Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 67
гр. Сливен, 13. 04. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и втори
март, две хиляди
и осемнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 19 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
– чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално
подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба от С.О.Б. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/512 от 30.10.2017
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Нова Загора, с която на С.О.Б.
е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 г.
Оспорващият твърди в жалбата си, че е налице неизпълнение на предходно
постановени съдебни решения от страна на административния орган и неправилно му
е отказана целева помощ за отопление. В съдебно заседание уточнява изрично, че
оспорва заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Нова Загора
и моли да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” /ДСП/ – Нова Загора, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред административния орган е образувано
по Заявление-декларация от С.О.Б. за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво, подадена до Директора на ДСП – Нова Загора – Вх. № 512 от 12.08.2016
г. В подаденото по утвърден образец Заявление-декларация оспорващият е декларирал,
че: е ж.; брутният доход на семейството му през предходните 6 месеца е в размер
на 2060 лева; жилището, което обитава, е собствено, състои се от 4 стаи;
притежава лек автомобил; притежава и втори имот– гарсониера, който „всъщност е
на в. М. О. С.“. Към заявлението-декларация са описани като приложени:
Нотариални актове – два броя; Експертно решение на НЕЛК от 05.11.2009 г., с
което на С.Б. е определена 56 % трайно намалена работоспособност; Експертно
решение от 07.04.2011 г. на ТЕЛК- МБАЛ “Д-р Иван Селимински”
АД – Сливен, с което на с. на Б. – М. Б., е определена 50 % трайно намалена
работоспособност; декларации.
По повод подаденото от оспорващия заявление-декларация
е извършена социална анкета от с. р. при ДСП–Нова Загора, за която е изготвен
Социален доклад от 29.08.2016 г. с предложение за отказ на целева помощ за
отопление, тъй като семейството притежава два жилищни имота. Издадена е Заповед
№ ЗСП/Д-СН-НЗ/512 от 01.09.2016 г. на Директора на ДСП–Нова Загора, с която на С.О.Б.
е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 г.
Заповедта е обжалвана по административен ред и с Решение № 20-РД06-0004 от
27.09.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
/РДСП/ - Сливен, жалбата е отхвърлена. Заповедта е обжалвана и по съдебен ред, като
с Решение № 195 от 15.12.2016 г., постановено по адм.
дело № 271 / 2016 г. по описа на Административен съд – Сливен, е отменена и
преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението, а именно– провеждане
на нова социална анкета за установяване действителното състояние на
притежавания втори имот и наличието на възможност за получаване на доходи от
него. Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 8593 от
04.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2255 / 2017
г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Шесто
отделение.
В изпълнение на съдебното решение и на решение на
Директора на РДСП от 27.09.2017 г., е извършена нова социална анкета от
социален работник при ДСП–Нова Загора, за която е изготвен Социален доклад от 23.10.2017
г. В Социалния доклад е констатирано, че: оспорващият живее заедно със с. си в
жилище на адрес: гр. Н. З., ул……………. № …, с. на н. и с. му, въз основа на нотариален акт от 1993
г; д. семейство – с. и с.; с. са в нетрудоспособна
възраст, лица с увреждания; доход от пенсия – 1612,54 лева; други доходи –
14328,83 лева; жилището представлява двуетажна къща с по 4 стаи на етаж, л.
обитават първия етаж, обзаведен добре с обичайните вещи за потребление, вторият
етаж не е завършен и не се ползва; на 23.02.2016 г. С.Б. е закупил жилищен имот–
апартамент в гр. Н. З., ул. ………. № …, състоящ се от две стаи и санитарен възел,
в жилището не живее никой, стаите са празни и не са обзаведени; диференцираният
минимален доход за отопление е 268,68 лева; СМДО за предходните 6 месеца е 2594,56
лева – от пенсии и от приходи, видни от справка за движението по банкова сметка
с т.*** С.Б.. В Социалния доклад е направено предложение за отказ за отпускане
на целева помощ за отопление, тъй като семейството притежава втори жилищен
имот, който би могъл да бъде източник на доходи, и средномесечният доход за
предходните 6 месеца е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление
на семейството.
На 30.10.2017
г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на оспорващия
е отказана исканата целева помощ. Заповедта е издадена от Д. на ДСП – Нова
Загора – Ц. В. Б., видно от отразеното в заповедта и в Писмо Изх. №
2002-11-00-0378 от 14.02.2018 г. по описа на ДСП – Нова Загора /л.72/. Заповедта
е издадена, въз основа на подаденото заявление-декларация, на приложените към
административната преписка документи и на констатациите на извършената социална
анкета. В оспорения акт е посочено, че същият се издава на основание чл. 13,
ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от
С цитираната в мотивите на оспорения акт Заповед №
РД01-464 от 21.07.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика
/публикувана на интернет страницата на Министерство на труда и социалната
политика/ е определен месечният размер на целевата помощ за отопление за
отоплителен сезон 1 ноември 2016 г. – 31 март 2017 година – в размер на 72,46
лева.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия на
01.11.2017 г. Обжалвана е по административен ред – пред Директора на РДСП –
Сливен. С Решение № 20-РД04-1170 от 18.12.2017 г. на Директора на РДСП – Сливен
и на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, подадената от С.Б. жалба е отхвърлена.
Решението на Директора на РДСП – Сливен е съобщено на оспорващия на 03.01.2018
г. Жалбата срещу оспорената заповед е подадена чрез изпращане по пощата на
17.01.2018 г.
Между страните няма спор, че
семейството на Б. е д.: с. и с., и че за предходните 6 месеца преди подаване на
заявлението-декларация, пенсиите на оспорващия Б. и на с. му са в общ размер на
1612,54 лева. Не са спорни и обстоятелствата относно притежаваните от семейството
недвижими имоти, а именно: 1. Двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Н. З.,
ул. …………. № …, в която семейството живее, придобита на 28.07.1993 г., и 2.
Самостоятелен обект в сграда с площ 56,830 кв.м. ведно с избено помещение,
находящ се в гр. Н. З., ул. ………….. № …., придобит на 23.02.2016 г. Относно
първия имот по делото е представено Удостоверение по декларирани данни,
издадено на 06.11.2017 г. от Община Нова Загора /л.61/, а относно втория имот –
Справка от Служба по вписванията – Нова Загора /л.119/. Няма спор между
страните и по отношение на обстоятелството, че семейството притежава лек
автомобил, деклариран в подаденото заявление-декларация.
Във връзка с втория жилищен имот,
оспорващият Б. твърди, че: същият е закупен със средства на в. му, която е
превела парите по негова банкова сметка и която е извършила довършителни работи
в апартамента: поставени плочки, мивка, теракот,
останало боядисването и кухненското обзавеждане.
По делото са представени два броя
писма до Директора на ДСП – Нова Загора, от кантори за недвижими имоти в гр.
Нова Загора. В Писмо от 13.03.2018 г. от ЕТ „Н. С. – Ш.“ е посочено, че за
времето от 01.02.2016 г. до 31.07.2016 г. недвижимият имот на адрес: гр. Н. З.,
ул. …………… № …, би се отдал под наем за сумата от 60 до 80 лева месечно. В Писмо
от 13.03.2018 г. от У. на „А. к. ДДД“ ЕООД е посочено, че от 2015 г. се е
увеличило неколкократно търсенето на имоти под наем и че за периода от 01.02.2016
г. до 31.07.2016 г. жилището, находящо се на ул. …………. № …, състоящо се от две
стаи и санитарен възел, тераса – необзаведено, е възможно да се наеме с наемна
цена в размер на 90-100 лева месечно.
В административната преписка се
съдържа Справка за движението по сметка в Юробанк
България АД с т. С.О.Б., видно от която за периода от 01.02.2016 г. до
31.07.2016 г. по сметката на Б. са постъпили приходи в общ размер на 14328,83
лева – чрез преводи от К. О..
За горепосочените приходи
оспорващият твърди, че са преводи от неговата внучка във връзка със
закупуването на жилището, находящо се в гр. Н. З., ул. ……….. № ….
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Нова Загора, с която на
оспорващия е отказана социална помощ - целева помощ за отопление. Заповедта е
обжалвана по административен ред пред Директора на РДСП – Сливен. С решение на
Директора на РДСП – Сливен, жалбата е отхвърлена. Предвид разпоредбата на чл.
98, ал. 2, изр. второ от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт. Процесната жалба е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3
във връзка с ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Следователно, съдът е
сезиран с оспорване на първоначален индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133
от АПК, делото е родово и местно подсъдно на настоящия съд. Оспорването е
извършено в предвидения от закона срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление,
издадена от Министъра на труда и социалната политика. С нормата на чл. 13, ал.
2 от ЗСП Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” /или упълномощено от
него длъжностно лице/ е овластен да издава заповед, с която да се произнася по
искане за отпускане на социална помощ. В разглеждания случай оспореният акт е
издаден от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Нова Загора, в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
При издаване на оспорения акт е спазена установената
форма – заповедта е писмена и е мотивирана – в съответствие със специалната
разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Посочени са фактическите и правните
основания за издаването й, част от които се съдържат в изготвения социален
доклад, към който е налице изрично препращане в оспорената заповед и който се
намира в административната преписка. Административният акт съдържа изискуемите
от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
В административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената
заповед е издадена въз основа на подадено от оспорващия заявление-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво и след извършена
социална анкета и изготвен социален доклад от социален работник, съдържащ
мотивирано предложение за отказ на помощта, с оглед на което е спазена
процедурата, предвидена в чл. 13, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл. 4 от
горепосочената Наредба.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с
материалния закон, и с целта на закона, по следните съображения:
Правото на българския гражданин на социално
подпомагане чрез социални помощи е предпоставено от
задължението му да полага грижи за задоволяване на своите жизнени потребности и
е обусловено от невъзможността му по независещи от него причини да задоволи
основните си жизнени потребности /чл. 2, ал. 1 - 3 от ЗСП/. Разпоредбата на чл.
1, ал. 3 от ЗСП въвежда социалната работа като основен критерий за
осъществяване на социалното подпомагане при прилагане на индивидуален подход и
комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата. Съгласно чл. 12,
ал. 2 от ЗСП, социалните помощи се отпускат след преценка на всички
обстоятелства, визирани в точки от 1 до 7, а именно: доходите на лицето или
семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта, други констатирани
обстоятелства. По този начин се осигурява спазването на принципното положение,
залегнало в чл. 11, ал. 2 от ЗСП, социалните помощи да се получават от лицата,
след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка.
В разглеждания
случай, правилни са изводите на административния орган, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на
семейството, с оглед притежаването на втори жилищен имот, който би могъл да
бъде източник на доходи, и че средномесечният доход на семейството за
предходните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация е в размер на
2594,56 лева, и е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление на
семейството от 268,68 лева. Заявените в противоположен смисъл твърдения на
оспорващия са неоснователни.
В разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП е предвидено,
че условията и редът за отпускане на целевите помощи за отопление се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика. В съответствие с тази
законова норма, условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на
лица и семейства през отоплителния сезон са определени с Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление,
издадена от Министъра на труда и социалната политика /обн.,
ДВ, бр. 49 от 27.05.2008 г., в сила от 27.05.2008 г./. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран
минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП.
Посочените в цитираната норма предпоставки са предвидени кумулативно.
От изложеното следва, че едно от кумулативно
необходимите условия, за да е налице правото на целева помощ за отопление,
предвидено в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., е лицето или
семейството да отговаря на изискванията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП въвежда като условие за получаване
на исканата помощ лицата и семействата, подали заявление, да не притежават
движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на
случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на
вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. В
случая е установено, че семейството притежава втори жилищен имот, който може да
бъде източник на доходи. В тази връзка неоснователно е твърдението на
оспорващия, че в действителност жилищният имот е собственост на друго лице –
негова в.. По смисъла на действащото гражданско законодателство, собственик на
недвижимия имот е лицето, посочено като такова в съответния нотариален акт.
Видно от приложената по делото Справка от Служба по вписванията – Нова Загора,
на 23.02.2016 г. оспорващият Б. е закупил от лицата Д. и Н. Х. посочения имот,
като за сключения договор е издаден нотариален акт с материален интерес –
29 500 лева. Следователно е налице отрицателна предпоставка за получаване
на социална помощ, тъй като семейството не отговаря на условието по чл. 10, ал.
1, т. 4 от ППЗСП. Възражението на оспорващия, че жилището не може да бъде
отдадено под наем, тъй като е необзаведено, е неоснователно. По делото са
представени писма от кантори за недвижими имоти в гр. Нова Загора, видно от
които жилището може да се наеме с наемна цена от 60 до 100 лева месечно.
Наличието на право на собственост в патримониума на Б.
и с. му по отношение на този втори жилищен имот обуславя възможността
семейството да се сдобие с допълнителни доходи: имотът би могъл да се продаде,
да се отдаде под наем или с него да бъде извършен акт на разпореждане по друг
възмезден начин. В нормативната уредба не е предвиден критерий в какъв размер е
необходимо да са тези доходи, поради което е ирелевантна
стойността на насрещната парична престация на евентуалния контрагент. Наред с изложеното,
в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не се съдържа изискване от имота
реално да са получени доходи, а единствено от същия да е възможно да бъдат
получени доходи. За целите на социалното подпомагане са без значение причините и
мотивите, поради които от имота реално не са получени доходи, а е достатъчно този
имот обективно да може да бъде източник на доходи. Законодателят не е разширил
обхвата на посоченото условие с основания, свързани с реално получаване на
доходи, а е уредил като правоизключващ факта на
вероятната възможност за получаване на доходи от недвижимата собственост. В
този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република
България: Решение № 11739 от 05.10.2017 г. по адм.
дело № 12491 / 2016 г., VI о.; Решение № 5453 от 02.05.2017 г. по адм. дело № 6150 / 2016 г., VI о.; Решение № 12308 от
15.11.2016 г. по адм. дело № 8/ 2016 г., VI о.;
Решение № 12037 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 4287 / 2015 г., VI о.; Решение № 7487 от
22.06.2015 г. по адм. дело № 1063 / 2015 г., VI о.;
Решение № 10945 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 5645 /
2013 г., VI о.; Решение № 8941 от 20.06.2012 г. по адм.
дело № 292 / 2012 г., VI о.; Решение № 3039 от 29.02.2012 г. по адм. дело № 14001/2011 г., VI о.
Налице е и втора отрицателна предпоставка по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ППЗСП. Установено е, че обитаваното от д. семейство на
оспорващия собствено жилище не е единственото. Заедно със с. си притежават
втори жилищен имот в същото населено място. Отделно от това, обитаваното жилище
е по-голямо от предвиденото в чл. 10, ал. 1, т. 1, б."б" от ППЗСП. В
проведеното на 22.03.2018 г. съдебно заседание оспорващият посочва, че в
жилището живее със с. си, а семейството на с. му живее в ч.. Не е спорно
обстоятелството, че обитаваното жилище представлява двуетажна жилищна сграда с
по 4 стаи на етаж, като семейството обитава първия етаж. От изложеното следва,
че не е налице изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ППЗСП– двучленното
семейство да обитава жилище, което да не е по-голямо от двустайно.
Семейството не отговаря и на условието, предвидено в
чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., а именно: средномесечният
му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход
/ДМД/ за отопление. Основа за определяне на ДМД за отопление е гарантираният
минимален доход /ГМД/, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския
съвет /чл. 12, ал. 3 от ЗСП; чл. 2, ал. 3 от Наредбата/, като в чл. 2, ал. 4 от
Наредбата са изброени различните основания за определяне на ДМД за отопление за
лицата в зависимост от възрастта, социалния статус и здравословното им
състояние. С Постановление на Министерския съвет № 6 от 15.01.2009 г. за
определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход /обн. ДВ, бр. 7 от 27.01.2009 г., в сила от 01.01.2009 г./ е
определен, считано от 01.01.2009 г., месечен размер на ГМД от 65 лева. По
делото е установено по безспорен между страните начин, че оспорващият и
съпругата му са лица с трайно намалена работоспособност, съответно - над 50 % и
50 %, поради което приложимото за случая основание за определяне на ДМД за
отопление е предвиденото в чл. 2, ал. 4, т. 15 от Наредбата, при което ДМД е 206,68
на сто от ГМД. 206,68 на сто от 65 /ГМД/ е 134,34 за всеки от съпрузите или
общо – 268,68. Следователно, административният орган правилно – в съответствие
с приложимото право и съдържащите се в административната преписка документи, е
приел, че ДМД за отопление за семейството е в размер на 268,68 лева. Административният
орган е определил правилно и средномесечният доход на семейството за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация. Заявлението-декларация
е подадено през м. август 2016 г. и следователно от значение за случая е
доходът на семейството за периода от 01.02.2016 г. до 31.07.2016 г. За този
период по делото е установено по безспорен между страните начин, че оспорващият
Б. и с. му са получили доход от пенсии в общ размер на 1612,54 лева, който
следва да бъде намален с коефициент 1,302 /арг. от
чл. 2, ал. 2 от Наредбата/. След намалението с посочения коефициент се получава
сумата 1238,51 лева. Установено е и, че за периода оспорващият е получил
парични преводи по н. банкова сметка в общ размер на 14328,83 лева. В тази
връзка е ирелевантна за спора причината, поради която
посочените суми са превеждани по сметка на оспорващия от частно лице. Същият е
могъл да се разпорежда с получените преводи – като част от неговото имущество. Следователно,
общият доход на семейство Б. за посочения период е в размер на 15567,34 лева,
при което средномесечният доход на семейството
за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация е в размер на
2594,56 лева /15567,34 лева делено на 6/, която сума очевидно е по-голяма от
сумата 268,68 лева, и като такава надвишава ДМД за отопление.
Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на
помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато
това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. В случая,
след като са налице отрицателни предпоставки по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП,
чл. 10, ал. 1, т. 1, б."б" от ППЗСП, чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и
чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., за лицето не е възникнало
правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно
оспорената заповед, с която компетентният административен орган е отказал на С.Б.
целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 г., е материално
законосъобразна.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна – на оспорващия правилно и мотивирано е отказана целева помощ
за отопление, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена
против Заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/512 от 30.10.2017 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане”– Нова Загора, с която на С.О.Б. е отказана целева помощ
за отопление с твърдо гориво/в пари/ за отоплителен сезон 2016/2017 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: