РЕШЕНИЕ
№ 13135
гр. С., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110154833 по
описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. Д. С., ЕГН
********** и Н. Д. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответницата К. Н. К., ЕГН **********, че вещното право на ползване върху 1/4 идеална част
от апартамент № 20, находящ се в ************ /бивш ************, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************, запазено пожизнено в нейна
полза, е погасено поради неупражняването му в петгодишния срок по чл. 59, ал. 3, предл. 2
от ЗС, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК, вр. с
чл. 61 от ЗС за прекратяване на правото на ползване, запазено пожизнено в полза на
ответницата.
Ищците П. Д. С. и Н. Д. С. твърдят в исковата молба, че са съсобственици при равни
права на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 20 /двадесет/, находящ се в
************ /бивш ************, със застроена площ от 53,96 кв.м., заедно с 1,305%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото –
държавна земя, който апартамент съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 14/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР от 16.09.2022 г., с адрес на имота:
**************, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 /пети/ в сграда с
идентификатор *********.11, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 53,96 кв. м., прилежащи части: мазе с площ от 2,78 кв. м. и 1,30% идеални
части от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - *********.11.21, под обекта - *********.11.15, над
обекта - *********.11.25, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
1
1077794/16.09.2022 г., издадена от СГКК – С.. Посочват, че са придобили собствеността
върху имота по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том LVI, дело
№ 11056 от 28.07.1992 г. на нотариус при Втори районен съд, гр. С., като техният дядо Н. К.
И. им дарил притежаваните от него 3/4 идеални части от имота, а майка им К. Н. Д.а
/ответницата/ - притежаваната от нея 1/4 идеална част от същия. Посочват още, че
дарителите им са се легитимирали с договор за продажба на държавен имот, съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, сключен на 15.07.1981 г. Твърдят, че
по силата на този договор имотът е придобит от дядо им Н. К. И. и баба им П.а Л.а И.а по
време на техния брак. След смъртта си баба им П.а И.а е оставила за свои наследници по
закон дядо им Н. И. и майка им К. Д.а, като дядо им е придобил 3/4 идеални части от имота,
една част от които на основание прекратената СИО, а другата – по пътя на наследяването на
неговата съпруга. Майка им К. Д.а е придобила 1/4 идеална част от имота по наследство от
нейната майка П.а И.а /баба на ответниците/. Твърдят, че съгласно пункт 2-ри на
нотариалния акт за дарение от 28.07.1992 г., всеки от дарителите си е запазил пожизнено
правото на ползване върху дарената от него идеална част от процесния имот. Дядо им Н. И.
е починал на 02.03.2018 г., като считат, че със смъртта му неговото право на ползване върху
3/4 идеални части от имота е погасено. Поддържат, че правото на ползване на майка им
също е погасено, но на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС – поради неупражняването му от нейна
страна повече от пет години - за периода 01.01.2009 г. – 01.01.2014 г. Имат информация, че
майка им е заминала в чужбина преди повече от десет години, като твърдят, че нямат
никаква връзка с нея, не са я виждали и не знаят къде е. Имат данни, че ответницата се е
омъжила повторно за лице от гр. Р., с което е заминала в чужбина, но не знаят дали има
регистриран постоянен или настоящ адрес в страната, както и не им е известен нейн адрес в
чужбина, като посочват, че от СО- ********* им е отказана информация относно адреса на
ответницата. Твърдят още, че след 2008 г. ответницата не е идвала в гр. С. и не е ползвала
имота нито лично, нито чрез трето лице /не е сключвала нито възмезден договор за наем,
нито безвъзмезден договор за заем за послужване/, като в имота няма нейни вещи.
Поддържат, че ответницата не им е предоставяла ползването на имота, в качеството им на
притежатели на така наречената “гола собственост”. Твърдят, че след 2008 г. ответницата по
никакъв начин не е упражнявала запазеното си право на ползване. Посочват, че
неупражняването е продължило повече от пет години, като същото продължава и до днес.
Навеждат твърдения, че след смъртта на дядо им Н. И. през 2018 г., са започнали да
поддържат апартамента с цел запазване на същия в нормално състояние, но посочват, че не
живеят в него. Считат, че записаното в нотариалния акт за дарение, а именно, че
ответницата си е запазила право на ползване върху апартамента, смущава правото им на
собственост, тъй като същото не съществува поради факта, че е погасено поради
неупражняването му без прекъсване и в продължение на повече от пет години. Поддържат,
че и до днес имотът не се ползва от ответницата. Твърдят още, че след 2008 г. ответницата
не е изпълнявала задълженията си по чл. 57 от ЗС – не е заплащала такси за поддръжка на
общите части на сградата, както и данъци и такси за имота, не е поддържала последния и не
го е застраховала. Посочват, че липсата на информация относно адреса на ответницата в
страната им е попречила да я предупредят да изпълнява задълженията си, в качеството си на
ползвател на идеална част от имота. Молят съда да признае за установено по отношение на
ответницата, че запазеното в нейна полза вещно право на ползване върху 1/4 идеална част от
процесния имот е погасено поради неупражняването му в 5-годишния срок по чл. 59, ал. 3,
предл. 2 от ЗС. В условията на евентуалност, молят съда да прекрати на основание чл. 61 от
ЗС запазеното в полза на ответницата вещно право на ползване върху 1/4 идеална част от
имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата,
чрез назначения й особен представител адв. А. К. П. – САК, с който се оспорват предявените
искове. Предвид изложеното от ищците в исковата молба, а именно, че след смъртта на
2
техния дядо Н. И. през 2018 г. са започнали да поддържат апартамента, но не живеят в него,
оспорва твърденията им, че ответницата не е идвала в С. и не е ползвала имота, като счита,
че е обективно невъзможно да знаят дали това е така. Твърди, че е невъзможно да се
установи началният момент, от който е започнал да тече 5-годишният срок по чл. 59, ал. 3,
предл. 2 от ЗС, съответно кога и дали същият е изтекъл, тъй като ищците не са посочили
към кой момент са започнали да посещават имота. По отношение на евентуално предявения
иск по чл. 61 от ЗС, посочва, че ищците не са изпълнили задължението си да отправят
предупреждение до ответницата преди да предявят иск за прекратяване на правото на
ползване. Поддържа, че основанията за прекратяване на вещно право на ползване са
алтернативно дадени, като за успешно провеждане на иска за прекратяване, ищците следва
да установят наличието на някое от основанията, както и че ползвателят не е преустановил
нарушението, след като е бил предупреден. Твърди, че ищците са разполагали с възможност
да се снабдят с информация за адреса на ответницата, съответно да й отправят
предупреждение по смисъла на чл. 61 ЗС, като й изпратят нотариална покана, но не са
положили дължимата грижа. Твърди, че връчването на исковата молба при условията на чл.
47 от ГПК /на особен представител/ не може да се приеме за надлежно отправяне на покана,
като цитира практика в подкрепа на аргументираната теза. Заключава, че по главния иск не
се установява към кой момент е започнал да тече 5- годишният давност срок, съответно кога
и дали е изтекъл, а по евентуалния иск - не се установява нито да са настъпили
предпоставките по чл. 61 от ЗС, нито ищците да са отправили предупреждение до
ответницата по смисъла на същата разпоредба. С оглед на изложеното, моли съда да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС, е да установят изтичане на петгодишния давностен срок по чл.
59, ал. 3 от ЗС и бездействие от страна на ответницата в продължение на срока да упражнява
правата си, включени в състава на ограниченото й вещно право.
В тежест на ответницата е да докаже упражняването на запазеното пожизнено в
нейна полза право на ползване върху 1/4 идеална част от имота лично от нея или чрез трети
лица, включително и чрез собствениците на имота, на които трети лица е предоставила тази
възможност възмездно или безвъзмездно, с което да е прекъснала предвидения в закона
петгодишен давностен срок.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 61 от ЗС, в тежест на
ищците е да установят следните обстоятелства: 1) наличието на някое от основанията за
прекратяване, а именно: че ответницата си служи с вещта по начин /чрез действия или
бездействия/, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане; че
нарушава свои съществени задължения, произтичащи от чл. 57, ал. 1 от ЗС или съществено
променя вещта; 2) че ответницата не е преустановила нарушението, след като е била
предупредена.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи, че е
изпълнявала задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 57 от ЗС, а именно: че е
съхранявала вещта; че е използвала и стопанисвала вещта с грижата на добър стопанин; че е
заплащала разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси; че е
застраховала имота в полза на собствениците и е плащала застрахователните премии, ако не
е уговорено друго.
По силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата
за продажба и замяна на държавни жилища от 15.07.1981 г. П.ка Л.а И.а и Н. К. И. са
придобили собствеността върху недвижим имот – апартамент 20, находящ се в
3
***************.
По делото е прието удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ51-
16742/07.11.2022 г., издадено от *************, от което се установява, че П.ка Л.а И.а е
починала на 31.03.1992 г., като след смъртта си е оставила за свои наследници по закона Н.
К. И. /преживял съпруг/ и ответницата К. Н. К. /дъщеря/.
По делото не се спори, че ищците П. Д. С. и Н. Д. С. са придобили собствеността
върху процесния недвижим имот – апартамент 20, находящ се в *************, по силата
на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том LVI, дело № 11056 от 28.07.1992
г. на нотариус при Втори районен съд, гр. С.. По силата на посочения нотариален акт за
дарение от 28.07.1992 г. дарителите Н. К. И. и ответницата К. Н. Д.а са си запазили
пожизнено правото на ползване върху дарявания недвижим имот.
Видно от представено удостоверение с изх. № към РЛН22-УГ01-17427-/1/ от
08.11.2022 г., издадено от **************, П.ка Л.а И.а и Н. К. И. са сключили брак на
20.06.1965 г., регистриран във II-ри РНС на гр. С. – К. (дн. СО – район “**********”) под №
620, като бракът е прекратен със смъртта на П.ка И.а на 31.03.1992 г. Посочено е, че Н. К. И.
умира на 02.03.2018 г. със семейно положение “вдовец”, като бракът е първи по ред и
единствен и за двамата съпрузи.
По делото е приет и препис-извлечение от акт за смърт, издаден от община Б., който
потвърждава, че Н. К. И. е починал на 02.03.2018 г., като към момента на смъртта си същият
е бил със семейно положение “вдовец”.
Приета е схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1077794-16.09.2022 г., издадена
от СГКК – С., която касае самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по
КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, от 16.09.2022 г., с
адрес на имота: *****************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 53,96 кв.м., прилежащи части: мазе с площ
2,78 кв.м., 1,30% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – *********.11.21, под обекта - *********.11.15, над
обекта - *********.11.25. Като собственици на имота по данни от КРНИ са посочени
ищците П. Д. С. и Н. Д. С., а като носител на друго вещно право /право на ползване/ -
ответницата К. Н. К., въз основа на нотариален акт № 65, том LVI, рег. № 17684, дело №
11056 от 28.07.1992 г., издаден от нотариус при Втори районен съд.
По делото е представено и прието писмо от СО, дирекция “Общински приходи”,
отдел “******” с вх. № 250333/16.11.2022 г., от което се установява, че ползвателят на имота
- ответницата К. Н. Д.а не е заплащала задълженията си за данъци и ТБО за периода от 2011
г. до 2022 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
К. В. И., Ц. З. И. и Н. К. Т..
Разпитан по делото свидетелят К. И. споделя, че е бил домоуправител на
************, не си спомня кога, но посочва, че периодът на домоуправител е две години.
Споделя, че живее в процесния блок от дете и познава покойния Н. И. К., който по думите
му бил много интелигентен и стойностен човек, и помагал на всички от входа. Споделя, че
познава и внуците на Н. К./ищците/, както и тяхната майка /ответницата/. Свидетелят
твърди, че най-добре познавал покойния Н., като споделя, че е виждал ищците П. и Н. рядко,
а ответницата К. - най-рядко. Споделя, че не е виждал К. от може би над 15 години. Посочва,
че има възрастни жени, които са били в блока без прекъсване и никоя от тях не е
споменавала за поява на ответницата К.. Заявява, че никой от блока не е виждал К. повече от
15 години. Свидетелят споделя, че дядото на ищците бил най-стриктен от всички комшии –
4
плащал си задълженията, като след като дядото влязъл в хоспис, търсели внуците му
/ищците/, тъй като с ответницата не могли да осъществят контакт.
Свидетелят Ц. И. споделя, че живее в процесния блок и вход откакто е роден – 1983
г.. Познава ищците П. и Н., с които като малки си играели пред входа. Споделя, че живее в
апартамент 17, находящ се на четвъртия етаж в *************, а ищците - в апартамент 20,
на петия етаж, като заявява, че не е виждал К. от близо 18 години. Свидетелят споделя, че е
имало период, през който К. е живяла в апартамента – докато дядото на ищците още бил
жив. След смъртта на Н. /дядото на ищците/ също не е виждал К. в апартамента. Свидетелят
твърди, че ответницата е имала само задължения, като за период от време никой не е
заплащал режийните разходи. Твърди, че миналата година ищците са погасили всички
задължения. Споделя, че след смъртта на Н. не е правен ремонт на апартамента, а само
почистване, като към момента апартаментът се ползва от приятел на ищците, който живее
там от два месеца и не плаща наем, а само режийни разноски. Твърди, че след смъртта на Н.
апартаментът бил празен – без наематели. Посочва, че познава ищците още от дете, но не
познава ответницата К..
При разпита си свидетелят Н.Т. споделя, че познава ищците още от дете, но не
познава ответницата К.. Свидетелят живее в апартамент 19, находящ се на четвъртия етаж в
*************, като твърди, че излизал с ищците П. и Н., когато бил по-малък. Споделя, че
не е виждал К. изобщо. Споделя, че дядото на ищците е живял в апартамента, като след
смъртта му освен П. и Н. не е виждал други хора в апартамента. Свидетелят споделя, че в
момента апартаментът се ползва от познат на ищците, който го поддържа и плаща сметките.
Не знае къде живее К., като посочва, че дори на събрания на входа не е чувал някой да я
споменава.
Правото на ползване е ограничено вещно право, което включва правото да се ползва
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да
се променя съществено – чл. 56 от ЗС. С учредяването на право на ползване собственикът на
имота се "лишава" от едно от съществените си правомощия, като в този случай
собствеността се нарича гола собственост (nuda proprietas). За ползвателя възникват редица
задължения, законно регламентирани, като най-основното е да се грижи за имота като добър
стопанин. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително и данъците и други такси, да поддържа вещта в състоянието, в
което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. В чл.
57, ал. 4 от ЗС е уредено и задължението ползвателят да застрахова вещта и да плаща
премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.
Разпоредбата на чл. 59 от ЗС урежда при настъпването на кои обстоятелства се
прекратява правото на ползване. Съгласно чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС правото на ползване
се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 години. За разлика от правото на
собственост, което не може да се загуби при неупражняването му, ограниченото вещно
право на ползване отпада, ако ползвателят се е дезинтересирал от вещта. Законовата норма
цели да създаде сигурност в правния мир, доколкото при учредено право на ползване по
отношение на един имот, неговият собственик е лишен от едно правомощията си. Следва да
се отбележи също, че целта при учредено право на ползване е ползвателят реално да ползва
вещта. Неупражняването на това право за срок от 5 години води до неговото погасяване и
превръща "голия собственик" в пълноправен такъв.
Съдебната практика дава тълкуване в какво се изразява "упражняването" на правото
на ползване. Така в Решение № 14/20.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5426/2014 г. на
ВКС, се приема, че по съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото, и следва да се
разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка
форма на физическо и правно използване на имота като постоянно или временно
5
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с
ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да предостави ползването на
имота на друго лице под формата на наем (арг. чл. 60 от ЗС), както и под формата на заем за
послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго. С Решение № 347 от
02.12.2011 г. по гр.д. № 20 по описа за 2011 г. на ВКС, II г. о. се приема, че съдържанието на
вещното право на ползване се определя изключително от правомощията да се ползва вещта
съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя нейната
субстанция, т.е. да се извличат ползите при изпълнение на вменените от законодателя
задължения за ползвателя.
Искът по чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС цели да установи погасяването на правото на
ползване поради неупражняването му в продължение на пет години. Ищец е собственикът, а
ответникът ползвател може да възрази, че е упражнявал правото си чрез трети лица,
включително и чрез собственика. В този случай обаче ползвателят носи тежестта да докаже,
че е допуснал в имота лицето, чрез което упражнява правото си на ползване. Допускането
изисква активни действия, т.е. изразена воля от страна на ползвателя, който желае да
упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане, когато собственикът или
третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота или са допуснати от
другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази. В този случай не
може да се приеме, че правото на ползване се упражнява чрез другиго, защото не може да се
предполага изразяването на воля за това от ползвателя, който е бездействал. Когато правото
на ползване принадлежи на две и повече лица заедно и поотделно, всеки от тях може да
допусне в имота трети лица, но само до размера на правата, които може да противопостави
на другите ползватели – в този смисъл Решение № 347 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г.
на ВКС, II-ро г. о. В тази хипотеза другите ползватели, ако не ползват лично вещта, не могат
да се бранят пред собственика с твърдението, че упражняват правото си на ползване чрез
допуснатите трети лица, ако самите те не са изразили воля, че също ги допускат в имота.
Процесният имот е бил дарен през 1992 г. на ищците П. и Н. С.и от техния дядо Н. И.
и майка им К. Д.а, като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху
имота.
От представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че със смъртта на Н. К. И. на 02.03.2018 г. е погасено запазеното в негова полза
пожизнено право на ползване върху 3/4 идеални части от процесния недвижим имот.
В случая предмет на делото е иск по чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС, предявен от П. Д. С. и
Н. Д. С. против тяхната майка К. Н. К. за установяване, че е погасено по давност правото на
ползване на ответницата, запазено пожизнено с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 65, том LVI, дело № 11056 от 28.07.1992 г. на нотариус при Втори районен съд, гр.
С., евентуално съединен с иск с правно основание чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на
ползване на ответницата поради нарушаване на съществени задължения, произтичащи от чл.
57, ал. 1 ЗС – да заплаща разноските, свързани с ползването, както и данъците и таксите за
имота, да поддържа същия и да го застрахова.
Ищците П. С. и Н. С. твърдят, че след 2008 г. ответницата К. /майка на ищците/ не е
идвала в гр. С., не е ползвала апартамента нито лично, нито чрез трето лице, и в имота няма
нейни вещи. Предвид изложеното считат, че след този момент ответницата се е
дезинтересирала от имота – нито го е обитавала, нито го е посещавала.
По отношение запазеното в полза на ответницата К. К. пожизнено право на ползване
върху процесния имот, съдът намира, че в случая твърденията на ищците се подкрепят от
ангажираните по делото доказателства и не се разколебават от ответницата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, живущи в процесния блок и
вход, се установява, че част от тях изобщо не са виждали ответницата К. и не я познават, а
други споделят, че не са я виждали от около 15 г.
6
По делото е прието удостоверение за постоянен адрес на ответницата К. Н. К. с изх.
№ РЛН22-УГ51-16748/07.11.2022 г., в което като постоянен е посочен адресът на процесния
имот – ***************. Прието е също удостоверение за настоящ адрес на ответницата К.
Н. К. с изх. № РЛН22-УГ51-16749/07.11.2022 г., в което е посочен следният адрес –
****************.
Обстоятелството, че в удостоверението за постоянен адрес е вписан адресът на
процесния имот, не опровергава изложените от свидетелите факти. Това е така, доколкото
вписването на адрес в документ за самоличност, респ. документ за пребиваване не доказва,
че едно лице живее на този адрес. Така например, в документите за самоличност – лична
карта, се вписва постоянният адрес, който е възможно да бъде различен от настоящия адрес
на лицето, където то реално пребивава.
От показанията на свидетелите К. И. и Ц. И. се установява, че ответницата е имала
задължения във връзка с имота, за период от време никой не е заплащал режийните разходи,
а впоследствие същите са заплатени от ищците. Съдът намира, че това е допълнителна
индиция, че имотът не е обитаван от нея.
Видно от представеното писмо от СО, дирекция “Общински приходи”, отдел
“**********” с вх. № 250333/16.11.2022 г., ответницата К. Н. Д.а не е заплащала и
задълженията си за данъци и ТБО за периода от 2011 г. до 2022 г.
По делото не се твърди и не се доказва ответницата да съхранява свои вещи в имота.
Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства и при липса на
доказателства в различна насока, може да се направи обоснован извод, че ответницата не е
обитавала процесното жилище за последните 15 години, през който период само Н. К. И.
/дядо на ищците/ е упражнявал правото си на ползване върху 3/4 идеални части от имота. По
делото не се твърди и не се доказва през годините ответницата К. К. да е изразила воля
лично и/или чрез трети лица, включително чрез синовете си /голите собственици/ да ползва
имота. Напротив, от свидетелските показания се установява, че живущите в блока не са
виждали ответницата от около 15 години, т.е. от около 2009 г., което съвпада с наведените в
исковата молба твърдения, като и тримата свидетели са категорични, че ответницата не се е
интересувала от имота и не го е посещавала, включително и докато баща й – дядо на
ищците е бил още жив. В допълнение, от представените по делото удостоверение за
постоянен и настоящ адрес се установява, че ответницата е заявила като постоянен адреса на
процесния имот на 15.12.2006 г., а на 19.01.2009 г. е променила настоящия си адрес /гр. Р./.
Посочените дати, на които ответницата е заявила постоянен адрес и промяна на настоящ
такъв също кореспондират с останалата доказателствена съвкупност досежно периода, за
който се твърди, че ответницата не е посещавала и обитавала имота.
Доколкото по делото не се установява в периода от 2009 г. до настоящия момент
ответницата да е упражнявала правото си на ползване върху процесния имот лично или чрез
другиго, нито се установява апартаментът да й е служил за място за съхранение на лични
вещи или да е заплащала разноските, свързани с ползването на имота, то настоящият
съдебен състав намира, че в случая вещното право на ползване върху имота не се упражнява
от ответницата поне от 2009 г., като дори да се приеме като меродавна датата 19.01.2009 г.,
когато тя е променила настоящия си адрес и той вече не е на адреса на процесния имот, или
2011 г., от когато датират непогасените задължения на ответницата за данъци и ТБО за
имота, то към датата на депозиране на исковата молба в съда петгодишният срок по чл. 59,
ал. 3 ГПК вече е изтекъл, съответно правото на ползване е погасено по давност поради
неупражняването.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС
се явява основателен и следва да бъде уважен.
7
Доколкото не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
евентуално предявената от ищците претенция, съдът не дължи произнасяне по нея.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат ищците.
Ищците са сторили разноски в настоящото производство в общ размер 2 065,00 лева,
от които 50,00 лв. – държавна такса, 15,00 лв. – такса за издаване на 3 бр. съдебни
удостоверения, 500,00 лв. – депозит за особен представител и 1 500,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. В случая съдът намира за неоснователно възражението на ответника, чрез
назначения особен представител, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че не е
обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. При това положение за определяне размера на
възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо съдът намира, че уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер 1 500 лв. съответства на положения от адвоката труд по делото, поради което на
ищците следва да се присъди сумата 2 065,00 лв., представляваща разноски за държавна
такса, такса за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения, депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Д. С., ЕГН ********** и Н. Д.
С., ЕГН **********, двамата с адрес: **************, срещу К. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: ***************, в отношенията между страните, че вещното право на ползване,
което ответницата си е запазила с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том
LVI, дело № 11056 от 28.07.1992 г. на нотариус при Втори районен съд, гр. С., върху
следния имот: апартамент № 20, находящ се в ************ /бивш ************, със
застроена площ от 53,96 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и други обслужващи
помещения, при съседи: изток – улица, запад – апартамент 21, север – улица, юг – зелена
площ, отгоре – Г. С. № 35 /ведомствен/, отдолу – Н.Н., заедно с мазе, застроено на 2,78 кв.м.,
при съседи: изток – улица, запад – В. В. № 3 /ведомствен/, север – Н. М. № 9 /ведомствен/ и
юг – зелена площ, заедно с 1,305% идеални части от общите части на сградата и с право на
строеж от общите части на мястото – държавна земя, който апартамент съставлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР на гр. С., одобрени
със Заповед № РД-18- 14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *********.11.21, под обекта -
*********.11.15, над обекта - *********.11.25.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК К. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
**************, да заплати на П. Д. С., ЕГН ********** и Н. Д. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: *****************, сумата 2 065,00 лева, представляваща сторени
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8