№ 22
гр. Чирпан, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20245540200019 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ (ДПУСЯ), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. „К.А. I“ № **,
адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „Л.С. **, представлявано от инж. Ц.М.Б. – изпълнителен
директор, чрез пълномощника му ст.ю.к. В. В. против наказателно постановление (НП) № НЯСС-
5/04.01.2024 г. издадено от Е.С.С. – председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и
чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с
чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, на дружеството – жалбоподател е била наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
Въззиваемата страна изразява становище обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от съда.
С обжалваното НП № НЯСС-5/04.01.2024 г. на председателя на ДАМТН, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 07-012/19.07.2023 г.,
издаден от С. Н. П., на длъжност - и. в РО НЯСС Южна Централна България, офис Стара Загора
при ДАМТН, дружеството - жалбоподател Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
1
язовири“ е санкционирано на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите („Наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по
чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.“), за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ
(„Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5“), във връзка с с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ
(„Областните управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за
готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1
и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 – веднъж на три години. Комисиите във връзка със
заключението по т. 4 дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за
безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни
условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние,
както определят срок за тяхното изпълнение“), за нарушение извършено на 15.04.2023 г.
изразяващо се в неизпълнение от собственика на язовир „Изворово-130“ на задължителното
предписание на комисията за проверки на готовността за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях, назначена със Заповед № АП-07-ЗД-16/26.04.2022 г. на областния
управител на област Стара Загора, дадено в Протокол № 32/16.06.2022 г., а именно: „Да се
възстанови пропускната способност на преливника и бързотока“, със срок на изпълнение
14.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл.
190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв.
От обективна страна визираната в чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите отговорност е
налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на законодателството,
издадено от оправомощен за това орган, т.е. неизпълнението на предписанието е юридическия
факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 190а, ал. 2, във връзка
с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е бездействие и в случая се изразява в това, че ДПУСЯ, не
е изпълнило задължително предписание, дадено в констативен протокол № 07-03-97/21.10.2020 г.,
а именно: „Да се възстанови пропускната способност на преливника и бързотока“, със срок на
изпълнение 14.04.2023 г.
Съгласно Акт за публична държавна собственост № 9843 от 13.05.2020 г. (л. 13 от делото),
язовир „Изворово-130“, находящ се в имот с идентификатор № 32456.4.130 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на с. Изворово, община Чирпан, област Спира Загора е публична държавна
собственост, с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, т.е. дружеството -жалбоподател е собственик на язовира.
Безспорно в настоящия случай е, че с протокол № 32/16.06.2022 г. за оглед на язовирната
стена и съоръженията към нея (л. 9 – 11 от делото) е било дадено задължително предписание за
изпълнение, като на ДПУСЯ е било вменено задължението да изпълни предписанието, както и че
протокол № 32/16.06.2022 г. за оглед на язовирната стена и съоръженията е бил получен от
държавното предприятие, т.е. ДПУСЯ се явява субект на нарушението, за което е било
2
санкционирано.
От констативен протокол № 07-03-69/10.05.2023 г. се установява, че при последваща
проверка на контролните органи е било констатирано, че ДПУСЯ не е изпълнило задължителното
предписание, дадено в констативен протокол № 07-03-97/21.10.2020 г., а именно: „Да се
възстанови пропускната способност на преливника и бързотока“, със срок на изпълнение
14.04.2023 г. (л. 45 – 48 от делото).
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите за доказано. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган - председателя на ДАМТН съгласно чл.
201, ал. 12 от ЗВ, а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл. 201, ал. 11 от
ЗВ, оправомощено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор с
нарочна заповед (л. 48 – 49 от делото).
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията към момента на съставянето на АУАН), не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни
нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с
финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16
април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО,
2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част
втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането
и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
В случая, АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като видно от материалите
по делото и от съдържанието на акта е, че нарушителят е открит от контролните органи на
10.05.2023 г. при извършената последваща проверка, а АУАН е издаден на 19.07.2023 г.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно
упражняване на правото на защита от страна на жалбоподателя, спрямо когото е наложена
имуществената санкция. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити,
предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно.
Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че наказаният субект се
защитава срещу фактите описани в АУАН и НП. А фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е
волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е
3
приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение.
За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност.
Следователно преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен случай
не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т. е. винаги трябва да
бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи,
че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност, защото нарушението, за
извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на
извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По
тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води
до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. Нещо повече, съдът напълно споделя
становището на процесуалния представител на ДАМТН (л. 75 – 76 от делото), че преките и
непосредствени последици от техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към
тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската
дейност. Наказаният субект е бил създаден по волята на законодателя именно да изпълнява
правата и задълженията на собственик на язовирите представляващи публична държавна
собственост, от името и за сметка на държавата. Именно негово задължение, с оглед обществения
интерес, е да поддържа състоянието на язовирите, в частност на конкретния язовир „Изворово-
130“ за да се избегне всякаква възможност за небезопасна техническа експлоатация на същия. По
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид и за това не представлява маловажен случай.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е предвидена имуществена санкция в размер от 1000 до
20000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена
санкция в размер на 1000 лева, който е и минималният предвиден в закона. Съдът намира, че този
размер съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието и ще съдейства за
постигането на предупредителен ефект спрямо нарушителя.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, както и изрично направеното искане от процесуалния
представител на санкциониращия орган (л. 75 – 76 от делото), и на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, следва в полза на ДАМТН да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен съгласно чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, във
вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
4
В случая, производството по делото е продължило в пет открити съдебни заседания, в
които процесуален представител на ДАМТН не е участвал, а е депозирал писмено становище по
делото, поради което следва да му се присъди минималното възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-5/04.01.2024 г. издадено от Е.С.С. –
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. „К.А. ***, адрес за кореспонденция: гр. С., ул.
„Л.С. **, представлявано от инж. Ц.М.Б. – изпълнителен директор да заплати на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г. М. Димитров“ № 52-А, представлявана от Е.С.С. – председател, сумата от 80 (осемдесет)
лева, за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5