РЕШЕНИЕ №
гр. Луковит, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 43 по
описа за 2019., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.И.В., ЕГН ********** *** против наказателно постановление №
02/21.01.2019 г., издадено от директора на РЗИ – Ловеч, с което на
жалбоподателката на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 56,
ал. 2 вр. с §1а, буква „д“ от ДР на същия закон.
В жалбата се
изразява недоволство от издаденото наказателно постановление и се моли за
неговата отмяна, като се изтъкват конкретни доводи за незаконосъобразността му,
тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в
нарушение на материалния закон. Оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН
и НП.
Жалбоподателят взема участие в съдебно
заседание чрез пълномощника адв. В.М.от САК, която поддържа жалбата, навежда
подробни съображения за нейната основателност и моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган взема
участие в съдебното заседание чрез пълномощника адв. И.К.от ЛАК, която оспорва
жалбата, навежда съображения за нейната неоснователност, респ. за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за
потвърждаването му.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна
следното:
На
10.01.2019 г. служители на РЗИ - Ловеч - св. И.П.С. на длъжност инспектор в
отдел "ДЗК" и св. А.К. -
началник отдел "ДЗК, със съдействието на полицейски служител при РУ - Луковит - св. Л. Н.Й.
извършили проверка за спазване
изискванията на чл. 56 от Закона за здравето в обект "Мода бар ALIEN", находящ се в гр. Луковит, ул. "В." ***, стопанисван
от "МИЛК БГ" ООД. Проверката била извършена във връзка със заповед на директора на РЗИ Ловеч и получени писма
от МЗ вх. № ЗК-11-5935/27.12.2018 г. и № 03-112/27.12.2018 г. за постъпил
сигнал относно нарушения на забраната за
тютюнопушене в търговски обекти за хранене и развлечение на територията на гр.
Луковит. На място проверяващите констатирали, че една жена пуши цигара в
закритата част на заведението. Същата им заявила, че работи като чистач в
заведението. След установяване на самоличността на жената - жалбоподателката К.И.В.
по представена от нея лична карта, св. И.П.С. съставила АУАН № 178/10.01.2019
г. за това, че жалбоподателката К.И.В., в качеството й на работеща като чистач,
пуши цигара от тютюн в залата на обекта в нарушение на забраната за
тютюнопушене в закрити обществени места от Закона за здравето, като приела, че
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 56, ал. 2 във връзка с § 1а,
буква "д" от ДР на Закона за здравето. АУАН е съставен в присъствието
на жалбоподателката и свидетелите А.К. и Л.Й.. АУАН е предявен на
жалбоподателката, която го подписала с възражението, че не е съгласна. Няма
данни в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката да е депозирала
възражения.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което изцяло са възпроизведени
фактическите и правни констатации от АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена
от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в съдебния
протокол, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели –
актосъставителя И.П.С. и свидетелите по извършване и установяване на
нарушението А.И.К. и Л.Н.Й., които потвърждават фактическите констатации в акта. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, като прие същите за последователни, вътрешно
непротиворечиви, изцяло подкрепящи се от приетите по делото писмени
доказателства. По искане на жалбоподателя в съдебно заседание е разпитана и св.
М.В.Г., чиито показания съдът не кредитира в частта, в която твърди, че жалбоподателката
е пушела цигара, но е била във външната,
остъклена с подвижна конструкция, част на заведението. В тази й част
показанията противоречат на кредитираните от съда свидетели и по-конкретно на
показанията на св. Й., който е категоричен, че жалбоподателката е пушела цигара
в закритата част на заведението. Св. Й. е абсолютно незаинтересован от изхода
на делото, липсват данни, които да създават съмнения относно неговата
обективност и безпристрастност или наличието на мотив да набеди санкционираната
в нарушение, което не е извършила.Освен това св. Г.в момента на проверката се е
намирала в другия край на остъклената част и е разговаряла с клиенти, като е
възможно да е убягнало от вниманието момента, в който жалбоподателката се е
намирала в закритата част на заведението, пушейки цигара. В останалата част
съдът приема за достоверни показанията
на св. Г..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено
атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни
длъжностни лица съгласно чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето.
С разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Закона за
здравето е забранено тютюнопушенето в закритите обществени места.
Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ЗЗ е
забранено тютюнопушенето и в помещенията
с обособени работни места, където се полага труд, както и в помещенията към тях
със спомагателно и обслужващо предназначение.
И двете
норми въвеждат забрана за тютюнопушене, като разликата е в обектите които
визират, че попадат под забраната – по ал.1 са закрити обществени места, а по
ал.2 са помещения с обособени работни места, където се полага труд, както и
помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение. Неспазването на тези забрани е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.
218, ал. 1 от Закона за
здравето – глоба в размер
от 300 до 500 лева за физическите лица и имуществена санкция в размер от 1000
до 1500 лева за юридическите лица.
В §1а от ДР на ЗЗ е
дадена легална дефиниция на "обществени места" по смисъла на чл. 56
от ЗЗ, като в буква "д" са посочени и заведенията за хранене и развлечения,
каквото безспорно представлява проверяваният обект.
В обжалваното
наказателно постановление нарушението е описано
по следния начин: К.И.В.,
работеща като чистач, пуши цигара от тютюн в залата на обекта в нарушение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места от Закона за
здравето, т. е. словесно е описано нарушение на забраната по чл. 56, ал. 1 от
ЗЗ. Нарушението обаче е квалифицирано юридически като такова по чл. 56, ал. 2 вр. §1а, буква
"д" от ЗЗ. Следователно основателно е възражението на жалбоподателката,
че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и правната
му квалификация. Словесно, както в АУАН,
така и в НП, е описано нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, но санкцията е
наложена за нарушение по чл. 56, ал. 2 от ЗЗ, без обаче да фигурира фактическо
описание и в двата акта /АУАН и НП/ на съставомерните признаци на това
нарушение.
Това несъответствие
между словесното описание и цифровата
квалификация възпрепятства адекватното упражняване на правото на защита на
жалбоподателя, тъй като води до неяснота относно приетото от административния
орган законово нарушение. Несъответствието
между фактическо и правно обвинение само по себе си се явява съществено
процесуално нарушение, рефлектиращо и възпрепятстващо защитата на
жалбоподателката и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
По
изложените съображения съдът намира наказателното постановление за издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не следва да
обсъжда доводи по същество и същото следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02/21.01.2019 г., издадено от директора на РЗИ – Ловеч, с което на К.И.В.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 56,
ал. 2 вр. с §1а, буква „д“ от ДР на Закона за здравето.
Решението може да се
обжалва пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: