Р
Е Ш Е
Н И Е
№185/14.10.2019г.
гр. Девня
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на 25 .09.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета
Станева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 465 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е искова
молба с основание чл. 49 СК, чл.53 СК и чл. 56 СК
Ищецът М.Р.П., ЕГН **********, твърди, че с ответника Р.И.П.
са съпрузи, сключили граждански брак на 12.01.1973г. в гр. Девня. От брака си
имат родени три деца, които са навършили пълнолетие към датата на исковата
молба. Счита, че бракът между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и
морал съдържание и следва да бъде прекратен, поради неразбирателство, брачна
изневяра и влошени взаимоотношения между съпрузите. Навежда
твърдения, че от 2000 година ответницата му изневерявала, за което хората му
говорели и му се подигравали. Твърди, че постепенно изстинали един към друг. С оглед
изложеното моли за прекратяване на брака без съдът да се произнася по въпроса
за вината и за предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга след
развода, както и след прекратяване на брака ответницата да възстанови
предбрачното си фамилно име. В открито съдебно заседание ищецът излага, че е с
влошено здравословно състояние, както и че страните притежават право на
собственост върху друг недвижим имот-апартамент в ***, за което представя
писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирал писмен
отговор. В открито съдебно заседание ответницата излага, че е прехвърлила
притежаваната от нея ½ идеална част от недвижими имоти, находящи се в***с
договор за дарение от 14.06.2019 г., за което представя писмени доказателства.
Съдебният състав, след като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорно е, че на
12.01.1973г. М.Р.П., ЕГН ********** и Р.И. Р., р. на ***г. , са сключили граждански брак, за който е съставен акт 2/17.10.1982г.
от длъжностното лице по гражданското състояние при Общински градски народен
съвет в гр. Девня. След сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното
име П..
По време на гражданския брак
страните са придобили собствеността върху жилищна сграда, построена в държавно
дворно място в гр. Девня и отстъпено право на строеж върху същия имот, както и
право на собственост върху недвижим имот - апартамент в град Девня. По време на
висящност на процеса с нотариален акт за дарение ответницата дарява на дъщеря
си собствените си ½ идеални части от
постройки – жилищна и на допълващо застрояване , построени върху
общинско дворно място в гр. Девня, за което представя в о.с.з. писмени
доказателства.
Установява се от
представената по делото медецинска документация, че ищецът страда от заболяване
карцином на белия дроб, по повод което е постъпил за оперативно лечене и
доброкачествена хиперплазия на простатата. С решение на ТЕЛК от 05.04.2016г. на ищеца е определена 100 %
степен на увреждания без чужда
помощ за срок пожизнен.
По делото е изслушана СТЕ ,
от която се установява, че в имота на адрес в гр. ***са налични следните
постройки : еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 20482.501. 3 с площ 59 кв. м. , състояща се от коридор с мивка,
две стаи, които се ползват като спални и остъклен вход. Жилищната сграда е водоснабдена,
с канализация, електрифицирана. Жилищната сграда се ползва изцяло от съпругата.
; 2. постройка на допълващо застрояване
с 20482.501. 2 с площ 22 кв. м., която представя стая, електрифицирана,
без вода и канализация. Стаята се ползва от съпруга ; 3. постройка на допълващо
застрояване с идентификатор 20482.501. 5 с площ 15 кв. м. , която представлява
лятна кухня. Тази постройка се ползва и от съпруга и от съпругата, като през
нея се минава за достъп до сгради с идентификатори 20482.501. 2, 20482.501. 1 и
20482.501. 4. ; 4. постройка на допълващо застрояване с идентификатор
20482.501. 1 с площ 22 кв. м., която представлява лятна кухня,
електирифицирана, водоснабдена, с мивка и канализация. Постройката се ползва от
съпругата ; 5. постройка на допълващо застрояване с идентификатор 20482.501. 4
с площ 13 кв. м., която представлява кухня с баня и тоалетна, електрифицирана с
вода и канализация. Достъпа до тази постройка се осъществява през стаята с
идентификатор 20482.501.2 и се ползва ежедневно от съпруга, като съпругата
използва само банята и то не всеки ден.
Всички така описани постройки се ползват, няма помещения, които не се обитават
от членове на семейството, вкл. пълнолетни низходящи на съпрузите. В двора в
близост до постройка с идентификатор 20482.501.1. има външна тоалетна, която се
използва от съпругата. Жилищните и сервизни помещения не могат да бъдат
преустроени в отделни жилища без значителни преустройства, изменения и промяна
на предназначението им. Разположението на отделните жилища не може да
удовлетвори изискването на чл.108 от Наредба
№7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони и чл.110 от
Наредбата, където е изписано, че всяко жилище трябва да има най –малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна и най- малко едно
складово помещение във или извън жилището. Вещото лице представя два варианта за
разпределяне на жилищените помещения при общо ползване на сервизните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи: Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.1 СК всеки един от съпрузите може да иска развод,
когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като ищеца следва
в исковата молба да посочи основанията, които са причинили дълбокото и
непоправимо разстройство на брака до приключване на производството пред първата
инстанция. Съдът намира,че в брачния процес установяването на фактите за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е в тежест на ищеца и за целта е
необходимо пълно доказване.Тоест чрез процесуално допустимите доказателствени
средства следва ищецът да установи причините, обусловили не просто временно,
преодолимо разстройство, а именно такова тежко и непреодолимо разстройство в
брачните отношения, каквото единствено може да бъде основание за допускане на
развод. Съгласно сега действащия СК абсолютни бракоразводни основания няма и за
всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на
съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и бракът е изпразнен от
съдържание. Също така съдът е длъжен да изследва и обсъди всички причини,
посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на
съпрузите и в брачния им живот. В т.2 от
Постановление № 10 от 3.11.1971г. на
Пленума на ВС е посочено още, че всяка конкретна причина, колкото и
значителна да е тя /изневяра,пиянство и др./, не може да бъде приравнена със
състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак, тъй като е възможно, тя да
не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху
брачните отношения. По делото не са събрани никакви доказателства, включително
и гласни такива, от които да се
установи дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Всъщност в първо по
делото о.с.з. страните по делото основно излагаха доводи относно ползването на
семейното жилище, а във второ по делото о.с.з не се явиха лично, за ищеца се
яви проц. му представител, който заяви, че от приетите по делото доказателства
и личните изявления на страните е ясно, че същите са в конфликт и между тях
няма нормален словесен контакт. Въпреки
предоставената от съда възможност и искането на проц. представител на ищеца, направено в
първо по делото о.с.з., никоя от страните не
ангажира до датата на приключване устните състезания гласни доказателства за установяване
твърденията си за съществени
разногласия между съпрузите и наличие на брачно провинение / изневяра / от
съпругата, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. След като твърденията в исковата молба отнасящи се до фактите,
които да послужат като основания за развод – изневяра и отчуждение между съпрузите,
се оказаха неподкрепени с доказателства, искът за развод и съединените с него
искове за предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Единствено за пълнота на
изложението следва да се добави, че по въпросът, свързан с фамилното име на
ответницата, съгласно трайната практика на ВКС разпоредбата на чл. 53 СК дава право само на съпруга,
приел името на другия съпруг, да заяви желание за възстановяване на
предбрачното име
При този изход на делото
следва да бъде присъдена в тежест на ищеца допълнителна държавна такса в размер
на 25 лева по чл.6,т.2 от Тарифата за държаните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК , т.е. разликата до пълния размер на държавна такса по молба за развод от
50 лева, а така също и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Р.П.,
ЕГН **********, срещу Р.И.П., р. на ***г., иск за прекратяване на брака им,
сключен на 12.01.1973г. пред длъжностното лице при Общински градски народен
съвет гр. Девня, за което е съставен Акт за гр. брак № 2, чрез развод по чл.49,
ал.1 от СК , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ и съединените с
брачния иск искове за предоставяне след развода на ищеца ползването на
семейното жилище на адрес гр. Девня , ул. „ А.Кънчев „ №3 и за възстановяване
фамилното име на съпругата отпреди брака , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Р.П., ЕГН **********,*** , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД ДЕВНЯ сумата 25
лева /двадесет и пет лева/ допълнителна държавна такса по исковата молба за
развод и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................