РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 989 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от А. С.Н., с ЕГН: ********** и Г.А. Н., с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: *** против М.А.К., с ЕГН: **********, А.М.К., с ЕГН: ********** и А.А.К.,
с ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***, с които се
иска съдът, да признае за установено по отношение
на ответниците, че дължат на ищците сумата от 640 лева, представляваща
обезщетение по 40 лева месечно, считано от 22.03.2018г. до датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда - 22.07.2019г., за ползването на
реална част с размери от 25.45 кв.м., от съсобствения им поземлен имот, означен
по плана на село Драгиново като УПИ VII-44 в
кв.23, целият с площ от 660 кв.м., при сегашни граници на имота : от север- УПИ
V1-45. от запад- УПИ XVI-35 и XVII-34 ,от юг - УПИ VIII-43 и
от изток - улица с административен адрес село Драгиново. ул.“***, която
неправилно е разпределена за ползване и преминаване на ответниците, съобразно влязло
в сила решение на PC-Велинград,
постановено по гр.д 753/2015г., по описа на РС-Велинград, ведно със законова
лихва върху сумата, за периода от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на
дължимата сума от ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 442/13.08.2019 г., по ч.гр.д. 814/2009г., по описа на РС
Велинград.
Ищците излагат, че с
влязло в сила Решение, постановено по гр.д. 753/2015г., по описа на PC-Велинград е определен начин на реално ползване на поземлен имот, означен
по плана на село Драгиново като УПИ VI1-44 в кв.23, целият с площ от 660 кв.м.,
при сегашни граници на имота : от север-УПИ VI-45. от запад- УПИ XVI-35 и XVI1-34 ,от юг-УПИ VI1I-43 и от изток-улица с
административен адрес село Драгиново, ул.“***, като с влязлото в сила решение
на ищците е определена за ползване площ, по-малка с 25.45 кв.м. от полагащата
им се такава съобразно правото им на собственост върху 1/2 ид.част
от терена. Както е прието в съдебното решение, ответниците
А.М.К. и А.А.К. са собственици единствено върху жилищната
сграда, а ответникът М.А.К. е
собственик единствено върху 1/2 ид.част от поземления
имот. Излагат, че от постановяването на съдебното решение тази фактическа обстановка е непроменена.
С нотариална покана, връчена на дата 22.03.2018г. М. А.К., А.М.К. и А.А.К. *** действие-районен съд-Велинград, под рег.№ 1526/,
том I, 156, са
поискали от тях заплащане на сумата от 40 лева месечно като обезщетение за
ползването на тази част от 25.45 кв.м. от съсобствения имот, ведно със съответната лихва за забавата за
плащане от момента на получаване на нотариалната покана до преустановяване на
ползването им върху тази площ. Предвид изложеното молят да се
уважи предявеният иск. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК считат, че исковата молба е
процесуално недопустима, че не е налице правен интерес да искат заплащане на
обезщетение. Поддържат, че не е налице идентичност между заявеното в
заявлението за издаване на заповед за парично задължение и обстоятелствата
посочени в самата искова молба. Молят молбата да бъде оставена без разглеждане и делото да се прекрати делото. Считат, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер,
поради което моля същия да бъде отхвърлен, като излагат подробни съображения
във връзка с оспорването. Сочат доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните обстоятелствата,
че с влязло в сила Решение,
постановено по гр.д. 753/2015г., по описа на PC-Велинград е определен
начин на реално ползване на поземлен имот, означен по плана на село Драгиново
като УПИ VI1-44 в кв.23, целият с площ от 660 кв.м., при сегашни граници на
имота : от север-УПИ VI-45. от запад- УПИ XVI-35 и XVI1-34 ,от юг-УПИ VI1I-43 и от изток-улица с административен адрес село Драгиново, ул.“***, като
на ищците е предоставена незастроена част от дворното място с площ от 223,85
кв.м., на ответникът М.А.К.
незастроена част от дворното място с площ от 223,85 кв.м., а на ответниците А.М.К. и А.А.К. е предоставено правото на преминаване през незастроена
част от дворното място с площ от 50,90 кв.м..
Няма спор между страните, че ищците са собственици на1/2 ид.част от поземления имот и на двуетажна жилищна сграда, с
площ от 81,40 кв.м., както и че ответникът М.А.К. е собственик на останалата
½ ид.ч. от процесния имот, а ответниците А.М.К. и А.А.К. на
двуетажна жилищна сграда, с площ от 80 кв.м., построена в него. Безспорно е
между страните, че ищците са отправили са покана за
заплащане на обезщетение, която е получена от ответниците на 22.03.2018г.. Изложеното
се установява и от приетите писмени доказателства по делото.
От протокол за въвод във владение от 30.05.2018 г. се установява, че
определената по скицата на вещото лице пътека за преминаване на ответниците А.М.К. и А.А.К., оцветена в жълто и граничеща със съществуващите
жилищни сгради от юг и от запад била измерена от вещото лице и се определили
нейните граници, които се фиксирали със забиването на дървени колове.
Спорни в настоящото
производство са въпросите лишени ли са ищците от ползването на процесните реални
части от съсобствения имот, съответно ползват ли ответниците отредените им
идеални части от съсобственото дворно място в съответствие с влязлото в сила
съдебно решение за разпределение на реалното ползване по реда на чл. 32, ал.2
ЗС.
По въпроса „ако предмет на разпределение на ползване по реда на чл.32,ал.2
ЗС е дворно място,в което е построена жилищна сграда, от която
единият от съсобствениците на дворното място не притежава дял и сградата е
съсобствена между другия съсобственик на дворното място и трето лице,следва ли
площта на сградата да бъде взета предвид при разпределяне ползването на
дворното място и в чий дял за ползване следва да бъде поставена“ е постановено Решение №273/12.11.2013 по дело №3475/2013 на
ВКС, ГК, I г.о., съобразно което собственикът на дворното място, който не притежава
права върху самостоятелна сграда, построена в него има право да ползва само
незаетата от тази сграда част, а на разпределение подлежи само онази част от
дворното място, която е незастроена. От друга страна следва да бъдат съобразени
правата и на лицата, които не притежават собственост върху терена, но
притежават право на собственост върху постройките, представляващи самостоятелни
обекти, построени върху него, тъй като в този случай построеното тежи върху
терена, което пък ограничава правата на собственика на дворното място.
При съобразяване посочената практика и
постановеното решение по гр.д.
753/2015г., по описа на PC-Велинград по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът счита, че
предявените искове от ищците са изцяло неоснователни, доколкото от тяхна страна
не бяха ангажирани никакви доказателства за обосноваване твърдението им, че
ответниците ползват по- голяма площ от тази съответстваща на правата им в
съсобствеността. Самия факт на постановяване на решение, с което се разпределя
начин на ползване между съсобствениците не е достатъчен да обоснове
основателността на исковата им претенция. Това е така, тъй като страните могат
да се съобразяват или не с постановеното решение, като в случая тези
обстоятелства останаха неизяснени по делото. От друга страна от
обстоятелството, че на ответниците- А.М.К. и А.А.К. е предоставено правото на преминаване през
незастроена част от дворното място с площ от 50,90 кв.м. не следва извод, че
само те ползват тази част, а напротив, че те я ползват единствено и само за
преминаване, с каквото право те разполагат по закон, тъй като това им е
необходимо за да може да упражнява правото си на собственост върху постройката,
изградена в процесното място. По отношение на ответникът М.А.К. не бяха
ангажирани никакви доказателства, че същият е лишил ищците от ползване на съсобствената
помежду им вещ, респективно съответната част от дворното място. Видно от
диспозитива на постановеното решение по гр.д. 753/2015г., по описа на
PC-Велинград е, че на него е предоставена незастроена част от дворното място с
площ от 223,85 кв.м., от което не следва изводът, че той ползва повече от
правата му в съсобствеността, а доказателства за противното в настоящото
производство не бяха събрани.
На последно място следва да се посочи, че неоснователни
са твърденията на ищците, че разпределението на ползването, съобразно
постановеното между страните решение е неправилно. Напротив, на разпределение в
предходното производство е подлежала незастроената част от дворното място с
площ от 498,60 кв.м., като на ищците е предоставена за ползване площ 223,85
кв.м., каквато е предоставена и на ответника М.А.К. /и двете страни са с равни
права върху поземления имот/, ако трети лица нямаха права върху изградени
постройки върху имота всеки от тях следваше да получи за ползване по 249,30
кв.м.. В настоящия случай, тъй като трети лица, а именно А. и А. Кичикови притежават правото на собственост върху постройка, изградена в
съсобствения имот, на тях трябва да им бъде осигурен достъп до нея през чуждия
имот, поради което
собствениците, респ. съсобствениците му трябва да търпят тази тежест върху
него. Фактически с определяне за общо ползване между всички страни на
незастроената площ от дворното място с размери от 50,90 кв.м., определената
площ тежи по равно върху съсобствениците на поземления имот, а именно 50,9:2=25,45 кв.м., 25,45+ 223,85=249,30кв.м.- за ищците и 25,45+ 223,85=249,30кв.м- за ответника М.К. /. Предвид
всичко изложено до тук съдът счита, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.3 ГПК
на ответникът се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото такива не са претендирани, а и не са
представени доказателства да са сторени, то съдът не следва да се произнася.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „А. С.Н., с ЕГН: **********
и Г.А. Н., с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: *** против
М.А.К., с
ЕГН: **********, А.М.К., с ЕГН: ********** и А.А.К., с ЕГН **********, всички с постоянен адрес: *** искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищците сумата от 640 лева, представляваща обезщетение по 40 лева месечно, считано
от 22.03.2018г. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда -
22.07.2019г., за ползването на реална част с размери от 25.45 кв.м., от
съсобствения им поземлен имот, означен по плана на село Драгиново като УПИ VII-44 в кв.23, целият с
площ от 660 кв.м., при сегашни граници на имота : от север- УПИ V1-45. от запад- УПИ XVI-35 и XVII-34 ,от
юг - УПИ VIII-43 и от изток - улица
с административен адрес село Драгиново. ул.“***, която неправилно е
разпределена за ползване и преминаване на ответниците, съобразно влязло в сила
решение на PC-Велинград,
постановено по гр.д 753/2015г., по описа на РС-Велинград, ведно със законова
лихва върху сумата, за периода от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на
дължимата сума от ответника, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 442/13.08.2019 г., по ч.гр.д. 814/2009г., по описа на РС
Велинград.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА