чл.366 от ЗЗД, следва да се прогласи
нищожността по отношение на ищците, на клаузи в чл.1,т.1 ,предложение 2 и 5 от
Анекс №2/31.08.2009г., сключен към Договор за ипотечен кредит№4179/12.10.2007г., между А.Л.В., И.П.Т.
против „Б.П.Б.“АД-София ,с правоприемник „Ю.Б.“ АД, които гласят:
„дължими
просорочени задължения/главница, лихви, такси и комисионни/ по Договор за
кредит, обезпечен с ипотека№4179 /R/2007г. за сумата 2424,20евро и лихва 242,07евро и “лихвите, дължими за
периода с по-ниска лихва от настоящия Анекс“- за сумата 986,46евро., като
ОТХВЪРЛЯ предявяния иск като неоснователен и недоказан за прогласянате на
нищожност на клаузи от Анекс№2/31.08.2009г., основаващши се на чл.15, ал.3 от Договор
за кредит, обезпечен с ипотека№4179 /R/2007г.
При това
положение, с оглед изхода на процеса и фактическата и правна сложност на
делото, продължилото във времето дело, обстоятелството, че се иска
възнаграждение по чл.38 от ЗА, направеното възражение за редукция от представителя
на ответника, съдът счита, че следва да се определи възнаграждение по 700лв. за
всеки един от ищците за адвокатско възнаграждение.Следва банката да заплати на
ищците, направените разноски общо в размер на 460лв.- за експертизи и д.т. и удостоверение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни на основание чл.366 от
ЗЗД, по предявяни
установителни искове от А.Л.В., ЕГН********** и И.П.Т., ЕГН**********,
против “***»АД София, ***, с адрес на управление ***/ универсален правоприемник на „Б.П.Б.“АД-София/, нищожността по отношение на
ищците, на клаузи в чл.1,т.1,предложение 2 и 5 от Анекс №2/31.08.2009г.,
сключен към Договор за
ипотечен кредит№4179/12.10.2007г., между А.Л.В.,
И.П.Т. и „Б.П.Б.“АД-София, които гласят:
„дължими
просорочени задължения/главница, лихви, такси и комисионни/ по Договор за
кредит, обезпечен с ипотека№4179 /R/2007г. за сумата 2424,20евро и лихва 242,07евро и “лихвите, дължими за
периода с по-ниска лихва от настоящия Анекс“- за сумата 986,46евро, като
ОТХВЪРЛЯ предявяния иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН за прогласянате на
нищожност на клаузи от Анекс№2/31.08.2009г., основаващши се на чл.15, ал.3 от
Договор за кредит, обезпечен с ипотека№4179 /R/2007г.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, “***»АД
София, ***, с адрес на управление ***/ универсален правоприемник на „Б.П.Б.“АД-София/, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ц. *** А.-В., ЕГН**********, член на САК, личен
номер **********, като процесуален представител на А.Л.В., ЕГН********** и И.П.Т., ЕГН**********,
сумата общо 1400лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК“***»АД
София, ***, с адрес на управление ***/ универсален правоприемник на „Б.П.Б.“АД-София/, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.В., ЕГН********** и И.П.Т., ЕГН**********, направени разноски общо 460лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: