Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, .....09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от младши съдия Углярова
въззивно гражданско дело № 2490 по описа за 2020
г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 281311 от
28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 8275/2019
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 179
състав, ЗД „Е.“ АД е осъден на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.477 КЗ да заплати на С.М.М., сумата от 1 316,38 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди върху лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“ с рег.№********, настъпили вследствие на пътно – транспортно
произшествие от 12.11.2018г. в гр.София на кръстовището на улица „Дряновски
манастир“ и улица „Иван Добровски“, предизвикано от водач на лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег.№ ********съставляващо застрахователен риск, покрит
съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
страна по който е ответникът, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
В частта, в която
искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата в размер на 1 316,38 лева, решението на районния съд,
като необжалвано, е влязло в сила.
В срока по чл.
259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗД „Е.“ АД, чрез надлежно
упълномощения му процесуален представител юрк.С., в частта, в която е уважена и
присъдена претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до погасяване на задължението. Конкретно се поддържа, че на основание чл.390,
ал.1 от КЗ ищецът в производството е следвало да представи доказателства за
дерегистрация на автомобила, за да бъде поставено ответното дружество в забава.
Сочи, че ако до приключване на съдебното производство по същество не са
представени доказателства за това, че е прекратена регистрацията на автомобила,
то ответникът не е в забава, респективно върху главното вземане за
застрахователно обезщетение не следва да бъде присъждана законна лихва от
датата на депозиране на иска, а от бъдещ момент, в който ищецът представи на
ответника удостоверение за съответното обстоятелство. Моли съда да
отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и да
постанови друг, с който да
отхвърли искането на ищеца като
неоснователно и недоказано. Претендират се
разноски по представен по реда на чл.80 ГПК списък, като се релевира и възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за
процесуално представителство.
Въззиваемата
страна С.М.М., посредством процесуалния си представител адв.Г.,
с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съдът
да я остави без уважение, респективно да потвърди като правилно и
законосъобразно постановеното от СРС, ГО, 179
състав решение. Конкретно
сочи, че задължението за законна лихва произтича от разпоредбата на чл.497 КЗ,
като в случая не са налице каквито и да било предпоставки застрахователят да се
освободи от задължението си за заплащане на тази лихва, още повече предвид
обстоятелството, че до въззивната жалба, а и с нея, последният не е изисквал
представянето на документ за прекратяване на регистрацията на процесния лек
автомобил. Претендират се разноски съобразно представен по реда на чл.80 ГПК
списък.
Софийски градски
съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал.3 ГПК,
приема за установено следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите
във връзка с неговата правилност.
СРС, 179
състав, е бил сезиран с осъдителен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Визираната правна норма урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя,
с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице, е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност.
Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника – застраховател.
От представения по
делото Двустранен констативен протокол за ПТП
от 12.11.2018г., се установява, че на 12.11.2018г. в 19:50 часа, в
гр.София на кръстовището на улица „Дряновски манастир“ и улица „Иван Добровски“,
е настъпило ПТП между товарен лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с
рег.№********, управляван от С.М. и лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ ********.
В протокола са обозначени разположението на моторните превозни средства, описани
са установените щети по тях, посочено е, че водачът на автомобил марка
„Фолксваген“ с рег.№ ******** е виновен за реализираното пътно – транспортно
произшествие.
Не е спорно между
страните обстоятелството, като същото се установява и от приетите по делото
доказателства, че за лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ ******** е бил
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" със ЗД „Е.“
АД по полица № BG/07/118002335095, валидна към датата на ПТП.
Представени
и неоспорени по делото са уведомително писмо към претенция ТЕМР1500098004 по
полица 07118002335095 от ЗД „Е.“ АД до С.М.М., съпроводително писмо рег.№ РК –
014 – 30383/3 от 21.11.2018г., проформа – фактура на автоцентър „Т.“ ООД,
уведомление от ЗД „Е.“ АД до С.М.М.
относно молба за преразглеждане на щета № ********** към застрахователна полица
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите №
07118002335095.
Като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в първоинстанционното производство са отделени
обстоятелствата, че ответното дружество е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно посочената в
исковата молба застрахователна полица, настъпването на описаното ПТП, неговият
механизъм, описан в исковата молба и приложения протокол за ПТП, вината на
водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ ********както и че е
заплатено от ответника на ищеца част от обезщетение за вредите от настъпилото
ПТП в размер на 573,62 лева.
От заключението на
приетата по делото в първоинстанционното производство автотехническа експертиза
се установява, че 1). Стойността на ремонта на лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“ с рег.№********, изчислена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на процесното ПТП възлиза на сумата от 2 501,54 лева, 2). Към датата
на настъпване на застрахователното събитие действителната стойност на лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№******** възлиза на сумата от 2
700 лева, 3). С оглед действителната стойност на процесния автомобил и
установените при огледа увредени части и детайли, икономически нецелесъобразно
е възстановяването на автомобила, като е налице „тотална“ щета. Обезщетението
за щетите, нанесени на процесния автомобил, при наличие на тотална щета,
възлиза на сумата от 1 890 лева, 4). Необходимите средства за отстраняване на
вредите по лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№******** към
датата на настъпване на процесното събитие, изчислена по Наредба № 49 от
16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз, която препраща към Наредба № 24/2006 и Методиката, приложима
към нея, възлиза на сумата от 1 201,16 лева.
Други, релевантни
за спора доказателства, не са ангажирани.
Спорният между
страните въпрос, единствено по отношение на който настоящата съдебна инстанция
следва да се произнесе, по аргумент от разпоредбата на чл.269 ГПК, е относно дължимостта
на обезщетението за забава, респективно от кой момент застрахователят изпада в
забава за заплащане на обезшетение при
наличие на „тотална“ щета на процесното моторно превозно средство.
По смисъла на чл. 390,
ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1).
издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите,
или 2). експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.
В конкретиката на
настоящия случай и видно от заключението на приетата съдебна автотехническа
експертиза, стойността на ремонта за отстраняване на причинените по процесния автомобил
вреди по средни пазарни цени е в размер на 2 501,54 лева. Изчислената от вещото
лице действителна стойност на процесния автомобил към датата на процесното ПТП
възлиза на 2 700 лева. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че е
налице пълна загуба, спрямо собствения на ищеца автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“ с рег.№********.
Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ТЗ при изплащане на обезщетение за тотална
щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква
представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, поради тотална щета. Съгласно
безпротиворечивата практика на ВКС, неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето на доказателства за това пред застрахователя е
ирелевантно обстоятелство за основателността на претенцията за главница за
застрахователно обезщетение, но следва да бъде съобразено при определяне на
началния срок на изпадането в забава (така напр. Решение № 59/12.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.).
В настоящия случай,
видно от представеното свидетелство за регистрация, Част І, процесният лек
автомобил не е бил дерегистриран. Липсват данни по делото, а и твърдения в тази
посока, това да е било направено в хода на производството. Поради изложеното, въззивникът
– ответник следва да дължи законна лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на
това обстоятелство.
С оглед изложеното,
доводът на въззивника, че не е възникнало акцесорното вземане за обезщетение за
забава върху главницата, въззивният състав на съда намира за основателен. С
разпоредбата на чл.390 КЗ, законодателят е въвел допълнително изискване в
случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. Следва да се
отбележи, че инициирането на административната процедура не е поставена в
зависимост и от това, дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация
или не. Предприемането и е в правомощията на потребителя на застрахователна
услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства
с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. В допълнение е
необходимо да се посочи, че с оглед систематичното място на разпоредбата на
чл.390 от КЗ, а именно Дял втори, Застраховане срещу вреди, Общо изискване за
договорите за застраховане срещу вреди, Раздел I „Общи положения“, то
визираната разпоредба намира приложение във всички хипотези на имуществено
застраховане, респективно доводът, че същата е приложима единствено при
застраховка „Каско“, не следва да бъде споделен.
Отделно от това трябва
да бъде отбелязано, че съгласно
установената съдебната практика, за съда не съществува задължение да указва на
страната да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при
наличие на тотална щета или за поставяне на условие в диспозитива на
осъдителното решение. Действително, дължимостта на застрахователното
обезщетение не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към
момент, предхождащ съдебното решение по иска. Изпълнението, респективно
неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата. Ако
доказателството е било представено в предхождащ решението момент (преди или по
време на съдебното производство), то би била поставена началната дата на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай че
регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство
пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и
осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава би следвало да е
съобразен с този факт (в този смисъл Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г., І Т. О., ВКС).
Предвид изложеното,
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в обжалваната част, като
неправилен.
По разноските:
Съобразно изхода на
правния спор на основание чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски в
производството има въззиваемата страна.
Същата е
претендирала такива в размер на 25 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно представен списък по реда на чл.80 от ГПК. Съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да бъде определен в размер от 100 лева, или
общият размер на дължимите на страната разноски са в размер на 125,00 лева,
която сума следва да му бъде присъдена.
С оглед цената на
исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 281311
от 28.11.2019 г., постановено по гр. д. № 8275/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 179 състав, В ЧАСТТА
за началната дата на обезщетението за забава, КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
на С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 1 316,38 лева, считано съответно от датата
на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№******** и до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както сумата от 125,00 лева – разноски
във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.