№ 1486
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет
и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20231100503054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК и е образувано по подадена
от адв. Н. П., процесуален представител на взискателя по изп.д. №
20218380408948 по описа на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ – М. Д. Д.
жалба срещу постановление за разпределение от 05.10.2022 г. по
изпълнителното дело.
Твърди се в жалбата, че изп.д. № 20218380408948 е образувано по
молба на М. Д. Д. въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2020 г. по гр.д. №
23717/2017 г. по описа на СРС, 153 състав за сумата от 1 439.73 лева. С
удостоверение за присъединяване по чл. 456 от ГПК по изп.д. № 109/2022 г.
по описа на ЧСИ, рег. № 737 на Камарата на ЧСИ, вземанията на М. Д. по
изпълнителен лист от 27.12.2016 г. по гр.д. № 73499/2016 г. по описа на СРС
са присъединени за събиране. Към това изпълнително дело са присъединени
за събиране и вземанията на Н.В. П..
Собствени на длъжника С.С.С. идеални части от недвижим имот били
продадени на публична продан, като получената продажна цена от 126 000
лева била разпределена с постановление от 05.10.2022 г. между взискателите
М. Д. Д., Н.В. П., Столична община, Г.И..И и „Банка ДСК“ ЕАД.
Вземанията на Г.И. и „Банка ДСК“ ЕАД били индивидуализирани, без
1
да е посочено въз основа на кой изпълнителен титул се дължат сумите и по
кое изпълнително дело са наложени възбраните. Не бил ясен и актуалният
размер на задълженията.
По изп.д. № 3863/2017 г., образувано за събиране на вземанията на М.
Д. по изпълнителен лист от 27.12.2016 г., Г.И. поискал присъединяването му
като взискател с молба от март 2018 г. И. не поискал предприемане на
принудителни действия спрямо С. С. в продължение на повече от две години,
поради което към март 2020 г. настъпила перемпция и по силата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, делото било прекратено.
По изп.д. № 3863/2017 г. последното изпълнително действие се
изразявало в налагане на запор на вземания на длъжника по банкови сметки
на длъжника С. С. на 19.02.2020 г. Поради настъпила перемпция,
производството по това дело било прекратено на 19.02.2022 г.
По образуваното от Г.И. изп.д. № 595/2017 г. по описа на ЧСИ, рег. №
841 на Камарата на ЧСИ производството било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 04.08.2021 г.
За вземанията на Г.И. настъпила перемпция и той не можел да се ползва
от привилегията на чл. 459 от ГПК и да участва в разпределението на сумата,
постъпила от публичната продан по изп.д. № 20218380408948.
Що се отнася до „Банка ДСК“ ЕАД, вписаната на 12.09.2017 г. възбрана
била наложена по изп.д. № 638/2018 г. по описа на ЧСИ, рег. № 848 на
Камарата на ЧСИ. По изп.д. № 20218380408948 не ставало ясно от кой
изпълнителен титул произтичали вземанията на банката, за какъв период е
начислена законната лихва, включени ли са присъдените лихви и заемни
такси и др. Съществувала и неяснота дали вземанията били тези, за събиране
на които е наложена възбраната, както и дали е налице висящо изпълнително
производство с взискател „Банка ДСК“ ЕАД. Допълнително излага
съображения за перемпция относно вземанията на банката, част от които са й
присъдени с обжалваното постановление за разпределение от 05.10.2022 г.
Затова и не могла да се ползва от привилегията на присъединен взискател по
чл. 459 от ГПК.
Ответниците по жалбата С.С.С., Г.И..И, Столична община, „Банка ДСК“
ЕАД и Н.В. П. не са подали възражения.
2
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и
мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:
Изп.д. № 20218380408948 е образувано по молба на М. Д. Д. за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 13.08.2020 г. срещу С.С.С. за
сумата от 1 413.43 лева разноски в исковото производство и 1 439.73 лева – в
заповедното производство. Взискателят е посочила недвижим имот,
собственост на длъжника С. С., върху който да бъде насочено изпълнението.
На 05.08.2020 г. върху 3/8 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.105.30.1.1 е
наложена възбрана за събиране на вземанията по изпълнителния лист от
13.08.2020 г.
При извършване на справка от ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ е
установено, че са наложени възбрани върху 3/8 ид.ч. от недвижимия имот,
както следва:
- на 07.02.2017 г. – от Г.И..И по изп.д. № 20178410400595 за
обезпечаване вземанията към С.С.С. по изпълнителен лист от 16.01.2017 г. за
сумите от 7 158 евро главница, ведно със законната лихва от 09.01.2017 г. до
окончателното изплащане, 948.43 евро договорни лихви, 1 067.20 лева
присъдени разноски, 1 536.99 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 700 лева
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 126 лева други
такси;
- на 18.09.2017 г. – от М. Д. Д. по изп.д. № 20178380403863 за събиране
на вземания към С.С.С. по изпълнителен лист от 27.12.2016 г. за сумата от
28 345.73 лева;
- на 12.09.2018 г. – от „Банка ДСК“ ЕАД по изп.д. № 20188480400638 за
събиране на вземания към С.С.С. по изпълнителен лист от 29.06.2018 г. за
сумите от 69 502.81 евро главница, ведно със законната лихва от 23.05.2018 г.
до окончателното изплащане, 5 125.43 евро договорна лихва, 106.89 евро
наказателни лихви, 1 170.07 евро присъдена такса, 3 119.15 лева такси и
разноски по изпълнението в размер на 177.60 лева 7 590.60 лева такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Данъчната оценка на имота, върху който е насочено изпълнението е
3
105 462.70 лева, като длъжникът С. С. има и непогасени задължения за местен
данък и ТБО.
С молба от 26.11.2021 г. М. Д. е поискала от частния съдебен
изпълнител по изп.д. № 20218380408948 да присъедини за събиране на
вземанията й по изп. д. № 20178380403863, които възлизат на сумата от
29 177.06 лева, съгласно приложено удостоверение за актуален дълг на С. С.
към М. Д. по изпълнителен лист от 27.12.2016 г.
С молба от 04.07.2022 г. М. Д. Д. е поискала да бъдат присъединени за
събиране вземанията й към С. С. по изп.д. № 20227370400109, възлизащи на
сумата от 9 854.37 лева.
По изп.д. № 20218380408948 са присъединени за събиране и вземания
на Н.В. П. в размер на 1 715.38 лева по изп.д. № 20228380402552.
При проведена публична продан за купувач е обявен „Е.С.Р.“ ЕООД за
сумата от 126 000 лева и с постановление от 07.07.2022 г. продадените 3/8
ид.ч. от имот с идентификатор 68134.105.30.1.1 са възложени на дружеството
купувач.
Преди извършване на разпределението на получената от проданта сума
съдебният изпълнител е събрал данни за дължими за имота данъци и такси, за
заличени възбрани и за актуален размер на задълженията на С. С. към Г.И..И,
„Банка ДСК“ ЕАД и М. Д. Д.. Установява се, че вземането на Г.И. е в размер
на 24 898.25 лева (разпореждане от 04.10.2022 г. – л. 340), на „Банка ДСК“
ЕАД – 116 570.34 лева (разпореждане от 28.09.2022 г. – л. 329), а на М. Д. –
13 258.82 лева (по изпълнителен лист от 27.12.2016 г., въз основа на който е
образувано изп.д. № 20227370400109 – л. 337).
В постановление за разпределение на сумата от 126 000 лева от
05.10.2022 г. ЧСИ, рег. № 838 е отнесъл по първи ред на привилегиите
направени разноски по изпълнението по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в размер на
2 851.77 лева и по втори ред (чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД) – 1 496.38 лева.
Остатъкът от сумата – 121 484.20 лева, е разпределил между
хирографарните кредитори съразмерно, тъй като тя не е била достатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, при обща стойност на вземанията от
159 136.21 лева, от които 2 853.16 лева за взискателя М. Д. по изпълнителния
лист от 13.08.2020 г., въз основа на който е образувано изп.д. №
4
20218380408948, 1 555.64 лева за присъединения взискател Н.В. П. за
събиране на вземанията й по изп.д. № 20228380402552, 13 258.82 лева за
присъединения взискател М. Д. за събиране на вземанията й по изп.д. №
20227370400109, 116 570.34 лева за събиране на вземанията на „Банка ДСК“
ЕАД и 24 898.25 лева за събиране на вземанията на Г.И., и двамата
присъединени по право взискатели.
След изчисляване на процентното съотношение на всяко вземане към
общата стойност на задължението на длъжника С. С. – 159 136.21 лева,
съдебният изпълнител е определил дължимата на всеки от взискателите сума,
както и дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – упълномощен
представител на взискателя М. Д. Д., в законоустановения тридневен срок
(видно от датата на пощенското клеймо, на 10.10.2022 г.), срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебен изпълнител и е допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно указания в ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, предметът на жалбата срещу разпределение по чл. 460 от
ГПК определя рамките на сезирането на съда, като се спазва принципът да не
се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Съдът
не следи служебно за всяка незаконосъобразност и на цялото разпределение.
Предметът на проверката в производството по чл. 463 от ГПК се
определя от жалбоподателя, а ако оплакванията в жалбата са неоснователни,
съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания,
които не са наведени в жалбата.
На следващо място, нормите на чл. 136 от ЗЗД са процесуални и за
тяхното правилно приложение съдът не следи служебно.
В подадената от М. Д. жалба не се сочи неправилно определяне на реда
на привилегиите, а се обжалва правото на други взискатели да участват в
разпределението и остатъкът от продажната цена – 121 484.20 лева да се
разпредели съразмерно между кредитори с вземания от един и същи ред –
наред с М. Д., и Г.И..И и „Банка ДСК“ ЕАД.
5
Основните доводи на М. Д. се изразяват в неяснота относно
изпълнителния титул за сумите, с които Г.И. и „Банка ДСК“ ЕАД участват в
разпределението, по кое изпълнително дело са наложени възбраните и какъв е
актуалният размер на задълженията на С. С. към тези двама взискатели.
Процесуалният закон урежда института на присъединяване на кредитор
в глава 41 от ГПК. Освен присъединяване на кредитор по негова молба (чл.
456 ГПК), законът урежда и хипотези на присъединяване по право. Съгласно
чл. 459 от ГПК, присъединени по право, освен държавата, са всички
кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или
възбрана, ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на
задържане, когато изпълнението е насочено върху предмета на
обезпечението, съответно върху ипотекирания или заложения имот.
Присъединени по право взискатели са и тези с наложени възбрани
върху обекта на изпълнението преди възбраната, вписана по искане на
взискателя по изпълнителното дело (в този смисъл т. 5 от ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, в случая
присъединени по право взискатели са Г.И. и „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като
техните възбрани са вписани преди 05.08.2021 г.: съответно на 07.02.2017 г. и
на 12.09.2018 г.
В т. 1 на цитираното ТР № 2/22.11.2022 г. е указано, че съдът следи
служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл.
459 от ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното
производство на присъединените по право взискатели, тъй като те са
задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на
разпределението, като условие за неговата допустимост. В случая ЧСИ, рег.
№ 838 е изпълнил задължението си да издири всички присъединени по право
взискатели и да ги включи с вземанията, които имат, след като се изпълнява
върху имот, върху който са вписали възбрани преди тази на взискателя по
изпълнителното дело.
Институтът на присъединените по право взискатели предполага наличие
на вземане, за което кредиторът разполага с изпълнителен титул (или с
обезпечителна заповед), за да се счита за присъединен по право, когато е
вписана възбрана върху имот и за събиране на дълг към друг кредитор
изпълнението е насочено върху същия този имот. С други думи, водещи са
6
обектът на изпълнението и моментът, в който е наложена възбраната.
По тези съображения е неоснователно първото от възраженията на
жалбоподателя М. Д..
От гореописаните писмени доказателства от значение за разглеждане на
жалбата безспорно се установява и по кои конкретно изпълнителни дела са
наложени възбраните. Вземането на Г.И. е било обезпечено първоначално с
обезпечителна възбрана по изп.д. № 20178410400595 на ЧСИ, рег. № 841 на
Камарата на ЧСИ, а по изп.д. № 20178380403863 е бил присъединен като
взискател за събиране на вземане по изпълнителен лист от 12.03.2018 г. по
гр.д. № 12174/2017 г. по описа на СРС.
„Банка ДСК“ ЕАД е вписала възбрана по изп.д. № 20188480400638,
образувано по изпълнителен лист от 29.06.2018 г. по гр.д. № 32709/2018 г. по
описа на СРС.
Възражението, освен че е неоснователно, се явява и неотносимо, тъй
като релевантно за участието на присъединените по право взискатели Г.И..И и
„Банка ДСК“ ЕАД е поредността на вписаните и незаличени възбрани преди
05.08.2021 г.
Безспорно е установен и актуалният размер на задълженията на С.С.С.
към Г.И..И и към „Банка ДСК“ ЕАД. Приетите в разпорежданията от
28.09.2022 г. (л. 329) и от 04.10.2022 г. (л. 340) размери на вземанията на
присъединените по право взискатели са идентични с подробно описаните в
постановлението за разпределение от 06.10.2022 г.
Накрая, съдът в производство по обжалване на разпределението не
може да се произнася инцидентно за перемпция на вземането, за събиране на
което е била вписана възбрана. Не се разрешават и материално правни
спорове, включително относно изтекла погасителна давност. Не подлежат на
изследване и предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Освен че това възражение принадлежи на длъжника, прекратяването на
изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
погасява вземането на взискателя и не препятства възможността му да
инициира ново изпълнително производство, или да се присъедини към друго,
вече образувано изпълнително производство, срещу същия длъжник.
7
Възражения на взискателя относно съществуването на вземането на
друг кредитор, включително поради изтекла давност, може да бъде
установена единствено в самостоятелно исково производство по чл. 464 от
ГПК.
Основание за отмяна на извършеното разпределение липсва, поради
което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. Д. Д., чрез адв. Н. П. срещу
постановление за разпределение от 05.10.2022 г. по изп.д. № 20218380408948
по описа на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8