МОТИВИ към Присъда № 38 по НОХД № 567 по описа за 2018г.
на Районен съд В.Т..
Великотърновска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Т.И.М. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. В.Т., с
постоянен адрес *** и адрес за призоваване с. Д, общ. В.Т., ул. ******,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан,
за това, че на 01/02.08.2017г., в с. Д, общ. В.Т., в къща на адрес: ******, при
условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - В.С.Х. ***.
Търново, като я принудил към това със сила - хващане и дърпане за косата,
дърпане и събуване на бикините, хващане и дърпане за краката, както и със
заплашване - замахвал да й нанесе удари с юмрук и се заканвал с убийство
-престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, във
вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б"
от НК.
Производството
по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на ВТРП
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че същото е доказано по безспорен и
категоричен начин и моли същият да бъде
признат за виновен. Излага подробни съображения в подкрепа на направеното искане. Предлага,
за извършеното престъпление, с оглед на обществената опасност на деянието и
дееца, на М., да му бъде наложено наказание, съобразно правилата на чл. 58 а,
ал. 1 от НК, в размер - около минималния такъв, което да бъде изтърпяно, при
първоначален "Строг" режим. Счита, че не са налице основания за приложение
на разпоредбите на чл. 55 от НК при определяне на размера на налаганото наказание. Предлага да бъде
призпаднато времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение
"Задържане под стража". По отношение на предявения граждански иск
счита, че същият е основателен и следва да бъде уважен, съобразно разпоредбите
на чл. 52 от ЗЗД. Предлага, на подсъдимия, да бъдат възложени направените по
делото разноски.
По делото бе приет за съвместно
разглеждане предявен, своевременно, от В.С.Х., ЕГН **********,***, граждански иск, за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, нарушен душевен мир, чувство на напрегнатост, интензивен
страх, тревожност, срам унижение, разочерование, настъпили в резултат на
извършеното от подсъдимия спрямо пострадзалата престъпление в размер на 70 000лв.
(седемдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на увредата, до окончателното и изплащане. Претендира заплащане на
реализираните по делото разноски.
На основание чл. 84, ал.1 от НПК,
пострадалата бе конституирана, в настоящото наказателно производство, като
граждански ищец, а по реда на чл. 76 и сл. от НПК - като частен обвинител.
В съдебно заседание гражданската
ищца, чрез повереника си (адв. Р.И. - ВТАК), поддържа предявеният граждански
иск. Заема становище, според което същият е доказан по своето основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Претендира, на подсъдимия, да
му бъде определено наказание - над - средния, предвиден в закона размер. Излага
подробни съображения в тази насока.
Назначеният на подсъдимия
служебен защитник (адв. Р.П.) заема становище, според което, в хипотезатата на
производство, по реда на глава 27 от НПК е доказано извършването на
престъплението от подсъдимия. Предлага, на М., да му бъде определеното наказание
към предвидения в закона минимален размер. По отношене на предявения граждански
иск, счита,че същият е основателен, но недоказан в пълния претендиран размер,
поради което твърди, че същият следва да бъде уважен в минимален размер. Излага
съображения в подкрепа на направените искания.
Подсъдимият Т.И.М. дава обяснения по обвинението. Признава се за виновен. Декларативно
изразява съжаление за извършеното Твърди, че е имал преди деянието и други
интимни отношения с пострадалата, но заявява, че "тази вечер беше леко
насила, не е било изнасилване ..." Заявява, че В.Х. имала и други причини,
поради които била подала оплакване в полицията, както и че му била искала 10 000
лв. Моли, да му бъде определено наказание в размер - под - минималния предвиден
в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален "Общ" режим.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.И.М. е с постоянен адрес ***
и настоящ адрес ***. Същият е с основно образование, не е женен. Работи като
управител на ****** ЕООД гр. В.Т., осъществяваща търговия с плодове и зеленчуци.
Декларира, че през времето, през което е работел е реализирал месечен доход
между 1500 - 1800 лв. Сочи, че към настоящия момент реализира доход от около
300 лв, от отдаден под наем кафе - автомат.
Подсъдимият е с лоши
характеристични данни. Осъждан
е с девет влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер, насочени както
срещу лицността, така и срещу собствеността на различни граждани.
С влязла в сила на 04.07.2012г. присъда №
119/18.06.2012 г. по НОХД № 2326/2011г. на ВТРС,
за извършено на 06.08.2011г. деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.2, т. 4, пр. 2
и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 от НК е осъден на наказание 8 /осем/
месеца лишаване от свобода, при първоначален "Строг" режим. Със същата
присъда, на осн. чл. 68, ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното наказание, с
влязла в сила присъда по НОХД № 398/2009 г. на ВТРС (в сила от 11.05.2009г.), с
която на М. е определено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което е отложени по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, което
осъденият да изтърпи отделно от наказанието по присъда № 119/18.06.2012 г. по НОХД № 2326/2011г. на ВТРС, при първоначален "Строг" режим. Наказанието е изтърпяно на 15.02.2013 г.
С влязла в сила, на 14.03.2013 г.,
присъда № 23/26.02.2013 г., по НОХД № 42/2013г. на ВТРС, за извършено на
01.06.2012г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во и
пр.2-ро, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, М. е осъден на наказание 8 месеца лишаване от свобода
при първоначален "Строг" режим.
Със Споразумение
№ 73, в сила от 31.03.2014г., по НОХД № 693/2014 г. на ВТРС, за извършено на 27.06.2013г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, и т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. "б" от НК, М. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при
първоначален "Строг" режим.
С влязла в сила, на 03.07.2014г.,
присъда № 72/17.06.2014 г. по НОХД № 1368/2014 г. на ВТРС, за извършено, на 28.12.2013г., престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, е осъден на наказание 12 месеца лишаване от свобода
при първоначален "Строг" режим.
Със споразумение № 227, влязло в сила на
27.10.2014г., по НОХД № 2213/2014 г. на ВТРС,
за извършено, на 29.03.2014г., деяние
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. "б" от НК, М. е осъден на наказание
лишаване от свободаза срок от 1 година при първоначален "Строг" режим.
Със споразумение № 188, влязло в сила на
04.10.2016г., по НОХД № 1755/2016 г. по описа на Районен съд В.Т., за извършено
на 03.08.2015г. престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл, 209, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и б. „б" от НК е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при
първоначален "Строг" режим. Наказанието по НОХД № 1755/2016 г. по описа на Районен съд - В. Търново е изтърпяно на 13.12.2015г.
След като изтърпял последното му наложено наказание свързано лишаване от свобода, подсъдимият отишъл да
живее в село Д, общ. В. Търново. В селото бил известен с честата си употреба на алкохол.
На 01.08.2017г., около обяд, М.
отишъл в смесен магазин стопанисван от „Пеми
67" ЕООД, който се намирал на центъра на с. Д, общ. В. Т. В магазина се
предлагали за
продажба алкохолни напитки, а
извън него имало маси, където същите се консумирали от клиентите.
Предвид на това същият бил
известен като „кръчмата" или „бара" на село Д. Първоначално М. седнал
сам на една от масите, като си поръчал бутилка с бира, която започнал да консумира. Впоследствие при него дошли и седнали
неговия чичо - свидетелят Й М и медицинския фелдшер - свидетелят Н Б, които
също започнали да употребяват алкохол. Пред магазина пристигнала и свидетелката
В.Х., която обитавала къща с двор в село Д, общ. В. Т, с адрес:„ ****** Двамата с подсъдимия се познавали. М. забелязал Х. и се обърнал към нея с думите:
„Видях те като дойде, бях на покрива. Видях те с една червена рокля на точки,
вървиш и си въртиш дупето. Да бях слязъл и да мога да бръкна." Х. се обидила и му направила забележка да не й говори по
този начин, защото можело да му е майка. М.
няколко пъти й предложил да я почерпи с питие, но тя му отказала. При разговор
с хората, които седели на масите, Х. обявила, че търси човек, който да окоси
люцерната в двора на къщата й. Малко по-късно си тръгнала и отишла в дома на свидетелят А Й от където взела един пластмасов бидон и едно стъклено
шише (от уйски "Блек рам") пълно с ракия. През това време, подсъдимият й се обадил по телефона и я информирал, че
при него на бара се намира момче от село Водолей, което можело да й окоси люцерната. Х. отговорила, че по-късно ще
отиде при тях, за да се разберат, но се забавила, тъй като била у дома на свидетеля изпила около
50 гр. ракия и хапнала от предложените и кабапчета и салата. Поради това, М. й се обадил по телефона
още два пъти да побърза, защото я били чакали. След третото повикване, Х. отишла при магазина където бил подсъдимия, но от него
разбларала, че момчето от В си
било заминало. При тях седял мъж на име Т.,***. бил известен с прозвището - „Дафината". Х. му обяснила, че търсела
човек, който същия ден, да имал възможност да и окоси и прибере люцерната от двора на къщата й. Той се съгласил да го стори, след
което двамата тръгнали, за да свършат уговорената работа. На масите пред
магазина останали Т.М., свидетелите М и Б, като всички продължили
да употребяват алкохол. Около 19,00 часа, Х.
отишла отново в смесения магазин. Закупила си хранителни продукти за вечеря,
след което излязла навън и седнала на една от масите. На съседна маса се
намирали М., чичо му Й М, фелдшерът Н Б,
както и други хора от селото. Подсъдимият и св. Б поканили Х. да седне на тяхната маса и тя се
преместила при тях,
където изпила една бутилка с бира от 330 мл.л. Забелязала, че М. има поведение на човек, който е
употребил не - малко количество алкохол, при което черпел с алкохолни напитки различни хора стоящи на неговата маса, като при това се заяждал и
обжиждал някои от тях. По-късно вечерта, около 21, 00 ч., Х. си тръгнала, като се
прибрала в дома си, а подсъдимият
останал на масата, където бил заспал. Известно
време след това, М. се събудил и решил да влезе в къщата на Х. и да прави секс
с нея. В изпълнение на замисленото, отишъл до
имота й в с. Д, на ул. ******. Наближавало полунощ, когато М. влязъл в двора на
къщата. Придвижил се до прозореца на кухнята и започнал силно да чука по него.
Част от помещенията на къщата светели и през прозорците им, М. забелязал, че Х.
е вътре и говори по таблета си с някого. Гражданската ищца, през това време говорела със сина
си - А, който през това време се намирал в Кралство Н. Малко преди това гражданската ищца била провела и телефонен разговор с
дъщеря си, на която споделила, че и били изчезнали бикините, които била
проснала на простира пред къщата.
Говорейки
със сина си чрез интернет връзка на таблета си и по мобилния теллефон с дъщеря
си Х., чула силните шумове,
идващи откъм кухнята и. Това я убедило, че в двора на къщата имало чужда човек, при което много се уплашила. Децата и я накарали да провери
какво става, както и да светне лампите в стаите. При това забелязала силует на човек, който чукал по прозорците на къщата и се опитвал да влезе вътре при нея. На светлината идваща от светнатите в стаите лампи разпознала, че това
е Т.М.. Видяла го как отворя плъзгащата врата на преддверието на къщата, след
което започнал да дърпа вратата на хола, която обаче била заключена. Заедно с това го чула да й вика: „Мама ти курвенска, сега ще видиш
къде са ти гащите, отвори вратата!". Х. му извикала да не я плаши и го
попитала какво иска. Той не й отговорил, а побягнал в двора около къщата. Х.
отново чула силен шум откъм кухнята и разбрала, че М. е успял да влезе вътре.
Тогава решила да избяга извън къщата и отключила вратата на стаята. След това побягнала през двора към вратата, водеща
на улицата. М. успял да я настигне още докато била вътре в двора; хванал
я за косата и я дръпнал, при което главата й се ударила в пътната врата. Държал
я за рамото и я натискал към вратата, като я заплашил с думите: „Ще ми бягаш а,
мама ти курвенска, дъщеря ти не можах да наеба, но теб ще те еба!". Х.
започнала да го умолява да я остави и паднала на земята. Въпреки това, М. я
взел на ръце и я понесъл към къщата, за да я вкара в спалнята. Х. се молела да
я пусне, при което той я хвърлил на земята пред плъзгащата
врата на преддверието. Х. се опитала да дръпне надолу роклята си, която се била
набрана нагоре по
тялото и. Тогава подсъдимият й казал: „Знам, че си с черни гащи и бял
сутиен", като й се заканил с думите: „Тази вечер ще те еба, ти не разбра
ли! Сега ще ти покажа къде са ти гащите!". Започнал да й дърпа бикините,
за да ги събуе, но тя не му позволила, като държала роклята си надолу. М.
посегнал с юмрук да я удари и я заплашил с думите: „Я си гъкнала, убивам те, не
ме интересува!". След това успял да я вкара в спалнята, където започнал да
й дърпа краката, опитвайки се да ги разтвори. Х. искала да го спре и се
обърнала към него с думите: „Майка съм ти, има толкова момичета за теб, не те
ли е срам?!". Подсъдимият й отговорил: „Аз майка си съм ебал, какво
като си ми майка?", след което събул анцуга си (ВД - черно долнище от анцуг) и
легнал гол върху нея. Х. запознала да плаче, като
продължила да се съпротивлява, при което М. я
заплашил с думите: „Ще те убия и като свърша с тебе отивам при твоята комшийка
С, и тя е наред!". Отново посегнал с юмрук да я удари и я заплашил: „Ще те
убия и пак ще те еба, толкова хора са те ебали в това село!". По този
начин, използвайки физическото си надмощие и отправените заплахи успял да събуе
бикините й, да разтвори краката й, след което, с еректиралия си член, проникнал във
влагалището й. Въпреки, че Х. се съпротивлявала, половият акт продължил няколко
минути, след което М. извадил члена си от влагалището й и еякулирал в ръката
си. Част от семената му течност паднала и върху завивките на спалнята.
В това време Х. усетила, че се задушава и
казала на М. да донесе чантата й с лекарства, след което изпила две таблетки
„Ксанакс". Подсъдимият започнал да се облича, а Х. го попитала
къде се намира телефонът й, тъй като децата й се притеснявали за нея. М. и отговорил, че телефонът е отвън, но го бил изключил. След това и го донесъл. Заплашил Х.,
че ако каже на някой за случилото се, ще я убие. Тя обещала, че няма да каже
нищо, като му
казала, че желае, единствено, да успокои дъщеря си (св. В Б).
Включила телефона си и провела разговор с последната. Борулянова казала на
майка си, че е уведомила кмета на с. Д - свидетеля Н Т, че Т.М. обикаля през нощта в двора на
тяхната къща. Обяснила й, че поради тази причина помолила Т да изпрати при нея
полицейски служители, които да извършат проверка. Подсъдимият чул думите на Б и поради тази причина, Х. казала на
дъщеря си, че е добре и прекъснала разговора. Б отново се обадила на майка си,
при което М. казал на Х. да вдигне телефона и да
каже, че всичко е наред и тя е добре. Пострадалата отговорила на обаждането на дъщеря си, която я попитала защо плаче, на което Х. отговорила, че и била паднала батерията на телефона (което не било вярно, но направила заради присъствието и думите на М.) и приключила разговора. М. запалил цигара като това направила и Х.. През това време, Б отново набирала номера на майка си, но тя й
затворила няколко пъти. При едно от обажданията на Б, М. казал на Х. да
отговори на обаждането на дъщеря си. Тя го послушала и при проведения разговор
разбрала от дъщеря си, че кмета на с. Д идва при нея в къщата заедно с
полицейски служители. Чувайки това Х. решила да каже на М.
да отидат до кухнята и за да вземат зарядното и за телефона, като по този начин
искала да го забави, за да пристигнат полицейските служители. През това време,
отново и звъннал телефона, от непознат за нея номер, като се обадил, също
непознат за нея глас, който я попитал "В. ли е ... Какво става...".
При това Х. прекъснала връзката. Непосредствено след това, от същия непознат
номер, отново и позвънили, като мъжки глас и наредил "Я ми дай Т., знаем,
че е при тебе..." . Х. затворила телефона, под нареждането на
подсъдимия. При това М. отново и
наредил да не казва на никой какво се е случило. Тя му обещала да го запази в
тайна, защото се притеснявала за себе си и за своите близки. М. поискал да си
тръгне и я накарал да го изведе от къщата. Тогава Х. му отворила вратата на
гаража и той излязъл от там. Малко по-късно при Х. пристигнали полицейски
служители при РУ гр. В. Търново (св.В З, М М и И К. С тях бил и кметът на с. Д св. Н Т. След като се поуспокоила,
Х. им разказала, че малко по-рано през нощта, Т.М. е я изнасилил. Обяснила по
какъв начин е успял да сломи съпротивата й, използвайки физическото си
надмощие, като едновременно я заплашвал, че ще я удари и убие.
Местопроизшествието било запазено до идването на дежурната
следствена-оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествие и било
образувано настоящото досъдебно производство.
Междувременно, след като М. напуснал къщата
на Х., отишъл в къщата на своя познат И К. Поискал, последният да го превози до гр. В. Т. К се съгласил и
закарал подсъдимия в гр. В.Т., в кв. Картала, до жилището
на свидетелката П К По-късно същата нощ, М. бил задържан в жилището на К от
полицейски служители при РУ гр. В. Търново.
По
делото е приобщено като доказателство, неоспорено от страните и възприето от
съда заключение на съдебно - медицинска експертиза на
веществени доказателства, изготвена от сектор БНТЛ при ОД на МВР - В.Търново от
съдържанието, на което се установява,че в подложения на изследване обект № ВТ
17II25.1 - черно долнище на анцунг с
два странични джоба, имащ червен надпис
"RIDKONI" е установено наличие на съмнителни за семенна течност
петна, в горната предна част на дрехата, от което била отделена проба,
приложена под № BT17II25.1.1. В съдържанието на
заключението е отразено, че в обект № 14808 - "кръв съдържаща се в
пиницилиново шишенце, облепено с лейкопласт и записано, че е иззета с протокол
за вземане на сравнителни образци от 02.08.17г. от Т.И.М.", при което била
отделена проба, която била приложена под № 14808.1.
От заключението на приобщената като доказателство по
делото, неоспорена от страните и възприета от съда ДНК експертиза се установява, че изследваната сперма
по обекти № № 2 /сперма по парче
плат/ и 3 /сперма по изрезка от черен анцунг/ произхожда от Т.И.М..
Изследваният биологичен материал по обекти №№ 1/угарка от цигара/ и 4
/влагалищен тампон от В.С.Х./ произхожда от В.С.Х.. В приложеното заключение е
отразено, че в изследваната
отривка от полов член на Т.И.М., обект № 5, се е
установила смес на клетъчен материал от Т.И.М. и
друго неизвестно лице. В отривката от полов член на Т.И.М., обект № 5, не се е установило
ядрен клетъчен материал от лицето В.С.Х..
От извършеното освидетелстване на В.Х. и от
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза (СМЕ № 349 от 30.11.17г.),
изготвено от д-р Н Г, неоспорено от страните и възприето от съда, се установява, че в резултат на дърпането
на краката, подсъдимият
е причинил на Х. кръвонасядане
по дясно бедро, довело до болки и страдания, със срок на възстановяване и
лечение около 4 дни. При това вещото лице е отразило, че състоянието на половите органи на
пострадалата са позволявали да бъде извършен нормален полов акт, без да бъдат
оставени видими травматични увреждания по половите и органи.
По
делото е приобщено като доказателство, неоспорено от страните и възприето от
съда заключение на съдебно-психиатрична-психологична
експертиза. Вещите
лица заключават, че Т.И.М.
страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на злоупотреба с
алкохол. От психологичното изследване на личностните особености на М. е установено, че се касае за тежко акцентуирана
емоционално неустойчива личност с недостатъчен самоконтрол, склонна към
агресивни изблици с цел постигане на собствени облаги. Констатирано е, че равнището на интелекта на подсъдимия е в ниска норма. В психологичното
изследване е отразено, че М. изглежда видимо уверен, но при неуспех изпада в
гняв. Притежава повишена чувствителност към въздействието на средата и
достатъчно изразени особености на егоцентризъм, отмъстителност и тревожна
напрегнатост. Заключено
е, че трудно се повлиява от
чужди мнения и обществени норми - бунтар, с непредсказуеми реакции при употреба
на стимулиращи вещества и алкохол. В такива моменти бил склонен към агресия и враждебност, прескачане на
граници и нарушаване на нормите на обществото. В заключението си вещите лица
посочват, че на 1 срещу 2 август М. е извършил деянието в състояние на
обикновено алкохолно опиване. Преди и по време на деянието той е разбирал
свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Към момента
на извършеното и към момента на изготвяне на заключението същият притежава
способността правилно да възприема фактите, имащи значение за далото и да дава
достоверни обяснения за тях.
По делото е приобщено като
доказателство, неоспорено от страните и възприето от съда заключение на двойна съдебно-психиатрична-психологична
експертиза. Вещите
лица заключават, че В.С.Х. не страда от слабоумие или
душевна болест и зависимост към упойващи вещества, както и че психическото и
състояние е позволявало правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Заключено е, че в следствие на
претърпяното от Х., на 01/02.08.2017г. посегателство е настъпила остра стресова
реакция.
От съдържанието на осъщественото
в хода на експертизата психологическо изследване на пострадалото лице
експертите са установили,че пострадалата е лице с добри когнитивни процеси,
адаптивна, целенасоцена, но и тревожна, след преживяното страдание. От
използваните личностови методики в хода на изследването било констатирано, че Х.
е отговорен, активен в дейностите, последователен тип личност, склонна да
преживява чувства на вина към хората. Притежава добри умения да се справя в
социума и да следва целите си. Отразено е, че в близките си оттношения е пасивна;
следва традиционния модел на подчинение на по - възрастните и на мъжа.
Установена е нагласа за нагърбване с множество задължения и с потребност да
бъде пролезна и справяша се. Толератнтна към другите, покорна, с показана обич
в грижата към другите, без изразен интерестс от получаване на благодарности,
поради което преживявала, тежко, моменти на отхвърляне и неприемане на
личността и. Вещите лица са констатирали, че Х. предпочита самостоятелно да
понася тежестта на живота, като има голям запас от търпение, без да е
придирчива към условията на живот и дейност. Установено е, че след преживяната
случка В.Х. се чувствала унизена, уплашена и гневна. Преживявала страх от побой
и заплаха, както и страх от контакт. При това е отразено споделяне за наличие
на нарушение в съня и преживяване на кошмари, както и отхвърляне от страна на
близките и. Констатирано е и преживявано страдание, от страна на пострадалата,
на личната и самооценка като жена "и майка, изложена на показ в социалните
мрежи и преживяла унижение пред очите на децата си ".
Приетата
за установена фактическа обстановка е идентична с установената в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от
направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания на подсъдимия, от дадените
от М. обяснения, в хода на съдебното следствие и събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства от досъдебното
производство, непосредствено използвани при постановяване на присъдата: показанията на разпитаните свидетели- В.С.Х. /л. 86-96, том I/, В П З /л. 97, том I/, И П К
/л. 98-99, том I/, ПС К /л. 100, том I/, Н К Т /л. 101-102, том I/, В ЛБ /л.
103, том I/, С Т А /л. 104, том I/, А А Й /л. 105, том I/, Н И Б /л. 106, том
I/, Й Д М /л. 107, том I/, Е А Ф /л. 108, том I/, И Д К /л. 109, том I/, Й Т М
/л. 110, том I/, Б П.Г. /л. 111, том ТУ, С И Д/л. 112, том I/; от обясненията на обвиняемия Т.И.М. от 20.12.2017г.,
/ л. 43-44, том I / и от 20.03.2018г. / л. 54, том I /; от протокол за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбум /л. 8-20, том I/; протокол за извършена
експертиза от НИК /л. 21-25, том И/;
протокол за биологична експертиза /л. 2-5, том II/; протокол за освидетелстване на В.Х. /л. 115-116, том
I/, протокол за освидетелстване на Т.М. /л. 117, том I/; протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване/л.118-119, том I/; протоколи за
съдебно-психиатрично-психологични експертизи /л. 29-62, том II/; съдебномедицинска експертиза /л. 63-68, том II/; характеристична справка /л. 24, том III/; справка за съдимост /л. 36-43, том III/.
Възприетата от съда фактическа
обстановка, обосновава следните правни изводи:
Съдът прие за безспорно доказано,
че подсъдимият Т.И.М., с деянието си, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр.
1 и 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК.
От обективна страна, от
доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че на 01/02.08.2017г., в *********************при
условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - В.С.Х. ***. Т,
като я принудил към това със сила, и със заплашване.
С престъплението са накърнени обществените
отношения, които гаратират половата неприкосновеност на жената и свободата й да
избира партньор за полово общуване.
Изпълнителното деяние е реализирано чрез
конкретни действия, свързани с удовлетворяването на половите желания и
осъществяване на полов акт, против волята на
жертвата, като е употребена физическа сила и заплашване спрямо нея
за сломяване на нейната съпротива.
Подсъдимият я принудил към това със сила - хващане и
дърпане за косата,
носене и хвърляне, дърпане и
събуване на бикините, хващане и дърпане за краката, както и със заплашване -
замахвал да й нанесе удари с юмрук и се заканвал с убийство (подробно описани по - горе). Употребената
физическа сила и
заплахи като принуда, са част от изпълнителното деяние, като насилието и заплахите несъмнено са насочени към постигане на очертаната в съзнанието на дееца
противоправна цел – съвкуплението. Упражнената принуда, във вид на употреба на сила и
заплахи, не е била самоцелна,
а във функционална връзка с втория акт на изпълнителното деяние, тъй като е
целяла да сломи съпротивата на пострадалата, за да се съвкупи с нея.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че в случая са налице квалифициращите
признаци, очертани
в разпоредбата на чл. 152, ал.1, т.2, пр.1-во и пр. 2-ро от НК, а именно, че съвкуплението е
осъществено от извършителя с лице от женски пол, което е принудено към това със
сила и заплашване. Престъпния резултат се заключава в
половия акт между дееца и пострадалата.
Субектът на това престъпление – изнасилване
може да бъде само лице от мъжки пол, защото единствено то е в състояние да
осъществи съвкупление с лице от женски пол. В случая подсъдимият е пълнолетно наказателно отговорно лице, което е
разбирало свойството и значението на извършваното и е можел да ръководи
постъпките си – по арг. от експертното заключение на вещите лица, изготвили
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза. Пострадалият е
винаги и само жена, съгласно изричния текст на закона – в разглеждания случай
това е св. В.Х..
Съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че подсъдимият е осъществил полов
акт с пострадалата, за което обективни данни се съдържат в обясненията на извършителя; показанията на
пострадалото лице; от приобщените веществени доказателства (№ №
2 /сперма по парче плат/ и 3 /сперма по изрезка от черен анцунг/) и от заключението на приобщената като доказателство по делото, неоспорена от
страните и възприета от съда
ДНК експертиза установяваща, че изследваната сперма
по обекти № № 2 /сперма по парче
плат/ и 3 /сперма по изрезка от черен анцунг/ произхожда от Т.И.М..
Действително,че по тялото на
освидетелствуваната не са открити следи от наличие на сперматозоиди. Но това е
така, тъй като от показанията на подсъдимия е видно, че същият е яекулирал в ръката си, при което част от отделеният
от него семенен материал е попаднал на шалтето на леглото, от където, в
последствие, е бил снет и приобщен като веществено доказателство ВД № 2. При
това, наличието или
отсъствието на сперма като доказателство за реализиран полов акт не следва да
се третира самостоятелно, а само в съотношение с другите събрани доказателства, които по безспорен и
категоричен начин подкрепят направения от съда извод.
Съдът
намира за недоказано твърдението на подсъдимия, че същият е имал и други
сексуални контакти с пострадалото лице преди процесното деяние. Такива
обективни данни, в хода на съдебното следствие не се събраха. На следващо място
същите са и ирелевантни за наказателната отговорност на лицето, при установената
по делото липса на съгласие от страна на Х. за осъществяване на процесния полов
акт.
Подсъдимият е осъществил престъплението при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,6. „а" и б.
"б" от НК, тъй като към момента на извършването му е бил осъждан 9 пъти /посочено по-горе/, от които шест пъти на наказания свързани с лишаване от
свобода, включително и такива от по една година,
които изтърпявал ефективно, и не са изтекли
сроковете по чл. 30 от НК, от изтърпяване на посочените
наказания.
Подсъдимият е наказателно отговорен субект
– пълнолетен. По делото не са
събрани данни престъплението да е извършено при наличие на обстоятелства
изключващи наказателната му отговорност. В подкрепа на направения от съда извод
са и заключенията на изготвената
в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза. М. е извършил деянието в състояние на обикновено
алкохолно опиване. Психическото му състояние към момента на деянието се е
характеризирало с понижен самоконтрол вследствие на употребен алкохол, но
въпреки това той е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и
да ги ръководи, както и да дава достоверни обяснения за тях.
От субективна страна
подсъдимият е действал виновно - с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, а именно, че
осъществява вагинален полов акт, като за реализиране на противоправните си
намерения той осъществява принуда, чрез упражняване на пряка физическа сила и заплахи над жертвата. Деецът е предвиждал и
общественоопасните последици на деянието, че накърнява с противоправното си
поведение половата неприкосновеност на жената и свободата й да избира партньор
за полово общуване, като е искал пряко настъпването на тези противоправни
последици, с осъществяването на половия акт.
Причините за извършване на
инкриминираното престъпно деяние, съдът приема, че се коренят в грубо
незачитане, от страна на подсъдимия, на половата неприкосновеност и личността;
ниската му култура; утвърдените му престъпни навици, спрямо които реализираната,
до този момент наказателна принуда не е оказало необходимото поправително,
превъзпитателно и най - вече възпиращо въздействие; психопатоподобното му
поведение, вследствие на честа употреба на алкохол.
По отношение на обществената опасност на
извършеното престъпно деяние съдът намира, че същата се явява висока, тъй като
се отнася за посегателството срещу половата неприкосновеност на личността,
което е едно от най-силните стресогенни фактори след тези, срещу
посегателствата върху личността. Обществената опасност на деянието се завишава
и от факта, че е налице престъпно посегателство срещу беззащитно лице, спрямо
което е била упражнена пряка по интензитет физическа сила и заплахи.
Обществената опасност на дееца съдът намира
за висока, тъй като се касае за рецидивна проява, като подсъдимият се явява и субект с множество извършени криминални
прояви, извън тези
квалифициращи деянието като такова, осъществено при условията на опасен рецидив,
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. а и б. б от НК. Наличието на изключително лоши характеристични данни
по местоживеене, и
такива съдържащи се в свидетелските показания на св. В. Х., св. Петранка
Колева, св. В. Борулянова, св. Сашка Александрова от които черпим информация, че подсъдимият проявява
агресия след
употреба на алкохол и е
склонен към насилие,
и към осъществяване на деяния, насочени срещу половата неприкосновеност на
личността (св. П. Колева), са
показателни за дълбоко
укоримото му противообществено
поведение.
Посочените обстоятелства съдът възприема като отегчаващи вината такива.
Смекчаващи вината обстоятелства
за подсъдимия, настоящият съдебен състав не отчете. В тази връзка направените
от подсъдимия самопризнания не се взеха предвид, тъй като същите обективират
приложението на разпоредбата на чл. 58 а от НК, при определяне на наказание на М.,
за извършеното престъпление, в предвидената от хипотеза на чл. 373, вр. с чл.
372, ал. 4, вр. с чл. 371 от НК. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът не
отчете и изразеното от подсъдимия съжаление. Същото има декларативен характер,
като не се явява проявление на осъзната вина и последвало разкаяние на дееца, а
спонтанна защитна реакция за постигане на по - леко по вид и размер наказание.
В подкрепа на обективирания от съда извод, са изложените от подсъдимия, в хода
на съдебните прения доводи в обосноваващи наведените от него, в тази насока,
твърдения. Данни за възприетатта от съда насока е и поведението на подсъдимия,
обективирано в даваните от него (5 пъти) обяснения, в хода на досъдебното
производство. В тях, М. излага обстоятелства индикиращи склонност на подсъдимия да оневинява поведението си; да отрича обвинения;
да става себезащитен, както и да прикрива
известни му факти относно престъплението, в което е обвинен.
По тези съображения, съдът прие, че в конкретния случай не е
приложима разпоредбата на чл. 55 от НК, доколкото не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства за дееца.
При индивидуализиране на наказанието, съдът
се ръководи от императива на разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК предвид
факта, че пред настоящата съд.инстанция бе проведено "Съкратено съдебно
следствие" по правилата на чл. 371, т.2, във вр. с чл. 372, ал.4 от НПК, на глава двадесет и седма от НПК. В този смисъл,
съдът прие, че след като определи размера на предвиденото по закона наказание -
"лишаване от свобода", ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на НК, следва да го намали с една трета, съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал.1 от НК. Предвид изложените правни съображения и разпоредбата на чл. 373,
ал.2 от НПК, след като съобрази посочените в чл. 36 от НК цели на наказанието, съдът на основание чл. 54, ал.1 от НК
наложи на подсъдимия предвиденото по закон наказание "лишаване от
свобода", към
средния определяем размер, а именно - шест години.
Така определеното по по вид и размер
наказанието, съдът на основание чл. 58а от НК намали с една трета, при което
постанови подсъдимият да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за
срок от четири години.
По
отношение на наложеното наказание не са налице основания за приложение на
разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. "Б" от ЗИНЗС,
съдът определи първоначален "Строг"
режим на изтърпяване на наказанието.
Предвид императива на нормата на чл. 59,
ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което спрямо подсъдимия е била наложена мярка за неотклонение "Задържане под
стража", считано от 02.08.2017 година, до влизане в законна сила на настоящата
присъда и привеждането й в изпълнение.
Съдът приема, че така наложеното по
вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия и ще окаже предупредително въздействие върху останалите членове
на обществото.
По отношение на гражданския иск.
В настоящото наказателно производство бе
допуснат и приет за съвместно разглеждане от съда граждански иск, предявен от В.С.Х., която бе конституирана в качеството на
"граждански ищец", с оглед предявена претенция за обезщетение на
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във
вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б"
от НК. С исковата си молба, релевирана пред съда, чрез упълномощеният си повереника - адв. Р.И., ищцата претендира обезщетение за нанесени й
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увредата
02.08.17г. до окончателното и изплащане. Претендира се и заплащане на
реализирани по делото разноски в размер
от 500 лв.
Гражданският иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че противоправното поведение на подсъдимия,
обективирано в инкриминираното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с
ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК,
се намира в причинно – следствена връзка с настъпилото психично състояние у
пострадалата - "остра стресова реакция".
Изложеното мотивира съда да приеме, че така предявената от ищцата претенция, за
обезщетение на нанесени й с престъплението неимуществени вреди се явява
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай съдът се ръководи от характера и вида на
установеното психично състояние на пострадалата, както към момента на
престъпното посегателство, така и в по-късен момент (последни данни - към момент на
изготвяне на експертиза и обследване на лицето 16.08.17г.). Установената остра
стресова реакция, като преходно разстройство, което се е развило без проява на
други психични разстройства е
било обект на изследване по назначената в хода на разследването комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
От заключението е видно, че констатираното състояние на остра
стресова реакция е обективирано в проявления на потиснато настроение, колебания
в съня. След преживяната случка В.Х. се чувствала унизена, уплашена и гневна.
Преживявала е (към момента на обследването 16.08.17г.) страх от побой и
заплаха, както и страх от контакт. Вещите лица са регистрирали споделени от
пострадалата нарушения в съня и преживяване на кошмари, както и отхвърляне от
страна на близките и. Констатирано е и преживявано страдание, от страна на
пострадалата, на личната и самооценка като жена "и майка, изложена на
показ в социалните мрежи и преживяла унижение пред очите на децата си".
При това, от съдържанието на приетата по делото
експертиза, изготвено от вещото лице д- р Н Г заключение, се установява че в резултат на дърпането на краката, подсъдимият е причинил на Х. кръвонасядане по дясно
бедро, довело до болки и страдания, със срок на възстановяване и лечение около
4 дни.
Според вещите лица, пострадалата, към момента на деянието е била в състояние на ясно съзнание, което и е дало
възможност да възпроизведе преживяното. Психичното състояние на Х. е
позволявало правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях.
Съдът прие, че заключението на вещите лица
изготвили в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на пострадалото лице се
явява научно обосновано и изчерпателно, като същевременно отговаря на всички
поставени въпроси, отнасящи се до психичното състояние на пострадалата.
Предвид изложеното, съдът приема, че осъщественото срещу Х.
посегателство срещу половата и неприкосновеност, като един от най-силните стресогенни фактори върху
личността, е оставил дълбок, негативен, отпечатък
в психическото й здраве. Това мотивира съда да приеме, че ищцата, действително,
е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на извършения спрямо нея насилствен
полов акт, при което установеното от вещите лица психическо състояние на "остра
стресова
реакция" подлежи на
обезщетяване. Изложеното формира еднозначен извод у съда, че предявеният
граждански иск се явява доказан по основание, тъй е налице противоправно
поведение на подсъдимия, претърпяна неимуществена вреда и причинна връзка между
тях.
В
съдържанието на т.3 на Постановление
№ 4 от 1968 г. на Пленума на ВС е установен начина на изчисляване на неимуществените вреди. Постановлението не е с отпаднало действие и към момента на произнасяне на съда. В раздел ІІІ, ВС е указал, че всички елементи, имащи значение за
определяне на тези обезщетения следва да се кредитират.
Настоящият
състав възпроизвеждайки въведените изисквания, като взе предвид събраните по
делото доказателства и след
като съобрази заключението на вещите лица по изгответната комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза приема, че по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, следва да присъди сумата от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева) срещу подсъдимия, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищцата В.С.Х., настъпила в
резултат от извършеното спрямо нея, от подсъдимия, престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2
във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК.
Обективните
обстоятелства, които
мотивираха съда да определи обезщетението в посочения размер се основават на характера на
увреждането; начинът на извършването на посегателството, обстоятелствата, при които е извършено, и в частност при употреба на
груба физическа сила, обиди, заплахи и закани; допълнителното влошаване състоянието на здравето и причинените физически и морални страдания.
Посочените
фактори са намерили външно проявление у ищцата като настъпило преходно
психично разстройство, изразило се като "остра стресова реакция", без проява на други психични разстройства, но с изяви на
поттистнастост; колебания в съня и преживявания на кошмари; чувство на
унизеност, уплаха и гневност; кръвонасядане по дясно бедро, довело до болки и страдания, със срок
на възстановяване и лечение около 4 дни; преживявания (към момента на обследването
16.08.17г.) на страх от побой и заплаха, както и страх от контакт. Отхвърлянве
от страна на близките и. Преживявано страдание, от страна на Х., на личната и
самооценка като жена "и майка, изложена на показ в социалните мрежи и
преживяла унижение пред очите на децата си".
При това
и при определяне на размера на справедливото обежщенение съдът отчете
сравнително краткия срок на проявление на посочените признаци, а именно в
период от около две седмици, заключен между датата на извършване на деянието
02.08.17г. и датата на изготвяне на комплексната психиатрично - психологическа експертиза,
в хода, на която е направено медицинско обследване на ищцата. По делото не са
събрани доказателства, след този период, за провеждано лечение, прием на
медикаменти или проявления на други обективни обстоятелства, свързани с душевни
или физически страдания на Х., които да са в пряка причинна връзка, или
следствие от извършеното спрямо нея престъпно посегателство.
Предвид
на изложените съображения, настоящият състав приема, че за разликата от 20 000лв. (двадесет хиляди лева), до
пълния размер на ищцовата претенция от 70 000
лева, съдът прие, че искът се явява неоснователен и недоказан по размер, поради
което го отхвърли.
При това основателна и доказана се явява и
претенцията на гражданския ищец за заплащане на законната лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от датата на увредата - 02.08.2018г. до окончателното и
заплащане, поради което подсъдимият бе осъден за нейното заплащане.
С оглед на постановения съдебен
акт Т.И.М., бе осъден да заплати на В.С.Х. сума в размер на 500 лева
/петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
С присъдата си съдът постанови:
Веществените доказателства : ВД № 1 - 5 броя фаса от цигари в бял
хартиен плик, запечатан с етикет за ВД серия Д 02684, иззети на 02.08.2017г. с
протокол за оглед на местопроизшествие; ВД № 2 - парче от шалте в бял хартиен плик, запечатан
с етикет за ВД серия Г 02564, иззето на 02.08.2017г. с протокол за оглед на
местопроизшествие; ВД № 3 - кафява стъклена
чаша в бял хартиен плик, запечатан с етикет за ВД серия Г 025 63, иззета с
протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2017г. в с.Д, общ.В.Търново,
дом № 68А; ВД - бял хартиен плик
съдържащ черно долнище от анцуг с два странични джоба имащ червен надпис
„RIDKONI", иззето с протокол за доброволно предаване от 02.08.17г. от Т.И.М.,
ЕГН: **********; ВД ВТ II-25.1.1. - проба
от черен анцуг в запечатан бял хартиен плик, иззета при изследването по съдебно
медицинска експертиза II - 25 от 04.08.2017г. на експерт от БНТЛ при ОДМВР гр.
В. Търново; ВД - вагинален секрет от В.С.Х.,
ЕГН: ********** в запечатан бял хартиен плик, иззет на 02.08.2017г. с протокол
за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето В.С.Х., ЕГН: **********; ВД - отривка от полов член на Т.И.М., ЕГН: **********
в запечатан бял хартиен плик, иззета на 02.08.2017г. с протокол за
освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето Т.И.М., ЕГН: **********;
Натривка от устна
кухина от В.С.Х., ЕГН: ********** в запечатан бял хартиен плик с надписан
етикет за ВД серия Д 02705, иззета на 02.08.2017г. с протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от В.С.Х.; Проба, от кръв от Т.И.М., ЕГН: ********** под обект
14808.1 в запечатан бял хартиен плик, иззета при изследване по съдебно
медицинска експертиза II -25 от 04.08.2017г. на експерт при БНТЛ при ОДМВР гр.
В. Търново, след влизане в сила на присъдата да бъдат
унищожени като вещи
- без пазарна стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди Т.И.М. да заплати в полза на бюджуета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр. В. Търново, сума в размер на 1390,07,80 лв. (хиляда триста и деветдесет
лева и 07 ст.), представляваща направени по делото разноски; ДТ върху уважената
част на предявения гражданския иск в размер на 800 лв.(осемстотин лева), както
и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………