Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.С. , 14.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, втори
въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети
април две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
при участие на секретаря Теодора Вутева като разгледа
докладваното от съдия Първанова гр. дело №719 по описа за 2013година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258
и следв. ГПК.
С решение 134/16.07.2012
год. на РС-С. е поставен в дял на Р. Х. С.
и тя става изключителен собственик на поземлен имот с площ от около 1007 кв.м.,
находящ се в к.к. „Б.", съставляващ реална част от поземлен имот с
идентификатор №65231.919.69 по одобрена кадастрална карта със заповед №
РД-18-/27.01.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед №
КД-14-23-392/14.04.2006 год. на Началника на СК, при граници на реалната част:
поземлен имот с идентификатор №65231.919.15-път, поземлен имот с идентификатор
5231.919.68, дял IV и дял II и поземлен имот с идентификатор 5231.919.73
съгласно приложената скица № 2 , като стойността на дела е 100700 лв.; Поставен
е в общ дял на Г. Х. Р. и В. Л. Р. и те стават изключителни собственици на
поземлен имот с площ от около 1007 кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-/27.01.2005 год. на
Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006
год. на Началника на СК, при граници на реалната част : поземлен имот с
идентификатор 5231.919.15-път, дял I, дял IV и дял III, съгласно приложената
скица № 2, като стойността на дела е 100700лв.; Поставен е в дял на Л. Г. Р. и
тя става изключителен собственик на поземлен имот с площ от около 1007 кв.м.,
находящ се в к.к. „Б.", съставляващ реална част от поземлен имот с
идентификатор 5231.919.69 по одобрена кадастрална карта със заповед №
РД-18-/27.01.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед №
КД-14-23-392/14.04.2006 год. на Началника на СК, при граници на реалната част: поземлен
имот с идентификатор 5231.919.15-път, дял II, дял IV, поземлен имот с
идентификатор 5231.919.73 и поземлен имот с идентификатор 5231.919.45, съгласно
приложената скица № 2, като стойността на дела е 100700лв.; Поставен е в дял на
М. С. Н. и той става изключителен собственик на поземлен имот с площ от около
1007 кв.м., находящ се в к.к. „Б.", съставляващ реална част от поземлен
имот с идентификатор 5231.919.69 по одобрена кадастрална карта със заповед №
РД-18-/27.01.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед №
КД-14-23-392/14.04.2006 год. на Началника на СК, при граници на реалната част :
дял I и дял II, дял III, поземлен имот с идентификатор 5231.919.68, дял VI, дял
V и поземлен имот с идентификатор 5231.919.45, съгласно приложената скица №2,
като стойността на дела е 100700лв.; Поставен е в дял на Е. Г. М. и тя става
изключителен собственик на поземлен имот с площ от около 1007кв.м., находящ се
в к.к. „Б.", съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор
5231.919.69 по одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-/27.01.2005 год.
на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006
год. на Началника на СК, при граници на реалната част : дял III, дял VI,
поземлен имот с идентификатор 5231.919.162, дял VI, дял V и поземлен имот с
идентификатор 5231.919.45, съгласно приложената скица № 2, като стойността на
дела е 100700лв.; Поставен е в дял на Д. А. М. и той става изключителен
собственик на поземлен имот с площ от около 1007 кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-/27.01.2005 год. на
Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006
год. на Началника на СК, при граници на реалната част -дял VI, поземлен имот с
идентификатор 5231.919.68, поземлен имот с идентификатор №65231.919.162 и
поземлен имот с идентификатор 5231.919.45, съгласно приложената скица № 2, като
стойността на дела е 100700лв.
Отхвърлена е на
основание чл.349, ал.2 от ГПК претенцията на Р. Х. С., Г. Х. Р., В. Л. Р., Л. Г.
Р. и М. С. Н. за възлагане в техен общ дял на допуснатия до делба процесен имот
поземлен имот с идентификатор №65231.919.69 по одобрена кадастрална карта със заповед №
РД-18-/27.01.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед №
КД-14-23-392/14.04.2006 год. на Началника на СК, с площ от 6042 кв.м.,
предназначение: горска територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници имоти с идентификатор: 65231.919.68, 65231.919.73, 65231.919.15 и
65231.919162. Осъдена е Е. Г. М. да заплати на Г. Х. Р. сумата в размер на
8211лева, мораторна лихва в размер на 468.75лв. за периода от 24.06.2006год.
-до 03.07.2008 год., ведно със законната лихва от 03.07.2008 год. до
окончателното изплащане на сумата на основание чл.346 от ГПК. Осъден е Д. А. М.
да заплати на Г. Х. Р. сумата в размер на 2 737 лева, мораторна лихва в размер
на 156.25лв. за периода от 24.06.2006 год. -до 03.07.2008 год., ведно със
законната лихва от 03.07.2008 год. на основание чл.346 от ГПК.
Отхвърлен е иска по
сметки, предявен от Р. С., М. С. и Л. Р. срещу Е. Г. М. и Д. А. М. като неоснователен.
Отхвърлен е предявеният
от Е. Г. М. и Д. А. М. срещу Г. Х. Р. и Р. Х. С. иск с правно основание чл.30,
ал. от ЗС за заплащане на обезщетение под формата на наем в размер на 000лв. / по 12 500 лева/ според квотите им на
съсобственост за периода от 27.10.2004 год. до постановяване на решението, мораторна
лихва в размер на 5000 лв. за периода от 27.10.2004 год. до 27.10.2009 год.
/предявяване на иска за обезщетение/.
Отхвърлен е предявеният
от Е. Г. М. и Д. А. М. срещу Г. Х. Р. и Р. Х. С. иск с правно основание чл.344,
ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение в размер на 000 лева / по 12 500 лева/ според квотите им
на съсобственост за периода от 27.10.2004 год. до постановяване на решението, мораторна
лихва в размер на 5000 лева за периода от 27.10.2004 год. до 27.10.2009 год.
/предявяване на иска за обезщетение/.
Осъдена е Е. Г. М. да
заплати на Г. Х. Р. и В. Л. Р. общо сумата в размер на 75 525лв., като
уравнение на дела им в пари.
Осъдена е Р. Х. С., Л. Г.
Р., М. С. С., Д. А. М. да заплатят в полза на РС-С. държавна такса в размер на по 021лв., Г. Х. Р. да заплати в полза на РС-С. държавна такса в размер на 2014лв., В. Л. Р. да
заплати в полза на РС-С. държавна такса
в размер на 1005 лв. и Елена Г. Магаева да заплати в полза на РС-С. държавна такса в размер на 9063 лв.
Съдът е постановил
направените от Р. Х. С., Г. Х. Р., В. Л. Р., Л. Г. Р., М. С. Н., Е. Г. М. и Д. А.
М. разноски за адвокати и вещи лица да останат
така, както са направени.
С решение от
19.07.2013г., постановено по делото, са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в
мотивите и диспозитива на решение №134 от 16.07.2012г. по гр.д.№590/2008г., като
вместо ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Р. Х. С. и тя става изключителен собственик на поземлен
имот с площ от около 1007 кв.м., находящ се в к.к.„Б.", съставляващ реална
част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по одобрена кадастрална карта
със заповед № РД-18-/27.01.2005 год. на Изпълнителния директор
на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006 год. на Началника на СК, при граници на реалната част: поземлен
имот с идентификатор 5231.919.15-път, поземлен имот с идентификатор
5231.919.68, дял IV и дял II и поземлен имот с идентификатор 5231.919.73
съгласно приложената скица № 2, стойност
на дела 100700лв., да се чете: ПОСТАВЯ В ДЯЛ Р. Х. С. и тя става изключителен
собственик на поземлен имот с площ от около 1007 кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-/27.01.2005 год. на
Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006
год. на Началника на СК, при граници на реалната част - поземлен имот с
идентификатор №65231.919.15- път, поземлен имот с идентификатор 5231.919.68,
дял IV и дял II; вместо ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л. Г. Р. и тя става изключителен
собственик на поземлен имот с площ от около 1007 кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-/27.01.2005 год. на
Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006
год. на Началника на СК, при граници на реалната част: поземлен имот с
идентификатор 5231.919.15-път, дял II, дял IV, поземлен имот с идентификатор
5231.919.73 и поземлен имот с идентификатор №65231.919.45, съгласно приложената
скица №2, стойност на дела 100700лв., да се чете ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л. Г. Р. и тя
става изключителен собственик на поземлен имот с площ от около 1007кв.м.,
находящ се в к.к. „Б.", съставляващ реална част от поземлен имот с
идентификатор 5231.919.69 по одобрена кадастрална карта със заповед №РД-
18-/27.01.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед №КД-14-23-392/14.04.2006
год. на Началника на СК, при граници на реалната част-поземлен имот с
идентификатор 5231.919.15- път, дял II, дял IV и поземлен имот с идентификатор
5231.919.73; вместо ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Е. Г. М. и тя става изключителен
собственик на поземлен имот с площ от около 1007кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляващ реална част от поземлен имот: с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед №РД-18-/27.01.2005 год. на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006г. на Началника
на СК, при граници на реалната част : дял III, дял VІ, поземлен-имот с
идентификатор 5231.919.162, дял VI, дял V и поземлен имот идентификатор
5231.919.45, съгласно приложената скица № 2, стойност на дела 100700кв.м./лв./
да се чете ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Е. Г. М. и тя става изключителен собственик на
поземлен имот с площ от около 1007 кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-/27.01.2005г. на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед №
КД-14-23-392/14.04.2006 год. на Началника на СК, при граници на реалната част:
дял ІV, дял VI, поземлен имот с идентификатор 5231.919.162 и поземлен имот идентификатор
5231.919.45; вместо ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Д. А. М. и той става изключителен
собственик на поземлен имот с площ от около 1007кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед №РД-18-/27.01.2005г. на Изпълнителния
директор на АК, изменена със заповед №КД-14-23-392/14.04.2006 год. на Началника на
СК, при граници на реалната част: дял VI, поземлен имот с идентификатор
5231.919.68, поземлен имот с идентификатор №65231.919.162 и поземлен имот с
идентификатор 5231.919.45. съгласно приложената скица № 2, стойност на дела
100700 кв.м. да се чете ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Д. А. М. и той става изключителен собственик
на поземлен имот с площ от около 1007 кв.м., находящ се в к.к. „Б.",
съставляваш реална част от поземлен имот с идентификатор 5231.919.69 по
одобрена кадастрална карта със заповед № РД-18-/27.01.2005 год. на
Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № КД-14-23-392/14.04.2006
год. на Началника на СК, при граници на реалната част: дял IV, поземлен имот с
идентификатор №65231.919.68, поземлен имот с идентификатор 5231.919.162 и дял
V; като вместо името М. С. Н. да се чете името М. С. С..
Решението е обжалвано с
въззивна жалба от Д. А. М., в която се сочат доводи, че същото е нищожно,
недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. Позовава се на нищожност на
решението, с което е допусната делбата на процесния имот, тъй като се касае за
дворно място от 6042кв.м., в което е построена
триетажна сграда, и мястото обслужва постройката, поради което е обща
част и не може да се дели. Сочи още, че с решението си районният съд не е
спазил изискването на чл.54 ЗКИР за изискване от Агенция по кадастъра на нови
идентификатори на имотите. Възразява срещу
приетото от съда, че процесното място е горски фонд и при неговата
подялба съдът се е ръководел от Закона за горите, а не от ЗУТ, ЗС и ГПК, а в
случая е следвало да се съобрази, че е построена сграда преди повече от
60години и имотът е урбанизиран. По отношение на извършеното разпределение на
имота на 6дяла по 1007кв.м., сочи, че собствениците им нямат еднакъв достъп до
входовете на сградата и практически не могат да я ползват. Излага и възражения
относно правото на собственост и НА, с които Р. С. и Г. Р. са прехвърлили
идеални части от процесния имот на техните деца, които не притежават
самостоятелни помещения в сградата.
По отношение на
подобренията, претендирани от Г.Р., оспорва, че съдът е кредитирал заключението
на вещото лице, свидетелските показания ги е обсъдил избирателно, като е
игнорирал показанията на Л. Л., а тези на св.И. М. е обсъдил частично и
изтълкувал превратно. Счита за неправилно приетото, че стойността на имота се е увеличила от
подобренията без да изложи мотиви дали горският фонд може да увеличава
стойността си при изградени в него септични ями и бетонови пътеки. Поддържа, че
неправилно съдът е приел, че Г.Р. не е пречил на Д.М. и неговата майка да
ползват дворното място, тъй като от свидетелските показания на св.Лазаров се
установява, че при посещение на сградата, в нея е имало назначен пазач, който
не ги е допуснал да влязат. Поддържа, че Г.Р. е реализирал доходи от дворното
място, тъй като свидетелите Л. и М. са дали показания, че в двора има каравани
и хора, които ги ползват, допуснати от Р.. Възразява и срещу сумата от
75525лв., която е осъдена Е. М. да заплати заедно с Д. М., притежаващи повече
от половината от дворното място, на Г. Р., като не е отчетено, че на тях се
дължи сума за уравнение на дела им, а не следва те да заплащат на другите
съделители.
Решението е обжалвано с
въззивна жалба и от Р. Х. С., Г. Х. Р., Л. Г. Р. и М. С. С., представлявани от
адв.А.Ж. от САК. Сочат, че районният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, като
решението е неправилно и постановено при неправилно решаване на спора.
Поддържат се доводи, че Г. Х. Р. е добросъвестен подобрител на имота и има
право на възлагане. Неправилно е отхвърлена частично претенцията за
подобренията на Г. Р., както и е отхвърлена исковата претенция за мораторна
лихва поради приложена давност. Молят съда да отмени решението в обжалваната му
част и да постанови ново, с което да уважи претенциите им. По отношение на
въззивната жалба на съделителя М. ангажират становище, че правилно съдът е
приел, че процесният имот е гора-горски фонд, а не е дворно място, като за
ползването на имота се прилагат ограниченията на Закона за горите и това е
изрично записано в решението на ПК-С. . Считат, че подобренията в имота са доказани от
ангажираните свидетелски показания,
писмените доказателства и съдебно-икономическата експертиза. Не е доказано
ползването на имота от тях и преченето за
ползване на съделителите М. и М. Правилно не е открито производство по
оспорване, тъй като ответниците не са изложили подробно и мотивирано какво
оспорват и кои документи. За недоказани считат твърденията за назначена охрана,
реализирани доходи от процесния имот, за бунгала в имота. Уравнението на
дяловете считат, че е извършено правилно. По отношение на насрещната въззивна
жалба на Е. Г. М. ангажират становище, че е недопустима, тъй като няма характер
на насрещна жалба, алтернативно поддържат, че е неоснователна. Излагат доводи,
че решението по първата фаза на делбата не е нищожно, тъй като е влязло в сила
като необжалвано. Считат, че при делба на горски терен не е необходимо
предвиждане на достъп до улица, тъй като ползването на имота се определя от
Закона за горите, не е необходимо предварително получаване на идентификационен
номер за поделените дялове, тъй като същото следва да се извърши след като
решението влезе в сила. По възраженията за подобренията в имота ангажират
становище, че са доказани от свидетелските показания, писмените доказателства и
съдебно-икономическата експертиза. По отношение на представения
приемо-предавателен протокол от 1.07.1992г сочат, че съдържа описание само на
състоянието на сградата, тъй като към датата му теренът не е бил закупен от
съделителите и не се съдържа описание на терена.
По делото е подадена и насрещна въззивна жалба
от Е. Г. М., в която заявява, че
обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено въз
основа на нищожно съдебно решение по първата фаза на делбата за допускане до
делба на процесния имот, който е прилежаща площ от горския фонд, придобита във
връзка с реституирана триетажна сграда с цел обслужване на същата и като такава
не подлежи на делба като обща част
на сградата. Алтернативно излага доводи, че
решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, тъй като по делото не е изследван въпросът какъв
е нормативно определения размер на прилежаща земя към сградата в режим на
етажна собственост. Счита, че приетият
вариант от заключението на вещото
лице е неприемлив за собствениците,
притежаващи отделни етажи, тъй като теренът под сградата и в непосредствена
близост около сградата се възлага само на един от съделителите, като с това се
лишават другите съделители от излаз до улица и не са предвидени сервитути като
право на преминаване за достъп до сградата. Излага доводи, че е нарушен чл.54,
ал.4 от ЗКИР. Счита, че неоснователно съдът е приел за доказани част от
претендираните подобрения, тъй като същите са извършени преди повече от
20години и са описани в предавателно-приемателен протокол от 1.07.1992г. , а
други подобрения като подмяна на ПВЦ тръби, ремонт на ревизионни канални шахти,
смяна на водомер, подмяна на водопровод и др. са подобрения към сградата в
имота, а на самия имот, а и не са
събрани доказателства кога са извършвани подобренията. Възразява и срещу осъждането й да заплати
уравнение на дяловете на други съдели, вместо да й присъди на нея уравнение на
дела й. Моли съда да прогласи двете съдебни решения за нищожни и да отмени
обжалваното решение като се извърши делба при спазване на изискванията на
закона.
Въззиваемата страна В. Р. ангажира становище,
че насрещната въззивна жалба е
неоснователна, тъй като решението по делбено дело може да е нищожно само поради
неучастие на всички съсобственици в делбата, а такова възражение не е
релевирано. Счита, че правилно районният съд е уважил исковата претенция за
подобрения като доказана. Позовава се на съдебно-лесовъдната експертиза,
съгласно която делбеният имот е част от горския фонд.
Окръжният съд, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Въззивните жалби са
подадени в законоустановения срок, поради което са допустими, от надлежни
страни и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
С решение
№37/23.02.2009г., постановено по гр.д.№590/2008г, Самоковският районен съд е
допуснал до делба поземлен имот с идентификатор №65231.919.69 по одобрена
кадастрална карта със Заповед №РД-18-/27.01.2005г на Изп.директор на АК,
изменена със заповед №КД-14-23-302/14.04.2006г на Началника на СК, с площ от
6042кв.м., предназначение:горска територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при граници имоти с идентификатор: 65231.919.68, 65231.919.73,
65231.919.15 и 65231.919.162 между Р. Х. С. при квота на съсобственост
12/96ид.ч., Г. Х. Р.-1/12ид.ч., Г. Х. Р. и В. Л. Р. при квота на съсобственост
2/48ид.ч., Л. Г. Р. при квота на
съсобственост -1/8ид.ч., М. С. С. при квота на съсобственост 1/8ид.ч., Е. Г. М.
при квота на съсобственост 9/24ид.ч. и Д. А. М. при квота на съсобственост
/24ид.ч. Направена е заверка, че решението е влязло в сила на 31.03.2009г.
С решение
№231/11.07.2007г, постановено по гр.д.№566/2003г. по описа на Софийски окръжен съд, е разпределена
в дялове триетажната сграда в имота, като Е. Г. М. придобива в собственост дял
първи от вилната сграда, който включва първи етаж с действащия ресторант и с
прилежащите му помещения, който без стълбищната
клетка е с площ от 241.60кв.м., и източната част от сутерена с площ
от 54.05кв.м., включващ гардеробна за
ски, пералня със склад, санитарен възел и антре, с обща квадратура 295.65кв.м.
реална част и 35кв.м. идеална част, на Г. Х. Р. е определен дял втори, който
включва втори етаж с площ без стълбищна клетка от 240.60кв.м. и югозападна част
от сутерена с площ от 47.42кв.м., който е с обща квадратура 287.92кв.м. реална
част и 35кв.м. идеална част, на Р. Х. С. –дял трети, включващ трети етаж с площ
без стълбищна клетка от 240.60кв.м. и северозападна част на сутерена с площ от
43.43кв.м., който е с обща квадратура 284.03кв.м. реална част и 35кв.м. идеална
част. С решението съдът се е произнесъл и по искове по сметки за подобрения,
извършени във вилната сграда.
Окръжният съд приема, че
релевираните от Е. М. и Д. М. възражения
за нищожност на решението по първата фаза на делбата, окръжният съд счита, че
не може да се обсъжда в настоящето
производство, решението за допускане до делба на имота е влязло в сила. Освен това наведените твърдения
за недопустимост на делба са неоснователни, тъй като съдебната практика приема,
че е допустима съдебна делба на недвижим имот, в който има изградена сграда в
режим на етажна собственост, когато дял в съсобствеността върху терена има и
лице, което не е собственик на обект в етажната собственост. В този случай то
не е обща част на сградата. То било такова само ако същото принадлежи на всички
етажни собственици, и има пълна идентичност между етажните собственици и
собствениците на земята. /Така Решение №481/.05.2011г по гр.д.№979/2009г., на
І Г.О., ВКС, Решение №124/20.10.2014г по
гр.д.№2054/2014г., ГК, ІІ Г.О., ВКС, Решение №1106/28.11.2008г на ВКС по
гр.д.№4750/2007г, І Г.О., Решение №181/7.07.2011г на ВКС по гр.д.№1159/2010г.,
ІІ Г.О., ГК, Решение №661/2.11.2010г на
ВКС по гр.д.№1437/2009, І Г.О., ГК/
По искането за възлагане
на имота по чл.349, ал.2 ГПК окръжният съд приема, че същото е неоснователно,
доколкото в случая се касае за поземлен имот-горска територия, а не за жилище,
както предвижда разпоредбата на ГПК, за да се разглежда наличието на условията,
предвидени в закона.
Делбата следва да се
извърши при условията на чл.353 ГПК с оглед поделяемостта на имота според
заключенията на вещите лица, като се разпределят дяловете, съобразно представен
проект за делба.
Във втората фаза на
делбеното производство по извършване на делбата пред районния съд е изслушано
заключение на вещото лице И. Д., който е изготвил варианти за разделяне на
имота между съделителите на три дяла с различна площ, на три дяла всеки с площ
от по 2013кв., на шест дяла, всеки по 1007кв. и вариант за разделяне на имота
на 7дяла, с площ на всеки по-малка от 1000кв.м.
Определил е пазарната стойност на процесния имот на 604200лв., на извършените подобрения, които е приел, че са
равни на стойността, с която се е увеличила стойността на имота-поставяне на
ограда от бетонови колове и закупуване и монтаж на оградна мрежа -100броя
бетонни колове по 20лв.-общо 2000лв.,
60броя колове по 20лв.-1200лв., 500кг телена оградна мрежа-1000лв., лицева
дървена ограда от чамов материал-1700лв. положен труд-5 466лв., поставяне
на бетонова настилка около сградата на пансиона със желязна арматура общо
22-кв.м.-6600лв., личен труд 4 000лв., външни лампи 1500лв., труд и
материали общо 2000лв., изкопни работи-400лв., полагане на СВТ кабел-210лв.,
монтаж на бордюри-1000лв., оценка 800лв., подмяна на външен водопровод след
водомера-300лв., смяна на водомер -50лв., ремонт на ревизионните канални шахти
-400лв., подмяна на ПВЦ тръби 200лв., обща стойност на извършените подобрения
22 446лв.
Пред въззивната
инстанция е изслушано заключение по СТЕ на в.л. Г. Г., в което е отразено, че
стойността на процесния имот е 674 136лв., нормативно определения размер
на прилежащата земя около триетажната сграда в режим на ЕС следва да се
определи като се съобрази, че ширината на ивицата около сградата следва да е
4.00метра, изготвен е проект за разделяне на имота на пет дяла, по отношение
на подобренията в имота сочи, че при
огледа на място има ограда от мрежа върху циментови колове, но не може да се
каже дали е запазената старата или е била реновирана през изминалия времеви
период след 1992г., а всички останали подобрения, претендирани от ищците, са
констатирани като налични и са изброени в раздел оглед на място на СТЕ.
В писмо от МЗХ до
РС-С. е отразено, че съгласно пар. от
ПЗР на ЗВСГЗГФ делба на възстановени гори или земи от горския фонд реалните
дялове не могат да бъдат по-малки от един декар.
Страните по делото са
внесли проекти за одобрение в СГКК-Софийска област по вариантите за подялба на
имота на 6дяла и вариант за подялба на имота на 4 дяла, които са
съгласувани.
С
оглед избиране на подходящ вариант за делба, окръжният съд счита че следва да
се съобрази, че процесният поземлен имот с идентификатор №65231.919.69 в
техническата документация е определен като горска територия, с начин на трайно
ползване : друг вид горски имот. Това определя извода, че следва да се съобрази
извършеното застрояване в имота и наличието на етажна собственост върху сграда.
Изрично в решение №481/.05.2011г. по гр.д.№979/2009г на І Г.О., ГК, ВКС се
сочи, че съществуващата етажна собственост на
имота следва да бъде съобразена във фазата на извършване на делбата.
Това определя извод, че съсобствениците в етажната собственост-Р. Х. С., Г.
Хр.Р., Д. А. М., трябва да получат общ
дял, в който е ситуирана и сградата, който за същите за в бъдеще ще бъде обща
част към сградата, поради наличие за в бъдеще на идентичност между
собствениците на земята и на сградата върху обособената за тях част от земята. Неприемливи са вариантите за
делба на процесния имот на шест и повече части, тъй като не е необходимо да се
разделя имота на толкова части, като трима от съделителите, етажни
съсобственици в сградата, следва да получат общ дял от земята, съобразно
цитираната по-горе практика на ВКС.
Възражението на процесуалния представител на Р. Х. С., Г. Х. Р., Л. Г.
Р. и М. С. С., че не е необходимо за имот от горския фонд да се предвижда
наличието на път, следва да се приеме, че е неоснователно, тъй като с оглед на
наличието на триетажна сграда в имота,
то следва да се предвиди достъп до път на съсобствениците на същата, а и
ползването на имота е определено като „друг вид горски имот”. Това определя
извод, че следва да се одобри вариант за делба на процесното място по
представен и одобрен от СГКК проект л.268 до л.272 от въззивното дело. Така в
общ дял на Р. Х. С., Г. Хр.Р. и Д. А. М.
следва да се постави поземлен имот с
проектен идентификатор 65231.919.450, проектна площ 1576кв.м., при
съседи: 65231.919.451, 65231.919.15, 65231.919.162, 65231.919.68, Г. Х. Р. и В.
Л. Р. следва да получат поземлен имот с проектен идентификатор 65231.919.453,
проектна площ 1116кв.м., съседи: 65231.919.73, 65231.919.15, 65231.919.162,
65231.919.451,
При
приемане, че пазарната стойност на процесния имот е 604 200лв., съобразно
заключението на вещото лице И. Д., което съдът кредитира в тази му част, то
следва да се произнесе за уравнение на дяловете на страните.
Следва
да бъде осъдена Л. Г. Р. да заплати на Д. А. М. сума за уравнение на дела му в
размер на 147 800лв., М. С. С. следва да бъде осъден да заплати на Д. А.
М. сумата от 36 100лв., В. Л. Р. и Г. Х. Р. следва да бъдат осъдени да
заплатят на Д. А. М. сумата от 86 400лв. за уравнение на дела му, Р. Х. С.
следва да бъде осъдена да заплати на Д. А. М. сумата от 26 100лв., Г. Х.
Р. следва да бъде осъден да заплати на Д. А. М. сумата от 76 400лв.
По исковите претенции по сметки.
В производството по
делото са предявени искови претенции по сметки от Р. Х. С., Г. Х. Р., В. Л. Р.,
Л. Г. Р. и М. С. С. против Е. Г. М./починала и наследена от Д. А. М./ и Д. А.
М. за заплащане на сумата от 24 826лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
за извършени от тях подобрения в процесния делбен имот, поставяне на ограда от бетонни колове и закупуване и
монтаж на оградна мрежа през м.юли 2004г-100броя бетонни колове по
20лева-2000лв., поставени на 21.07.2004г, 500кг телена оградна мрежа с дължина
170м и височина 170см, подобрение направено на 26.07.2004г., лицева дървена
оградна мрежа от чамов материал 5 куб.м греди и дъски по 340лв. куб.м., на обща
стойност 1700лв., подобрение направено на 16.12.2008г., стойността по фактура
№**********/30.07.2004г. за заплатена сума на ЕТ „А.-В. К.”, бетонова настилка
около сградата на пансиона със желязна арматура общо 220кв.м., дебелина 20км по
30лв., общо на стойност 6 600лв. и личен труд 4 000лв., подобрение,
направено на 24.06.2006г., външни лампи /дворни/ на метални стълбове с
луминисцентни тела 5 броя по 300лв., общо на стойност 1500лв., подобрението,
което е направено на 24.06.2005г, изкопни работи 50м на дълбочина 60см., ширина
30см. на стойност 400лв., подобрение, направено на 24.06.2006г., полагане на
СВТ кабел /противовлажен/ 70метра по .00лв., общо на стойност 210лв.,
подобрение от 24.06.2003г., монтаж на бордюри 200м по 5лв. метъра на обща
стойност 1000лв., подобрение, направено на 30.07.2004г., подмяна на външен
водопровод след водомера цол и половина 10метра по 30лв, общо на стойност
300лв., подобрение направено на 10.08.2006г., смята на водомер един брой на
стойност 50лв., подобрение от 30.06.2004г., ремонт на ревизионни канални шахти
и подзиждане с единични тухли керамични четири броя шахти по 100лв., общо на
стойност 400лв., подобрение направено на 20.07.2007г., подмяна на ПВЦ тръби
Ф110-20метра по 10лв. метъра на обща стойност 200лв., подобрение направено на
26.05.2006г. Предявен е и иск за лихва върху обезщетението за подобренията в
размер на 14 520лв. за периода 21.07.2004г до .07.2008г. Ответниците са
оспорили исковите претенции с възражения, че подобренията са на сградата, а не
подобрения на земята, бетонните колове и оградна мрежа са съществували,
дървената ограда от чамов материал не представлява подобрения на мястото, тъй
като е луксозен вход към хотела и
ресторанта и обслужва същите, сумата от 5466лв. за възнаграждение за труд не е
посочено за какво подобрение е използвана, бетонната настилка, външните лампи,
изкопните работи, полагане на кабели под земята, подмяна на водопровода и
водомера, обслужват единствено сградата, и по-скоро уврежда земята, вместо да
представлява подобрение. Каналните шахти са съществували още с построяването на
сградата и не са изкопани от ищците, същите увреждат и намаляват неговата
стойност и обслужват построените в него сгради, подмяната на ПВЦ тръби не
представлява подобрение на земята. Направено
е възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за мораторна
лихва.
Предявена е и искова
претенция от Е. М. и Д. М. против Г. Х. Р. и Р. Х. С. по чл.30, ал.
ЗС за заплащане на обезщетение за периода 27.10.2004г. до датата на постановяване
на решението по делото в размер на 000лв. / 18 750лв. за Е. М. и
5 000лв. за Р. С./ с твърдения, че
ищците са били лишени от ползване на собствената им 1/2ид.ч. от мястото, като
са построили в него незаконни постройки, които са отдавали под наем. Изложили
са твърдения, че ответниците Р. и С. са ползвали мястото като са го
предоставяли за паркинг на леки коли,
построяване на бетонни пътеки и осветление за преминаване на гостите на хотела,
изградили са едноетажни дървени постройки, за обслужване на гостите на хотела.
Претендират и лихва за забава за периода 27.10.2004г до 27.10.2009г в размер на
5 000лв. Ответниците по иска, чрез процесуалния си представител, са
заявили, че не ползват имота, като го отдават под наем. Фирмата на Р. никога не
е ползвала имота, не е изградила
паркинг, сградата не е работела като хотел и не са идвали външни хора,
бетоновите пътеки и лампи и изградената асфалтова настилка обслужва достъпа до
сградата, не са се противопоставяли на обособяване на площ за ползване на ресторанта,
а и те не са били самостоятелни собственици, не са ползвали мястото за паркинг,
дървените постройки нямат търговско предназначение.
По делото са ангажирани
свидетелски показания, от които се установява, че свидетелят И. Й. А. дава
показания, че знае процесния имот, че през последните .5години Р. е правил ремонти в двора, поставил е
телена ограда с метални колове и отпред ограда с чамови мертеци, бетонни пътеки
около сградата, канализация, шахти за канализация, бордюри покрай алеите, алея
от асфалт, външно осветление, за което е прокопан кабел, сложена е ограда,
която впоследствие е била разрушена от багер. Свидетелят Е. М. дава показания,
че е съсед на процесния имот, който се намира в центъра на Б., че не знае дали
преди е бил заграден имота, когато е бил база на ЦСК. Преди 4.5 години Р. е
заградил имота, правил е метална ограда-мрежа с колове, поставил е дървена част
в лицевата част на имота, която представлява кръстосани чамови дървета. Дава
показания, че Р. е закупил мрежа за оградата, защото са коментирали цената й.
Направил е алеи в двора, циментови пътеки, бордюри, осветление, положил е
противовлажен кабел за захранването, за което е извършил изкопни работи,
канализация на сградата и мръсен канал. Преди 15 години в имота е имало дървена
ограда, която е паднала. Сочи, че не знае някой друг да е помагал на Г. Р. при
извършването на СМР, не е виждал Е. и Д. М. в имота. Свидетелят К. М. дава
показания, че се намира в к.Б., земята
под пансиона е около 5.6дка, дворът е заграден с дървена ограда, откъм улицата
към двора няма врата, на разстояние от около 2метра има табела „Пансион Р.”,
има асфалтова алея, ,4 лампички за градинско осветление. Свидетелства, че в
новата сграда живее Г. Р. и сестра му Р. С. и племенника му М. С., която е пансион, като отделно има и вилна
сграда, която е построена преди пансиона. В пансиона идват познати на Р., който
живее от 17-18години там, че не е виждал гости да плащат за това, че са били в
пансиона, не знае дали има стаи в пансиона, в които да отсядат гости. Р. му е казвал,
че е канил леля му да идва в пансиона, но тя не е идвала. Пред хотела има
20-30метра асфалтова част пред ресторанта, обособена за паркиране. Знае, че
преди години са идвали в двора някакви хора –двама човека и са показали на Г.
документация и са оставили в двора каравана, влизали са в сградата и Г. е искал
да ги изгони, като впоследствие е разбрал, че тези хора ги е изпратила леля му
и затова ги е оставил в двора. Не знае роднините на Р. да са се
противопоставяли да прави алеите и осветлението. В двора има шахти и
канализация, като преди 2-3години са я поправяли. Когато военните са ползвали
имота 1992-1993г част от двора е бил заграден с колове и с мрежа, покрай
оградата е имало бетонова настилка, която в момента не съществува. В двора има
дървено бунгало в което Р. гледа зайци,
каравани не е виждал, до оградата има дървени бараки, построени преди
4-5 години за складиране на дърва, както и навес за дърва. Виждал е коли в
двора, които са били на познати на Р., като не знае пансионът да се използва за
настаняване на гости. Свидетелят И. С.
М. дава показания че знае процесния имот от преди 1998г, като преди това се е
ползвал от военните и той го е посещавал. Познава Е. М. от 2001г, че през
2004-2005г е ходил с нея и съпругът й на вила „Р.” и е видял, че в двора има каравани, дървени
бунгала, зад сградата разрушени бунгала, че дворът не е бил ограден от всички
страни, а от страната на бунгалата е имало телена мрежа, която на места е била
развалена, арката на двора от дърво и тухли е била същата от преди. Видял е
алея с павета, не помни дали е имало градинско осветление, караваните са били
от лявата страна къщата. Свидетелства за среща между М. и Р., в която Р. е
казал, че иска да му се плати направеното от него. В двора е имало бунгала и
каравани, в които е имало хора. Свидетелят П. И. Г. дава показания, че познава
Г. Р. и имота в Б., който е между 6 и 8дка, двор със сграда на четири етажа.
Имотът е ограден с огради, има врати, направена бариера, не знае имотът да се
ползва за конкретна цел или някаква дейност.
Не е виждал други хора да ходят и работят в имота. Виждал е, че имотът е
ограден с ограда, участвал е при направата на оградата на целия имот, като в
задната част е поставена мрежа с циментови колове, а на предната страна е
поставена дървена ограда с колове. Свидетелят е участвал при направата на
ограда и поправянето на отводнителните
шахти, Р. се е обадил на М. да
дойде и да види когато е правена оградата и шахтата, но последната не е дошла.
Дава показания, че е участвал при направата на голямата входна врата на двора,
при поставяне на тротоарните плочки, циментовите площадки и пътеки в двора.
Никой не се е противопоставял при извършването на подобренията в имота. Не е
виждал почиващи гости в хотела и ресторанта. Свидетелят Л. Л. дава показания,
че е ходил във вилата на Р. през 2009г, на вилата ги е посрещал пазач, който ги
е развел във вилата, оградата е била телена, но не е в добро състояние, на
места увиснала, а на други скъсана. Около къщата има циментова площадка и
бордюр, които на много места са били разбити. В двора имало около 10 каравани,
столчета, масички, от лявата страна входа.
По предявената искова претенция на Р. Х. С., Г. Х. Р., В. Л. Р., Л.
Г. Р. и М. С. С. против Е. Г. М./починала и наследена от Д. А. М./ и Д. А. М.
за заплащане на сумата от 24 826лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за
извършени от тях подобрения в процесния делбен имот окръжният съд приема, че
съгласно ППВС 6/74г., когато извършва подобрения в качеството си на владелец на
своята част и държател на частите на останалите съсобственици, ликвидация ще се
извърши при условията на чл.30, ал.2 ЗС, ако подобрението е извършено със
съгласието на останалите съсобственици, а ако липсва съгласието на останалите
съсобственици-по правилата за водене на чужда работа без пълномощие –чл.60 и
следв. ЗЗД. Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието,
но и без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този
съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част
от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между
него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие по чл.61, ал.2 ЗЗД. По отношение на
основателността на същата, окръжният
съд съобрази ангажираните по делото свидетелски показания на свидетеля Емил
Минков и Иван Ангелов, от които се установява, че ищецът Г. Р. е поставил
ограда на процесното място-метална ограда–мрежа с колове около 170см от три
страни на имота и дървена ограда от кръстосани чамови дървета. Свидетелят П. Г. е участвал при изграждането
на оградите. Свидетелските показания на свидетелите И. М., че знае, че дворът е
бил частично заграден с ограда и е имало дървена такава към улицата, на
свидетеля К. М., че през 1992-1993г
имотът е бил заграден с ограда, не са пречка да се приеме, че е изградена нова
ограда, каквито свидетелски показания са ангажирани от посочените по-горе
свидетели, поради което възраженията в тази насока на Д. М. се явяват
неоснователни. Представеният приемо-предавателен протокол от 1.07.1992г съдържа
описание сградата, като действително в т.10 е посочено, че е налице ограда от
бетонови колове и оградна мрежа, но това не оборва установеното от
свидетелските показания, че е изградена нова мрежа на мястото на старата.
Следва да се разгледа и въпросът дали твърдяните подобрения съществуват към
момента на постановяване на решението по спора във връзка с тях, тъй като до
този момент подобрителят носи риска за полезните разноски (вж. Тълкувателно
решение 8 от 26.06.1964 г. по гр. д. 6/1964 г., ОСГК на ВКС и т. 13 от ППВС
/27.12.1974 г.). Това разрешение се свързва с идеята собственикът на вещта да
заплати на владелеца само тези подобрения, от които той действително се ползва
и които увеличават стойността на неговия имот към датата на постановяване на
съдебното решение по спора. Ако към посочения момент извършените подобрения не
съществуват по една или друга причина, то и собственикът на имота не се е
обогатил с тях и същият не следва да ги заплаща на владелеца, който ги е
направил и който се е ползвал от тях до момента на прекъсване на владението. Вещото лице Г. в СТЕ посочва, че имотът е
заграден от три страни с ограда от мрежа, поставена върху циментови колове, а
по западната граница има останали сектори с дървени елементи, което също води
до извод за извършеното подобрение ограждане на имота с огради и следва да се
присъди съответната повишена стойност на имота, която според вещото лице
съвпада с вложените материали и труд, а именно сумите, които е присъдил
районния съд, Е. Г. М. /след смъртта й наследена от сина й Д. М./ да заплати на
Г. Х. Р. в размер на 8 211лв., както и лихва за забава в размер на
468.75лв. за периода 24.06.2006г до .07.2008г, ведно със законната лихва от .07.-2008г до окончателно изплащане на
главницата, както и да бъде осъден Д. А.
М. да заплати на Г. Х. Р. сумата от 2 737лв., лихва за забава в размер на
156.23лв. за периода 24.06.2006г до
.07.2008г, ведно със законната лихва от .07.2008г. Тъй като не се доказа
другите ищци по тези искови претенции да са участвали при извършване на
подобренията, то исковите претенции на Р. Х. С., М. С. С. и Л. Г. Р. против Е. Г. М. и Д. А. М. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
отношение на другите твърдяни за извършени подобрения-бетонова настилка около
сградата, външни лампи, изкопни работи, полагане на СВТ кабел, монтаж на
бордюри, подмяна на водопровод след водомера, ремонт на ревизионни канални шахти, подмяна на ПВЦ тръби, окръжният съд
счита, че поради тяхното естество, същите обслужват сградите в имота, а не
поземления имот, поради което не може да се приеме, че същите са подобрения на
процесния имот и претендираната за тях сума с исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
отношение на претендираната лихва за забава върху главницата е направено
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за периода 21.04.2004г до 13.10.2006г.
Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая началният момент на погасителната
давност при тези вземания за извършени подобрения, започва да тече от момента
на извършването им, а не от по-късен момент. /Така Решение №912/2.02.2010г. на
ВКС по гр.д.№4713/2008г, ГК, ІV Г.О., докл.Ж.Н./ Съобразно това, че давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо по чл.114 ЗЗД,
то следва, че от този момент ответниците са в забава за извършените подобрения
през 2004г, които са погасени по давност за -годишния период, считано от
исковата молба .07.2008г. За периода от м.юни 2006г до .07.2008г лихва за
забава се дължи, поради което Е. Г. М. /след смъртта й наследена от сина й Д.
М./ следва да заплати на Г. Х. Р. върху главницата 8 211лв., лихва за
забава в размер на 468.75лв. за периода 24.06.2006г до .07.2008г, и Д. А. М.
дължи на Г. Х. Р. сумата от 2 737лв., лихва за забава в размер на
156.23лв. за периода 24.06.2006г до .07.2008г, които правилно районният съд е
присъдил.
По
исковата претенция на Е. Г. М. и Д. А. М. по чл.30, ал. ЗС за заплащане на
обезщетение в размер на наемната цена 000лв., за периода 27.10.2004г до постановяване на
решението, лихва в размер на 5 000лв. за периода 27.10.2004г до
27.10.2009г, тъй като Г. Х. Р. и Р. Х. С. са отдавали под наем и са
предоставяли за ползване собствената идеална част от процесния имот на други
лица. Съгласно съдебната практика, Решение №212/10.09.2012г на ВКС по
гр.д.№338/2011, ІV Г.О., и Решение №108/7.05.2012г на ВКС по гр.д.№1038/2011г,
ІІІ Г.О., се приема, че съгласно чл.30,
ал. ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от
общата вещ, то той дължи на съсобствениците си съответната част от нея. Ако,
макар и да е използвал вещта, той не е извлякъл никаква полза, не дължи нищо на
съсобствениците, защото има право да си служи с общата вещ заедно с тях. По иск
по чл.30, ал. ЗС в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, така
и ползата, която ответникът е извлякъл. От правно значение е дали ползващият
съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползваната
на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която последният
е бил лишен. В случая от ангажираните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите не се установи ответниците по тези искове да са извлекли
полза от ползването на идеалната част на ищците. Свидетелят К. М. дава
показания, че не знае гости да са заплащали да отсядат в пансиона, а свидетелят
П. Г. дава показания, че не е виждал почиващи гости в хотела, като единствено свидетелят И. М. е виждал, че
в двора има каравани, дървени бунгала.
Свидетелските показания за отдаване под наем на стаи в хотела са
неотносими към изследване на въпроса за установяване на ползата на ответниците
от ползването на процесния имот, тъй като в случая не се касае за такава полза
от сградата, а от земята. Дори и да се приеме, че свидетелят И. М. е виждал
каравани в процесния имот, не се установи по какъв начин ответниците са имали
полза от този факт. Това води до извод, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана и ведно с акцесорната претенция за лихва за забава върху същата
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед
на произнасянето на районния съд и несъвпадане на част от правните му изводи с тези на окръжния съд, решението ме следва
да бъде отменено в частта му за извършеното разпределение чрез поставяне в дял
на обособените части от процесния имот и в частта му за уравнение на дяловете,
като вместо това се постанови разпределение на имотите, съобразно приетото от
окръжния съд обособяване на четири дяла и съответното посочено по-горе
уравнение на дяловете. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
в частта му, в които е отхвърлена на основание чл.349, ал.2 ГПК претенцията на
Р. Х. С., Г. Х. Р., В. Л. Р., Л. Г. Р. и М. С. Н. за възлагане в техен общ дял
на допуснатия до делба процесен имот, в
частта му, в която е осъдена Е. Г. М. /наследена в хода на
производството от Д. А. М./ да заплати на Г. Х. Р. сумата в размер на 8 211
лева, мораторна лихва в размер на 468.75 за периода от 24.06.2006год. -до
03.07.2008 год., ведно със законната лихва от 03.07.2008 год. до окончателното
изплащане на сумата на основание чл.346 от ГПК, осъден е Д. А. М. да заплати на
Г. Х. Р. сумата в размер на 2 737 лева, мораторна лихва в размер на 156. за
периода от 24.06.2006 год. -до 03.07.2008 год., ведно със законната лихва от
03.07.2008 год. на основание чл.346 от ГПК, в частта му, в която е отхвърлен
иска по сметки предявен от Р. С., М. С. и Л. Р. срещу Е.Г. М. и Д. А. М. като
неоснователен за разликата от присъдените суми
до пълния му предявен размер, в частта му, в която е отхвърлен е
предявеният от Е. Г. М. и Д. А. М. срещу Г. Х. Р. и Р. Х. С. иск с правно
основание чл.30, ал. от ЗС за заплащане на обезщетение под формата на наем в
размер на 000лв. / по 12 500 лева/
според квотите им на съсобственост за периода от 27.10.2004 год. до
постановяване на решението, мораторна лихва в размер на 5000 лв. за периода от
27.10.2004 год. до 27.10.2009 год. /предявяване на иска за обезщетение/, в
частта му, в която са осъдени съделителите да заплатят държавни такси по сметка
на съда.
С
оглед изхода на спора направените разноски по делото следва да останат, така,
както са направени.
Водим
от горното, окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№137/16.07.2012г. и решение №19.07.2013г., постановени по гр.д.№590/2008г по
описа на Самоковски районен съд, в частите им, в които са разпределени на
основание чл.353 ГПК в дялове на Р. Х.
С., Г. Х. Р. и В. Разарова Р., Л. Г. Р., М. С. Н., Е.Г. М., Д. А. М. имоти в
шест дяла от допуснатия до делба поземлен имот и е осъдена Е. Г. М. /наследена от
Д. А. М./ да заплати на Г. Х. Р. и В. Л.
Р. общо сумата от 75 525лв. за уравнение на дела им, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ в ОБЩ ДЯЛ на Р. Х. С., Г. Хр.Р. и Д. А. М. поземлен имот с
проектен идентификатор 65231.919.450, проектна площ 1576кв.м., при
съседи: 65231.919.451, 65231.919.15, 65231.919.162, 65231.919.68.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г. Х.
Р. и В. Л. Р. поземлен имот с проектен идентификатор 65231.919.453,
проектна площ 1116кв.м., съседи: 65231.919.73, 65231.919.15, 65231.919.162,
65231.919.451, 65231.919.452,
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Л. Г.
Р. поземлен имот с проектен
идентификатор 65231.919.451, проектна площ 2233кв.м., при съседи
65231.919.452, 65231.919.453, 65231.919.15, 65231.919.162, 65231.919.450.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. С.
С. следва да получи поземлен имот с проектен идентификатор 65231.919.452,
проектна площ 1116кв.м., съседи 65231.919.15, 65231.919.453, 65231.919.451.
/по скица-проект л.268 от въззивното дело, като скицата към проекта, приподписани от въззивния съдебен състав, да се счита за
неразделна част от решението/
ОСЪЖДА Л. Г. Р. да
заплати на Д. А. М. сума за уравнение на дела му в размер на 147 800лв.,
ОСЪЖДА М. С. С. да
заплати на Д. А. М. сумата от 36 100лв.,
ОСЪЖДА В. Л. Р. и Г. Х.
Р. да заплатят на Д. А. М. сумата от 86 400лв. за уравнение на дела му.
ОСЪЖДА Р. Х. С. да заплати на Д. А. М. сумата от
26 100лв.
ОСЪЖДА Г. Х. Р. да заплати на Д. А. М. сумата
от 76 400лв.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.
чл.271, ал.1 ГПК решението в останалите му обжалвани части.
Разноските остават за
страните така, както са направени от тях с оглед изхода на спора.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: