Р Е Ш Е Н И
Е
№ …….
Гр. В. Търново,
15.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд,
първи състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.д. № 3765 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.Г.З., чрез пълномощника си адвокат П.Ц.П. твърди
в исковата си молба, че по силата на сключения между него и И.Ч.Б. договор от
22.04.2019г. за поръчка, ответникът се задължил да извърши СМР – кофраж и
изливане на бетон в срок от 24 месеца. Част от общо уговореното възнаграждение
от 5828 лв., били заплатени авансово на 22.04.2020г. по банков път. Ищецът
твърди, че ответинкът не изпълнил уговореното с договора в посочения там срок –
не извършил СМР спрямо уговореното в договора и в уговорения срок. Предявява
иск по чл.415 от ГПК вр. чл.262, ал.2 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД за устаняваване
вземането му против ответника за сумата 5828 лв., авансово платено
възнаграждение по договор за изработка от 22.04.2019г., прекратен поради
неизпълнението му от ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 3513/2019г. на ВТРС.
Ответникът И.Ч.Б. чрез пълномощника си адвокат Ф.К.
оспорва иска. Твърди, че договорът е сключен с „Ивикс строй” ЕООД, чиито
управител бил той. Въпреки това, между страните по договора нямало уговорка аванса
да се преведе по лична банкова сметка *** „Ивикс строй” ЕООД. Въпреки издадения
ПКО № 22/22.04.2019г., ищецът не заплатил сумата в брой още същия ден, а
направил банков превод не по сметката на търговското дружество, а по личната
сметка на ответника. Преводът бил извършен от съпругата на Б.. Ответникът
твърди, че изпълнил уговореното в договора на 03.07.2019г. – изпълнени били 29
ляти колони и 4 зидани, както и допълнително 5 колони, направена била шапка
върху колоните. Извършената работа надхвърлила стойността на договора. Ищецът
отказвал да подрише приемо-предеветален протокол от 03.07.2019г., като направил
дребни забележки по качеството. На 14.10.2019г. управляваното от ответника
дружество завело дело в ГОРС № 1886/2019г. за плащане на дължимата разлика по
договора от 2742 лв., като делото било висящо. След това ищецът завел във ВТРС
ч.гр.д. № 3513/2019г. за сумата 5828 лв. против И.Ч.Б. и ч.гр.д. № 3514/2019г.
за същата сума против „Ивикс строй” ЕООД. След постъпили възражения от длъжника
ищецът завел искове по чл.415 от ГПК против И.Ч. – гр.д. № 3765/2019г. и против
„Ивиск строй” ЕООД – гр.д. № 145/2020г. Ответникът твърди, че въпреки плащането
по личната му банкова сметка, ***то.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. чл.415 от ГПК вр. чл.262, ал.2 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД е
неоснователен.
За да бъде уважен този иск, в тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното то нея, че между страните е бил сключен договор за изработка от 22.04.2019г., както и че същия договор е развален, поради неизпълнението му от ответника. От своя страна, ответникът доказа твърденията си, че договорът е бил сключен между ищеца и дружеството „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, чиито уплавител е И.Б., което дружество е изпълнило задълженията си по договора за изработка от 22.04.2019г., както и че получената по лична банкова сметка *** лв. е преведена на дружеството „Ивикс строй” ЕООД, и същата е заплатена по сключения с дружеството договор от 22.04.2019г.
За горният извод съдът е мотивиран от приложеното гр.д. № 1886/2019г. на ГОРС, образувано по иск на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД против К.Г.З. за заплащане на неиздължена сума по същия договор за изработка от 22.04.2019г., според решението по което гражданско дело, ищецът К.З. е осъден да заплати на ответното в настоящото производство дружество „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, сумата 2638.32 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договора от 22.04.2019г. Според мотивите на същото съдебно решение, дружеството е изпълнило задълженията си по договора, като е изработило работата, а К.З. му дължи остатъкът от уговореното възнаграждение. Или, съобразно постановеното решение по гр.д. № 1886/2019г. на ГОРС и преценявайки доказателствената сила на мотивите на влязлото в сила решение, съдът приема, че договорът за изработка е сключен с „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД и дружеството е изпълнило задълженията си по договора, който не само, че не е развален от възложителя поради неговото неизпълнение от изпълнителя, но и възложителя дължи заплащането на разликата за извършената от изпълнителя работа по договора от 22.04.2019г.
От разпитаните по делото свидетели на ищеца се установява, че сумата от 5828 лв. е била преведена по личната сметка на ищеца, но същата е била прехвърлена по сметка на дружеството, тъй като е заплатена като аванс по договора за изработка от 22.04.2019г. Съдът дава вяра на свидетелкатаxxxx – счетоводител на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, тъй като показанията й се подкрепят както от показанията на другия свидетел на ответника, така и от мотивите и решението по приложеното гр.д. № 1886/2019г. на ГОРС.
Поради това и
сумата 5828 лв. не се явява заплатена на отпадналото основание разваления договор за изработка от
22.04.2019г. – не се доказа от ищеца съществуването на някакво правоотношение
между страните по делото, което да е било прекратено, а обратно – ответникът
доказа твърденията си за основанието за получаване на сумата, че получената по негова лична банкова сметка ***. е
преведена на дружеството „Ивикс строй” ЕООД, чиито управител е той, и същата е
заплатена по сключен договор от 22.04.2019г. с дружеството, чиито управител е
ответника.
Поради това и
искът на ищеца за установяване дължимост от ответника на сумата сумата от 5828
лв. /пет хиляди осемстотин двадесет
и осем лева/ - главница,
представляваща авансово плащане по Договор за поръчка от 22.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /21.11.2019 г./ до окончателното изплащане на задължениетосе явява
неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство размер на 600 лева, съобразно приложения за това списък.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск по чл.415 от ГПК от К.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, по пълномощие от адв. П.Ц.П. от АК – Габрово, против И.Ч.Б. с ЕГН ********** ***, за установяване дължимост на сумата от 5828 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и осем лева/ - главница, представляваща авансово плащане по Договор за поръчка от 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 21.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3513/2019г. на ВТРС.
ОСЪЖДА К.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, по пълномощие от адв. П.Ц.П. от АК – Габрово, да заплати на И.Ч.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща направените разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: