Р Е Ш Е Н И Е № 187
гр. Пловдив, 16.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ
КИРИЛОВА и прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Магдалина
Иванова наказателно дело за възобновяване
№ 355 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т.
5 НПК. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на осъдения С.А.П.
чрез неговия защитник – адв. Б.К. за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 66/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, отмяна на
постановеното по него решение и потвърдената с него присъда по НОХД № 235/2018
г. на Районен съд – Димитровград и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд. Алтернативно се правят искания присъдата на районния
съд да бъде изменена като спрямо наложеното на П. наказание лишаване от свобода
бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК или да бъде намален размера на
наложеното му наказание лишаване от свобода, респ. – да бъде намален размерът
на наложеното му по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК общо най-тежко наказание
лишаване от свобода, както и да бъде изменен режимът за неговото изтърпяване от
строг на общ. Изложените доводи попадат в обхвата на касационните основания по 348
ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд
осъденият П. и неговият защитник адв. К. поддържат искането по изложените в
него съображения.
Представителят на Пловдивската апелативна
прокуратура дава заключение, че искането на осъденото лице е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално
допустимо, подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен
акт, непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал.
1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С.П. е осъждан, както следва:
1. С протоколно определение по НОХД № 1379/2009
г. на РС – Ямбол е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е
признат за виновен за извършено на 20.02.2009 г. престъпление по чл. 194 НК и
му е наложено наказание пробация за срок от две години. Съдебният акт е влязъл
в сила на 13.10.2009 г.;
2. С протоколно определение по НОХД №
4937/2016 г. на РС – Бургас е одобрено споразумение за решаване на делото, с
което е признат за виновен за извършено на 25.08.2016 г. престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. Съдебният
акт е влязъл в сила на 07.09.2016 г.;
3. С протоколно определение по НОХД №
2249/2017 г. на РС – Бургас е одобрено споразумение за решаване на делото, с
което е признат за виновен за извършено на 12.12.2016 г. престъпление по чл.
343б, ал. 2 НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, за изтърпяването
на което определен общ режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 30.08.2017 г.
С протоколно определение по ЧНД № 4531/2017
г. на РС – Бургас, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т . 3 НПК, на
основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено осъденият П. да изтърпи наложеното му
по НОХД № 4937/2016 г. на РС – Бургас наказание от осем месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Определението е влязло в сила на 08.10.2017 г. Наказанието е изтърпяно на
13.04.2018 г.
4. С присъда по НОХД № 235/2018 г. по описа
на РС - Димитровград е признат за виновен за извършено на 23.07.2016 г. в гр. Д.
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 НК, за
което, при условията на чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за
срок две години при първоначален строг режим на изтърпяване.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал.1
вр. чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно общо най-тежко наказание по настоящото дело и по НОХД № 4937/2016
г. на Районен съд –Бургас в размер от две години лишаване от свобода, за
изтърпяването на което е определен първоначален строг режим. На основание чл. 25,
ал. 2 НК от така наложеното общо най-тежко наказание две години лишаване от
свобода е приспаднато времето, през което П. е изтърпявал наказание лишаване от
свобода, наложено му по НОХД № 4937/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Със същата присъда е осъден и подсъдимият Н.В.Д.
По жалба на подсъдимите П. и Д. срещу така
постановената присъда е образувано ВНОХД № 66/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково. С решение № 61 от 20.03.2018 г., постановено по посоченото дело,
първонстанционната присъда е потвърдена. Решението е окончателно и е влязло в
сила на датата на постановяването му – 20.03.2018г.
