РЕШЕНИЕ
№ 15561
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110164665 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано след решение № 5703 от 09.11.2023 г., постановено по в.гр.д. №
11782/2022 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, с което по реда на чл. 258 и сл. ГПК е
обезсилено постановеното на 24.03.2022 г. решение по гр.д. № 13461/2020 г. по описа на
СРС, 60 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,06 лв., представляваща стойността на ползвани
мобилни телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. съгласно
договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер *** и договор за мобилни
услуги № *** от 22.12.2015 г. за телефонен номер ***, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС, за произнасяне по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 82,06 лв., представляваща стойността на ползвани мобилни телефонни услуги през
отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. съгласно договор за мобилни услуги № ***
от 08.07.2015 г. за телефонен номер *** и договор за мобилни услуги № *** от *** г. за
телефонен номер ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15061/2018 г. по описа на РС-Пловдив.
Ищецът „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД) твърди, че на 08.07.2015
г. между него и ответника Р. С. Е. е сключен договор за мобилни услуги с номер *** за срок
от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. с ДДС.
Твърди, че на 22.12.2015 г. между ищеца и ответника бил сключен втори договор за мобилни
услуги с номер *** със стандартна месечна месечна абонаментна такса в размер на 14,99
лв.Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4 бр.
фактури, издадени за отчетния период 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г., както следва: фактура №
***/*** г. за отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.05.2016; фактура № **********/***г. за
отчетен период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016; фактура № ***/***г. за отчетен период от
01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. и фактура № ***/***г. за отчетен период от 01.08.2016 г. до
31.08.2016 г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. С. Е., с
1
който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните били сключени процесните
договори, като ответникът е изпълнявал задълженията си по тях. Поддържа обаче, че от 2015
г. никой по никакъв начин не го е уведомявал, че има натрупани задължения към мобилния
оператор. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне
на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги между него и ответника, че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно правотношение между страните, възникнало по силата
на договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер *** и договор за мобилни
услуги № *** от *** г. за телефонен номер ***, по които ищецът е изпълнил задълженията
си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, а за
ответника е възникнало задължения за заплащане на месечните абонаментни такси и
стойността на доставените услуги по договора.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото се концентрира върху
обстоятелството относно дължимостта на претендираната сума с оглед своевременно
релевираното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Задълженията за предоставените мобилни услуги, включващо таксувани услуги и
абонаментни такси, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен падеж,
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД – кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно от
този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска
прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. „б“, пр. 1 ЗЗД. Следователно, в настоящия
случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 20.08.2018 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За задълженията за
предоставените мобилни услуги, ищецът е издал фактура № *** /***г., със срок за плащане
до 16.06.2016 г.; фактура № **********/***г. със срок за плащане до 16.07.2016 г.; фактура
№ ***/***г. със срок за плащане 16.08.2016 г., както и фактура № ***/***г. със срок за
плащане 16.09.2016 г. Следователно давностният срок е започнал да тече от падежите на
16.06.2016 г., 16.07.2016 г., 16.08.2016 г. и 16.09.2016 г. и е прекъснат с предявяване на
заявлението на 20.08.2016 г., поради което възражението на ответника е неоснователно.
2
С оглед изложеното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение –20.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „***“ ЕАД. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер
на 385 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 360 лв. –
адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер
на 50 лв. – заплатена държавна такса. Доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено
общо, без да е посочено каква част от него за кой от претендираните вземания се отнася,
съдът приема, че по всеки иск същото възлиза в размер от по 180 лв. Предмет на настоящото
производство е единствено искът с правно основание чл. 422, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
82,06 лв., представляваща стойност на ползвани мобилни телефонни услуги през отчетен
период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в размер на 205 лв. за заповедното производство,
205 лв. за исковото производство и 50 лв. за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ***, сграда ***, срещу Р. С. Е., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, иск с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,06 лв., представляваща стойността на ползвани мобилни
телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г. съгласно договор за
мобилни услуги № ***от ***г. за телефонен номер ***и договор за мобилни услуги № ***от
***г. за телефонен номер ***, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС,
за произнасяне по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 82,06 лв., представляваща
стойността на ползвани мобилни телефонни услуги през отчетен период от 01.05.2016 г. до
31.08.2016 г. съгласно договор за мобилни услуги № *** от *** г. за телефонен номер *** и
договор за мобилни услуги № *** от ***г. за телефонен номер ***, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15061/2018 г. по
описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА Р. С. Е., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ***, сграда
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205 лв. – разноски за исковото производство,
сумата от 205 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 15061/2018 г. по описа на СРС,
61 състав, и сумата от 50 лв. – разноски в производството по в.гр.д. № 11782/2022 г. по описа
на СГС, II-А въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3