Определение по дело №322/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на Г. Г. К. против Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.22 и 23 от ЗАНН и чл.192, ал.1, т.2, б."а" от Закона за културното наследство с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г. на гл. инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата с което е указано на жалбоподателя да отстрани чрез демонтиране строеж: едноетажна постройка с търговско предназначение – магазин за сувенири, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и преминаващ в южната част на [ПИ] по КККР на [населено място]. В разпореждането е посочен срок за изпълнение - 01.05.2025г. Видно от изложеното в разпореждането АО е приел, че магазин за сувенири, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и преминаващ в южната част на [ПИ] по КККР на [населено място] е изграден и функционира без наличия на съгласувана с Министерство на културата проектна документация по реда на ЗПКМ и на чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗКН.

В жалбата се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт, допуснато по силата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а", вр. ал.3 от Закона за културното наследство. Сочи се, че предварителното изпълнение ще причини значителни материални и непоправими вреди в случай че се окаже, че налагането на мярката е незаконосъобразно. Твърди, че строежа е довършен и липсва необходимост от предварително изпълнение, като неговото премахване преди влизане в сила на административни акт изчерпва възможността за неговото оспорване.

Съдът след като се запозна с жалбата и приложените по делото писмени доказателства намира следното.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Процесното разпореждане е издадено на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство. Алинея втора на чл.192 от ЗКН предвижда предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ал. 2, като разпоредбата на чл.192, ал.3 ЗКН предвижда възможност съдът, при направено изрично искане, да спре изпълнението на този вид административни актове. Съгласно чл. 166, ал.4 от АПК предварителното изпълнение може да бъде спряно при условията на чл. 166, ал.2 от АПК. Основателността на искането е обусловено от конкретната преценка за възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В производството по чл. 166, ал.2 от АПК доказателствената тежест е на молителя, който трябва да посочи факти и обстоятелства поради които предварителното изпълнение действа негативно върху неговите права и интереси, като това въздействие следва да е значително и труднопоправимо.

В случая разпореждането за налагане на ПАМ се основава на разпоредбата на чл. 192, ал.1 т.2 от ЗКН, съгласно която при упражняване на контролна дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по ЗКН, както и за отстраняване на вредните последици от тях. За да бъде уважено искането за спиране, в тежест на молителя е да посочи вредите, да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди произнасянето по въпроса за неговата законосъобразността. В това производство жалбоподателят е длъжен да обоснове и докаже основанията за спиране изпълнението на административния акт, а не съдът да ги извлича по реда на тълкуването от доказателствата в административната преписка, респ. да събира допълнителни доказателства за наведените доводи. Заявените по делото обстоятелства с които жалбоподателят аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение не обуславят неговата основателност по смисъла на чл. 166, ал.2 от АПК. Твърдяната вреда не е обоснована с доказателства и не се сочат нови обстоятелства, а се навеждат единствено доводи за настъпване на материални вреди. С. по себе си имуществените вреди, евентуално настъпили вследствие на постановената ПАМ, не обосновават значим интерес на собствениците, закрилян с интензитет, равен или по - висок от защитения обществен интерес, тъй като в случай, че заповедта бъде отменена, вредите биха подлежали на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай ПАМ има за цел да гарантира запазване общия облик на културна ценност със световно и национално значение „Старинен [населено място]“. Следователно, жалбоподателят в конкретното производство не противопоставя доказателства за наличие на личен интерес, надделяващ над онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесното разпореждане като неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл. 192, ал.3 от ЗКН, във връзка с чл.166, ал.3 от АПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Г. К., [ЕГН] чрез адв. Адв. М. С. за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.22 и 23 от ЗАНН и чл.192, ал.1, т.2, б."а" от Закона за културното наследство с изх. № 33-00-646 от 14.01.2025г. на гл. инспектор в Регионален инспекторат с център Бургас на ГД на ИОКН при Министерство на културата с което е указано на жалбоподателя да отстрани чрез демонтиране строеж: едноетажна постройка с търговско предназначение – магазин за сувенири, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и преминаващ в южната част на [ПИ] по КККР на [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок, от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд.