№ 233
гр. Плевен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
*************:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20254430200165 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление № P-006682 от 19.12.2024г. на
************ на Комисия за защита на потребителите – гр. София на „Т.Б. Д“
АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление гр.******, обл.
София, община Столична, бул. „**** ********“ № *, представлявано от А. И.
А. и М.Е.Г. - представители, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева, за
извършено нарушение на чл. 27, ал .2 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребителите.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия орган
е подал жалба до Районен съд Плевен, с който моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Д. Б. от АК – гр. София, с пълномощно по делото.
Административно-наказващият орган ************* на Комисия за
защита на потребителите – гр. София, редовно призован, не се представлява.
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган,
1
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2024 г. е извършена проверка във финансов център с адрес: гр.
Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. "***** *****" № **, стопанисван
от търговеца. Съставен е Констативен протокол № К-2739990/16.08.24г.
„Т.Б. Д” АД, в качеството си на кредитор по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във
връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, доколкото се явява
кредитна институция, предоставя кредити за недвижими имоти на
потребителите във финансов център на банката, находящ се в гр. Плевен, ул.
„***** ****** № **.
При извършване на проверката е установено, че се предоставят банкови
кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в
размер до 500 000,00 лв.
При направено запитване за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека
върху недвижим имот в размер на 70 000,00 лв. със срок за погасяване 240
месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Европейски
стандартизиран информационен формуляр /ЕСИФ/.
В момента на проверката е представен Договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот ведно с погасителен план, ЕСИФ,
извлечение от сметката на кредитополучателя.
Договор за жилищен кредит „Желан дом“№ 13211/14.06.24г. е с общ
размер на кредита 35 000,00 лв.; срок на договора 132 месеца; ГПР 3,17%;
обща дължима сума 41 314,41 лв.
В чл.15, ал.1, т.1 „Такси и комисиони, които са включени в общия разход
по кредита“ от договора, банката изисква от потребителя - кредитополучател
заплащане на такса проучване и одобрение на кредита в размер на 150,00 лв.
В приложения към договора ЕСИФ от 14.06.24г. в Раздел 4 „ Лихвен
процент и други разходи по кредита“ - „Еднократно дължими разходи“ е
вписана такса проучване и одобрение на кредит - 150,00 лв.
В погасителен план - Приложение № 1 към преддоговорна информация
също е вписана такса за проучване и одобрение на кредит в размер на 150,00
лв. Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се
установява, че на 29.07.2024 г. кредитът е отпуснат/усвоен и непосредствено
след това на същата дата е начислена и събрана от сметката таксата в размер
на 150 лв.“
Оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на
кредитора, вменено в Глава пета „Оценка по кредитоспособността на
потребителя”, чл. 13 - чл. 21 от ЗКНИП и не представлява допълнителна
2
услуга по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Закона.
Въпросната такса за проучване и одобрение на кредит се изисква и
събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не
предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел
решение за отпускане, съответно усвояване на кредита.
На следващо място, в разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП е посочено, че
кредиторът има право да предостави кредит само, когато оценката на
кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява
задълженията си, произтичащи от договора за кредит, което означава, че
оценката на кредитоспособността на потребителя и проучване и одобрение на
кредит, съответно заплащането на такса за тези действия трябва да предхожда
одобряването на кредита.
Действията на кредитора, свързани с проучване и одобрение на кредита
са приключили преди подписване на договора за кредит. В случая кредиторът
е изискал таксата със сключване на договора на 14.06.24г„ като е
пренебрегнал тази разпоредба.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства.
Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно
заседание на актосъставителя С. Н. Н. и свидетеля Р. И. К. като обективни,
ясни и незаинтересовани.
Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че в
наказателното постановление не става ясно дали с изискването от
потребителите на такса за усвояване и управление на кредита е осъществен
състава на нарушението за което е санкциониран или състава на нарушението
изисква кумулативното извършване на две действия – да се изисква такава
такса и тя да бъде събрана от кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗКНИП кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, с
договора за кредит, но също така законодателят с ал.2 на същата разпоредба е
въвел ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не
могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита.
От материалите по делото е видно, че кредиторът изисква такса за
оценка на кредитния риск, която е включена в договора за банков кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, в който договор е отразено, че
таксата за оценка на кредитен риск е дължима еднократно при сключване на
договора.
Следователно тази такса е заплатена с отпускането на сумата по
кредита. Безспорно, според съда, в случая не се касае за две отделни действия
на кредитора, а за едно продължавано с което е осъществен състава на
нарушението.
3
Неоснователно е становището на повереника на жалбоподателя, че не е
извършено нарушението описано в наказателното постановление, а
актосъставителят не е извършил цялостна и пълна проверка за безспорното
установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗКНИП, преди отправяне
на обвързващо предложение за сключване на договор за кредит,
кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя.
Тоест, тази такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на
кредит потребители и то, не предварително, а едва след сключването на
договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане, съответно
усвояване на кредита.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.14 от
ЗКНИП, кредиторът има право да предостави кредит само, когато
оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да
изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит,
респективно плащането на таксата за оценката на кредитоспособността
на потребителя трябва да предхожда одобряването на кредита. В случая,
кредиторът е изискал таксата със сключване на договора, с което
безспорно е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП.
От събраните по преписката доказателства се установява по
несъмнен начин, че такса проучване и одобрение на кредит в размер на 150 лв.
се събира за действия, които се извършват от банката, преди подписването
на договора за кредит и неговото усвояване, а се изисква с договора за
кредит от 14.06.2024 г., като се начислява и събира в деня на усвояването на
кредита на 29.07.24г.
Следователно усвояването на кредита (получаването на паричните
средства) е зависимо от нейното заплащане от потребителя, който преди това
не може да ползва отпуснатия му кредит по сключения вече действащ
договор. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира
след отпускането на кредита, което означава, че кредиторът задължава с
плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не
всички кандидатствали за кредит лица.
Поради което не може по никакъв начин да се приеме, че това е такса по
чл.27, ал.1 от ЗКНИП, за да бъде събирана от потребителя.
Регламентираните в чл.27, ал.1 от ЗКНИП допълнителни услуги се
отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора.
На 14.06.2024 г. кредиторът „Т.Б. Д“ АД, в стопанисван от него офис в гр.
Плевен, ул. „***** ****** № **, при сключване на договор за ипотечен
кредит № 13211/14.06.24г. с потребител е изискал заплащането на такса
проучване и одобрение на кредит в размер на 150 лв., като действие, свързано
с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната в чл.27, ал.2 от Закона за
4
кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Нарушението е извършено на 14.06.24г. в гр. Плевен при
сключването на договор № 13211/14.06.24г. за банков кредит, обезпечен с
ипотека върху недвижим имот и е довършено на 29.07.24г., когато таксата
за проучване и одобрение на кредит в размер на 150 лв. е събрана.
Безспорно, според съда, дружеството жалбоподател „Т.Б. Д“ АД, с
действията си, е нарушило разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите
за недвижими имоти на потребителите.
Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички
реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си.
Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано
правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло
отмяната му на тази основа, поради което същото следва да се потвърди
изцяло.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на
Комисия за защита на потребителите - София следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00
лева.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната страна по
делото , съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 150.00 лева,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно
5
по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП)
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № P-006682 от 19.12.2024г. на
************ на Комисия за защита на потребителите – гр. София на „Т.Б. Д“ АД, с
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление гр.******, обл. София, община
Столична, бул. „**** ********“ № *, представлявано от А. И. А. и М.Е.Г. - представители, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет
хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 27, ал .2 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребителите, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Т.Б. Д“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление гр.******, обл. София, община Столична, бул. „**** ********“ №
*, представлявано от А. И. А. и М.Е.Г. - представители, да заплати на Комисия
за защита на потребителите - София сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2044/2024 г. по
описа на РС – Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6