Р Е Ш Е Н И Е
Номер
518 12.12.2019
година Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
На двадесети и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове:
-
Секретар:
Цветанка Арнаудова
Прокурор:
-
като
разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско
дело номер 272 по описа за 2018
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите вр. чл. 327 от Търговския закон.
Ищецът „Н и Б Технолоджи“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с. Първенец 4110, общ. Родопи, обл. Пловдив,
ул. „Съединение” № 41, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „4-ти януари”
№ 34, ет. 3, офис № 8 - адв. Ганчо Толев, е предявил иск против ответниците „Митстрой”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000,
ул. „Княз Борис Първи“ № 47, ет. 1 и С.Р.И. с ЕГН **********, адрес: ***
за солидарно заплащане на сумата от 25613,92 лева, дължима за доставка на стоки
по Фактура № 2611 от 06.03.2018г. в изпълнение на договор за покупко-продажба
на кофражни системи, сключен на 28.10.2017 г., по който ответното
дружество е купувач, а ответницата –
поръчител, ведно с мораторна
лихва в размер на 468,65 лева, дължима за периода от 07.03.2018 г. до
30.04.2018г. и законната лихва, считано от завеждането на делото на 04.06.2018
г. до окончателното изплащане.
Ответниците са оспорили иска.
Възраженията им са, че договорът за продажба не бил
надлежно подписан, че доставките не били извършени, а приемо-предавателните
протоколи не били подписани от служители на ответното дружество. Освен това в
процесната фактура от 06.03.2018г. били описани стоки, които се различавали от
посочените в приемо-предавателните протоколи.
Ответникът сочи, че получил стоки от ищеца на обща
стойност 56353,32 лева, от която останали непогасени само 80,08 лева.
Доставките обаче не били извършени въз основа на оспорения договор. Затова и
отговорността на ответницата като поръчител по този договор не можела да бъде
ангажирана.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На л. 14 от делото е представена Фактура № 2611 от
06.03.2018г., съгласно която ищецът „Н и Б Технолоджи“ ЕООД продал на ответника
„Митстрой” ЕООД стоки, както следва:
Стойността на фактурата е 40613,92 лева (с ДДС) след
приспадане на две авансови плащания от 21273,24 лева и 20000 лева (с ДДС), за
които са били оформени две отделни фактури – от 30.10.2017 г. и 14.12.2017 г.
(л. 12 и 13).
Ищецът посочва, че доставката е била извършена в
изпълнение на договор от 28.10.2017 г., поръчителстван от ответницата С.И. (л. 88-89).
Договорът не е представен в оригинал, въпреки че такъв е бил изискан по повод
оспорване от страна на ответниците. Ищецът е пояснил, че е разполага само с екземпляр
със сканирани подписи на ответниците, който бил получил по електронна поща. Съгласно
чл. 183 от ГПК този документ не може да бъде ценен като надлежно доказателство.
Следователно отговорността на ответницата С.И. като
поръчител не може да бъде ангажирана. Отделен е въпросът, че в самия договор задълженията
на тази ответница не са изрично уредени, а тя се е подписала като „поръчител на
наемателя“.
От заключението по изслушаната съдебносчетоводна
експертиза се установява, че ответното дружество е отразило фактурата в дневника
за продажби и в справка – декларация по ЗДДС за месец март 2018 г. Впоследствие
с Протокол № 1 от 25.05.2018 г. (л. 160) дружеството е извършило корекция поради
неполучени стоки на стойност 21278,20 лева (без ДДС). Това става ясно и от
приложените писма на НАП (л. 131,152).
Съдът намира, че извършената от ответника корекция е
ненавременна и неправилна в по-голямата си част.
От приложените по делото приемо-предавателни протоколи
от 28.10.2017 г. (л. 60), 31.10.2017 г. (л. 61), 3.11.2017 г. (л. 8), 18.11.2017 г. (л. 9), 18.11.2017
г. (л. 10), 30.11.2017 г. (л. 11) е видно, че само относно изделията под № 1 - дървени
платна с размери 197 х 50 х 2,7 см. - ответникът е получил по-малко бройки –
825 вместо 885.
Формалната доказателствената сила на протоколите не е оборена.
Съдът ги цени наред с останалия събран доказателствен материал.
Вярно е, че по първите два протокола стоките са били
предадени от трето лице – „Н.А.П.С.“ ЕООД, но това е станало по възлагане на ищеца, видно от приложения по делото
договор от 09.12.2016 г. (л. 63-64) и приемо-предавателен протокол от 27.10.2017г.
(л. 62). От допълнителното заключение от 30.10.2019 г. по изслушаната
експертиза става ясно, че ищецът не е
осчетоводил доставки от третото лице.
За редица изделия (под № 3-6 и № 8 от фактурата) в приемо-предавателните
протоколи е налице количествено превишение, което не е предмет на настоящия
спор. На 18.11.2017 г. на ответника са били допълнително предадени друг вид
дървени платна - 100х50х2,7 см. – 120 бр., които също не са обект на процесния
договор. В исковата молба не са изложени фактически твърдения в тази насока.
Разликите са коментирани и от вещото лице в допълнително
заключение от 06.06.2019 г., в което обаче са допуснати някои технически грешки
при описанието на единичните цени и вида на артикулите по фактурата.
Предвид изложеното съдът намира, че по Фактура № 2611
от 06.03.2018г. ищецът е доставил на ответника стоки, както следва:
Дължимата сума за доставките по фактурата възлиза на 79806,36
лева с ДДС. След приспадане на авансовите плащания от общо 41273,24 лева и
последващите погасителни плащания от 15000 лева, описани в исковата молба,
неиздълженият остатък възлиза на 23533,12 лева.
Ето защо и на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ ответното дружество следва
да заплати тази стойност, ведно с търсената законна лихва. За процесния период
от 07.03.2018 г. до 30.04.2018г. лихвата възлиза на 359,53 лева.
В останалата част претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
Относно съдебноделоводните разноски:
Ищецът претендира разноски от общо 6203,30 лева
(държавна такса от 1043,30 лева; разноски за експертиза от 600 лева; адвокатско
възнаграждение от 2600 лева за исковото производство и от 1960 лева – за
производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 390 от ГПК).
С оглед възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
отбелязва, че ищецът е платил хонорари на двама адвокати, които следва да бъдат
зачетени наполовина – на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Общият размер на признатите разноски на ищеца възлиза
на 3923,30 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 1758 лева
(адвокатски хонорар от 1558 лева и разноски за експертиза от 200 лева).
Няма данни за разноските на ответницата.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК съдът присъжда
следните разноски: в полза на ищеца 3593,90 лева, а в полза на ответника – 147,60
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Митстрой” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас 8000, ул. „Княз Борис Първи“ № 47, ет. 1 да
заплати на „Н и Б Технолоджи“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Първенец 4110, общ.
Родопи, обл. Пловдив, ул. „Съединение” №
41, със съдебен адрес, гр. Пловдив, ул. „4-ти януари” № 34, ет. 3, офис № 8 -
адв. Ганчо Толев, сумата от 23533,12 лева
(двадесет и три хиляди петстотин тридесет и три лева и дванадесет стотинки),
дължима за доставка на стоки по Фактура № 2611 от 06.03.2018г., ведно с
мораторна лихва в размер на 359,53 лева (триста петдесет и девет лева и
петдесет и три стотинки), дължима за периода от 07.03.2018 г. до 30.04.2018г. и
законната лихва, считано от завеждането на делото на 04.06.2018 г. до окончателното
изплащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на 3593,90 лева (три
хиляди петстотин деветдесет и три лева и деветдесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска на
„Н и Б Технолоджи“ ЕООД против ответника „Митстрой” ЕООД В ЧАСТТА над
присъдения размер на главницата от 23533,12 лева до претендираната горница от 25613,92
лева, както и В ЧАСТТА над присъдения разме0р на мораторната лихва от 359,53
лева до претендираната горница от 468,65 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Н и Б Технолоджи“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с. Първенец 4110, общ. Родопи, обл. Пловдив,
ул. „Съединение” № 41, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „4-ти януари”
№ 34, ет. 3, офис № 8 - адв. Ганчо Толев за осъждане на ответницата С.Р.И. с
ЕГН **********, адрес: *** да заплати (солидарно с ответника „Митстрой” ЕООД) сумата
от 25613,92 лева, дължима за доставка на стоки по Фактура № 2611 от
06.03.2018г. в изпълнение на договор за покупко-продажба на кофражни системи,
сключен на 28.10.2017 г., по който ответното дружество е купувач, а ответницата – поръчител, ведно с мораторна лихва в размер на 468,65
лева, дължима за периода от 07.03.2018 г. до 30.04.2018г. и законната лихва,
считано от завеждането на делото на 04.06.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Н и Б Технолоджи“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с. Първенец 4110, общ. Родопи, обл. Пловдив,
ул. „Съединение” № 41, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „4-ти януари”
№ 34, ет. 3, офис № 8 - адв. Ганчо Толев да заплати на „Митстрой”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000, ул.
„Княз Борис Първи“ № 47, ет. 1 съдебноделоводни разноски в размер на 147,60
лева (сто четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: