РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-
02-05-2548/26.05.22г. на СлОС от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Студентски“,
бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д.,
чрез адв. Т. Р., против решение № 116 от 11.05.22г. по гр.д.№
20212200100160/2021г. на СлОС, в частта, с която са уважени предявените
от М. С. М. от гр. С., ж.к. “С. к.“, бл. **, вх. “*“, ет. *, ап. **, с ЕГН:
**********, Р. Х. М. от гр. С., ж.к. “С. к.“, бл. **, вх. “*“, ет. *, ап. **, с ЕГН:
**********, М. И. Б. от гр. К., обл. С., ул. “Ц. О.“ № **, вх. “*“, ет. *, ап. *, с
ЕГН: ********** и С. Х. Б. от гр. К., обл. С., ул. “Ц. О.“ № **, вх. “*“, ет. *,
ап. *, с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: гр. С., район “С.“, ул. “К.“
№ *, ет. *, чрез адв. Г. Х., против дружеството искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди, както следва: по отношение на М. С.
М., на С. Х. Б. и Р. Х. М. - з а размера над 21 000лв. до присъдения размер
от 30000лв.; по отношение на М. И. Б. – за размера над 14 000 лв. до
присъдения размер от 20 000 лв. за неимуществени вреди и над 1302 лв.
до размера от 1860 лв. – имуществени, претърпени при ПТП на 09.10.2020
г., на път I - 7, 316-ти километър, между гр.Елхово и ГКПП-Лесово, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 31.03.2021 г., до окончателното
1
изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно
уважената част от исковете. Заявява, че в горните части решението не е
правилно. Излага аргументи, позовава се на недоказаност на онзи интензитет
на болките и страданията на въззиваемите, който да обоснове заплащане на
обезщетения в цитирания размер. Също така поддържа присъждане на
обезщетения в несправедлив размер. Моли за зачитане на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалите, пътували без предпазни колани, както
и на съизвършителство от страна на водач, застрахован при друг
застраховател, като съдът не е определил размера на отговорност за всеки от
водачите – съответно - за техните застрахователи. Въвежда и оплакване по
формирания извод на съда за размера на обезщетението на С. Б. На
изложените основания моли за отмяна на посоченото решение на СлОС и
отхвърляне отчасти на предявените искове. Няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Въззиваемите оспорват въззивната жалба, чрез адв. Г. Х., в
депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор. Излагат подробни аргументи за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Молят за присъждане на
разноски. Нямат доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
против акт, подлежащ на инстанционен контрол, пред надлежната по
правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Предявените искове пред СлОС са с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице и
е допустима.
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от М. С. М.,
Р. Х. М., М. И. Б. и С. Х. Б., всички чрез адв.Г.Х., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
с предявени частични искове за заплащане на обезщетение, както следва: за
М. М. - 30 000лв. от общо 60 000лв., за Р. М. – 30 000лв. от общо 40 000лв., за
М. Б. – 10 000лв. от общо 30 000лв. и за С. – 30 000лв. от общо 50 000лв. за
претърпени неимуществени вреди, за М. Б. и обезщетение в размер на 1860лв.
- за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горните главници,
считано от 31.03.2021г. до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски. Твърдят, че на 09.10.2020г. пострадали при
ПТП. Застрахованият при въззивника със задължителната застраховка „ГО“
на автомобилистите водач на автобус "Ивеко", модел „50Ц14В“ с peг. № СН
0955 АХ, участвал в ПТП, като при несъобразена скорост ударил отзад
спрялото на пътното платно в лентата за движение МПС „Волво“ модел
„ФХ“, с рег.№ СЕ 7442 ВС. В МПС „Ивеко“ пътували въззиваемите, които
претърпели редица описани в исковата молба телесни повреди. От
получените увреждания изпитали силни болки, всеки от тях за известен
период се нуждаел от чужда помощ, твърдят, че приемали обезболяващи.
Заявяват, че възстановителният период още не е приключил. Освен това
2
изпитали силно чувство на уплаха и стрес, който продължил след
произшествието и довел до тревожност и връщане към спомена от
злополуката. Тревожност все още изпитвали и поради съмненията в пълното
си физическо възстановяване. На основание всичко така изложено,
претендират от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то,
участвало в ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания, претърпени битови неудобства и прочее, а М. Б. претендира и
обезщетение за претърпените имуществени вреди в горепосочения размер.
Заявява, че при лечението направил и финансови разходи. Молят за
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ангажират доказателства.
В хода на производството пред окръжния съд е прието изменение на
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за М. Б. от
10 000лв. от общо 30 000лв., на 20 000лв. от общо 30 000лв. – с.з. на
13.04.2022г. по гр.д.№ 160/2021г. СлОС – стр.184, т.ІІ.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва исковете. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за ППС, участвало в ПТП-то и превозвало
въззиваемите. Оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за
претърпените телесни повреди, болки и страдания. Счита, че вина за
вредоносния резултат носи единствено водачът на МПС „Волво“ модел „ФХ“,
с рег.№ СЕ 7442 ВС, затова исковете следва да бъдат насочени към ЗД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД. В случай, че съдът не възприеме
горното, счита, че следва да се определи размера на извършителство на всеки
от водачите на МПС за инцидента и да се разпредели отговорността им.
Поддържа възражение за съпричиняване, като твърди, че въззиваемите са
пътували без поставени предпазни колани. Заявява, че получените
травматични увреждания не са с описаната в исковата молба тежест и нямат
посочените последици, освен това е налице възстановяване. Отделно от това
счита, че претендираните размери на обезщетението за неимуществени вреди
са завишени и не съответстват на стандарта на живот в страната. Въвежда
възражение прекомерност, съобразно икономическите условия към датата на
ПТП-то. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за имуществени
вреди. Моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.
Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав
намира за нужно да обсъди първото оплакване по въззивната жалба, а именно
– относно съизвършителството и липсата на определен процент отговорност
за всеки от застрахователите:
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/22/12000244024, между
застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО
на МПС“ за автобус, "Ивеко", модел 50Ц14В, с peг. № СН 0955 АХ.
Също така е безспорно, че със задължителна за гражданския съд
3
влязла в сила присъда № 260000/19.01.2021г. по НОХД № 386/2020 г. на
ЯОС, молдовският гражданин О. Б. бил признат за виновен в това, че на
09.10.2020г., между гр.Елхово и ГКПП - Лесово, при управление на товарен
автомобил “Волво“ с рег. № СЕ 7442 ВС, с прикачено към него полуремарке,
марка “Шмидц“ с рег.№ СЕ 4689 ХТ, нарушил правила за движение по
пътищата – чл. 5 ал.1 т.1; чл. 94 ал.2 и чл.98 ал.1 т.1 ЗДвП , като паркирал
управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната за него лента
за движение, в резултат на което предизвикал ПТП с движещото се по същото
време и същия път, в същата посока и лента - автобус „Ивеко”, модел
50Ц14В, с peг. № СН 0955 АХ, управляван от В. А. М. и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице.
От въззивната жалба се установява, че страните не спорят по
механизма на инцидента и по възприетия от СлОС извод за вина и на водача
на автобус „Ивеко“, модел 50Ц14В, с peг. № СН 0955 АХ, управлявал
возилото със скорост, несъобразена с пътните условия, както и по
причинените на въззиваемите телесни повреди.
Описаното налага заключение за виновно поведение на двамата
водачи на ППС, а съответно и за приложение на разпоредбата на чл.499 КЗ:
„При множество причинители на застрахователното събитие всеки
застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция,
натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния
фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят
причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно,
застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция,
натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния
фонд по чл. 518, също отговарят солидарно“.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, при увреждане, причинено от
неколцина, отговорността за компенсиране на вредата е солидарна.
Солидарна е и отговорността на техните застрахователи, против които
законът разрешава насочване на пряк иск, като увреденото лице има право да
избере към кое от солидарно отговорните лица да насочи иска си и дали само
против едно от тях, изцяло – чл. 122 ЗЗД или против всички. Ето защо
възражението, че съдът не е определил процент на отговорността на всеки от
застрахователите, няма да окаже влияние върху крайните изводи по
настоящото дело.
При изявлението на въззивника в депозираната жалба, че обжалва
решението в посочените по-горе части, с които са присъдени обезщетения за
неимуществени вреди на М. С. М., Р. Х. М., М. И. Б. и С. Х. Б., а на М. Б. и
обезщетение за имуществени вреди, се налага извод, че със сила на присъдено
нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по
чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените на въззиваемите
имуществени и неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на
09.10.2020 г., на път I - 7, 316-ти километър, между гр.Елхово и ГКПП-
4
Лесово, като един от причинителите на ПТП-то е застрахован водач при
въззивника по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите.
По делото са безспорни и нанесените телесни повреди на всички
въззиваеми, изключително подробно и детайлно описани в
първоинстанционното решение. Не се оспорват извършените медицински
процедури, нито претърпените болки, страдания, а по отношение на М. Б. – и
имуществени вреди.
Както става ясно от въззивната жалба, спори се относно наличието на
съпричиняване от страна на пострадалите и справедливия размер на
дължимите обезщетения.
Относно наличието на съпричиняване, настоящият състав, след като
подробно се запозна с извършената по делото САТЕ – стр. 62, т.ІІ по гр.д.№
160/2021г. СлОС и допълнителната такава – стр.162, т.ІІ по гр.д.№ 160/2021г.
СлОС, двете надлежно приети в проведените открити съдебни заседания пред
СлОС, приема, че автобус „Ивеко“ е бил стандартно и фабрично оборудван с
триточкови, а не с двуточкови колани, с изключение на втората предна
седалка, която била подвижна, падаща, с възможност да пропусне пътниците
в автобуса. Според заключението на в.л. инж. Х. У., неподвижните седалки,
стационарно прикрепени, е следвало, по технически изисквания за
съответната година на производство на автобуса, да бъдат оборудвани с
триточкови колани и след като возилото успешно е преминало годишен
технически преглед, настоящият състав приема извод, че седалките, на които
са седели пострадалите, са били също оборудвани с триточкови колани,
защото не се спори, че въззиваемите са седели на задните седалки. Също така
не се спори, че никой от тях не е бил с поставен предпазен колан, което
обосновава извод за наличие на съпричиняване.
Това заключение се подкрепя и от извършените по делото СМЕ за
всяко от пострадалите лица, описващи кои от травмите биха били избегнати,
в случай, че съответното лице беше с поставен триточков колан. От четирите
медицински заключения се налага най-общ извод, че телесните повреди в
областта на главата за всеки от тях, колената и гръдния кош биха били
избегнати, поради функцията на триточковия колан да придържа тялото
максимално неподвижно, в равновесно положение, прикрепено към
седалката. Що се отнася до травмите по крайниците – според вещото лице д-р
Й. С., те са възможни, дори и лицето да е с предпазен колан, поради
механизма на ПТП-то.
При така изложеното, настоящият състав, след като подробно се
запозна и обсъди установените увреждания на въззиваемите, изцяло споделя
по реда на чл. 272 ГПК извода на СлОС относно дължимото обезщетение на
С. Б. В тази връзка, по повод оплакването на въззивника, че съдът
недопустимо е обсъждал размер на обезщетение, превишаващ посочения по
исковата молба, Апелативен съд - Бургас приема, че мотивите и изводите на
СлОС са изцяло съобразени със задължителните разяснения на ТР № 1/2021 г.
5
от 01.08.2022 г. по т.д. № 1/2021 г. ОСГТК. Съдът не е ограничен, при
обсъждане обезщетяването на вредата, да възприеме размер на справедливото
обезщетение, различен от посочения в петитума на исковата молба, но е
задължен да присъди сума до размера на претенцията при обсъждане на
съпричиняване. Затова в тази част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на останалите пострадали, съдът съобрази естеството
на травмите и приема за основателно възражението за съпричиняване до
размера на 10%. Този извод е възприет при положение, че въззиваемите М.,
М. и Б. са получили увреждания освен в областта на гръдния кош и коленете
и по крайниците. Освен това, въпреки наличието на различни по тежест и
усложнения телесни повреди, обезщетението се определя глобално и е едно
за всички травми.
При съобразяване на задължителните постановки на ТР № 1/2021 г. от
01.08.2022 г. по т.д. № 1/2021 г. ОСГТК по отношение на справедливото
обезщетение за всеки от въззиваемите М. М., Р. М. и М. Б. и размера на
съпричиняване, съдът приема следното:
По отношение на М. М.: Става въпрос за лице от мъжки пол, на
навършени 68 г. към датата на инцидента (обичайно – пенсионна възраст),
претърпял значителни болки и страдания в резултат от подробно описаните в
мотивната част на решението на СлОС телесни повреди. Съдът зачита
заключението на в.л. д-р Й. С. относно степента и периода на възстановяване,
като освен изложените от първоинстанционния съд мотиви за определяне на
размера на дължимото обезщетение, намира, че следва да се добави и това, че
към датата на ПТП-то М. е бил вече в напреднала възраст, при която
оздравителните процеси протичат по-бавно, поради естествените изменения
във функциите на човешкия организъм. Независимо от възстановяването на
съответните органи, винаги остава следа и старите травми се повлияват за
един продължителен период от промените в метеорологичните условия.
Ноторно известно е, че след подобни увреждания за доста дълъг период от
време пострадалото лице изпитва болка при застудяване, при увеличаване на
влажността на въздуха, при резките промени на времето. Ето защо, като
споделя останалите мотиви на СлОС относно дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият състав приема, че справедливия размер на
дължимото обезщетение възлиза на 33400лв., от които следва да се приспадне
размерът на съпричиняването от 10% или общо дължимата сума възлиза с
незначителна разлика на 30 000лв. Горните мотиви обосновават
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и в тази част. Аналогичен извод
следва и относно дължимата законна лихва и разноските за първата
инстанция.
По отношение на Р. Х. М.: става въпрос за жена, на навършени 59
години към датата на инцидента, претърпяла значителни болки и страдания в
резултат от подробно описаните в мотивната част на решението на СлОС
6
телесни повреди. Съдът зачита заключението на в.л. д-р Й.Стойков относно
степента и периода на възстановяване, като освен изложените от
първоинстанционния съд мотиви за определяне на размера на дължимото
обезщетение, съобразява и оценява установения от в.л. намален обем на
движение на ръката, поради фрактурата на раменната кост и намира, че
справедливият размер на обезщетение следва да бъде определен на 33400лв.,
от които да се приспаднат 10%. Общо дължимата сума възлиза
приблизително на 30 000лв., затова и в тази част решението подлежи на
потвърждаване, както и в частта относно присъдената законна лихва върху
дължимото обезщетение и разноските за първата инстанция.
Относно дължимото обезщетение на М. Б. съдът приема следното:
Обсъжда се обезщетение на мъж, навършил ** години към датата на ПТП-то.
В резултат от удара в предната седалка в областта на лицето, както е описано
в заключението на в.лице д-р Й. С., са били разклатени необратимо предни
зъби на Б., на които е захваната мостова конструкция. Това е довело до
екстракция на 4 предни зъба, манипулация, свързана с допълнителни болки и
последващи страдания, криеща рискове от усложнения в момента и в
следоперативния период. Относно справедливия размер на дължимите
обезщетения, съдът съобрази, че мъжът е в напреднала възраст, в която
нараняванията зарастват по-бавно, а костната плътност на челюстта е
намалена и е необходим по-продължителен период за запълване на отвора с
костна маса. Ето защо приема, че справедливото обезщетение за този
въззиваем възлиза на 22 200лв., от които след намаляване с процента на
съпричиняване е дължима сума в размер, приблизително съответстващ на
присъдената сума по първоинстанционното решение, затова в тази част
решението следва да бъде потвърдено, както и в частта относно дължимата
върху сумата законна лихва и разноски по този иск.
Относно претърпените имуществени вреди – размерът им следва да
бъде намален с 10%, съобразно всички обосновани по-горе изводи, затова
въззивната жалба следва да бъде уважена за сумата от 186 лв., с последиците
по закон.
Относно разноските: решението следва да бъде коригирано в частта
само относно разноските, извършени от М. Б. Апелативен съд - Бургас
съобрази, че въззиваемият е предявил два иска и е извършил разноски в общ
размер от 2441.90 лв. След като разграничи и изчисли съобразно иска за
сумата от 1860 лв. каква част са извършените разноски, приема, че възлизат
на 446 лв., от които въззивникът дължи за първата инстанция сумата от 401
лв. Присъдената с първоинстанционното решение сума на разноските следва
да бъде намалена с 45 лв.
За първата инстанция на въззивната страна се следват разноски в
размер на 7 лв.
За настоящата инстанция на всеки от въззиваемите М. М., Р. М. и С.
Б., се следват извършените разноски в размер на 940 лв. за всеки.
7
По отношение на М. Б.: при уважаване на жалбата за 186лв.,
отхвърляне за 372 лв. и обжалваем интерес от 558 лв., съответно на
направените разноски от 360 лв. по този иск се следва сумата от 240 лв. При
потвърждаване на решението в останалата част, общо за тази инстанция на Б.
се следва сума в размер на 760лв. + 240лв. – общо 1000 лв.
На въззивника: Жалбата е уважена за 186 лв. Обжалваемият интерес е
558 лв. Извършени са разноски от 25 лв. за д.т. за обжалване и 320 лв. за
заплатен адвокатски хонорар. Съдът приема, че при условие, че в договора за
правна помощ на повереника на въззивната страна не е разграничен хонорар
за всеки иск, заплатената сума следва да се раздели поравно за 5-те иска. Така
общо разноските за тази инстанция възлизат по този иск на 345 лв. При
уважена част от 186 лв. дължимата за тази инстанция сума е в размер на 115
лв. Общо на въззивната страна за двете инстанции се следва сумата от 122 лв.
При условие, че разноските са във връзка с уважената и отхвърлена
част от иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от М. Б.,
съдът ще извърши служебно прихващане с дължимите на този въззиваем
суми за разноски и ще намали общо дължимия пред тази инстанция размер от
1000лв. със 122 лв. Така дължимата сума на М. Б. за тази инстанция възлиза
общо на 1000 лв. – 122 лв. – 878 лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 116 от 11.05.22 г. по гр.д.№
20212200100160/2021г. на СлОС, в обжалваната част, с която ЗК „ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, е осъдено да заплати
на М. И. Б. от гр. К., обл. С., ул. “Ц. О.“ № **, вх. “*“, ет. *, ап. *, с ЕГН:
**********, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие
ПТП на 09.10.2020 г., на път I - 7, 316-ти километър, между гр.Елхово и
ГКПП-Лесово, за размера над 1 674 лв. до размера от 1860 лв., както и в
частта, с която е присъдена законна лихва върху отхвърлената главница,
считано от 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане в полза на М. И. Б. и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете в горните части.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А,
да заплати на М. С. М. от гр. С., ж.к. “С. к.“, бл. **, вх. “*“, ет. *, ап. **, с
ЕГН: **********, направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 940 лв.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
8
на управление: гр.София, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ № 67
А, да заплати на Р. Х. М. от гр. С., ж. к. “С. к.“, бл. **, вх. “*“, ет. *, ап. **, с
ЕГН: **********, направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 940 лв.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А,
да заплати на М. И. Б. от гр. К., обл. С., ул. “Ц. О.“ № **, вх. “*“, ет. *, ап. *,
с ЕГН: ********** направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 878лв.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. “Симеоновско шосе“ № 67
А, да заплати на С. Х. Б. от гр. К., обл. С., ул. “Ц. О.“ № **, вх. “*“, ет. *, ап.
*, с ЕГН: **********, направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 940 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9