№ 123
гр. Б., 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на девети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Д. Й. ИГНАТОВА Административно
наказателно дело № 20223210200177 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба от “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. ***, представлявано от управителя М. П. С. срещу НП
№ *** г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – гр. Д., с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 218, ал. 2
от Закона за здравето, на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е
наложена Имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв.М. от АК-В..
Последната пледира за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Постановено при съществени процесуални нарушения.
Навеждат се доводи за не надлежно връчване на НП, както и за отмяна на НП
с приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. В.. В
хода по прения изразява становище за неоснователност на подадената жалба,
а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно прави
искане да бъде потвърдено. Твърди, че нарушението е безспорно
доказано,като управителя на ЮЛ е допуснал тютюнопушене на 24.08.2019г. в
обект с обществено предназначение. Тютюнопушенето в заведението се
доказвало както от приложените по делото писмени доказателства така и от
разпита на св. Д..
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
1
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните доказателства, становищата на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
В кориците на делото не се събраха безспорни доказателства за това как
е било връчено НП или защо не е било връчено по надлежния ред, предвиден
в ЗАНН. При противоречиви доказателства относно връчването на НП съдът
приема, че Жалбата е депозирана в срок, поради което е приета за
разглеждане.
Съдът счита,че жалбата е основателна,но на различни основания и то
относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Независимо от това, съдът следва да подложи на цялостна проверка
обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган. Съдържа
изискуемите в чл.57 от ЗАНН реквизити.
От фактическа страна:
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
При извършена проверка на 24.08.2019г. от гл.инспектор П. от отдел
ДЗК, в кафе клуб Р., експлоатирано от *** ООД, представлявано от М. С., в
гр.Б., било установено, че в обекта има клиенти и се извършва
тютюнопушене от клиенти в закритата търговска зала. Освен
тютюнопушене,на масите в обекта били установени поставени
пепелници.Според проверяващите пепелниците се ползвали от
тютюнопушещите клиенти.
С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 56, ал. 1
от Закона за здравето. Проверката е извършена съвместно с представители на
РУ на МВР – Б..
Административната отговорност за нарушението по чл. 56, ал.1 от
Закона за здравето може да бъде насочена както към физическото лице, което
пуши цигарата, така и към юридическо лице, което допуска в управляван от
него обект да се употребяват по този начин тютюневи изделия - по аргумент
от приложимата санкционна разпоредба - чл. 218, ал. 2 до ал. 3 от ЗЗ.
Очевидно законът допуска да бъде ангажирана отговорността на
стопанисващото обекта юридическо лице за нарушението на забраната за
тютюнопушене.
На базата на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства
съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН и наказателното
2
постановление, както и заявени от актосъставителя и свидетелите по АУАН,
вкл.и от разпита на лица,които са били установени да пушат цигари,така
св.Д.,са установени по безспорен начин. Установено е категорично, че в
заведението, обект на проверката, клиенти пушат тютюневи изделия.
Легалната дефиниция на определението тютюн,тютюнопушене е дадено
в §1,т.1 ,т.4 от ДР на Закона за тютюна и тютюневите и свързаните с тях
изделия,така „Тютюн“ е земеделска култура, произведена от тютюневи
семена. „Тютюн“ е също така тютюневи листа, обрани в техническа зрелост,
изсушени, както и неизсушени едролистни тютюни. „Тютюн“ са и тютюневи
листа и други естествени преработени или непреработени части на
тютюневото растение, включително раздут и възстановен тютюн, а
„Тютюневи изделия“ са изделия, които могат да бъдат консумирани и са
съставени дори и частично от тютюн.
Тъй като в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, като субект на
нарушението по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ са предвидени и юридическите лица и
доколкото нарушението е резултатно – а именно констатиране на нарушение
на забраната за тютюнопушене, самият установен факт, води до основание за
ангажиране на отговорността и на юридическото лице, стопанисващо обекта
и то по смисъла на чл. 218, ал. 2 Закона за здравето, като безвиновна такава
отговорност.
При поведението си търговецът дължи резултат – спазване на забраната
за тютюнопушене, а не усилие за организация на дейността си по подходящ
начин.
Доколкото жалбоподателят не оспорва фактите по делото, а и доколкото
не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, в обратна насока, то и
правилен се явява извода, обективиран в процесните АУАН и НП за
нарушение на забраната, визирана в нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Отговорността на дружеството -касатор е ангажирана за нарушение на
разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ,забраняваща тютюнопушенето на закрити
обществени места.
Според легалната дефиниция на §1а,б.“г“ от ДР на ЗЗ „обществено
място“ са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени
за обществено ползване,без оглед на собствеността или правото на достъп,
вкл. и места за настаняване, завадения за хранене, развлечения, завадения за
хранене, прилежащи към туристическите хижи по смисъла на
чл.3,ал.2,т.т.1,2,3 от ЗТ.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че на
юридическо лице, което допусне в управляван от него обект извършването на
нарушение на чл. 56, се наказва с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв.
Съдът намира, че правилно административно наказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
3
27 от ЗАНН, основният сред, който е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 3 000,00 лв.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, като административно
наказващият орган няма задължението да посочва и конкретното
предложение, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и
разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на
жалбоподателя.
В случая обаче съдът споделя доводите на санкционираното дружество
относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,макар и на
различни от изложените основания.
Деянието е констатирано на 24.08.2019г.
От тогава до датата на постановяване на съдебното решение е изминал
дълъг период от време ,повече от четири години и три месеца.
Целта на наказанието ,залегнала в чл.12 от ЗАНН е да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установените правен ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Макар и наложена в законно установеният срок и законосъобразно
относно констатираното нарушение ,административна санкция, предвид
изминалия дълъг период от време ,този вид и размер на наказанието се явява
прекомерен и ненавременен към днешна дата.
Образуването на административно наказателна преписка, дават
основание на съда да приеме ,че е оказало в достатъчна степен своето
въздействие и възпиращо поведение от страх от извършване на бъдещи
административни нарушения по смисъла на чл.56,ал.1 от ЗЗ.
Ето защо съдът ще отмени издаденото НП, но и като се съобрази с
разпоредбата на чл.63,ал.4 от ЗАНН ,като със своя акт следва да предупреди
нарушителя,че при извършване на друго адм.нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай,в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт ,за това друго нарушение ще му бъде наложено
адм.наказание.
При този изход на делото отмяна на НП, неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, поради
което същото следва да се отхвърли.
Пак с оглед изхода на делото основателна е претенцията на
пълномощника на жалбоподателя да присъждане на разноски в негова полза,
сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ и
защита.
Искането е направено своевременно и надлежно, преди обявяване на
делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски, съгласно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. По делото е
представено пълномощно, по силата на което адв. М. е упълномощен от
4
въззивника да го защитава по делото.
От пълномощното и договора за правна защита и съдействие е видно че
на адв.М. е заплатено адв. възнаграждение в размер на 650,00 лева за
изготвяне на жалба и защита по НАХД пред РС-Б..Адвокатско
възнаграждение в размер на 650,00 лв., платено в брой.
От ответната страна е направено своевременно възражение за
прекомерност на разноските, което обаче съдът намира за неоснователно.
Това е така, тъй като адв.М. е изготвила въззивната жалба, участвала е във
всички проведени съдебни заседания, по които са събирани доказателства, по
които е изразявал становище ,изискал е събирането на гласи
доказателства,посредством разпит на свидетели и е участвал в техния разпит.
Отделно от това заплатеното адвокатско възнаграждение е под предвидения в
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
При това положение ще следва поисканите разноски да се присъдят в
пълния им размер от 650,00 лева.
Същите следва да се възложат в тежест на РЗИ-Д. учреждението със
самостоятелен бюджет, към което е структуриран органът издал НП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 4, във вр.с ал. 2, т. 2,
във вр. с ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление НП № *** г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция – гр. Д., с което на “***“ ООД,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.***, представлявано от
управителя М. П. С. , за нарушение по чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 218, ал. 2 от
Закона за здравето, на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева!
На чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предупреждава “***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. ***, представлявано от
управителя М. П. С., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на настоящият съдебния акт, за това друго
нарушение ще бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция -Д., представлявано от
Директора, да заплати на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. ***, представлявано от управителя М. П. С., разноски
по делото в размер на 650,00 лева, за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6