№ 340
гр. Варна, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900676 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Некст
Лоджистикс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Рогошко шосе № 36 срещу „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола
Вапцаров“3, ет.6, ап.16, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 47 467,53 лева с
ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за
превоз на товари от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 22.07.2022г., до окончателното плащане,
както и сумата от 624.36 лева, представляваща мораторна лихва от падежа до
21.07.2022г., формирани както следва: - По фактура № **********/21.03.2022
г. – 8207.92 лева главница и 127,68 лева - мораторната лихва за периода
28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура № **********/25.03.2022 г. – 7793.90
лева главница и 121,24 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. -
21.07.2022 г.; - По фактура № **********/25.03.2022 г. – 7715.04 лева
главница и 120,01 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022
г.; - По фактура № **********/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 128,50
лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; - По фактура
№ **********/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 66,69 лева мораторната
лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура №
**********/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 60,24 лева мораторната
лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изправна страна по сключения
между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г., като е изпълнил
по възлагане на ответника превоз на нерафинирано олио чрез наемане на
трето лице превозвач, за което са издадени процесните данъчни фактури,
както и изготвени, подписани и подпечатани международни товарителници
1
ЧМР. Твърди, че ответникът е приел доставените от ищеца услуги, но до
момента не е заплатил за тях на уговорения падеж, посочен в съответната
фактура. С отправено от ответника извънсъдебно волеизявление за
прихващане последният е признал задълженията си по първите четири
фактури. Доставките са извършвани по изрични заявки по имейл от
товародателя от 23.03.2022г., 17.03.2022г., 15.03.2022г. и 16.03.2022г. Всички
издадени фактури са изпратени на ответника – първите четири с куриер на
17.05.2022г., а останалите по имейл на 14.06.2022г. и 22.06.2022г. Ищецът е
прекратил договора с 30-дневно предизвестие, достигнало до ответника на
04.04.2022 г.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор, допълнен с молба
№2644/01.02.2023г., ответникът оспорва предявените искове. Признава факта
на сключен договор за превоз, но твърди, че ищецът е неизправна страна по
отношение на задължението да осигурява средно по 8 броя цистерни
седмично, за да е възможна доставката на цялото количество нерафинирано
олио в посочения в договора срок от 45 дни. Твърди, че за да изпълни
ответникът задължението си по т. II от договора за изпращане на писмена
заявка по ел.поща, първо ищецът е следвало да посочи регистрационните
номера на товарните автомобили и прикачените към тях цистерни, за да се
изготвят всички необходими превозни документи, вкл. CMR. Забавата от
страна на превозвача да предостави тази информация следва да се вмени в
негова вина. Въпреки отправените от ответника покани, вместо да изпълни
договорните си задължения, ищецът прекратил едностранно договора с 30-
дневно предизвестие, чийто срок е изтекъл на 04.05.2022г. Поддържа, че
ищецът е превозил само 97.38 тона, а по отношение на остатъка от 900.62 мт.
договорът останал неизпълнен. Това наложило ответникът да ползва услугите
на други превозвачи („Бинер експорт“ООД и „Кулспед“ООД) при много по-
неизгодни условия – за 250 евро за тон от база „Марица олио“ и 265 евро за
тон от база „Агро Плант Инвест“. Неизпълнението на ищеца поставило
ответника в положението на неизправна страна по Договор за покупко-
продажба с контрагент от Италия, като претърпените загуби възлизат на 700
долара за метричен тон недоставено в срок олио. Последните две фактури се
оспорват с твърдения, че са издадени след прекратяване на договора, не са
представени на ответника, по тях не са предоставяни транспортни услуги, не
са във връзка с процесния договор, не са съставени във връзка с направени
заявки от 15.03.2022г. и 16.03.2022г. и не са посочени в изпратени от ищеца
покани към датата на прекратяване на договора. Поддържа се, че приложената
към исковата молба кореспонденция по ел.поща не е представена в надлежния
електронен вид, фактурите не са били изпратени като прикачен файл,
съдържащата се в приложенията информация е неясна и неточна.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която не оспорва, че последните две фактури не са издадени във връзка със
сключения рамков договор. Поддържа, че същите са издадени въз основа на
предоставени услуги по превоз на товари от България до Испания, заявени от
ответника по имейл на 15.03.2022г. и 16.03.2022г. преди сключването на
рамковия договор за превоз и извън неговия предмет. Действително след
прекратяване на договора ищецът не е предоставял услуги на ответника.
Фактурираните доставки са извършени преди прекратяване на договора, за
което са издадени международни товарителници CMR. До късното издаване
на фактурите се е стигнало поради допусната техническа грешка. Тъй като в
изпратените от ответника заявки като платец е посочен получателят на товара,
2
първоначално фактурите са издадени на него. Впоследствие ответникът
заявил, че е допуснал грешка в заявките и е помолил за корекция на
издадените фактури. За същите са издадени кредитни известия, които заедно
със съставените нови фактури с получател ответника са му били изпратени по
ел.поща. Сочи се, че ответникът и получателят на товара са свързани лица, тъй
като се управляват от едно и също лице. На ответника е изпратена покана по
ел.поща, включваща процесните две фактури, независимо че такава не е
необходима, тъй като задълженията по тях са падежирали. В този смисъл
табличният вид на поканата, дори същият да се приеме за неясен, не е
основание за отказ за плащане.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
допълнителната искова молба.
