Решение по дело №93/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 10
Дата: 16 февруари 2018 г. (в сила от 22 февруари 2018 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20181400200093
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ ...

 

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ИВАНОВА  

              ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ КРУМОВА

                                           мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА

                  

                                                        

в присъствието на секретаря: ИРЕНА МИТОВА

и с участието на прокурора: ИВАЙЛО ХРИСТОВ

като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

ЧНД № 93  по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по реда на чл.44 ЗЕЕЗА за разглеждане на Европейска заповед за арест, издадена на 01.02.2018 г. от Окръжен съд Мадрид, 17-ти състав, Кралство Испания с искане за предаване на българския гражданин Б.Н.А. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, наложено с решение № 617/30.12.2016 г. на Окръжен съд Мадрид, Кралство Испания.

          В съдебно заседание представител на Врачанска окръжна прокуратура изразява становище, че макар да са налице основанията за допускане предаването на лицето, то в случая е налице хипотезата на чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА - българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено на български гражданин от съда на издаващата държава.

         Исканото лице Б.А., лично и чрез договорния си защитник адв.С.Г., се солидаризира със становището на прокурора и прави искане за приложението на чл.40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, т.е. желае да изтърпи наложеното му от испанския съд наказание в размер на шест години лишаване от свобода в Република България.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намира за установено следното:

          Видно от представената ЕЗА, с решение № 617/16 от 30.12.2016 г. на Окръжен съд Мадрид, с правни последици на влязла в сила присъда, българският гражданин Б.Н.А. е бил признат за виновен в извършено на 07.07.2013 г. в Мадрид престъпление по чл.150 от Наказателен кодекс на Кралство Испания – причиняване на телесна повреда на Ц.П.А., довела до намаление на зрението на лявото му око, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест години, а така също е постановена забрана за доближаване на пострадалия за срок от 7 години и обезщетение в размер на 15 000 евро. Последната сума е била внесена от исканото лице по сметката на Окръжен съд Мадрид. След влизане в сила на това решение е бил издаден изпълнителен лист № 74/2017 г. за изпълнение на така наложеното наказание лишаване от свобода. Въз основа на това е била издадена и Европейска заповед за арест от 01.02.2018 г. на Окръжен съд Мадрид, 17-ти състав, с цел предаване на Б.Н.А. на компетентните органи на издаващата държава за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

          На първо място, съдът приема, че ЕЗА отговаря на всички изисквания за форма и съдържание, визирани в чл.37 ЗЕЕЗА – издадена е в писмена форма, от компетентен орган на издаващата държава-членка на ЕС и съдържа необходимите реквизити – данни относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименованието, адреса, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, влязлото в сила решение с правните последици на присъда, обстоятелствата при които е извършено престъплението, индивидуализирани по време, място и степен на участие на исканото лице, характера и правната квалификация на деянието, вида и размера на наложеното наказание, съгласно закона на издаващата държава. ЕЗА е придружена с превод на български език.

          В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл.36 и чл.41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в чл.39 и чл.40 от същия закон.

          По чл.36 ЗЕЕЗА - исканото за предаване лице е осъдено на лишаване от свобода в размер на шест години за извършено престъпление, квалифицирано от съдебните органи на издаващата държава като причиняване на телесна повреда, довела до трайно отслабване на зрението. Това деяние съставлява престъпление и по българския НК – чл.129 от НК, причиняване на средна телесна повреда. От изложеното следва, че са налице условията на чл.36 ЗЕЕЗА, тъй като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от 4 месеца и е изпълнено изискването за двойна наказуемост на деянието.

         Тъй като ЕЗА е издадена с цел изтърпяване на наложено наказание в размер на шест години лишаване от свобода, то не са налице хипотезите на чл.41, ал.2 и ал.3 ЗЕЕЗА за предоставяне на гаранции от издаващата държава.

         По чл.39 ЗЕЕЗА - визираните в тази разпоредба абсолютни предпоставки за отказ са три. Видно от събраните по делото доказателства, нито една от тях не е налице-престъплението, за което българският гражданин А. е осъден, е извършено от него на територията на Кралство Испания и не е амнистирано в Република България. По делото липсват данни лицето да е било осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или на съд на трета държава-членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на осъдилата го държава. Освен това, исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.

         По чл.40 ЗЕЕЗА - в този текст са предвидени относителните основания за отказ от изпълнение на ЕЗА, т.е. хипотезите, при наличието на които българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът намира, че в случая не са налице основанията на т.т.1, 1а, 2, 3 и 5 на чл.40, ал.1 ЗЕЕЗА. Макар в ЕЗА да е посочено, че съдебният процес спрямо исканото лице е протекъл при условията на задочно производство, изрично е отбелязано в нея, че е спазено условието на чл.40, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА, а именно  лицето е било призовано лично или е уведомено по друг начин за съдебното заседание, довело до постановяване на задочната присъда.

         Същевременно съдът приема, че е налице факултативното основание по чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА за отказ да бъде изпълнена ЕЗА. Видно от данните по делото, исканото лице е български гражданин, който живее постоянно в Република България заедно със своето семейство - съпруга и две малолетни деца и притежава недвижим имот - апартамент на територията на гр.Враца. Децата се отглеждат от него и съпругата му, като по-голямата му дъщеря е ученичка в ІV клас и посещава училище „Св.Св.Кирил и Методий“ в гр.Враца. Същевременно липсват данни за трайна социална, културна, трудова, езикова или друг вид обвързаност на лицето с издаващата държава към настоящия момент. Освен това и самото лице изрично желае да изтърпи наложеното му от испанския съд наказание от шест години лишаване от свобода в затворническо заведение на територията на Република България.

        Имайки предвид тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че изтърпяването на наказанието в чуждата държава би рефлектирало в негативна степен, много по-висока от тази, която предполага тежестта на наложената наказателна санкция. Изолирането на осъдения не само от обществото, но и от родината му, би довело до поставянето му в чужда езикова и културна среда и би създало силно и нежелано за целите на наказанието лишаване от социално общуване и сериозно ограничаване на възможността за срещи със съпругата му и двете му малолетни деца. Съдът отчете и обстоятелството, че в Република България възможностите за ресоциализацията на лицето, след изтърпяване на наложеното наказание, са по-големи в сравнение с тези, ако изтърпи наказанието в издаващата държава Кралство Испания, откъсвайки се за един твърде голям период от време от естествената си среда. Ето защо съдът прецени, че следва да приеме да се приведе в изпълнение присъдата на издаващата държава, като най-благоприятен за българския гражданин вариант. За тази цел, след влизане на настоящото решение в сила, следва да се изпрати препис от него на Окръжна прокуратура гр.Враца за внасяне на предложение по реда на чл.457, ал.2-5 от НПК.

          Следва да се посочи и това, че по делото не са констатирани условия за отложено изпълнение или изпълнение под условие по чл.52 ЗЕЕЗА, които следва да бъдат проверени предвид обстоятелството, че поисканото за предаване лице е български гражданин. Установено е, че в Република България против същото лице няма висящи към настоящия момент наказателни производства или подлежаща на изпълнение влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА.

          Разпоредбата на чл.44, ал.9 ЗЕЕЗА задължава съдът да се произнесе служебно и по мярката за неотклонение, която да остане в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието. Към настоящия момент по отношение на исканото лице е взета по реда на чл.43 ЗЕЕЗА и се изпълнява мярка за неотклонение „Домашен арест“. Видно от данните за личността на Б.А., същият е неосъждан, срещу него няма висящи наказателни производства в Република България, в зряла възраст е, има постоянен адрес ***, с трайни семейни връзки е, няма изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение и процесното деяние, за което е наказан в Испания, е инцидентна проява в неговия съзнателен живот. С оглед на изложеното, съдът счита, че най-адекватна по отношение на него до привеждане в изпълнение на наложеното от испанския съд наказание лишаване от свобода, се явява най-леката от мерките за неотклонение - „Подписка“. Това налага досегашната мярка за неотклонение „Домашен арест“ да бъде изменена в „Подписка“.

          Предвид изложеното и на основание чл.44, ал.7 и 8, вр.чл.40, ал.1, т.4 ЗЕЕЗА, Врачанският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТКАЗВА да изпълни Европейска заповед за арест, издадена на 01.02.2018 г. от Окръжен съд Мадрид, 17-ти състав, Кралство Испания, за предаване на българския гражданин Б.Н.А., роден на *** г. в гр.Мездра, с настоящ адрес ***, ЕГН **********, за изтърпяване на наказание от шест години „лишаване от свобода”, наложено с решение № 617/16 от 30.12.2016 г. на Окръжен съд Мадрид, 17-ти състав, Кралство Испания.

         ПРИЕМА да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура гр.Враца наказанието от шест години „лишаване от свобода”, наложено на Б.Н.А. с решение № 617/16 от 30.12.2016 г. на Окръжен съд Мадрид, 17-ти състав, Кралство Испания.

          ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета по отношение на Б.Н.А., от „Домашен арест“ в „Подписка“, като същата е в сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието от шест години лишаване от свобода.  Да бъде уведомен за това органът по изпълнението и контрола  на досегашната мярка за неотклонение – МВР гр.Враца.

           Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 5-дневен срок, считано от днес.

           За настоящото решение да бъде уведомен незабавно Окръжен съд Мадрид, 17-ти състав, Кралство Испания, в качеството на издаващ орган.

           След влизане на решението в сила, заверени преписи от него да се изпратят незабавно на Върховна касационна прокуратура, Министерство на правосъдието на Република България и на Окръжна прокуратура гр.Враца за внасяне на предложение по реда на чл.457, ал.2-5 НПК.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.               2.