Решение по адм. дело №1012/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4631
Дата: 20 ноември 2025 г.
Съдия: Дарина Драгнева
Дело: 20257240701012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4631

гр. Стара Загора, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20257240701012 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр. с чл. 128 и сл. от АПК образувано по жалбата на „Закуски Кинг" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Казанлък, кв. „Изток“ №20 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №469-ФК/16.07.2024г издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП с наложена на дружеството принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС - „Запечатване на търговски обект – закусвалня, намиращ се на адрес гр. Върбица, ул. Септемврийско въстание" №13, стопанисван от "Закуски Кинг" ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 30 дни“, за нарушение на чл.185 ал.4 от ЗДДС. Срокът е определен на основание чл.187 ал.4 изречение последно от ЗДДС за това, че на 11.04.2025г в 10.07ч при работещо в обекта ФУ модел Daisy с ИН на ФУ:DУ552491, фискална памет №36710964 и потвърдеждение от 10.05.2023г от НАП за осъществена дистанционна връзка не е издадена фискална касова бележка за извършена преди легитимация контролна покупка на стойност 2.20лв, заплатена в брой от ИП при приемане на плащането и връщане на рестото от продавача. След легитимация е изведен КЛЕН от ФУ за деня и е установено ,че до момента на покупката за деня няма издадени ФКБ от ФУ в обекта или касова бележка от кочан. Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП серия АА №0183530/11.04.2025г и съставен АУАН серия АN №F820701/07.05.2025г в условиятана повторност. За същото по вид нарушение на лицето е съставено НП №800506-F797372/04.12.2024г в сила от 17.01.2025г и ЗНПАМ №299-ФК/04.12.2024г. Нарушението води до неотразяване на приходи поради това, че лицето по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всички извършени от него пордажби в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално усторйство, с което е нарушен чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ и е осъществен състава на чл.185 ал.4 вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС на 11.04.2025г и не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. С това нарушава чл.118 ал.1 от ЗДДС и осъществява състава на чл.185 ал.4 от ЗДДС и чл.186 ал.1 т.1 буква "а" от ЗДДС.

В касата са установени суми в размер на 177 лв, представляващи разлика между разтечени през ФУ суми от продажби в размер на 0.00лв и налични парични средства, не отчетени през ФУ.

За същото нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС, извършено на 11.04.2025г е издадено НП №829269-F820701/30.05.2025г от Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна за това, че на 11.04.2025г в 10.07ч не е издадена фискална касова бележка за извършената контролна покупка на стойност 2.20лв, с наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл.185 ал.4 вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС – същото по вид нарушение, извършено в условията на повторност. НП от 30.05.2025г е връчено на управителя на дружеството на 25.09.2025г и не е обжалвано. На същата дата 25.09.2025г е връчена и обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка от Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна с указания за правото да бъде обжалване в 14-дневен срок пред Директора на дирекция "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП -София или пред АС Стара Загора, чрез органа наложил мярката.

Жалбата е подадена на 29.09.205г от лице, спрямо което е наложена принудителната административна мярка, поради което е допустима.

С жалбата се твърди, че мярката противоречи на принципа за пропорционалност, поради кумулирането й с издаденото по-рано на 30.05.2025г НП и впротиворечие с чл.273 от Директива 2006/112/ЕО и с чл.50 от ХОПЕС, Съгласно решението по дело С-97/2021г, което е самостоятелно основание за отмяна, извън липсата на фактическо основание за прилагане на принудителната мярка, поради липса на доказателства за не спазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. От съда се иска да бъде отменена ЗНПАМ №469-ФК/16.07.2025г издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна с присъждане на разноските по делото, съгласно списък.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна иска от съда да бъде отхвърлена жалбата и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, установено от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г на Изпълнителния директор на НАП, в писмена форма, мотивирана в частта относно вида на принудителната мярка, и със срок, съобразен с този по чл.187 ал.4 изречение последно от ЗДДС. При установените в хода на проверката факти, удостоверени от Протокола за проверка се налага извода, че дружеството е осъществило състава на мярката по чл.186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС, което е посочено и в мотивната част на административния акт. Не правилното приложение на материалния закон се състои в това, че едновременно с издаване на НП от 30.05.2025г е наложена и принудителна административна мярка, която по своето естество е санкция – второ административно наказание, чиято тежест не зависи и не се съобразява с тежестта на имуществената санкция по наказателното постановление. Независимо от това, че двете санкции са наложени от един и същи административен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“, нормата на чл.186 ал.1 вр. с чл.187 ал.4 от ЗДДС и тази на чл. 185 ал.4 вр. с ал.1 от ЗДДС не допуска определяне на имуществената санкция в размер под 2 000лв и съответно срок на принудителната мярка по-кратък от един месец. Следователно преценката на административния орган за съответствие между тежестта на нарушението и предвидените за неговото извършване две санкции – имуществена и принудителна мярка, която по същество лишава търговецът от възможността да упражнява търговска дейност, поради което е и с наказателен характер, е ограничена от минимално определените им от закона размери. ЗДДС не може да се тълкува съответстващо на чл.273 от Директива 2006/112 на Съвета, поради което следва да бъдат оставен без приложение при съобразяване с принципа на примата. Задължителното за националната юрисдикция тълкуване на чл.273 от Директивата, установено в решението по дело С-97/21 на Съда на ЕС е следното: Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Издаването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и на наказателното постановление от един и същи орган по приходите и изявлението на този орган, че тежестта на мярката е съобразена с обстоятелството – повторност, с което квалифициращо обстоятелство е съобразен и размера на имуществената санкция, сочи и доказва, че при кумулирането на двете санкции принципът на пропорционалност е останал вън от съображенията на административният орган. Жалбоподателят е заплатил в брой сумата от 500лв възнаграждение за един адвокат, но в списъка е посочена сумата от 400лв, поради което съдът присъжда общо 450лв, от които 50лв държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №469-ФК/16.07.2025г на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна при ЦУ на НАП, по жалба на „Закуски Кинг" ЕООД ЕИК207209549.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Закуски Кинг" ЕООД ЕИК ********* сумата от 450лв /четиристотин и петдесет/, представлаваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: