Р Е Ш Е Н И Е
№ 900/30.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на първи ноември, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша
докладваното |
|
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 636 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 77 и чл. 68, ал. 1 от Закон за
защита от дискриминация и е образувано по жалба на Д.И.Д. *** действие ОС –
Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 41, ет. 2,
офис 6, против Решение № 497/02.06.2021 г. на Комисията за защита от
дискриминация гр. София.
С оспореното решение е установено, че при осъществяване
на своята дейност ЧСИ Д.Д. е поддържал и продължава да поддържа архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект – ЧСИ Д.Д.,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 41, ет. 2, офис 6,
което представлява нарушение на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита
от дискриминация, по признак „увреждане“. С обжалваното решение му е наложена
глоба в размер на 250 лева и му е предписано в 3-месечен срок от постановяване
на решението да предприеме действия за изграждането на достъпна архитектурна
среда, осигуряваща свободен достъп на лица, включително и с ограничена
подвижност до и в сградата, в която се помещават.
Оспорващата страна навежда доводи за това, че е неправилен изводът,
направен в решението, че ЧСИ Д.Д. не е изпълнил задължението си по чл. 5 от
ЗЗДискр., а именно да не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места. Твърди се, че сградата, в която се помещава офисът на съдебния изпълнител
е със смесено предназначение, като не е нито държавна, нито общинска
собственост. Според
жалбоподателя, кантората не е обект и не предоставя обществена услуга, тъй като
ЧСИ е орган на индивидуално принудително изпълнение и достъпът до кантората му
е ограничен до канцеларията, а не до цялата кантора. Счита се, че така както
понастоящем е уредено обслужването на такива лица, те не срещат пречки или
затруднение и това е така защото молби и искания може да се подават по всички
електронни канали, факс, поща и куриерски служби, както и с внедрена,
сертифицирана информационна система „Енфорсър“. Твърди се също така, че
административният орган не е съобразил, че на видно място в преддверието на
входа на сградата има поставени обозначения на телефон, факс и електронен адрес
на ЧСИ, като информацията е публикувана и в официалния регистър на страницата
на Камарата на частните съдебни изпълнители, тоест ако някой желае да подаде
молбата или искането си лично, може да поиска служител от канцеларията да
приеме молбата в цитираното преддверие. Навеждат се доводи и че горепосочените
възражения са направени пред Комисията за защита от дискриминация, но съвсем
формално са отбелязани в мотивите на решението и не е отчетена фактическата и
правна невъзможност на ЧСИ като наемател, да извърши промяна в архитектурата и
конструкцията на чужда сграда. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени оспореното решение, като се присъдят сторените разноски по
производството.
Ответната страна – Комисия за защита от
дискриминация гр. София, в приложени по делото писмени бележки с вх. №
7493/21.09.2022 г. от юриск. Б., оспорва като неоснователна и недоказана
жалбата на ЧСИ Д.И.Д. против Решение № 497/02.06.2021 г. на Комисията,
постановено по Преписка № 683/2019 г. Изразява се становище, че Комисията за
защита от дискриминация е осигурила пълно и всестранно разкриване на
обективната истина в образуваното пред нея производство и е обсъдила всички
представени по преписката доказателства. Решението е издадено от компетентен
орган в рамките на неговата власт, спазени са изискванията за форма и
съдържание в съответствие с чл. 66 от ЗЗДискр. и не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Счита се, че в решението са изложени подробни мотиви,
обосноваващи постановения от Комисията правен резултат. Комисията за защита от
дискриминация е проверила и преценила събраните по преписката доказателства
поотделно и в съвкупност и е установила, че е извършено нарушение на чл. 5 от
ЗЗДискр., съгласно който поддържането на недостъпна архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, е дискриминация.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.10.2018 г. е извършена проверка от представител на
КЗД за състоянието на архитектурната достъпност на обект ЧСИ Д.И.Д., находящ се
в гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 41, ет. 2, офис 6, на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗдискр., във връзка със Заповед № 24/20.03.2018 г.
на Председателя на КЗД, в рамките на кампания „Достъпна България“. За
проверката бил съставен Констативен протокол с вх. № 12-11-2762/29.10.2018 г.
по описа на КЗД.
Въз основа на констативния протокол седем месеца по-късно
председателят на КЗД е изготвил Доклад вх. № 12-11-1858 от 15.05.2019 г. и на
основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. е предложила на КЗД да бъде образувано производство
за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр.,
в което да се установи налице ли е нарушение на чл. 5, предложение последно по
признак „увреждане“, във вр. с § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., да се постанови
преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране,
както и да се наложат предвидените в закона санкции и/или принудителни
административни мерки.
Производството пред КЗД е образувано с Разпореждане №
1181 от 27.08.2019 г. на председателя на КЗД, издадено въз основа на Решение по
Протокол № 11/17.07.2019 г. на КЗД по доклад за самосезиране с вх. № 12-11-1858
от 15.05.2019 г., изготвен от доц. д-р А. Д. – Председател на КЗД, в рамките на
кампания „Достъпна България“ и Констативен протокол с вх. № 12-11-2762/29.10.2018
г. за извършена проверка на обект ЧСИ Д.И.Д., находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Александър
Стамболийски“ № 41, ет. 2, офис 6, по което е образувана Преписка № 683 по
описа на КЗД за 2019.
Предвид изложените обстоятелства за по-неблагоприятно
третиране чрез изградена и поддържана архитектурна среда, недостъпна за хора с
увреждания по смисъла на § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1,
във вр. с чл. 5 по признак „увреждане“,, преписката е разпределена за
разглеждане на Пети заседателен състав на КЗД.
В отговор на поисканото в качеството му на ответна страна
становище по преписката с вх. № 44-00-3541/07.11.2019 г., жалбоподателят е заявил, че сградата
е частна собственост, а той е наемател, поради което не разполага с
документацията, която може да изясни спора. Твърди, че протокола от 17.10.2018 г. е с неясна
длъжност на съставителя му, при проверката не е посетена кантората на ЧСИ, има
достъп до асансьор, използван в жилищната част на
същата сграда.
С доклад от 21.11.2019 г. В. С. – докладчик, по посочени
в съдържанието му преписки, включително и на процесната, иска от председателя
на КЗД да удължи срока им за проучване с 30 дни. С Разпореждане №
2048/25.11.2019 г. на председателя на КЗД е удължен срока за проучване с 30
дни, считано от датата на разпореждането.
С писмо с изх. № 44-00-3927/17.12.2019 г. докладчикът по
преписката в КЗД е изискал от ЧСИ Д.Д. да представи в 3-дневен срок договора за
наем, както и информация как са уредени наемните отношения.
С уведомително писмо с вх. № 44-00-4000/23.12.2019 г. жалбоподателят
уведомява комисията за адреса на кантората, изпраща копие на скица на обекта от
КККР. Съгласно същата, собственик на самостоятелния обект в сградата е С. П.,
от гр. Пазарджик, на който от Комисията е изпратено писмо с изх. №
44-00-405/06.02.2020 г., ведно с копия от доклада, протокола и становищата на
ЧСИ Д., като се дава срок от 7 дни за становище. Липсва отговор, вероятно
поради това е изпратено същото писмо с дата 12.06.2020 г., без да има данни за
отговор и на него.
С уведомления за призоваване от 04.11.2020 г.,
участниците в административното производство са уведомени за насрочено открито
заседание на 02.02.2021 г. За същото е съставен протокол от 02.02.2021 г., състоящ
се от 23 страници. Видно от съдържанието му се е състояла полемика между страната в административното производство –
ЧСИ Д.Д., с адвокат Д., и тричленния състав на КЗД, като липсва конструктивна
комуникация в тази фаза на производството. Като краен резултат КЗД е приела
констативния протокол от 17.10.2018 г., въз основа на който е изготвен доклад
от председателя на КЗД и е възложено на регионален представител на КЗД да
посети обекта на място в присъствието на страната ЧСИ Д.. Относно
доказателствените искания за събиране на строителни книжа, относно процесния
обект и асансьор, изясняване на статута на сградата, предназначение и
собственост, и като краен резултат Съставът е отложил произнасянето.
С писмо с вх. № 44-00-625/18.02.2021 г. ЧСИ Д. е изпратил
на Комисията отговор, че достъп до кантората му имат страните, участващи в
изпълнителните производства, като те имат възможност за отдалечен достъп в
електронното дело чрез системата „Енфорсър“. Всеки може да подаде молба и
искане до ЧСИ и чрез факс, поща, електронна поща, куриерски служби. Уведомява,
че кантората на съдебния изпълнител се намира в сграда със смесено
предназначение и на първи и втори етаж има множество офиси. Достъпът до
сградата е постоянен и неограничен. Счел е, че не може да бъде адресат на
задължение по ЗХУ. Представил е договор за наем, скица от КККР.
След изискване от КЗД, Регионален представител на КЗД гр.
Пазарджик е извършил проверка на обекта на ЧСИ, за което е изготвил докладна
записка. На 01.04.2021 г., около 10 ч., е извършена проверка за архитектурна
достъпност за лица с увреждания. Представителят уведомява КЗД, че живуща в
съседен вход в разговор, проведен по домофон, му е обяснила, че асансьорът няма
„нищо общо с ЧСИ“, нямат договор за ползване, като асансьорът минава през
етажа, но не спира. До самия асансьор се стигало по стълбище с 6-7 стъпала.
Представен е Протокол за извършена проверка от 01.04.2021 г., като при
проверката е била П. Т. – секретар-деловодител при ЧСИ. Изписана е констатация,
че ЧСИ няма достъпна архитектурна среда за лица с увреждания и че на този вход
няма асансьор. Приложени са три снимки – на входа с надпис на ЧСИ Д., още един
вход, без данни за номер, и на стълбище.
На състоялото се второ заседание е представен на страната
вторият доклад за извършена проверка от 01.04.2021 г. от регионалния
представител на КЗД в Пазарджик. ЧСИ Д. е заявил, че сградата е стара и не може
да се прилагат правилата за нови сгради, като е счел, че не може да извърши
реконструкция, с оглед липсата на собственост в сградата, тъй като тя е
собственост на много други лица. Отново след неконструктивно развитие на
административната фаза на производството, в краен резултат КЗД не е намерила за
необходимо да събира допълнителни доказателства, заявени от страна на Д. в
предходното открито заседание. След проведеното заседание преписката е обявена за
решаване.
Постановено е Решение № 497/02.06.2021г. което е предмет
на настоящото производство и с което се установява, че при осъществяване на
своята дейност ЧСИ Д.Д. е поддържал и продължава да поддържа архитектурна
среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до обект ЧСИ Д.Д., находящ се
в гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 41, ет. 2, офис 6, което
представлява нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и нарушава
разпоредбите на антидискриминационното законодателство. Наложена е имуществена
санкция в размер на 250 лева. На основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на ЧСИ Д.Д.
е предписано в тримесечен срок от постановяване на решенето да предприеме
необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда до обекта.
В хода на настоящото съдебно производство, е
изслушано и прието, заключение по назначена съдебно-техническа експертиза,
което съдът намира за компетентно изготвено. Вещото лице инж. С.Б., след като
се е запознала с документите по делото и е извършила проверка на място, е
констатирала, че кантората на жалбоподателя представлява самостоятелен обект –
№ 24 на втори етаж на сграда с идентификатор 55155.501.1392.1 по КККР на гр.
Пазарджик, с адрес: бул. „Александър Стамболийски“ № 41, с достъп от вътрешни
масивни стълби, с фоайе, с размери 2 м./2,65 м. на партера на сградата. Входът
за партерния етаж на сградата е директно от тротоара на улицата, с едно
стъпало, с височина 9 см., през което се преминава, за да се влезе в сградата.
Във фоайето е обособен кът с поставена ниска масичка, с височина 0,45 м., върху
която могат да се поставят документи. Височината й е подходяща за проучване на
документи от човек, седящ в инвалидна количка. На стената е поставен достъпен
бутон за връзка с ЧСИ на височина 1,42 м. от нивото на пода, както и табелка с
посочени телефони. За да се влезе в партерния етаж, се преминава през врата с
ширина 0,90 м. Ширината на инвалидната количка е от 0,62 м. до 0,65 м. тоест
същата може да премине през отвореното крило на врата.
Изводите на вещото лице са, че има достъп до партерния
етаж на сградата, в която на втория етаж се намира кантората на ЧСИ Д.Д..
Съществуващите условия в него дават възможност на хора със затруднено
предвижване да получат обслужване от кантората на съдебния изпълнител във
фоайето на партерния етаж.
По делото е разпитана като свидетел П. В. Т., чиито
показания съдът възприема като последователни, достоверни и непротиворечащи на
събраните по делото доказателства. Свидетелката заяви, че работи в кантората на
ЧСИ от началото на дейността му през 2013 г. и е запозната с използваната Енфорсър
система за отдалечен достъп до делата. Системата позволява отдалечен достъп до
делата, който се осъществява чрез подаване на заявление. Според свидетелката в
кантората не са имали лица със затруднено придвижване, освен случай на една възрастна
жена, която след позвъняване е била обслужена на партерния етаж. При
позвъняване от лице с увреждания, служител от кантората слиза долу на партерния
етаж и го обслужва на място. Там има поставени указателни табели, масичка, която
позволява да се постави документ, да се подпише, да се разгледа. Разпитаният
свидетел е категоричен, че когато се яви лице в затруднено положение, то се
обслужва на партерния етаж след позвъняване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
От доказателствата по делото,
във връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира
същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество същата се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Решение № 497 от 02.06.2021 г. по Преписка № 683/2019 г.
на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен
заседателен състав, е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 47, т.
1 и т. 3 от ЗЗДискр. и в предвидената от закона писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр,
решението на КЗД следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване. В случая съдът намира, че решението на КЗД не е обосновано в
необходимата степен чрез излагането на съответни мотиви (фактически и правни
съображения), обуславящи приетото за установено, че ЧСИ Д.Д. е осъществил
дискриминация по смисъла на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак
„увреждане“ по отношение на лица с увреждания, като основание за упражняване на
правомощията по чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 65 от ЗЗДискр. Макар в
обжалваното решение да е описана хронологията на образуването и провеждането на
развилото се пред КЗД производство, то фактическите основания за постановения
правен резултат се свеждат единствено до констатации, че на обекта няма
изградена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания.
Дори да приемем, че решаващият състав на КЗД е описал
елементите на фактическия състав, осъществяването на който води до наличието на
нарушение на антидискриминационното законодателство, то липсва обосноваване на
факта на извършено спрямо засегнатите лица неблагоприятно третиране по см. на §
1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр. и съответно на осъществена от ЧСИ Д.Д.
дискриминация по смисъла на чл. 5, предложение последно от ЗЗДискр. С оглед на
което съдът приема, че в оспорения акт не са изложени фактическите основания за
направения правен извод за осъществена от ЧСИ Д. дискриминация по см. на чл. 5
от ЗЗДискр. по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак „увреждане“.
Изискването по чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. за излагане на конкретни фактически и
правни основания за издаване на решение, с което се установява извършването
на дискриминация, се изпълнява с
посочване на конкретни факти и на доказателствата, които ги установяват. В
случая изводът за допуснато от ЧСИ Д. нарушение на антидискриминационното
законодателство, не е основан на изложени в решението такива фактически и
правни установявания, в нарушение на изискването по чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр.
На 26.01.2012 г. българската държава е
ратифицирала „Конвенцията за правата на хората с увреждания“, която посочва
основните принципи, върху които следва да се опира българският законодател за
защита на правата на хората с увреждания, както и при създаването на условия за
интеграцията и изравняване на възможностите на тези хора.
Съгласно
чл. 2 от Конвенцията, „дискриминация по признак на увреждане“ означава всяко
правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на
увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането,
признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни
свободи.
Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Държавите, ратифицирали
конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват
всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради,
пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително
училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б)
информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи
и услуги за спешна помощ.
Нормата
на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на признак „увреждане“.
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места. Законът не дава дефиниция какво се разбира
под публично място. Това понятие следва да се тълкува, изхождайки от целта на
ЗЗДискр. и в съответствие с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания. Съгласно цитираната норма от Конвенцията целта е да се даде
възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват
пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и
услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските,
така и в селските райони. Следователно сградата, в която се предоставят
предлаганите услуги от жалбоподателя, може да се определи като публично място.
Забраната
по чл. 5 от ЗЗДискр. е абсолютна, което означава, че не може да бъде оправдана
с аргументи за собствеността върху сградата. Адресат на забраната са всички
правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място – независимо
дали тези субекти са публични или частни. Това задължение произтича и от
нормите на чл. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хората с увреждания, във връзка с чл. 169, ал. 2,
т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Адресат
на задължението за изграждане на достъпна среда са всички собственици и
наематели, които осъществяват експлоатация на обществени обекти.
„Достъпна
среда“ съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда на населението, включително за хората с увреждания, е среда в
урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена
подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно.
За
жалбоподателя, като доставчик на обществени услуги и наемател на сградата, в
която се намира процесното помещение, съществува задължение за осигуряване на
достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност.
В конкретния случай от приложените писмени и гласни
доказателства по делото е видно, че жалбоподателят е направил всичко възможно,
за да осигури достъпна среда за всички граждани. Молби и искания може да се
подават, не само физически в кантората, а включително по всички електронни
канали, факс, поща и куриерски служби, като физическото присъствие до
деловодството не е задължително. На видно място в преддверието на входа на
сградата има поставени обозначения на телефон, факс и електронен адрес на ЧСИ.
Информацията е публикувана и в официалния регистър на страницата на Камарата на
ЧСИ. Иначе казано, ако някой някога изпадне в затруднение да подаде по друг
начин молбата или искането си и държи да стори това лично, съвсем спокойно може
да поиска от служител на кантората да приеме молбата в цитираното преддверие.
Освен това ЧСИ Д. е внедрил и въвел в експлоатация
сертифицирана информационна система „Енфорсър“. В същата система, всеки хартиен
документ, приложен по изпълнителните дела, се сканира и прилага в електронно
дело. Системата позволява предоставяне на отдалечен достъп до страните, като по
този начин всеки заинтересован може да получи достъп по делото и да го следи в
реално време. По този начин се обезпечава възможността за гарантиран достъп до
информация по изпълнителното дело, по което е страна.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че ЧСИ Д.Д. е
изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗЗДискр. да не затруднява достъпа на лица
с увреждания до публични места. Не е налице и специалният състав на пряка
дискриминация по чл. 37 от ЗЗДискр., тъй като предоставянето на услуги не е
осъществявано в по-неблагоприятни условия спрямо признак „увреждане“. Хората с
увреждания получават дължимия достъп до услуги, който им позволява да бъдат ефективни
при защита на своите права и интереси.
Сред
правомощията на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е и това да
дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на
органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение
на жалбоподателя, поради което, за разлика от препоръките по т. 6 от същия член,
подлежи на съдебно обжалване. Предвид изложеното по-горе относно задължението
на жалбоподателя да поддържа достъпна среда, съдът приема, че дадените
задължителни предписанията са незаконосъобразни, тъй като не съответстват на
установените факти и на материалния закон.
Предвид
изложеното, оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация се явява
постановено при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради
което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното искане от оспорващата страна, на основание чл. 226,
ал. 3 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски, които съгласно приложен списък са в размер на 1460
(хиляда четиристотин и шестдесет) лева.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик,
Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 497/02.06.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 35.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 35, да заплати на Д.И.Д. *** действие ОС – Пазарджик, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 41, ет. 2, офис 6, направените по
делото разноски в размер на 1460 (хиляда четиристотин и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: