РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Плевен, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430100752 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от "ВИВА КРЕДИТ“ ООД гр. София против
П. Х. В. от ***. В молбата се твърди, че на 18. 10. 2021 год. ответницата е
сключила с ищеца договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия
с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до
размера на кредитния лимит, който е 3 000 лв. Твърди се, че ответницата е
изплатила по договора суми в размер общо на 1 171, 93 лв., като след 16. 08.
2022 год. не е извършвала плащания. Твърди се, че към настоящия момент е
останало непогасено задължение на ответницата в размер на общо 4 305, 40
лв. В заключение ищцовото дружество моли съда да осъди ответницата да му
заплати следните суми:
-сумата от 3 000, 00 лв., представляваща главница;
-сумата от 261, 21 лв., представляваща договорна лихва за периода от
19. 03. 2022 год. до 18. 10. 2022 год.;
-сумата от 438, 90 лв., представляваща такса ангажимент;
1
-сумата от 89, 73 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоворения за настоящ и постоянен адрес
съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора;
-сумата от 104, 50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора;
-сумата от 358, 00 лв., представляваща неустойка за непредставяне на
съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1, 2 и 3 от договора;
-сумата от 31, 50 лв., представляваща начислени такси по чл. 20 ал. 4 от
договора за ограничаване негативни последици при просрочие и
-сумата от 21, 56 лв., представляваща законна лихва за забава върху
просрочените вноски на основание чл. 20 ал. 3 от договора за периода от 16.
08. 2022 год. до 18. 10. 2022 год. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
По делото е безспорно, че на 18. 10. 2021 год. е бил сключен договор за
кредит „Violeta“, по силата на който ищецът "ВИВА КРЕДИТ“ ООД гр.
София е предоставил на ответницата П. Х. В. кредит в размер на 3 000 лв. под
формата на разрешен кредитен лимит. Видно е, че договорът е бил сключен за
една година при фиксиран годишен лихвен процент- 15 %. Видно е, че
съгласно чл. 4 ал. 1 от договора върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0, 042 %. Не се
спори между страните, че към момента на приключване на съдебните прения
ответницата е заплатила на ищеца сума в размер общо на 1 171, 93 лв., с която
са погасени вземанията, подробно отразени в приложената към исковата
молба справка.
Възраженията на процесуалния представител на ответницата срещу
предявения иск касаят действителността на сключения между страните
договор. Твърди се, че последният нарушава редица императивни разпоредби
на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е породил своите правни
последици. Така наведените доводи са основателни. На първо място по
2
делото не са представени общите условия към договора за потребителски
кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на
чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Тези общи условия представляват задължителна
неразделна част от договор и според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК при
липсата им договорът за потребителски кредит е недействителен. На
следващо място, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран- изрично е
уговорен само годишен лихвен процент 49, 32 %. Липсва разпределение на
отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от
дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните
вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответницата
плащания. Следователно договорът не отговаря и на изискването на чл. 11 ал.
1 т. 12 от ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Не на последно място, в писменото становище на
процесуалния представител на ответницата е посочено, че между същите
страни и за същия договор за кредит е водено гр. дело № ***/ 2022 год. по
описа на *** районен съд, което е приключило с постановяването на решение
№ *** от 06. 03. 2023 год. При служебно извършена проверка в деловодната
система се установи, че горното съдебно решение е влязло в сила. Със същото
съдът е прогласил на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 и 3 от ЗЗД нищожността на
клаузите на чл. 4 ал. 1 т. 2. 2. и т. 2. 3. и чл. 20 ал. 4 от договор за кредит
„Violeta“ от 18. 10. 2021 год. В мотивите на решението си съдът е приел, че
клаузите на чл. 4 ал. 1 т. 2. 2. и т. 2. 3., въвеждащи задължение за заплащане
на „такса ангажимент“ от кредитополучателя срещу задължение на
кредитодателя да не променя лихвения процент, са неравноправни и
нищожни. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
3
изискванията на закона, е нищожна. В чл. 10а ал. 2 от ЗПК е въведена
забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни, свързани
с усвояването и управлението на кредита. Въведената с чл. 4 ал. 1 т. 2. 2. и т.
2. 3. от процесния договор „такса ангажимент“ срещу задължение на
кредитодателя да не променя лихвения процент е именно действие по
усвояване и управление на кредита и се явява в пряко противоречие с чл.10а
от ЗПК. Тези две клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП,
тъй като предвидената такса от 0,07% на ден неоснователно обогатява
кредитодателя за сметка на кредитополучателя и на практика увеличава
подлежащата на връщане сума с 25, 2 % за 1 година /съгласно уговорката в
договора, че календарния месец е от 30 дни/. В допълнение на горните
аргументи за нищожност на клаузата, въвеждаща „такса ангажимент“, съдът е
счел за необходимо да посочи, че добросъвестността като изискване за
поведение от търговеца по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е пряко свързано с
пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с оглед
правните й последици – постигане на значително неравновесие между правата
на търговеца и на потребителя. Тази несъразмерност е значителна, когато е
налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във
възможността им да упражнят своите права за защита по договора. В
конкретния случай, от начина, по който е уредено задължението на
кредитополучателя за заплащане на такса за фиксиран лихвен процент /на
дневна база, по 0, 07 % върху усвоената главница/, се обосновава извод и за
нарушаване на добрите нрави, тъй като не е обичайна практика лихвения
процент да се увеличава в такива кратки периоди /срокът на договора е 1
година/, а и е малко вероятно кредитополучателят да притежава
необходимите знания и умения за изчисляване на тази такса, която води до
увеличаване на подлежащата на връщане сума с близо 25%.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че поради
нарушаването на редица повелителни правни норми сключеният между
страните договор от 18. 10. 2021 год. е недействителен и като такъв не може
да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответницата. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. Както се посочи и по- горе,
4
по делото е безспорно обстоятелството, че общият размер на заплатените от
ответницата суми по договора възлиза на 1 171, 93 лв. Остава непогасено
задължение за главница в размер на 1 828, 07 лв., която следва да бъде
присъдена в полза на ищцовото дружество. За разликата до 4 305, 40 лв.
исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски
в размер на 900, 15 лв. съобразно уважената част от исковата молба. На
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на процесуалния представител на ответницата адвокатско
възнаграждение в размер на 1 834, 39 лв. съобразно отхвърлената част на
предявените при условията на обективно кумулативно съединяване пет иска
/за главница, договорна лихва, неустойка, такси и мораторна лихва/.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Х. В. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър
център“ ет. 2, офис 73Г, представлявано от С. П. П., сумата от 1 828, 07 лв.,
представляваща непогасен остатък от главница по договор за кредит „Violeta“
с дата 18. 10. 2021 год.
За разликата до претендираните 4 305, 40 лв., включваща сумата от 1
171, 93 лв.- главница, сумата от 261, 21 лв.- договорна лихва за периода от 19.
03. 2022 год. до 18. 10. 2022 год., сумата от 438, 90 лв.- такса ангажимент,
сумата от 89, 73 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоворения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл. 15
ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата от 104, 50 лв.- неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата от 358, 00 лв.-
неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал.
1, 2 и 3 от договора, сумата от 31, 50 лв.- начислени такси по чл. 20 ал. 4 от
договора за ограничаване негативни последици при просрочие и сумата от 21,
56 лв.- законна лихва за забава върху просрочените вноски на основание чл.
5
20 ал. 3 от договора за периода от 16. 08. 2022 год. до 18. 10. 2022 год.,
ОТХВЪРЛЯ исковата молба като неоснователна.
ОСЪЖДА П. Х. В. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър
център“ ет. 2, офис 73Г, представлявано от С. П. П., сумата от 900, 15 лв.,
представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от исковата
молба.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, АТЦ „Силвър център“ ет. 2, офис 73Г, представлявано от С. П. П., да
заплати на ***. Д. В. М. от *** адвокатска колегия адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1 834, 39 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6