№ 3673
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110216599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-018903 от 20.09.2022 година началник
група при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на И. Н. Н., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 800/осемстотин/лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6/шест/ месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба с бланкетен характер го атакува с искане за отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е представено писмено становище от процесуален представител на
жалбоподателя, в което се поддържа искането за отмяна, като се изтъкват празноти в
съдържанието на наказателното постановление, а именно, че не е отразено основанието за
издаване на електронните фишове, обосноваващи системността, като се сочи, че такава би
била налице единствено при нарушения по чл.182, ал.1 т.4-6 ЗДвП, но не и такива по
чл.182, ал.1, т.1-3 ЗДвП. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Началник група при ОПП-СДВР, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя И. Н. Н., ЕГН ********, с адрес гр************, ул. "********" № 2,
вх.А, ет.1, ап.1, правоспособен водач на МПС категория В и АМ.
На 25.04.2022г., около 10.50 часа, в гр.София, моторно превозно средство- лек
автомобил марка "***********", с рег. № ********, собственост на жалбоподателя И. Н. се
движело по бул. "Пейо К. Яворов" с посока на движение от бул."Драган Цанков" към бул.
"Черни връх". По същото време в района на булеварда до бл. 58 бил осъществяван контрол
1
за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел
CORDON M2 с номер на устройството MD1192. Системата била въведена в експлоатация от
служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 19.00 до 21.00 до часа
на 25.04.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на АТСС. Видно от
представената от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика", изрична
справка и скица, в посочения пътен участък към 25.04.2022г. е реализирана организация на
движението, която не предвижда специално ограничение на скоростта на движение чрез
пътен знак В26, т.е. към посочената дата, ограничението на скоростта е било 50 км/ч.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, собствен на жалбоподателя лек
автомобил се движел със скорост от 88 км/ч, след отчитане на отклонението, при
максимално разрешена скорост в рамките на населените места- 50 км/ч. Скоростта на
движение на моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе
техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и
регистрационен номер на превозното средство. Жалбоподателят И. Н., като собственик на
МПС в нарочна декларация по чл.188 ЗДвП от 23.06.2022г., посочва, че на процесната дата-
25.04.2022г., в 20.50 часа автомобилът е управляван именно от него. При това на същата
дата, на жалбоподателя била връчена покана за явяване в двуседмичен срок пред ОПП-
СДВР за съставяне на АУАН.
В тази връзка на 23.07.2022 година, от страна на младши автоконтрольор ВВ, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков номер
027985, с който срещу И. Н. Н. било повдигнато административно-наказателно обвинение за
управлението на моторно превозно средство лек автомобил марка „***********”, с рег. №
********, със скорост от 88 км/ч, в рамките на населено място- град София, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1,
вр.чл.182, т.4 от ЗДвП.
Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, като
същият му е надлежно връчен на 15.08.2022г., съгласно отбелязването в акта.
Освен това, нарушителят И. Н., към датата на деянието- 25.04.2022г., е бил двукратно
наказван за нарушения на чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно несъобразяване с максимално
допустимата скорост на движение на управляваното от него МПС. С електронен фиш серия
К, № 5196120 е наложено наказание на основание чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП, а с Електронен
фиш серия К, № 5274012, нарушителят Н. е бил санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.5
ЗДвП. И двата цитирани електронни фиша, издадени от ОДМВР-Хасково са връчени на
нарушителя на 23.03.2022г., влезли в законна сила на 07.04.2022г., като глобите по същите
са заплатени.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 22-4332-018903 от 20.09.2022 година началник група при отдел „Пътна полиция”
при СДВР е наложил на И. Н. Н., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
800/осемстотин/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на
основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено системно нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № АД
027985/21.07.2022 година, Наказателно постановление (НП) № 22-4332-018903 от 20.09.2022
година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган,
Декларация от И. Н., Справка– картон на водача И. Н. Н., Протокол от проверка № 05-СГ-
ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от
електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Протокол за използване
на АТСС, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, покана за съставяне на АУАН,
справка от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика" с приложена към
2
същата схема, Електронен фиш серия К, № 5196120, Електронен фиш серия К № 5274012, и
отбелязвания на връчването и влизането им в сила, справка за регистрация и собственост на
МПС, веществените доказателствени средства-фотоснимки, изготвени от АТСС, както и
дигитални снимки на разположението на техническото средство.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост събраните по делото писмени
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. От събраните
писмени и веществени доказателства се установяват обстоятелствата свързани с времето,
мястото на деянието, в частност особеностите на организацията на движението в района на
контрол, данните за техническото средство, с което е осъществяван контрола, за превозното
средство, и най-сетне за авторството на деянието.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в рамките на
преклузивния срок по чл.59, ал.1 ЗАНН, с оглед, на което е допустима, а разгледана по
същество и в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява
неоснователна в искането за отмяна, като по изложеното по долу съображения, въз основа
на извършената цялостна проверка се констатират основания за изменение на наказателното
постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД, бланков
№ 027985/21.07.2022 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която административно-наказателни
правомощия са предоставени и на началник група АНД в ОПП-СДВР, каквато именно
длъжност заема и лицето издало наказателното постановление, видно от представения акт за
встъпване в длъжност.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са спазени, установените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, срокове,
правилата за участие на нарушителя, който е бил надлежно уведомен с връчена лично
покана за предстоящото отпочване на административно-наказателното производство,
правилата за участие на свидетели, за предявяване на АУАН и НП, като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. На следващо място АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат посочените там
реквизити, не се установяват дефицити при описание на нарушението, посочване на
нарушената законова разпоредба, или противоречие между двете. В текста и на двата
документа, изрично е посочено, че деянието е свързано с неспазване на ограничението на
скоростта от 50 км/ч, важимо за населените места, което в пълна степен кореспондира
именно с нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП, посочена като нарушена и в АУАН и НП, т.е. липсва
каквото и да е неяснота във фактическите и правни рамки на нарушението. Тук е мястото да
се посочи, че не се констатират дефицити във връзка с описанието на квалифициращия
признак на нарушението, а именно извършване на същото в условията на системност, като
3
надлежно са посочени санкционните актове обосноваващи същия, датата на влизането им в
сила, както и факта, че са за същото нарушение. Обстоятелството, че не посочена
конкретната санкционна норма от текста на чл.182 ЗДвП, въз основа, на която са издадени
не оказва влияние върху правото на защита, доколкото приложението, на който и да е от
квалифициращите признаци, свързани с предходно наказване се обуславя от факта на
нарушаване на нормата на чл.21 ЗДвП, която урежда правилото за поведение, с което
нарушителят не се е съобразил. Ирелевантно за описанието на повторността или
системността е стойността на предходните превишения на скоростта, която именно се
отразява в санкционния текст на чл.182 ЗДвП, предвид, на което и не е налице твърдения в
писмена молба-становище пропуск в съдържанието на НП.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 22-4332-018903 от 20.09.2022г. на
началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР на жалбоподателя И. Н. Н. е
наложено наказание за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразило се в
управление на МПС, на територията на град София, със скорост на движение от 88 км/ч, т.е
над максимално допустимата за МПС от категория В, в рамките на населено място.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение,
поради което отговорността на жалбоподателя Н. е ангажирана правилно. За установяване
на нарушението на правилата за движение е използвано автоматизирано техническо
средство, като при това са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, което гарантира достоверност на показанията на същото.
От приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство- Видео-радарна система за наблюдение и
регистриране на пътни нарушения с вградено разпознаване а регистрационни номера и
комуникации тип „Сordon M2“ с номер МD1192, като същата е въведена в експлоатация от
присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда
за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните,
включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Решение за
одобряване на средството за измерване, издадено от държава членка на ЕС(Република
Хърватия), така и и справка удостоверяваща вписването на същото в Българския институт
по метрология на основание чл.34, вр. чл.32, ал.2, т.1 от Закона за измерванията, а така също
и Протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022г. удостоверяващ изправността на
конкретно използваното устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., АТСС подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица
оправомощени от председателя на ДАМТН, като в настоящия случай доколкото проверката
е осъществена от БИМ, то изследване на оправомощаването въобще не се налага. Видно от
посочените документи, използваната система представлява одобрен тип техническо
средство, а на следващо място видно от протокола, същото е преминало периодична
проверка за изправност на 15.03.2022г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на
МПС. С оглед на изложеното съдът не намира основание за съмнение в установените при
използването му обстоятелства.
При осъществения на 25.04.2022г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
CORDON M2, с инвентарен номер MD1192, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
4
скоростта, съставен по образец, на 25.04.2022г. за времето от 19.00 до 21.00 часа контрол
върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира
реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга използваното
техническо средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на
контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165,
ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна
инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Видно от
отбелязването в протокола за използване на АТСС, то е работило в стационарен режим,
посока на задействане- "приближаващи", надлежно е описано мястото на контрол, като
видно от приложената схема на организацията на движение в посочената отсечка на
бул.“П.К. Яворов“ липсват пътни знаци В26, поради което важи общото ограничение на
скоростта в населените места- 50 км/ч.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на наказателното постановление, нито пък нарушения
на процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
С оглед на изложеното, резултатите, отчетени от посоченото устройство,
обективирани върху приложеното по делото веществено доказателство- фотоснимка, се
явяват валиден източник на информация за извършено нарушение на правилата за
движение, в частност скоростта на движение. Видно от представената фотоснимки, на
посочената дата, в 20.50 часа, лек автомобил марка "***********" с рег. № ********, се е
движил по бул."Пейо К. Яворов" със скорост от 88 км/ч, след приспадане на възможното
отклонение при измерването. Съгласно таблицата, част от чл.21, ал.1 ЗДвП, при липса на
изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се
движат водачите на превозни средства категория „В”, в населено място е до 50 км/ч. Видно
от представената от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика", справка
относно валидната към датата на деянието- 25.04.2022г. организация на движението и
знаковото стопанство на бул."Пейо Яворов", във визирания в НП пътен участък максимално
допустимата скорост е тази от 50 км/ч, като към момента на контрол пътни значи указващи
различно от общо ограничение на скоростта в рамките на населените места, а именно 50
км/ч са липсвали.
Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата е отчело
скорост на движение от 88 км/ч,(след приспадане на допустимото отклонение) с оглед, на
което, автомобилът се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за
съответния пътен участък с 38 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като за посоченото нормата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на
400 лева.
Въз основа, на изготвените фотоснимки, справка за регистрация на МПС, и
представена декларация по чл. 188, ал.1 ЗДвП, е установено, че именно жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил по време на извършване на нарушението, което обстоятелство
не се оспорва и в подадената жалба.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като Н. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със скорост над максимално
допустимата, предвиждал е общественоопасните последици - застрашаване на обществените
отношения, свързани с безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването
им, доколкото съзнателно е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за
движение и е шофирал с избраната от него скорост.
5
На следващо място, с атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Н.
обаче е било повдигнато администативно-наказателно обвинение за нарушение на правилата
на скоростта, извършено в условията на системност. Съгласно § 6, т. 62 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП: "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Посочените в наказателното постановление два електронни фиша- Електронен фиш серия К,
№ 5196120 и Електронен фиш серия К № 5274012, и двата издадени от ОДМВР-Хасково, са
връчени на жалбоподателя на една и съща дата 22.03.2022г., респективно и двата са влезли в
сила на 07.04.2022г., като видно от легалната дефиниция цитирана по-горе, за да е налице
системно нарушение, то следва да са налице две деяния, извършени в едногодишен срок от
влизане в сила на първия санкционен акт. В случая обаче само деянието по настоящото дело
е било извършено в този едногодишен срок, а именно на 25.04.2022г., докато деянията
извършени по двата посочени в наказателното постановление, електронни фиша, са
извършени преди влизане в сила, на който и да е тях. Иначе казано нарушението предмет на
настоящото производство се явява извършено за втори, а не за трети път от влизане в сила
на предходен санкционен акт за същото по вид нарушение, поради което не е налице
системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.
При все това обаче е налице повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП,
доколкото настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок от влизането в
сила както на Електронен фиш серия К, № 5196120 и Електронен фиш серия К № 5274012, и
двата влезли в сила на 07.04.2022г. При това с оглед санкционната разпоредба на чл.182,
ал.4 ЗДвП констатираното нарушение се санкционира с глоба в размер двукратен на
предвидения за съответното нарушение, като не се предвижда налагане на наказание
лишаване от право да управлява МПС. Разрешената скорост е била превишена от
жалбоподателя с 38 км/ч, а размерът на глобата при повторно нарушение в този случай е
точно 800 лева, предвид, на което и нормата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП се явява закон
за по-леко наказуемо нарушение.
Доколкото видно от изложеното наказващият орган, неправилно е приложил
санкционната норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, вместо приложимата към нарушенията
извършени в условията на повторност норма на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която
предвижда същия размер на глобата, но без да се налага наказание лишаване от право да
управлява МПС, то и наказателното постановление следва да бъде изменено, като
нарушението бъде преквалифицирано от системно такова по смисъла на чл. 182, ал. 5, вр. ал.
1, т. 4 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като от една
страна се касае за закон за по-леко наказуемо деяние, а от друга не се налага съществено
изменение на обстоятелствата, като всички релевантни за отговорността факти,
включително твърденията за предходна наказуемост са надлежно изложени в наказателното
постановление, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя.
При това приложението към установените по делото факти на нормата на чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.4 ЗДвП попада в правомощията на съда по чл. 63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4 ЗАНН.
Цитираната санкционна разпоредба на ЗДвП предвижда глоба в размер на 800 лева, тоест
наказанието е фиксирано и няма как да бъде променяно от съда, размерът на наложената
глоба от 800 лева следва да бъде запазен, а НП да се отмени относно наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна в искането за отмяна като са налице единствено основания за неговото
изменение.
При този изход на производството, и доколкото се констатира извършено
административно нарушение, респективно основание за налагане на санкция
6
жалбоподателят няма право на разноски, а от въззиваемата страните не се претендират
такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2,т.4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-018903 от 20.09.2022 година
началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР е наложил на И. Н. Н., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 800/осемстотин/лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от
системно такова по смисъла на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП в повторно по смисъла
на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, и ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП)
№ 22-4332-018903 от 20.09.2022 година началник група при отдел „Пътна полиция” при
СДВР в частта, с която на И. Н. Н., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева, като ОТМЕНЯ наказателно
постановление (НП) № 22-4332-018903 от 20.09.2022 година началник група при отдел
„Пътна полиция” при СДВР в частта , с която на И. Н. Н., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7