ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№63
гр.Варна,29.01.2020 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, 29 януари 2020 г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария
Маринова
Като разгледа
докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 31 по описа на съда за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на Д.С.Д., подадена чрез адв. Т.П., против определение № 3416/25.11.2019
г., постановено по гр.д. № 1885/2019 г. по описа на ВОС, с което е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателката е настоявала, че определението е
неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон,
молила е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване
на производството по него. Сочила е, че поради незнанието за смъртта на
ответницата е предявила иска срещу починалото към този момент лице, но предвид,
че в хода на производството е посочила наследника и е настоявала за неговото
конституиране, съдът не е имал основание да прекрати делото.
Жалбата е подадена в
срок, от лице с правен интерес от обжалване на
прекратителното определение на окръжния съд,
като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
по следните съображения:
С исковата си молба,
депозирана в съда на 12.07.2019 г., ищцата Д.С.Д. е предявила срещу С.С.Л., Н. А.
Л. и Д.О.Л., чрез неговата майка и законен представител Н.Л., иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо нея на сключен между ответниците
договор за дарение на недвижим имот. Исковата молба е била нередовна и е
оставена без движение. В хода на това производство, с молба от 01.08.2019 г.
ищцата е представила пред съда удостоверение за смъртта на ответницата С.Л.,
удостоверение за наследниците й, и е поискала конституиране на мястото на
починалата, на наследника й О.Г.Л.. След
изпращане на делото по подсъдност, окръжният съд е извършил служебна проверка с
приложена на л.55 от делото справка от
НБД, от която се установява, че ответницата С.С.Л. е починала на 09.05.2019 г.,
т.е. преди завеждане на делото на 12.07.2019г.
Предявяването на иск
срещу физическо лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда
е починало изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване
на целените от ищеца правни последици. Такова лице няма качеството на надлежна
страна по смисъла на чл. 26 ГПК, защото то не може да бъде субект на
процесуално правоотношение и срещу него не могат да се предприемат процесуални
действия. Процесуалната правоспособност на лицата е от категорията на
абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване правото на иск, за които съдът следи служебно. Липсата на
процесуално правосубектна страна към момента на
завеждане на делото води до недопустимост на процеса, а не е нередовност на
исковата молба, която подлежи на отстраняване по реда на чл.129 ГПК (респ. да
породи задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците).
Касае се до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в
процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възникнало, то не може и да бъде „продължено“ при условията на чл.227 ГПК. Без правно
значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е
починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се
приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство,
процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след
това производството продължава с участието на неговите правоприемници. В този
смисъл и неоснователни са оплакванията на жалбоподателката
за продължаване на производството с участието на наследника на починалата
ответница. По поставените по делото въпроси е постановено и Тълкувателно
решение 1/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. С т.2 от него е казано, че
процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за
възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в
исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и
подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която
да се учреди валидно процесуално правоотношение.
В случая, доколкото искът
е по чл. 135 от ЗЗД и предполага предявяването му срещу всички страни по
оспорената сделка и задължителната им съвместна процесуална легитимация на
страната на ответника, недопустимостта на производството срещу починалото лице
влече недопустимостта на цялото дело.
В този смисъл,
производството пред окръжния съд е било недопустимо и правилно то е било
прекратено от окръжния съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение.
Предвид горното, Апелативен
съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3416/25.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1885/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му и при предпоставките на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: