Р Е Ш Е Н И Е
476/20.7.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3597 по описа за 2019 г. на ШРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.318 и сл. от ТЗ, вр.
с чл.138 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес:***, оф.
3, представлявано от Ц.В.К., излага, че на 07.04.2016 г. между него, от една
страна и ЕТ „В.В.-62“, ЕИК *** и ответника М.Д.М., ЕГН **********,***, от друга
страна, била постигната спогодба, че ЕТ „В.В.-62“ дължи на ищеца сума в общ
размер на 418 544, 20 лева по сключен между страните договор за доставка
на фуражи от 13.11.2010 г., за който са издадени описани в спогодбата фактури.
Ответникът е гарантирал задълженията на едноличния търговец в качеството на
поръчител. По силата на посочената спогодба страните се договорили задълженията
по нея да се погасяват на части. Длъжниците изпълнявали спогодбата до
26.09.2018 г., до която дата са били погасени общо 184 000, 00 лева.
Предвид липсата на доброволно изпълнение, по реда на чл.417 от ГПК ищецът бил
инициирал заповедно производство. Ответникът, в качеството му на солидарен
длъжник, бил подал възражение срещу заповедта, при което за ищеца възниквал
правен интерес от предявяване на настоящите искове. Поради изложеното, моли
съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми: 8000.00 лева – неизплатени вноски с
падеж 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г., по постигната, на 07.04.2016 г., между
страните спогодба към договор за доставка на фуражи от 13.11.2010 г., по която
спогодба ответникът се е задължил в качеството си на поръчител на главния
длъжник; 65.56 лева – мораторна
лихва за периода от 26.05.2019 г. до 09.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, действащ чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор,
в който заявява, че оспорва исковете, сочейки аргументи. Моли претенциите да се
отхвърлят като неоснователни. В първото по делото открито съдебно заседание
прави искане за произнасяне с неприсъствено решение.
По така
направеното искане от ответника, намиращо своето правно основание в
разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно
текста на цитираната разпоредба, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. В разглежданата хипотеза ищецът, редовно призован, не се яви,
нито изпрати представител за първото по делото открито съдебно заседание, като
не е взел становище по отговора на исковата молба. В исковата молба липсва
отправена молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. В последствие, ищцовата
страна дава съгласие за гледане на делото в негово отсъствие, но същото е
обективирано в писмена молба, постъпила по делото след приключване на устните
състезания, поради което съдът не я взема предвид. Но в случая, съдът счита, че
не са налице предпоставки за произнасяне с неприсъствено решение, тъй като
съобрази изискванията на разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2, предл. второ от ГПК, според която съдът постановява неприсъствено решение, когато искът е
вероятно неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Ангажираните по делото доказателства дават основание на съда да
направи извод за вероятна основателност на исковете, поради което счита, че
следва да изложи мотиви по съществото на правния спор.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното: По ч.гр.д.№2429/2019 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
в полза на ищеца срещу ЕТ „В.В.-62“, ЕИК *** и ответника М.Д.М., ЕГН **********,***,
както е постановено последните да заплатят в условията на солидарност следните
суми: 20 000.00 лева, представляващи неизплатени задължения по Договор за
спогодба към договор за доставка на фураж от 13.11.2010 г. и 820, 07 лева-
лихва за забава, считано за периода от 26.10.2018 г. до 09.07.2019 г., като е
присъдена и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, както и извършените
по делото разноски. Заповедта е издадена въз основа на документ по чл.417, т.3
от ГПК. Разпореждането на районния съд е обжалвано от ответника, като въззивният
съд е отменил разпореждането на първата инстанция, с което е допуснато
незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение в частта, с която ответникът е осъден, като поръчител, да
заплати солидарно с ЕТ „В.В.-62“ сумата над 8 000.00 лева до 20 000.00
лева /главница/, представляваща неизплатени задължения по Договор за спогодба
към договор за доставка на фураж от 13.11.2010 г., както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца законната лихва за забава в размера над
65, 56 лева до 820, 07 лева, като е отхвърлил заявлението в горепосочените
части. В същите части е обезсилен и издадения на ищеца изпълнителен лист.
