№ 7463
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110145036 по описа за 2024 година
На 24.08.2024г. по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в полза на „А1 България“ ЕАД срещу „Диском Ко“ ЕООД за заплащане на
следните суми: 339,00 лева (триста тридесет и девет лева), представляваща месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги за период от 28.03.2023 г. до 27.09.2023 г. по Договор
за използване на електронни съобщителни услуги на клиент ID ********, ведно със законна
лихва за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 35,62 лева (тридесет и
пет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от
23.05.2023 г. до 22.07.2024 г., сумата 328,54 лева (триста двадесет и осем лева и 54
стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва
за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 24,58 лева (двадесет и четири
лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва върху неустойката за период от
26.05.2023 г. до 22.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 21,25 лева (двадесет и един
лева и 25 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин
лева).
В срока за доброволно изпълнение е постъпило възражение от длъжника „Диском Ко“
ЕООД с характера на възражение по чл. 414а ГПК, в което са развити съображения, че
длъжникът бил заплатил една част от присъдените суми в общ размер на 563,93 лева,
включваща стойността на доставените услуги и лихвата върху тях, част от неустойката до
размера на 128,64 лева и част от лихвата върху нея и разноските за държавна такса. Сочи, че
бил върнал оборудването, заради което му била начислена неустойка за невърнато
оборудване в общ размер на 200 лева, за което представя доказателства, поради което тази
неустойка била сторнирана от заявителя. Сочи, че неплатена оставало единствено вземането
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което оспорва като недължимо поради
липса на доказателства за плащането му, евентуално като прекомерно
В законоустановения срок е постъпила и частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК
от длъжника „Диском Ко“ ЕООД срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение от 400 лева с развити в нея съображения, че липсвали
доказателства за плащането му, евентуално възнаграждението било прекомерно.
В съответствие с указанията, дадени по т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК не е администрирана до изтичане срока за възражение,
респективно до приключване на процедурата по разглеждане на възражението по чл. 414а
ГПК.
В рамките на срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят „А1 България“ ЕАД е
потвърдил получаването на плащането, както и че оборудването му е върнато, поради което
1
е сторнирал неустойката за невърнато оборудване в размер на 200 лева и не я претендира.
Сочи, че по издадената заповед за изпълнение оставала за плащане единствено сумата от 400
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 414а, ал. 4, изр. 2 ГПК заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена във всички нейни части, освен в частта за сумата от
400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото релевираното
от длъжника възражение срещу разноските за адвокатско възнаграждение не е такова по чл.
414а, ал. 2 ГПК /че не е дал повод за образуване на делото/, а напротив – сочи, че заповедта
за изпълнение е неправилна в тази част поради липса на доказателства за сторени разноски,
евентуално поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, компетентен да се
произнесе по него е Софийският градски съд по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК. Ето защо
подадената в срок частна жалба от длъжника срещу заповедта за изпълнение в тази част
следва да бъде администрирана и изпратена по компетентност на СГС.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена 24.08.2024г. по гр.д. № 45036/2024г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, в полза на
„А1 България“ ЕАД срещу „Диском Ко“ ЕООД, В ЧАСТТА за сумата от 339,00 лева (триста
тридесет и девет лева), представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на
услуги за период от 28.03.2023 г. до 27.09.2023 г. по Договор за използване на електронни
съобщителни услуги на клиент ID ********, ведно със законна лихва за период от 23.07.2024
г. до изплащане на вземането, В ЧАСТТА за сумата 35,62 лева (тридесет и пет лева и 62
стотинки), представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от 23.05.2023 г.
до 22.07.2024 г., В ЧАСТТА за сумата 328,54 лева (триста двадесет и осем лева и 54
стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законна лихва
за период от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането, В ЧАСТТА за сумата 24,58 лева
(двадесет и четири лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва върху неустойката
за период от 26.05.2023 г. до 22.07.2024 г., както и В ЧАСТТА за сумата от 21,25 лева
(двадесет и един лева и 25 стотинки), представляваща разноски за държавна такса.
По отношение на вземането за сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, подлежи на администриране и разглеждане подадената от длъжника
частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2