В срока по чл.211 от ГПК ответникът „Агро Плант Инвест“ ЕООД е
направил искане за приемане за съвместно разглеждане в настоящото
производство на предявен срещу „Некст Лоджистикс“ЕООД, насрещен иск с
правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 109306.44
лева без ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в претърпяна загуба, поради неизпълнение на задължението на
ответника по Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г. да извърши превоз
на 900.62 тона нерафинирано олио, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 22.08.2022г., до окончателното
изплащане.
В насрещната искова молба ищецът по нея и първоначален ответник
поддържа, че твърдяните загуби представляват ефективни вреди, изразяващи
се в намаляване актива на кредитора, които са били предвидими, настъпили са
в причинна връзка с неизпълнението на длъжника и са пряка последица от
същото. Превозвачът е имал възможност да предоговори условията на
договора след получените покани за изпълнение, могъл е и да заяви, че не
може да изпълни договора в уговорения срок и по уговореното
възнаграждение, поради независещи от него причини, но такива твърдения и
доказателства не се представят. Общо претърпените от ответника вреди са на
стойност 109306.44 лева без ДДС, изразяващи се в разликата в заплатената от
ответника по-висока цена на последващите превозвачи за извършване на
превоза на неизвозеното от ищеца количество от 900.62 тона. Посочената сума
представлява разликата между сумата от 246604.346 лева без ДДС, която
ответникът е следвало да заплати на ищеца и тази, която е заплатена на трети
лица – превозвачи, а именно 355910.79 лева без ДДС, във връзка с извозването
на 900.62 тона. С покана до ищеца ответникът е отправил волеизявление за
прихващане на тази сума с насрещното вземане за възнаграждение по
договора в размер на 31977.35 лева.
Същевременно ответникът претендира при евентуално уважаване на
главния иск да бъде извършена съдебна компенсация на вземането му от
109306.44 лева с насрещното вземане на ищеца по главния иск в доказания му
размер.
Ответникът по насрещната искова молба и първоначален ищец, по реда
на чл. 367 ГПК, е депозирал писмен отговор, в който поддържа доводи за
неоснователност на предявения с нея иск. Твърди, че е изправна страна, тъй
като след отправени заявки е извършил превоз на 97.38 т. олио. Товародателят
е заявил единствено превоза на тези 97.38 тона. Други заявки не са правени,
включително и в срока на предизвестието за прекратяване. Не са представени
3
доказателства за направени заявки, които да не са изпълнени. Точка 2 от
договора изисква товародателят предварително да уведомява превозвача с
писмена заявка за графика на товарене. Следователно товародателят не е
искал извършване на транспорт, за да твърди неизпълнение. На следващо
място оспорва и настъпването на твърдяните вреди с доводи, че липсват
доказателства за плащане на претендираната сума. Оспорва товародателят да е
заплащал неустойки в размер на по 700 евро за недоставено олио на
италиански контрагент. Излага, че видно от фактурите договорената с
последващите превозвачи транспортна цена е 175 евро без ДДС, а не 250евро
– 265 евро, както твърди ищецът. Не е ясно дали цените са с вкл.ДДС.
Последващият договор е за 902.68 мт., а в НИ са посочени 900.62 мт. Твърди,
че товародателят и последващите превозвачи са се сговорили в негова вреда.
Поддържа, че ищецът е имал избор да договори транспорт срещу по-ниска
цена. Цените за транспорт на „Биндер експорт“ООД са с 33% по-високи от
цените, предлагани от други превозвачи в представената от ответника справка
с УМ от 12.12.2022г. Оспорва се датата на сключения с „Биндер експорт“ ООД
договор за превоз от 04.04.2022г. с твърдения, че е антидатиран. Към него
липсват представени фактури и платежни документи. Представените
кантарни бележки доказват товаренето на олиото, но не и уговорената цена и
плащането й. Излага, че товародателят не е създал необходимата организация,
която да позволи товарене на 8 цистерни. Това обяснява и количествата
заявени цистерни – само 4. Това, че ищецът е поел ангажимент към трето
лице, което не е могъл да изпълни, не може да се вмени във вина на ответника.
В срока по чл. 372 от ГПК, е депозирана допълнителна насрещна искова
молба, в която ищецът по нея твърди, че заявки до ответника са изпращани по
ел.поща не ежеседмично, а ежедневно, като са искани данни за броя и номера
на автомобилите. Ответникът не разполага с налична техника и организация, с
която реално да може да изпълни възложената работа в уговорения срок и
обем и е имал затруднения в организирането на транспорта, логистиката и
цялата дейност по превозването на заявената суровина. Цитира проведена
ел.кореспонденция, от която счита, че се установява, че ищецът е неизправна
страна.
В срока по чл. 373 от ГПК, ответникът по насрещния иск е депозирал
допълнителен отговор, в който твърди, че не действа като превозвач по
занятие и с договора не се е задължавал да притежава съответната техника.
Отрича да е получавал други заявки различни от тези по процесните фактури.
Поддържа, че договорът е прекратен още на 01.05.2022г., доколкото
товародателят е изразил съгласие с отправеното на 31.03.2022г. предизвестие.
Оспорва твърдяните вреди и наличието на причинно-следствена връзка с
поведение на ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В производството не е спорно, че на 17.03.2022 г. между „Агро Плант
Инвест” ЕООД, в качеството му на товародател и „Некст Лоджистикс” ЕООД,
в качеството му на превозвач, е сключен договор за превоз на товари, съгласно
чл. 1 от който товародателят е възложил на превозвача да транспортира 1000
тона нерафинирано олио до Фаенца, провинция Равена, Италия срещу
възнаграждение от 140 евро/тон без ДДС при натоварване на суровината от
база „Марица Олио” в с. Ясен и съответно 155 евро/тон без ДДС в случай на
4
товарене и транспорт от базата на „Агро Плант Инвест” ЕООД в гр. Девня.
Договорът е сключен за срок от 45 дни от датата на товарене – чл. 18.
Съгласно чл. 2, товародателят се задължава за всеки товар, който предстои да
бъде предоставен за превоз на превозвача, да уведоми последния в срок до ден
четвъртък на предходната седмица за следващата седмица с писмена заявка по
ел. поща, съдържаща съответните графици на товарене на нерафинираното
олио и брой на товарните автомобили. По силата на чл.6 превозвачът се
задължава да потвърди своевременно по ел.поща всяка дадена заявка по т. 2
до края на работния ден четвъртък от предходната седмица за следващата
седмица, ведно с приложен списък на товарните автомобили. Според чл.5
заедно с товара, който предстои да бъде превозен, товародателят предава на
превозвача и документите, необходими за достигане на товара до получателя,
а съгласно чл.12 превозвачът се задължава след разтоварването на
нерафинираното олио да изпраща сканирани или снимани по ел.поща или по
вайбър на товародателя ЧМР товарителница (ЧМР) подписана и подпечатана
от получателя. В чл.17 е уговорено, че разплащанията между страните ще се
извършват в срок от 10 дни от доставката за всеки превоз по посочена банкова
сметка. Предвидените в чл.19 способи за прекратяване на договора са: по
взаимно съгласие и с 30-дневно предизвестие отправено до другата страна.
Представено е извлечение от електронна кореспонденция, проведена в
периода 16.03.2022г. – 29.03.2022 г., чрез която страните системно са
синхронизирали графика на товарене и превозване, като товародателят е
изисквал информация за композиции и дни на товарене, информирал е
превозвача за създадена организация за товарене, респективно за
невъзможност за товарене поради намален персонален състав, както и е
поставял изисквания за представяне на документална отчетност, като е
получавал своевременно съдействие от насрещната страна.
В изпълнение на договора от 17.03.2022 г. ищецът е извършил превоз на
97.38 мт. нерафинирано олио, за което са съставени следните организационни,
превозни и счетоводни документи:
- със заявка с реф. № BG75681/18.03.2022 г. товародателят е заявил
експедицията на 24.980 т. олио за 19.03.2022 г., като видно от изготвената
ЧМР товарителница, реално доставени във Фаенца, провинция Равена, Италия
на 25.03.2022 г. са били 24,980 т. За услугата превозвачът е издал фактура №
**********/21.03.2022 г. за сумата от 8207,92 лв. с ДДС.
- със заявка с реф. № BG75682/23.03.2022 г. „Агро Плант Инвест“ ЕООД
е заявил експедицията на 23-24 т. олио за 24.03.2022 г. до Фаенца, провинция
Равена, Италия, като видно от изготвената ЧМР товарителница доставеното на
28.03.2022 г. количество е било 23,660 т. За този курс превозвачът е издал
фактура № **********/25.03.2022 г. за сумата от 7793,90 лв. с ДДС.
- със заявка с реф. № BG75683/23.03.2022 г. товародателят е заявил
транспортирането на бруто 23-24 т. нерафинирано олио за 24.03.2022 г., като
съгласно съставената ЧМР товарителница транспортирани и реално доставени
на 28.03.2022 г. във Фаенца, провинция Равена, Италия са били 23,480 т.
суровина. За този курс превозвачът е издал фактура № **********/25.03.2022
г. за сумата от 7715,05 лв. с ДДС.
- със заявка с реф. № BG75684/23.03.2022 г. товародателят е заявил
транспортирането на бруто 23-24 т. олио на 25.03.2022 г. Видно от изготвената
ЧМР товарителница реално доставени във Фаенца, провинция Равена, Италия
са били 25,060 т. на 28.03.2022г. За превоза превозвачът е издал фактура №
5
**********/25.03.2022 г. за сумата от 8260,49 лв. с ДДС.
С уведомление, изпратено по ел. поща на 04.04.2022 г., превозвачът е
направил изявление за прекратяване на процесния договор на основание
т.19.2. с 30-дневно предизвестие, като е посочил, че 30-дневният срок започва
да тече, считано от получаване на уведомлението и с изтичането му договорът
ще се счита за автоматично прекратен.
На 04.04.2022 г. в отговор на изпратеното уведомление за прекратяване,
„Агро Плант Инвест“ ЕООД, също чрез имейл (л. 113), е заявило, че поетите
задължения по договора следва да бъдат изпълнявани до изтичането на 30-
дневния срок на предизвестието и е изразило готовност да предаде стока за
превоз. С отговора си товародателят посочва, че поради отказа на превозвача
да изпълни задълженията си по договора, е ангажирал друг контрагент, който
да извърши транспортирането при цена от 250 евро/тон, която към настоящия
момент се явява пазарната цена за услугата. Сочи, че ще търси репариране на
вредите от разликата в цените по законоустановения ред, освен ако „Некст
Лоджистикс” ЕООД не изпълни задълженията си по договора в срока за
предизвестие.
Проведената след 04.04.2022г. между страните кореспонденция касае
единствено плащането по извършените доставки и коригиране на платеца по
фактури за предходно възложени транспортни услуги. Доказателства за
генерирани от възложителя заявки за превоз след 04.04.2022г. не са
ангажирани.
На същата дата с представения по делото договор от 04.04.2022г. (л. 118)
„Агро Плант Инвест“ ЕООД е възложило на изпълнителя „Бинер Експорт“
ООД, а последният се е задължил в срок до 30.04.2022 г. да превози до Равена,
Италия общо 902,68 т. нерафинирано слънчогледово олио срещу
възнаграждение 250 евро/т. или 265 евро/т. в зависимост от локацията на
базата, от която товари стоката. В чл. 15.1 от договора страните са
предвидили, че същият може да бъде прекратен и едностранно от страна на
възложителя „Агро Плант Инвест“ ЕООД с еднодневно предизвестие. От
съдържанието на представената по делото имейл кореспонденцията между
двете дружества става ясно, че по инициатива на „Агро Плант Инвест“ ЕООД
в съглашението е била включена посочената прекратителна клауза, поради
сключения с „Некст Лоджистикс“ ЕООД договор и възможността превозвачът
да изпълни задълженията си по него в едномесечния срок на предизвестието
си при значително по-ниска цена.
По отношение на вземанията по фактури № **********/14.06.2022 г. и
№ **********/22.06.2022 г. са представени доказателства за възложен от
ответника преди сключване на договора от 17.03.2022 г. и извършен от ищеца
превоз на товари по заявки както следва:
- със заявка на „Агро Плант Инвест“ ЕООД с реф. №
BG75142/15.03.2022 г. на „Некст Лоджистикс“ ЕООД е възложено
извършването на транспорта на 24 палета с 23т. (л. 24 и 47 от т.д. №424/2022г.)
нерафинирано олио до Жирона, Испания. От удостовереното в съставеното
ЧМР (л. 38 от т.д. №424/2022г.) до крайната дестинация на 25.03.2022г. е било
извозено количеството от 24,100 т. За услугата първоначално превозвачът е
издал на „Ник Сот Груп“ ЕООД фактура № **********/22.03.2022 г. на
стойност 7745,09 лв. с ДДС (л.90). Видно от представената електронна
кореспонденция (л.60 от т.д. №424/2022г.), след забележка на ответника „Агро
Плант Инвест“ ЕООД за допусната грешка в платеца по фактурата, тъй като
6
възложител е „Агро Плант Инвест“ ЕООД, а не „Ник Сот Груп“ ЕООД, е
съставено кредитно известие № **********/14.06.2022 г. (л.89) и коректна
фактура № **********/14.06.2022 г. за сумата от 7745,09 лв. с ДДС.
- по заявка реф. № BG75460/16.03.2022 г. (л. 41 от т.д. №424/2022г.) на
„Агро Плант Инвест“ ЕООД „Некст Лоджистикс“ ЕООД е организирало
транспорта и на още 23 т. рафинирано олио до Валенсия, Испания, за което
превозвачът също първоначално е издал фактура № **********/22.03.2022 г.
на „Ник Сот Груп“ ЕООД. След уточнение от „Агро Плант Инвест“ ЕООД в
горепосочения смисъл, е издадено кредитно известие №
**********/22.06.2022 г. (л.87) и коректна фактура № **********/22.06.2022
г. за сумата от 7745,09 лв. с ДДС. Според изготвеното ЧМР (л. 40 от т.д.
№424/2022г.), на 30.03.2022 г. испанският контрагент на „Агро Плант Инвест“
ЕООД е получил 22,08 т. рафинирано слънчогледово олио.
Представени са заявки за превоз, товарителници, анализни сертификати
и фактури, издадени в периода 19.03.2022 – 06.04.2022г., удостоверяващи
извършен превоз с товародател „Агро Плант Инвест“ ЕООД и превозвачи
„Бинер Експорт“ ООД и „Транс ЕР“ ЕООД.
Представен е отчет по сметка на ответника за периода 26.04.2022г. –
27.05.2022г., от който се установява факта на извършени плащания в полза на
„Бинер Експорт“ ООД, „Кулспед“ ЕООД, „Тити Ойл“ ЕООД, „Транс ЕР“
ЕООД и “Фиш Трейд БГ“ ООД.
От заключението по проведената по делото първоначална съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че всяка една от процесните шест
фактури е двустранно осчетоводена, включена е в дневника за покупки на
ответника „Агро Плант Инвест“ ЕООД и за тях е ползван данъчен кредит.
Ищецът е осчетоводил фактури №**********/22.03.2022г. и
№**********/22.03.2022г., които поради техническа грешка са издадени на
„Ник Сот Груп“ ЕООД. Грешката е отстранена, като същите са сторнирани с
кредитни известия, след което са издадени фактури № **********/14.06.2022
г. и № **********/22.06.2022 г., които са осчетоводени и от ответника. Налице
са съпроводящи документи към всяка от фактурите, които удостоверяват
заявяването и извършването на превоза на фактурираните количества от
страна на „Некст Лоджистикс“ЕООД. В счетоводствата на страните не се
установява осчетоводяване на извършени плащания по фактурите или
прихващания на вземания с насрещни задължения. Сборът от лихвите за
забава върху главниците по процесните фактури за претендирания период
възлиза на 611.17 лева. Извозеното от ищеца количество нерафинирано олио е
97.38 мт. Останалите доставчици на ответника са извозили общо 900.62 мт. за
периода 08.04.2022г. – 16.05.2022г., от които 227.02 мт. от „Бинер
експрот“ООД при единична цена 250 евро, 572.80 мт. от „Кулспед“ЕООД при
единична цена 188 евро, 25.14 т. от „Тити ойл“ЕООД при единична цена 171
евро, 25.46 мт. „Транс ЕР“ЕООД при единична цена от 175 евро и 50.20 мт. от
„Фиш трейд БГ“ООД при единична цена 180 евро. Средно пазарната цена на
услугата, заплатена от ответника на останалите доставчици, е 192.80 евро/тон.
За посочените суми доставчиците, извършили транспорните услуги, са издали
фактури, които са включени в дневниците им за продажби, с изключение на
доставчика „Транс ЕР“ЕООД. Всички издадени от доставчиците фактури са
включени в дневника за покупки на ответника „Агро плант инвест“ЕООД и по
тях той е извършил плащания в пълен размер, което е установено от вещото
лице след проверка на банковите му извлечения. Общо заплатеното от
7
ответника възнаграждение на останалите доставчици възлиза на сумата от
355910.79 лева без ДДС и 426753.61 лева с ДДС. Размерът на
възнаграждението за превоз на непревозените от ищеца количества, а именно
900.62 мт, изчислено по цена в договора от 17.03.2022г., възлиза на 246604.35
лева. Разликата между договорената с ищеца и заплатената на третите лица
транспортна цена е в размер на 109306.44 лева.
По въпроса за средната пазарна цена за превоз на един тон
нерафинирано олио е допуснато провеждането на допълнителна ССЕ, вещото
лице, по която след извършено пазарно проучване дава заключение, че в
периода март 2022г. – юни 2022г. пазарът на олио и на неговото
транспортиране е динамичен и непредсказуем. Производителите на олио
посочват диапазон за цена на превоз тон олио в ЕС 160 – 200 евро. Не без
значение е дестинация, натовареност, както и дали при връщане автомобилът
е пълен или празен. Посочват се и други специфики – по отношение на
застраховки, магистрални такси и пр. Като фактори, които определят тази
висока амплитуда фирмите посочват инфлационните процеси. Открити са
пазарни аналози по неофициални данни в диапазона 92 евро – 280 евро.
Стойността от 92 евро касае единствена инцидентна доставка и представлява
междинна цена на спедитор, поради което вещото лице счита, че следва да се
изключи като минимум. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че
приема за по-достоверен диапазона 160-200 евро, т.е. средната пазарна цена за
посочения период е около 180 евро.
С оглед направеното от ищеца оспорване на заключението по
допълнителната ССЕ е допуснато провеждането на повторна ССЕ за
установяване на средната пазарна цена за транспорт на нерафинирано олио за
периода 19.03.2022г. – 12.05.2022г. в три варианта. Според неоспореното от
страните заключение на повторната експертиза се установява средната
пазарна цена по варианти както следва: 1./ 158.62 евро – според собствено
пазарно проучване на вещото лице основано на 6 пазарни аналога; 2./182.55
евро – на база минимум 10 пазарни аналога, сред които и петте, с които
ответникът е договарял; 3./ 231.80 евро – по цени, установени от вещото лице
по първоначалната експертиза на стр. 2; 4./ 186.23 евро – допълнителен
вариант, съставен по инициатива на вещото лице, с цел изчерпателност, при
който са обобщени цените от всички източници.
От показанията на свидетеля Х. А. – разпитан в качеството му на бивш
служител на „Агро Плант Инвест“ ЕООД, се установява, че същият е имал
основна роля в организационния процес на дружеството по транспортирането
на количествата олио по процесния договор от България до Италия. След
сключването на договора комуникацията с превозвача се е осъществявала
както по ел. поща, така и по телефон, като при уговарянето на транспорт на
определено количество превозвачът предварително е посочвал колко камиона
може да осигури за определената седмица, доколкото в периода на изпълнение
на съглашението е осъществявал дейността си при увеличена заетост.
Графикът за превоза се изготвял на седмична база. Не е имало фиксиран
минимален брой камиони, които да бъдат осигурявани от превозвача всяка
седмица, като последният е уверил товародателя, че при наближаването на
крайната дата на договора интензитетът на транспортните курсове ще бъде
увеличен с цел точното изпълнение на договореното. Броят на камионите се
определял в зависимост от възможностите на „Некст Лоджистикс“ ЕООД.
Възложителят не е поставял изисквания за брой камиони, които са му
необходими. В съответствие с провеждани предварителни разговори относно
8
броя на камионите, които превозвачът може да осигури за съответната
седмица, товародателят е изпращал писмени заявки на превозвача, в които е
посочвал регистрационните номера на посочените му превозни средства,
предназначени да извършат превоза. Номерата му били предоставяни или в
последния момент преди изпращането на заявката, или в деня на товарене на
стоката поради организирането на съответните превозни композиции от
„Некст Лоджистикс“ ЕООД в срок много близък до започването на
транспортирането. Не е имало неизпълнение в броя на предварително
посочените от превозвача камиони. След получаване на уведомлението за
прекратяване на договора от страна на товародателя не са изпращани заявки,
въпреки, че същият желаел да се изпълни договора, поради изрично заявеното
от представител на превозвача, че договорът няма да бъде изпълняван
занапред при каквито и да е условия. Товаренето по договора според
свидетеля е прекратено поради липса на автомобили и проблем с
договорената цена. В този период от България се изнасяло голямо количество
олио и цените за транспорт се вдигнали драстично. За седмица или две цената
се повишила с 30-40%
При тази фактическа установеност, настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 367 от ТЗ при сключен договор за превоз превозвачът се
задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж
или товар, като по силата на чл. 372, ал. 1 ТЗ възнаграждението се заплаща от
товародателя при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
Съгласно установените в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК правила, в
тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.372, ал.1 от ТЗ е
да докаже наличието на облигационна обвързаност между него и ответника по
силата на сключен договор за международен автомобилен превоз на товари и
обстоятелството, че се явява изправна страна по него, т.е., че е изпълнил
поетите задължения качествено и в срок. При установяване на тези
обстоятелства ответникът от своя страна е длъжен да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
плащане на уговореното възнаграждение.
В разглеждания случай съдът намира, че с излъчването на заявките от
15.03.2022г. и 16.03.2022г. и подписването на договора от 17.03.2022г. между
страните са възникнали облигационни отношения, основани на три договора
за превоз с предмет транспортиране на определеното количество олио –
първите два от които неформални, а третия – в писмена форма. Двустранно
осчетоводените фактури, обективиращи всички съществени реквизити на
договорите, по недвусмислен начин установяват постигнато между страните
съгласие за пораждане на превозното правоотношение. Издадените по всяка
от заявките CMR (ЧМР) товарителници също удостоверяват сключването на
договорите за превоз. Товарителницата обективира същественото съдържание
на превозния договор и съдържа информация за товара, превозвача,
изпращача и получателя, както и условията на превоза. Наред с това
товарителницата служи и като доказателство за приемането и състоянието на
стоките. Възражения за неточно в количествено и времево отношение
изпълнение по делото не са правени от ответника.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
изводът, че ищецът е изправна страна по договорите, като е изпълнил в срок
възложения превоз на стоки по уговореното направление. Възражения за
9
неточно изпълнение в количествено или времево отношение от страна на
ответника не са направени.
Същевременно обстоятелството, че ответникът е осчетоводил
стопанските операции по договорите за превоз недвусмислено свидетелства за
ефективното приемане на изпълнението. Следователно съдебният състав
приема, че ищецът, в чиято тежест е било е установил реалното изпълнение на
възложения му превоз в уговорения между страните срок.
От друга страна ответното дружество не ангажира доказателства за
извършено плащане на уговореното възнаграждение, както и такива,
изключващи неговата дължимост. С оглед горното и липсата на проведено от
ответника насрещно доказване, съдът намира предявения главен иск за
доказан по основание. По отношение на размера съдът кредитира
заключението на първоначалната ССЕ, според което същият възлиза на сумата
от 47 467,53 лева с ДДС.
Съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД неплатеното в срок парично
задължение следва да се изплати ведно с обезщетение за забавата, изчислено в
размер на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на
забава. В случая ответникът е изпаднал в забава с настъпване на уговорения в
чл.17 от договора падеж - 10 дни от доставката за всеки превоз. При
съобразяване на датите на доставяне на стоките падежът на задълженията е
настъпил в периода 04.04.2022г. – 10.04.2022г., а началната дата на периода по
претенцията е 28.05.2022г., поради което искът се явява доказан по основание.
Според неоспорената в тази част първоначална ССЕ сборът от лихвата върху
вземанията по всяка от фактурите за процесния период възлиза на сумата от
611.17 лева, до който размер предявеният иск се явява доказан, а за разликата
до 624.36 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По кумулативно предявения насрещен иск с правно основание чл.82 от
ЗЗД съдът намира следното:
Обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на
задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във
вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82
ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от
неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са
вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да
допусне при пораждане на задължението.
Поставеният въпрос налага тълкуване на понятието “претърпени
загуби”, като елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на
имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между
имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което
кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на
претърпяната загуба.
В този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение за
10
претърпени загуби кредиторът следва да докаже настъпването на реална
вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в
пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета
не би била налице, ако задължението беше изпълнено.
По делото действително се установява, че заплатената от товародателя
на неговите контрагенти транспортна цена надхвърля навлото, което би
заплатил на ищеца, ако договорът беше изпълнен. Претърпяната загуба обаче
не се дължи на договорно неизпълнение на превозвача, нито пък същата е
била предвидима към момента на сключване на договора.
Съгласно постигнатите между страните уговорки превозвачът дължи
изпълнение при изпратена от товародателя заявка. Фактът, че на практика
графикът на товарене е бил съгласуван в зависимост от възможностите и на
двете страна, не дерогира установеното в договора правило, че товародателят
е този, който възлага превоза на конкретно количество стоки, по конкретно
направление за конкретни дати. По делото се установява, че превоз е
извършен по всички излъчени от товародателя заявки, откъдето следва
изводът, че превозвачът е изправна страна по договора. Безспорно е между
страните, а и от свидетелските показания се установява, че не е имало
неизпълнени от превозвача заявки, включително в срока за предизвестие.
Предвиденото в договора 30-дневно предизвестие е уговорено в полза и
на двете страни и има за цел да им осигури защита при промяна на пазарните
условия и достатъчно време, за да организират дейността си чрез други
контрагенти. В този смисъл прекратяването на договора с 30-дневно
предизвестие е правомерен акт, който има за цел редуциране на негативните
икономически последици за страната, която го отправя. В рамките на срока на
предизвестието договорът е действащ и подлежи на изпълнение и от двете
страни.
В разглеждания случай в срока на предизвестие заявки не са отправяни
от страна на товародателя. Напротив в деня на получаване на уведомлението –
04.04.2022г. товародателят е сключил договор с последващ контрагент и
всички последващи доставки са възлагани на други подизпълнители различни
от ищеца. В този смисъл не би могло да се приеме, че отговорност за
разликата в цените носи превозвачът. Упражнявайки потестативното си право
да прекрати договора, той е отправил предизвестие, като по този начин е
изразил готовност да изпълнява в рамките на 30-дневния срок. Ангажимент на
товародателя е да възложи извършването на конкретни доставки, а
задължението за извършването им възниква за превозвача от получаване на
заявката. При липса на отправени от товародателя заявки не може да се
приеме, че неизправна страна по договора е превозвачът. Неизпълнение от
негова страна би било налице при неизпълнена писмена заявка, каквато не е
разглежданата хипотеза.
Съгласно чл.293, ал.2 от ТЗ изявлението по изпълнението на търговска
сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните
форма. По тези съображения наличието на отправена до превозвача заявка
подлежи на доказване само с писмени доказателства, както изисква чл.2 от
договора. Ето защо събраните свидетелски показания за обективиран в устна
форма отказ на превозвача да изпълнява занапред не могат да бъдат
кредитирани, предвид изискването на чл.293, ал.2 от ТЗ отношенията между
търговците да се оформят в писмена форма. От друга страна свидетелските
показания са лишени от конкретика кое лице от името на превозвача е
11
направило изявлението, което не позволява да се извърши преценка дали
изявлението е направено от надлежен представител на дружеството.
Същевременно гласните доказателства противоречат на писмените такива, в
които превозвачът изрично е посочил, че ще счита договора за прекратен едва
след изтичане на срока на предизвестието.
От друга страна за периода преди отправяне на предизвестието също не
се установява договорно неизпълнение. Твърденията на ответника, че ищецът
е следвало да осигурява по осем камиона седмично, не е подкрепено с
доказателства, доколкото в писмения договор между страните не е предвидено
подобно условие. Липсват представени доказателства товародателят да е
изразявал несъгласие с графика на товарене, да е претендирал за увеличаване
на темпа на доставките или да е искал прекратяване на договора поради
забавено изпълнение. Не се доказва и товародателят да е имал готовност за
товарене на 8 цистерни седмично. Неоснователно се явява и твърдението, че
посочването на броя на автомобилите следва да предхожда заявката,
доколкото според чл. 6 от договора превозвачът посочва автомобилите в
потвърждение след получаване на заявката.
Доколкото по делото не се установява договорно неизпълнение от
страна на превозвача, не са налице основания за ангажиране на отговорността
му за вреди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение на
част от вредите не се установява причинна връзка с твърдяното неизпълнение.
Отговорността на превозвача поначало следва да бъде ограничена до
разликата в цените само досежно количеството нерафинирано олио, което
реално е било възложено на третите лица в рамките на срока на
предизвестието, т.е. за периода 04.04.2022г. – 04.05.2022г. Това е така, тъй като
страните са се съгласили, че уговореният 30-дневен срок е приемлив за всяка
от тях с оглед възможността да сключат заместваща сделка. Видно от
Приложение №1 към първоначалната ССЕ за този период другите контрагенти
на товародателя са транспортирали общо 460.08 олио. За разликата до 900.26
мт, транспортирани в периода 05.05.2022г. – 16.05.2022г., превозът е възложен
и извършен след изтичане срока за предизвестие, поради което в тази част
искът е неоснователен на самостоятелно основание. След изтичане на 30-
дневния срок договорът се прекратява, а по прекратен договор изпълнение не
се дължи, респективно не би могло да възникне отговорност за неизпълнение.
Липсва проведено доказване, че товародателят е имал готовност да
предостави за товарене цялото процесно количество от 900.26 лева в срока за
предизвестие, за да се приеме, че вредите се съизмерват с тази величина.
Прави впечатление и големият марж в договорените от товародателя цени с
другите контрагенти (от 171 евро до 250 евро), както и факта, че по-големи
количества са възложени на превозвачите с най-високо навло, което е
индиция, че товародателят е имал възможност да ограничи обема на вредата.
Същевременно въпреки, че договорът с последващия контрагент при цена 250
евро е сключен за количество от 902.68 т., а реално предоставени за
експедиране на този превозвач са само 227.02 т. В този смисъл съдът намира,
че сключените писмени договори за превоз имат рамков характер, като темпът
на курсовете и превозваното количество е определяно за всяка доставка
поотделно от товародателя.
Всичко изложено налага извода, че не е проведено пълно доказване на
вредите и причинната им връзка с поведение на ищеца.
12
На следващо място следва да се има предвид, че договорната
отговорност е ограничена само до предвидимите вреди. В случая, както от
събраните гласни доказателства, така и от ангажираните специални знания, се
установява, че в рамките на две-три седмици след сключването на договора са
настъпили обективни фактори, довели до динамика и драстични амплитуди в
цените за превоз на олио, които съдът намира, че не е можело да бъдат
предвидени от страните при възникване на правоотношението. По делото не
са ангажирани доказателства, че при полагане на дължимата грижа
превозвачът е можел да предвиди настъпилата впоследствие промяна на
обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си и е довела до разминаване в стойностите на насрещните
престации.
Поради недоказаност на фактическия състав на чл.82 от ЗЗД
предявеният насрещен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Изхода на спора по насрещния иск обуславя извод за неоснователност и
на предявеното възражение за прихващане на вземанията по главния и
насрещния иск до размера на по-малкото.
С оглед изложеното предявените първоначални искове с правно
основание чл.372, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата
от 47 467,53 лева с ДДС – главница и 611.17 лева – лихва за забава, като за
разликата до претендираните 624.36 лева акцесорният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Главницата следва да бъде присъдена в евро по
аргумент от ТР 4/29.04.2015г. по т.д. 4/2014г. на ВКС или в размер на 24269.76
евро.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
главния иск в размер на 5947.38 лева от общо 5949.01 лева (д.т., депозити за
вещи лица, такси по обезпечение, адв. хонорар) и по отхвърления насрещен
иск в размер на 4459.36 лева, представляващо адвокатско възнаграждение,
редуцирано по възражение на ответника до минималния размер по Наредба
1/09.07.2004 г. в редакцията й от ДВ бр. 68/31.07.2020г. Основания за
редуциране на възнаграждението по главния иск не са налице, доколкото не
надхвърля съществено минимума по цитираната наредба. Общият размер на
разноските, които се следват на ищеца е 10406.74 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от главния иск в размер на 1.58 лв. от общо
5752.59 лева, изразяващи се в сторени разноски по първоначалния иск –
депозити за вещо лице и свидетел, адв. възнаграждение и разноски по
обезпечаване на иск.
По компенсация в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
10405.16 лева.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“3, ет.6, ап.16, ДА
13
ЗАПЛАТИ на „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Рогошко шосе № 36, сумата от 24269.76
евро с ДДС с левова равностойност 47 467,53 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на товари от
17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 22.07.2022г., до окончателното плащане, както и сумата
от 611.17 лева, представляваща мораторна лихва, формирани както следва: -
По фактура № **********/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 125.40 лева
- мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура №
**********/25.03.2022 г. – 7793.90 лева главница и 119.07 лева мораторната
лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура №
**********/25.03.2022 г. – 7715.04 лева главница и 117.86 лева мораторната
лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура №
**********/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 126.21 лева мораторната
лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; - По фактура №
**********/14.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 64.54 лева мораторната
лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура №
**********/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 58.09 лева мораторната
лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022 г., на основание чл.79, ал.1,
предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 611.17
лева до претендираните 624.36 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола
Вапцаров“3, ет.6, ап.16, срещу „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Рогошко шосе № 36, иск
с правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от
109306.44 лева без ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в претърпяна загуба, поради неизпълнение на задължението на
ответника по Договор за превоз на товари от 17.03.2022 г. да извърши превоз
на 900.62 тона нерафинирано олио, изразяваща се в разликата между
договорената с ищеца и заплатената на трети лица транспортна цена, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
22.08.2022г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Агро Плант Инвест“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Никола Вапцаров“3, ет.6, ап.16, ДА
ЗАПЛАТИ на „Некст Лоджистикс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Рогошко шосе № 36, сумата от 10405.16
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първа инстанция
съразмерно с уважената част от иска и по компенсация, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14