Длъжникът, ответник в настоящото производство е възразил срещу заповедта, като
във възражението си е изложил идентични на тези в отговора си на исковата молба
доводи и възражения. Предвид постъпилото възражение и дадените указания от
съда, ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение /за сумите от 8000.00 лева – неизплатени
вноски с падеж 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г., по постигната, на 07.04.2016 г.,
между страните спогодба и 65.56 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2019
г. до 09.07.2019 г./. Няма спор, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че на 07.04.2016 г. между ищецът, от една страна и ЕТ „В.В.-62“,
ЕИК ********* и ответника М.Д.М., ЕГН **********,***, от друга страна, е
постигната спогодба, според която ЕТ „В.В.-62“, в качеството му на купувач и
ответника, в качеството му на поръчител, дължат на ищеца сума в общ размер на
418 544, 20 лева по сключен между страните договор за доставка на фуражи
от 13.11.2010 г., за който са издадени описани в спогодбата фактури. ЕТ „В.В.-62“
и ответникът са се задължили, в условията на солидарност, да заплатят на ищеца
горепосочената сума на вноски, както следва: сумата от 100 000.00 лева- до
пет дни от подписването на спогодбата, а остатъкът от 318 544, 20 лева следва
да бъде изплатен на месечни вноски, всяка в размер на 4 000.00 лева,
платими през месеците от май до декември, включително през всяка от следващите
десет години до погасяване на задължението, с падеж 25-то число на съответния
месец, при падеж на първата вноска-25.05.2016 г. Няма спор, че длъжникът е
спрял плащанията по спогодбата след 26.09.2018 г., т.е. не изплащал дължимите
вноски, считано от 25.10.2018 г. Няма спор, че на 11.07.2019 г.ищецът е
инициирал заповедното производство. В случая ищецът претендира две вноски по
спогодбата- с падеж 25.05.2019 г. и 25.06.2019 г. Действително, съгласно
нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че срокът по
чл.147, ал.1 от ЗЗД е преклузивен, поради което с изтичането му се прекратява
поръчителството. В случая крайният падеж на задължението по спогодбата е десет
години след 25.05.2016 г., т.е. до 25.05.2026 г., като дългът е разсрочен, с
падеж на всяка вноска 25-то число на съответния месец. Ответникът основава
възражението си за недължимост на сумите по заповедта, позовавайки се на клауза
от договора, според която ако длъжникът не изпълни изцяло и в срок задължението
си за заплащане на която и да е от вноските, цялото вземане става предсрочно
изискуемо, т.е. твърди, че в случая цялото вземане е станало предсрочно
изискуемо, считано от 26.11.2018 г., от която дата е започнал да тече и срокът
по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Съдът не споделя този довод на ответника. Няма спор, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните, имаща договорното право да го упражни, при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви задължението за предсрочно изискуемо. Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита цялото задължение
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства задължението става предсрочно изискуемо и без да се уведомява
длъжника, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява
правото си да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. При разглеждания казус няма
ангажирани доказателства, нито наведени твърдения, че преди образуване на
заповедното производство, кредиторът е отправил нарочно заявление до длъжника,
че предвид неплащане задълженията по спогодбата ще счита цялото вземане по
последната за предсрочно изискуемо. Ето защо приема, че доколкото дългът е
разсрочен, изискуемостта следва да се преценява към датата на всяка една вноска
по спогодбата. В случая ищецът претендира вноски касателно месеците май и юни
2019 г., поради което, предвид датата на която е подадено заявлението /юли 2019
г./, заключава, че предвидения в разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД срок за
ангажиране отговорността на поръчителя не е изтекъл. Ето защо и доколкото няма
представени доказателства, нито наведени твърдения, че длъжникът и/или
поръчителят е изпълнил тези си задължения, стига до извода, че главният иск е
изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи. Предвид установеността на
главния дълг, неговата изискуемост, забавата на длъжника и периодът на забава,
съдът счита, че следва да се ангажира и отговорността на ответника за забавено
изпълнение /арг. от чл.86 от ЗЗД/. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за забава се
равнява на сума от 65.56 лева. За да изчисли този размер съдът използва
общодостъпните в интернет пространството електронни калкулатори. Водим от горното, съдът стига до извода, че
исковете са изцяло основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
в общ размер на 787, 49 лева /626, 18 лева- в заповедното производство и 161,
31 лева- в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.М.,
ЕГН **********,***, дължи
на „ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес:***, офис 3, представлявано от Ц.В.К.,
следните суми: 8000.00 лева /осем хиляди лева/– неизплатени вноски с падеж
25.05.2019 г. и 25.06.2019 г., по постигната, на 07.04.2016 г., между страните
спогодба към договор за доставка на фуражи от 13.11.2010 г., по която спогодба
ответникът се е задължил в качеството си на поръчител на главния длъжник; 65.56 лева /шестдесет и пет лева
петдесет и шест стотинки/– мораторна лихва за периода от 26.05.2019 г. до
09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019
г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №2429/2019 г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА
М.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ФЗ В.К.“ ООД, ЕИК ***,
със съдебен адрес:***, офис 3, представлявано от Ц.В.К., сумата от 787, 49 лева
/седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: