Р Е Ш Е Н И Е
22.10.2020г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
28.09 2020
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 179 2020
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0348-000015/ 23.01.2020г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,с което са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. основание чл.179,ал.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП и глоба в размер на
10лв. за нарушение по чл.183,ал.1,т.1 ЗДвП на М.К.С. с ЕГН ********** ***,като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване и протест пред Кюстендилски административен съд на
основанията,предвидени в НПК и по реда на гл.ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:М.К.с.
обжалва НП №20-0348-000015/ 23.01.2020г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,с което са му наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200лв. основание чл.179,ал.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП, и „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение по чл.183,ал.1 ЗдвП. Прави
оплакване за незаконосъобразност и моли да бъде отменено ,като излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че нарушенията
са недоказани.
Административно наказващият орган не изразява становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства,прие за установено следното:
На 01.01.2020г. жалбоподателят
управлявал лек автомобил в гр.Дупница. На ул.“Саморанска“, изгубил контрол
върху управлението на автомобила, излязъл вляво от пътното платно и се блъснал
в бетоново платно, а в последствие и в паркиран пред дом № 33лек автомобил.
Местопроизшествието било посетено
от контролните органи на КАТ при РУ гр.Дупница,по сигнал от собственика на
блъснатия автомобил. На място, контролните органи установили,че жалбоподателят
е предложил на собственика да възстанови щетите по автомобила, но след като
последният уведомил контролните органи, същият си е тръгнал.
След като била установена самоличността
на последния, на 06.01.2020г. в негово присъствие, бил съставен АУАН за
нарушения по чл.20,ал.2 ЗдвП, чл.123,ал.1,т.2б.“а“ и чл.100,ал.1,т.1 ЗдвП/ тъй
като при съставяне на акта не носел СУ на МПС/. Въз основа на така съставеният акт е издадено и
обжалваното наказателно постановление,с което на жалбоподателя било наложено и
описаното по-горе административно наказание.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № 8121з-616/14.05.2018г.,приложена
по делото .
С оглед на така установеното, съдът счете,че
жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна
страна, а по същество е основателна
поради следните съображения:
Доказателствата по делото установиха, че в процедурата
по установяване на административните нарушения и съответно налагане на
наказанията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В настоящия
случай безспорно се установи, че полицейските служители са пристигнали на
мястото по сигнал, без да са очевидци очевидци на възникналото ПТП, респективно на
извършеното административно нарушение. АУАН е съставен от неочевидец, а
вписания като свидетел по акта свидетел също не е очевидец на нарушението, а е
само такъв по съставяне на акта.Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН,
акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН
се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на
акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. При
съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на
чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят
по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се
отбележи в акта.
Макар и визираните по-горе процесуални нарушения да налагат отмяната на атакуваното наказателно
постановление ,без съдът да обсъжда по същество, следва да се отбележи, че
нарушението по чл.179,ал.2 ЗДвП е недоказано, по чл.175,ал.1т.5 ЗДвП е за
деяние, което не е извършено, а по чл.183,ал.1,т.1 ЗдвП несъставомерно.
Относно нарушението по чл.179,ал.2 ЗДвП, доказателствата по делото не
установиха,че жалбоподателят като водач на МПС се е движел с
несъобразена скорост,в резултат на което е причинил ПТП.На първо място,не се
събраха каквито и да било доказателства с каква скорост се е движел автомобила,за
да се извърши преценка дали скоростта е била съобразена или не. Контролните
органи са пристигнали на място, след настъпване на произшествието и на жалбоподателя е съставен АУАН без да се направи опит за установяване скоростта
на движение,което води до недоказаност на горното нарушение.
На жалбоподателят е вменено и
нарушение по чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП във вр. с чл.123,ал.1,т.2б.“а“ ЗДвП,че е
нарушил задълженията си като участник в ПТП, като не е уведомил компетентните
органи на МВР. В случая, безспорно се установи,че от причиненото ПТП са настъпили
само имуществени щети по блъснатия паркиран автомобил ,поради което
задълженията за участниците в ПТП, визирани в чл.123,ал.1,т.2 ЗДвП са
неотносими към настоящия случай, доколкото касаят ПТП,при което са пострадали
хора.
Що се касае до нарушението по чл.183,ал.1,т.1 ЗдвП, доказателствата по делото установиха,че АУАН е съставен няколко дни
след пътното произшествие, като непосредствено след него ,не е била
извършвана проверка на жалбоподателя относно изпълнение на задълженията му като
водач на МПС да носи изискуемите от
закона документи. При съставяне на акта, жалбоподателят не е управлявал МПС,
поради което горното нарушение се явява несъставомерно.
С оглед изложеното, съдът отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови решението си.