№ 2061
гр. Варна, 26.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20243100500936 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 26470/01.04.2024г. , подадена от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт К. В.,
срещу Решение № 672/01.03.2024г., постановено по гр.д. № 7900/2022г. на
ВРС, 43-ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание чл.439 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Т.“,
бл.**, вх. *, ет.*, ап.**, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хенрик Ибсен”, № 15,
сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 13320/2011г. по описа на
ВРС, въз основа, на който е образувано изп. д. № 208/2011 по описа на ЧСИ
Станислава Янкова рег. №719 КЧСИ, а именно: 2832,95 лева, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит от 11.10.2010 г.,
сключен с „Юробанк и Еф Джи България“ АД, изчислена към 01.07.2022 г.,
както и 21,25 лева – законна лихва, начислена за периода от 02.07.2022 г. до
29.07.2022 г., поради погасяване по давност на правото на взискателя на
принудително изпълнение.
Процесуалният представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД развива доводи,
че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че
ВРС неправилно е приел, че процесното вземане е погасено по давност, тъй
като не обсъдил всички изложени в исковата молба аргументи и е постановил
съдебно решение в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът намира
предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като към
момента на съдебното дирене в производството било безспорно установено,
че вземането е било погасено чрез плащане по изпълнителното дело от
поръчителя по кредита - Г. Т. А. и производството по изпълнителното дело №
208/2011г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова било прекратено частично по
отношение на ищеца Т. З. И. с Постановление, влязло в сила на 29.05.2020г.,
1
след което не били предприемани изпълнителни действия спрямо последния.
По отношение на изводите на първоинстанционния съд за настъпване на
погасителната давност, намира същите за неправилни и необосновани.
Излага, че правилно е прието от съда, че към момента на образуване на
изпълнително дело №208/2011г. в сила е било Постановление №
3/118.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, като с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС бил даден нов отговор на правния въпрос
относно давността и с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д.
№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, окончателно било прието, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. По тази причина се счита, че
давността е започнала да тече на 26.06.2015г., като е спряла да тече за периода
от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. с оглед приемане на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. За последно изпълнително
действие спрямо Т. З. И. се посочва искането за насрочване на опис на
движими вещи на длъжниците, отправено с молба от 12.06.2017г.
Обосновава, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ е
достатъчно за прекъсване на давността. Излага, че настъпилата перемпция е
без правно значение за прекъсване на давността, тъй като новото искане,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не, се счита, че има за действие прекъсването й. Сочи, че давността е
прекъсната на 10.11.2011г. с образуване на изпълнителното дело и е била
спряна до 26.06.2015г. На 12.06.2017г. била депозирана молба от взискателя
по изпълнителното делото за предприемане на изпълнително действие, което
се определя като действие, прекъсващо давностния срок. Отчитайки
спирането на давностния срок за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г., се
посочва, че давността за вземането би следвало да се счита за изтекла към
20.08.2022г. След като първоинстанционното производство било образувано
на 22.06.2022г., то се счита, че по време на процеса петгодишният давностен
срок не е текъл. Поради изложеното, въззивникът намира изводът на
първоинстанционния съд за неоснователен и необоснован, а именно, че от
26.06.2015г. до 02.09.2020г. не са се осъществили юридически факти от
значение за прекъсването на давността. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна не е постъпил.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 26470/01.04.2024г. ,
подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, чрез юрисконсулт К. В., срещу Решение № 672/01.03.2024г.,
постановено по гр.д. № 7900/2022г. на ВРС, 43-ти състав, с което е уважен
предявеният иск, на основание чл.439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. З. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Т.“, бл.**, вх. *, ет.*, ап.**, НЕ ДЪЛЖИ на
„ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Хенрик Ибсен”, № 15, сумите по изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 13320/2011г. по описа на ВРС, въз основа, на който е образувано
изп. д. № 208/2011 по описа на ЧСИ Станислава Янкова рег. №719 КЧСИ, а
именно: 2832,95 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит от 11.10.2010 г., сключен с „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, изчислена към 01.07.2022 г., както и 21,25 лева – законна
лихва, начислена за периода от 02.07.2022 г. до 29.07.2022 г., поради
погасяване по давност на правото на взискателя на принудително изпълнение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.06.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3