Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 148
гр. Сливен, 05. 07. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 225 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Ч.“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 57-59,
п. от у. Й.С.Й., срещу Решение № 33 от 31.03.2022 г., издадено от Директора на
ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на „Ч.“ ЕООД против
Разпореждане за разпределение на суми с Изх. № С220020-125-0068041 от
08.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис – Сливен.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила
и неправилно прилагане на материалния закон. Изложени са съображения, че
решаващият орган неправилно е приел, че абсолютният давностен срок по чл. 171,
ал. 2 от ДОПК следва да бъде удължен с 69 дни по силата на § 29, т. 1 от ПЗР
към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИП/. Заявено е
искане обжалваното решение да бъде отменено. Заявена е и претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от управителя на дружеството и от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител счита жалбата за неоснователна, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното
решение и разпореждането на публичния изпълнител, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По описа на ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, е
образувано изпълнително производство № 20140000743/2014 г. срещу „Ч.” ЕООД за
принудително събиране на публични вземания. В хода на изпълнителното
производство за обезпечаване на вземанията са наложени обезпечителни мерки: запор върху движими вещи,
собственост на дружеството; възбрана върху недвижими имоти, собственост на
дружеството; запор върху банкови сметки на дружеството.
На 04.01.2022 г. по изпълнителното дело е постъпило
плащане в размер на 1219,93 лева.
На 08.03.2022 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП
– Бургас, Офис Сливен, е издадено Разпореждане Изх. № С220020-125-0068041, във
връзка с постъпила сума по горецитираното изпълнително дело, образувано срещу
жалбоподателя „Ч.” ЕООД. С Разпореждането е разпоредено разпределение на
плащането в размер на 1219,93 лева, постъпило на 04.01.2022 г. от извършените
действия в изпълнителното производство срещу длъжника „Ч.” ЕООД по сметката за
принудително изпълнение на НАП, като сумата е разпределена за погасяване на
следните публични вземания: за задължение за окончателен данък на местни и
чуждестранни ФЛ по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ, за период от
01.06.2011 г. до 31.12.2011 г., по Ревизионен акт № 02251400001 от 30.04.2014
г., е разпределена сума за главница в размер на 1127,11 лева; и за задължение
за ДОО за период от 01.10.2012 г. до 31.10.2012 г., по Декларация- образец 6 №
20020021206739905 от 30.11.2012 г., е разпределена сума за главница в размер на
92,82 лева.
Разпореждането за разпределение на суми е обжалвано от
„Ч.” ЕООД с жалба Вх. № 3344 от 15.03.2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, Офис
Сливен. По жалбата е постановено Решение № 33 от 31.03.2022 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Бургас. С решението, на основание чл. 267, ал. 1 във
връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без уважение.
Административният орган е приел, че: плащането в размер на 1219,93 лева е
извършено доброволно от длъжника; към датата на доброволно плащане и към датата
на извършване на разпределението на сумите 10-годишният давностен срок по чл.
171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл, като се е позовал на § 29, т. 1 и т. 2 от ПЗР
към ЗМДВИП;
изложил е съображения по приложението на чл. 174 от ДОПК във връзка с приетото
от решаващия орган, че постъпилото плащане е извършено доброволно от длъжника.
Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на
20.05.2022 г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на административния
орган на 25.05.2022 г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от
обжалването. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и
чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия. Издадено е в изискуемата
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен
в случаите, изброени в точки 1 – 5 от разпоредбата, каквито случаи не са налице
в настоящото производство.
Видно от приложените към преписката документи,
задължението за м. 06.2011 г. е следвало да се плати до 31.07.2011 г.,
задължението за м. 07.2011 г. е следвало да се плати до 31.08.2011 г.,
задължението за м. 08.2011 г. е следвало да се плати до 30.09.2011 г.,
задължението за м. 09.2011 г. е следвало да се плати до 31.10.2011 г.,
задължението за м. 10.2011 г. е следвало да се плати до 30.11.2011 г.,
задължението за м. 11.2011 г. е следвало да се плати до 31.12.2011 г., задължението
за м. 12.2011 г. е следвало да се плати до 31.01.2012 г., задължението за м.
10.2012 г. е следвало да се плати до 25.11.2012 г.
Следователно, за задълженията за м. 06.2011 г., м.
07.2011 г., м. 08.2011 г., м. 09.2011 г., м. 10.2011 г. и м. 11.2011 г.,
10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е започнал да тече от
01.01.2012 г. и е изтекъл към настоящия момент, включително и чрез приспадане
на срока по § 29, т. 1 от ПЗР към ЗМДВИП, според който
до отмяната на извънредното положение
срокът по чл.
171, ал. 2 от ДОПК не се прилага. В тази връзка, съдът не споделя
твърдението на жалбоподателя, че давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не следва
да бъде удължен с 69 дни. Цитираната разпоредба на § 29, т. 1 от ПЗР към ЗМДВИП е императивна
и съгласно нея, срокът по чл.
171, ал. 2 от ДОПК /макар и касаещ абсолютната погасителна давност/ се
удължава с времето на действие на ЗМДВИП, което време
е 69 дни – за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Изтичането на
погасителната давност за тези задължения е основание за погасяването им, поради
което същите не подлежат на принудително изпълнение. Не са налице условия за
приложение на чл. 174 от ДОПК, доколкото по делото не са представени
доказателства, че плащането в размер на 1219,93 лева е извършено доброволно от
длъжника.
За задълженията за м. 12.2011 г. и м. 10.2012 г.,
10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е започнал да тече от
01.01.2013 г. и не е изтекъл към настоящия момент, поради което тези задължения
не са погасени по давност.
Като е приел, че извършеното разпределение на суми е
изцяло законосъобразно, административният орган е допуснал нарушение на
материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение на Директора на ТД
на НАП – Бургас и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Преписката следва да се върне на
публичния изпълнител за изпълнение на дадените в мотивите на решението
указания.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което
Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия
направените от него по делото разноски в размер на 400 лева, от които: 50 лева–
внесена държавна такса, и 350 лева – договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 33 от 31.03.2022 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба с Вх. №
3344 от 15.03.2022 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от „Ч.“ ЕООД с
ЕИК: *********, п. от Й.С.Й., с адрес ***, против Разпореждане за разпределение
на суми с Изх. № С220020-125-0068041 от 08.03.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис – Сливен, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане Изх. № С220020-125-0068041 от
08.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис – Сливен.
ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас, Офис – Сливен, за изпълнение на дадените указания в мотивите на
съдебното решение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на
„Ч.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Великокняжевска“ № 57-59, п. от у. Й.С.Й., сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: