№ 331
гр. Б., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20251200100375 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от В. Г. М., ЕГН **********,
против М. Г. М., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че ищеца е наследник по закон на баща си Г.Б. М.,
с ЕГН **********, починал на *********, бивш жител на гр. Б.. Сочи се, че
това обстоятелство се установява от Удостоверение за наследници изх. №
5111/ 10.12.2024 г., издадено от общ. Б., като единственият друг наследник на
бащата на ищеца е неговият брат - М. Г. М., с ЕГН **********.
Поддържа се, че приживе бащата на ищеца е притежавал следните
недвижими имоти: - Самостоятелен обект в сграда с предназначение
,,ЖИЛИ1ЦЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда или в сграда със
смесено предназначение“, заснет с идентификатор 04279.622.64.2.2 /нула
четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и две
точка шестдесет и четири точка две точка две/, по КККР на гр. Б., общ. Б., обл.
Б., одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор
на АК, с адрес на имота: ********* който самостоятелен обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор 04279.622.64.2, с предназначение „жилищна
сграда - многофамилна“, разположена в поземлен имот е
1
идентификатор04279.622.64, брой нива на обекта 1, с площ 109 кв. м., при
съседни самостоянелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
04279.622.64.2.1, над обекта - няма, ведно с прилежащи части: една стая от
приземния етаж, ½ ид. ч. от тавана, както и съответните идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото;
- Самостоятелен обект в сграда с предназначение „ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение“, заснет с идентификатор 04279.614.286.1.11 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четиринадесет точка
двеста осемдесет и шест точка едно точка единадесет/, по КККР на гр. Б., общ.
Б., обл. Б., одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на имота: *********, който самостоятелен обект се
наира на етаж пети в сграда с идентификатор 04279.614.286.1, предназначение
„жилищна сграда - многофамилна“, разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.614.286, брой нива на обекта - едно, с площ 49 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
04279.614.286.1.10 и 04279.614.286.1.9, под обекта - 04279.614.286.1.12 и над
обекта- няма, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Твърди се, че само три месеца преди бащата да почине, той е дарил на
брата на ищеца и двата си апартамента, видно от Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 36, том I, per. № 259, дело № 17/ 16.02.2023 г., издаден от
Д.А. - нотариус, с район на действие PC - Б., вписана в per. на НК под № 474,
вписан в СВ Б. с вх. per. № 869, акт № 5, том IV, дело № 298/ 16.02.2023 г.
Твърди се, че за това дарение ищеца не е бил уведомен по никакъв начин и
разбрал за него след смъртта на баща си, който към датата 16.02.2023 г. бил
вече много болен.
Поддържа се, че ищеца няма представа такава ли е била волята на
неговия родител, тези имоти да останат за брат му, нито дали на този етап той
напълно е осъзнавал действията си. Факт е обаче, че чрез дарението ищеца е
лишен изцяло от наследството на баща си. Прави се довод, че тези действия са
незаконосъобразни и неморални.
Поддържа се, че поради описаното по-горе е накърнена запазената на
2
ищеца по закон част от наследството, тъй като не е сред кръга на лицата, които
имат право на такава. Съобразно нормата на чл. 29 от ЗН, тъй като са двама
наследници по закон, като и двамата са деца на наследодателя, общо
запазената част е 2/3 ид. ч., като на ищеца запазената част е 1/3 ид. ч. от
наследството на баща му.
Поддържа се, че приживе бащата е притежавал и ¾ ид. ч. (три четвърти
идеални части) от Самостоятелен обект в сграда с предназначение
„ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда или в сграда със
смесено предназначение“, заснет с идентификатор 04279.614.286.1.12 /нула
четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и четиринадесет
точка двеста осемдесет и шест точка едно точка дванадесет/, брой нива на
обекта - едно, находящ се на четвърти етаж в сграда, заснета с идентификатор
04279.614.286.1, с предназначение „жилищна сграда - многофамилна“,
разположена в поземлен имот, заснет с идентификатор 04279.614.286, по
кадастралната карта и канадстралните регистри на град Б., общ. Б., обл. Б.,
одобрена със Заповед №РД-18- 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, с площ на имота 98.00 /деветдесет и осем/ квадратни метра, с адрес на
имота: *********, при граници /съседи/: на същия етаж - 04279.614.286.1.13,
под обекта - 04279.614.286.1.6, над обекта - 04279.614.286.1.11,
04279.614.286.1.10, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
Твърди се, че за този имот ответникът /брат на ищеца/ М. Г. М. се е
снабдил с Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 47, том I,
per. №636, дело №43/22.01.2024г., издаден от И.К. — нотариус, с район на
действие PC — Б., вписана в per. на НК под №241, вписан в СВ Б. с вх. per.
№264, акт №127, том I, дело №113/22.01.2024г., съгласно който е вписан като
собственик на целия описан имот. Твърди се, че за оборването на този
нотариален акт е завел ищеца гр. д. № 218/ 2025 г. по описа на Районен съд -
Б..
Твърди се, че това са всички известни за ищеца имущества, с които е
разполагал баща му. За съществуването на други имоти и активи на баща му
освен гореописаното не е наясно.
Твърди се, че след смъртта на баща си, ищеца не е получавал от неговото
3
наследство никакви вещи, права върху вещи, вземания или други
имуществени права. Не е наясно той да е имал парични активи в брой или в
банки. Не знае също така да са съществували негови задължения към трети
лица. Твърди се, че в полза на ищеца няма направени дарения и завети. Твърди
се, че ищеца единствено е разговарял с брат си, за да го попита какво се е
случило с картините на баща им, които той колекционирал, след смъртта му,
но ответникът отговорил, че вече няма никакви картини и други ценни
предмети, останали от баща им. Защо ги няма и дали баща ги е продал
приживе не знае ищеца.
Прави ищецът искане пред съда да възстанови запазената част на
ищеца в размер на 1/3 идеална част от наследството на баща му Г.Б. М., с
ЕГН **********, починал на *********. и да намали извършеното от него
дарение в полза на брат му, обективирано с Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 36, том I, per. №259, дело №17/16.02.2023г., издаден от
Д.А. - нотариус, с район на действие PC - Б., вписана в per. на НК под №474,
вписан в СВ Б. с вх. per. №869, акт №5, том IV, дело №298/16.02.2023г. по
отношение на имоти с идентификатори 04279.622.64.2.2 и 04279.614.286.1.11
с 1/3 идеална част, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не е
подал такъв.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, взема становище по
иска.
Ответникът се явява лично, оспорва иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото
Удостоверение за наследници изх. № 5111/ 10.12.2024 г., издадено от общ. Б.,
че Г.Б. М., с ЕГН **********, е починал на *********, като е оставил за свои
наследници синовете си В. Г. М., ЕГН ********** и М. Г. М., с ЕГН
**********.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижими имоти №
36, том I, per. № 259, дело № 17/ 16.02.2023 г., издаден от Д.А. - нотариус, с
4
район на действие PC - Б., вписана в per. на НК под № 474, вписан в СВ Б. с
вх. per. № 869, акт № 5, том IV, дело № 298/ 16.02.2023 г., се установява, че
Г.Б. М., с ЕГН **********, е починал на *********, дарява на сина си М. Г.
М., с ЕГН **********, недвижими имоти, представляващи: - Самостоятелен
обект в сграда с предназначение ,,ЖИЛИ1ЦЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение“, заснет с
идентификатор 04279.622.64.2.2 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка шестстотин двадесет и две точка шестдесет и четири точка две
точка две/, по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Б., одобрена със Заповед №РД-18-
32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:
********* който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор 04279.622.64.2, с предназначение „жилищна сграда -
многофамилна“, разположена в поземлен имот е идентификатор04279.622.64,
брой нива на обекта 1, с площ 109 кв. м., при съседни самостоянелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 04279.622.64.2.1, над обекта -
няма, ведно с прилежащи части: една стая от приземния етаж, ½ ид. ч. от
тавана, както и съответните идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото; - Самостоятелен
обект в сграда с предназначение „ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение“, заснет с
идентификатор 04279.614.286.1.11 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка шестстотин и четиринадесет точка двеста осемдесет и шест точка
едно точка единадесет/, по КККР на гр. Б., общ. Б., обл. Б., одобрена със
Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на
имота: *********, който самостоятелен обект се наира на етаж пети в сграда с
идентификатор 04279.614.286.1, предназначение „жилищна сграда -
многофамилна“, разположена в поземлен имот с идентификатор
04279.614.286, брой нива на обекта - едно, с площ 49 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 04279.614.286.1.10 и
04279.614.286.1.9, под обекта - 04279.614.286.1.12 и над обекта- няма, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху мястото.
Дарителят Г.Б. М., с ЕГН **********, е починал на *********, е запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарените недвижими
имоти. Дареният ответник е заявил, че приема дарението с благодарност и при
5
условието на запазено право на ползване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН-
спорното материално право е правото на наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети
и дарения с изключение на обичайните дарове.
За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се
намали дарствено разпореждане, следва да са налице следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът
да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29
от ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с извършеното
дарствено разпореждане от техния общ наследодател.
Запазената част е правото на наследника да получи по наследство
имущество на определена стойност.
По дефиниция възстановяване на запазена част от наследството се
извършва като в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена, се
намали със съответната идеална част, необходима за възстановяването,
извършеното дарение или завещателно разпореждане, респ. при необходимост
от формиране на наследствена маса се приложи една от хипотезите на чл. 36
от ЗН. Съдът в тези случаи се произнася съобразно установените по делото
факти относно приложимия ред за възстановяване.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН са определени лицата с право на
запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. Съгласно
разпоредбата, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 28,
ал. 2 от ЗН частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата
част на наследодателя.
В настоящия случай, от представеното по делото удостоверение за
наследници на Г.Б. М., с ЕГН **********, починал на *********, е оставил за
6
свои наследници синовете си В. Г. М., ЕГН ********** и М. Г. М., с ЕГН
**********, поради което ищеца В. Г. М., се явява низходящ от първа степен
на наследодателя Г. М., респективно същият е материалноправно легитимиран
да претендира възстановяване на запазена част от наследството.
Въпреки липсата по делото на доказателства за извършени от ищеца
изрични или конклудентни действия по приемане на наследството, съдът
счита, че със самото предявяване на иска за намаляване на дарението с оглед
допълването на запазената си част, лицето извършва действие, което
несъмнено предполага приемане на наследството ( аргумент от чл. 49, ал. 2,
изр. 1, предл. 1 от ЗН). Това е така, тъй като същото това лице иска от съда да
му присъди като част от наследството и част от дарения имот, т. е. искът е за
увеличаване на имуществените права на ищеца, произтичащи от
наследственото правоотношение, а ако не считаше, че е наследник и има
право на запазена част, то той не би предявил иска си.
Вярно е, че право на запазена част има само наследникът, т. е. лицето,
което е приело наследството, а не лицето, което е призовано към наследяване.
Ако това лице не е приело наследството, то няма право на никаква част от
наследството без значение дали е лице с право на запазена част или не (по
аргумент от чл. 28, ал. 1 от ЗН).
С предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и обективираната в него воля
на ищеца да възстанови запазената си част от наследството, ищецът е изразил
ясна воля за приемане на наследството. По този начин същият е извършил
действие, което несъмнено предполага приемане на наследството, оставено от
баща му. Без правно значение е дали исковата молба е подадена лично от
ищеца или чрез негов пълномощник.
Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в разпоредбата на
чл. 29 от ЗН и по отношение на съпруга и низходящите зависи от броя на
децата. Според чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи (включително
и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете
или низходящи от него 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3
от имуществото на наследодателя.
В случая наследодателят Г. М. не е оставил съпруга, а само две деца
низходящи. При наличие на две деца, запазената част възлиза на 2/3 идеални
части от наследството, респ. по 2/6 идеална част за всяко дете (2/3: 2=2/6).
7
В случая наследодателят се е разпоредил с единствените си недвижими
имоти, като страните не спорят, че в наследството няма други активи.
Когато запазената част от наследството е накърнена с дарение, което
изчерпва наследството – то намалението се извършва в идеална част от
предмета на дарението, съответна на запазената част, без да се формира
наследствена маса. При предявен иск за намаляване на дарението, което
изчерпва наследствената маса /приравнява се на универсално завещание/ до
размера на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде
образувана маса по чл. 31 от ЗН, а намалението следва да се извърши направо
в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон
съобразно разпоредбата на чл. 29 от ЗН. Образуването на наследствена маса е
необходимо само тогава, когато е завещана или дарена определена вещ, за да
може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този
актив могат да се облагодетелстват заветниците, надарените (в този смисъл
Решение № 580/02.08.2010 г. по гр. д. № 1315/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение
№ 25/12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г. на ВКС, I г. о.). Правилата на чл. 36
от ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до завет и дарение на
отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с цялото наследство – в
този смисъл (в този смисъл Решение № 229/05.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013
г. на ВКС, II г. о.).
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че
наследодателят на страните Г. М. с договор за дарение се е разпоредил в полза
на ответника с цялото притежавано от него недвижимо имущество към
момента на неговата смърт. Това дарствено разпореждане се приравнява на
универсално завещателно разпореждане, поради което в настоящия случай, не
е необходимо образуване на наследствена маса.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че запазената
част на ищеца в размер на 2/6 идеална част от наследството на Г. М. е
накърнена, поради което исковата претенция следва да бъде уважена, като
извършеното от наследодателя Г. М. в полза на ответника дарение следва да
бъде намалено с размера на запазената част на ищеца.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищеца. Ищеца претендира разноски, както следва: 282.61 лева –
8
заплатена държавна такса, 10 лв. такса за съдебни удостоверения, 90 лв. такса
за данъчни оценки, 80 бв. За такса за скици и 1200, 00 лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
По претенцията за заплащане на разноски за заплатена държавна такса
съдът намира за основателно, а таксите за съдебни удостоверения, данъчни
оценки и скици не са съдебни разноски, поради което не се следват.
Относно претенцията за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1200, 00 лева, въпреки че не е наведено възражение за
прекомерност, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 2022 г. на Съда на Европейския
съюз (СЕС) на практика преценката за размера на адвокатското
възнаграждение се предостави в дискрецията на съда, като се прогласи
недействителността на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ). В този смисъл, правилото на чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс, че при намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума в
нея, вече няма да се прилага. В решението СЕС постанови: „1. Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
9
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните
цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за
да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и
практики. 3. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги“.
Поставя се въпросът как на практика българският съдия да гарантира
спазването на правото на ЕС при преценката си за размера на
възнаграждението за адвокат и установеното правило в чл. 78, ал. 5 ГПК –
прекомерността се преценява по възражение на ответната страна.
С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда
служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за
адвокатска защита при постановяване на решението. С разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за
намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото –
така т. 3 ТР от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът
намалява договорения адвокатски хонорар.
Съобразявайки решението на СЕС, което предостави преценката за
10
размера на възнаграждението за адвокат изцяло на съда, то намирам, че
решението на СЕС тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe е налице правомощие на
съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за
адвокатска защита при издаване на заповед за изпълнение. Това правомощие
за съда произтича от задължителната преценка за размера на
възнаграждението за адвокат, то е част от преценката. Като отговаря на
първия въпрос, СЕС преодолява възражението за прекомерност от ответника и
посочва, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Следователно, не се дoпycĸa нaциoнaлнa пpaвнa
ypeдбa да ограничи възможността нaциoнaлнa юpиcдиĸция cлyжeбнo дa
пpoвepи размера на възнаграждението за адвокат и дa пpилoжи
пpoизтичaщитe oт тoвa пocлeдици - намаляване на претендираното
възнаграждение за адвокат.
Тези изводи следват и от обстоятелството, че решението на СЕС по
преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се
изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради
което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в
забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по
преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – така
Решение по дело № 05.10.2010 г., Elchinov, C-173/09 на СЕС, т. 29.
Тези изводи следват и от актуалната практика на СЕС – Решение по дело
C-438/22 г. и с оглед силата на тълкувано нещо, с което се ползва
произнасянето на СЕС по преюдициално запитване, националният съд не
следва да съобразява националната съдебна практика, било то и на ВКС, която
предвид произнасянето на СЕС е загубила значение. Решенията на Съда на
Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища на основание чл. 633 ГПК.
11
Следователно, въпреки че в действащия ГПК отпадна правомощието на
съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за
адвокатска защита при постановяване на решение, то с решението на СЕС се
предостави правомощие на съда служебно да осъществява проверка за
прекомерност на разноските за адвокатска защита при преценка за размера на
възнаграждението.
Правната норма, като явление от обективната действителност, е
субективно отражение в съзнанието на човека, като съдът е длъжен да тълкува
правната норма не от своята субективна гледна точка, изхождайки от
субективните си интереси, съобразявайки само практиката на въззивните и
касационни инстанции, а от обективна гледна точка – от общоприетото
гледище за смисъла на правната норма, както и да съобрази решенията на
Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания, които са
задължителни за всички съдилища.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение по
справедливост съдът съобрази, от една страна цената на исковата претенция,
фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от
обикновените за този тип дела, обстоятелството, че делото е разгледано в едно
открито съдебно заседание, както и процесуалното поведение на
пълномощника на ищеца, който не се явява лично в открито съдебно
заседание и не ангажира доказателства. От друга страна съдът съобрази
икономическата обстановка в страната в последните години, инфлационните
процеси, които неминуемо водят до поскъпване на услуги, в това число и на
адвокатските такива. Изложеното мотивира съда да уважи претенцията за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лева.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 от ЗН, дарение, извършено от
наследодателя Г.Б. М., с ЕГН **********, починал на *********, бивш жител
на гр. Б., с договор за дарение на недвижими имоти № 36, том I, per. № 259,
12
дело № 17/ 16.02.2023 г., издаден от Д.А. - нотариус, с район на действие PC -
Б., вписана в per. на НК под № 474, вписан в СВ Б. с вх. per. № 869, акт № 5,
том IV, дело № 298/ 16.02.2023 г., в полза на М. Г. М., ЕГН **********, в
размер на 2/6 идеални части, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В. Г.
М., ЕГН **********, от наследството на Г.Б. М., с ЕГН **********, починал
на *********., в размер на 2/6 идеални части.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, да заплати на В. Г. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 282.61 лева – заплатена държавна такса по
иска, като ОТХВЪРЛЯ искането над този размер, до претендирания от 462.61
лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, да заплати на В. Г. М., ЕГН
**********, сумата в размер на 500.00 лева – заплатено възнаграждение за
адвокат, като ОТХВЪРЛЯ искането над този размер, до претендирания от
1200.00 лв., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
13