При проверка на съдопроизводствените действия
на двете предходни инстанции, както и на постановените от тях актове,
настоящата инстанция не констатира да е налице посоченото в искането основание
за отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За
престъплението, предмет на обвинението, в особената част на НК се предвижда
наказание от една до осем години лишаване от свобода. На П. е наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 54 НК, при превес
на смекчаващите обстоятелства. Действително, към отчетеното от районния и
окръжния съд като облекчаващо отговорността обстоятелство - възстановяването на
вредите на пострадалата, следва да бъде
добавено и чистото съдебно минало на П., тъй като към инкриминираната дата по
първото му осъждане същият е реабилитиран по право, а останалите му осъждания
са последващи. От друга страна - начинът, механизмът и обстоятелствата, при
които е извършено, сочат на висока степен на обществена опасност на деянието и
на дееца. В случая се касае за т. нар. „телефонна измама“, извършена от четири лица (едното от
които е останало неизвестно), действащи от различни населени места в страната с
предварително разпределение на ролите помежду си, проявили изключителна упоритост
за намиране на „жертвата“ си чрез множество прозвънявания на различни телефонни
номера в продължение на часове, увенчала се с „успех“ при обаждането на
пострадалата, която предала на П. значителна сума долари и евро с обща левова
равностойност 6 184, 14 лв. При така отчетените обуславящи отговорността
обстоятелства, наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода
е справедливо и съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. С оглед реда, по който е протекло
първоинстанционното производство – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, размерът на наложеното на П. наказание лишаване от свобода е редуциран с
1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, като окончателният му размер е две години
лишаване от свобода. Определяне на наказание в по-нисък от този размер би било
несъответно на целите по чл. 36 НК и израз на необоснована снизходителност
спрямо подсъдимия.
Не е допуснато и твърдяното нарушение на
материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като по отношение
на така наложеното на П. наказание от две години лишаване от свобода не била приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. В случая, както правилно са констатирали
районният и окръжният съд, с оглед наличните до момента осъждания спрямо П., са
били налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК по отношение на
наказанията, наложени му по настоящото дело и по НОХД № 4937/2016 г. на РС –
Бургас. При извършеното групиране на наказанията е спазено изискването за най-благоприятното
за осъдения съчетание, поради което и наложеното му по НОХД № 2249/2017 г. на
РС – Бургас наказание е останало извън кумулативната верига. П. е получил и
допълнителен „бонус“, тъй като по отношение на наложеното му общо най-тежко наказание
не е приложена разпоредбата на чл. 24 НК за неговото увеличаване.
Правилен е и изводът, че наложеното общо
най-тежко наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Съдът, който определя
общото наказание решава и въпроса за неговото изтърпяване. Разпоредбата на чл.
25, ал. 4 НК предвижда възможността да бъде постановено ефективно изтърпяване
на определеното общо наказание, въпреки че по една или повече от присъдите
лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.
66, ал. 1 НК. Визираният текст не обвързва преценката на съда с липсата или
наличието на предишни осъждания към момента на извършване на някое от
престъпленията, за което е наложено наказание лишаване от свобода, включено в
съвкупността. В случая са групирани две отделни наказания лишаване от свобода.
По отношение на едното от тях, наложено по НОХД № 4937/2016 г. на РС – Бургас е
бил приложен чл. 66, ал. 1 НК. Впоследствие същото е било приведено в
изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като в определения му изпитателен
срок П. е извършил престъплението по НОХД № 2249/2017 г. на РС – Бургас, за
което му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода. При това
положение, като са постановили определеното общо най-тежко наказание също да
бъде изтърпяно ефективно, първата и въззивна инстанция са приложили правилно
материалния закон.
Неоснователно е и възражението за допуснато
нарушение при определяне на строг режим за изтърпяване на така наложеното на П.
общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода. В случая са налице основанията на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. Б ЗИНЗС. Наложеното на П. общо най-тежко наказание е за две отделни
умишлени престъпления, наказанието по едно от които е било изтърпяно ефективно –
по НОХД № 4937/2016 г. на РС – Бургас, приведено в изпълнение по реда на чл.
68, ал. 1 НК. Осъденият е търпял и друго ефективно наказание лишаване от
свобода – това по НОХД № 2249/2017 г. на РС – Бургас. При положение, че към
момента не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 НК,
първоначалният режим е определен в съответствие с изискването на визирания
текст.
С оглед на изложеното искането за
възобновяване следва да бъде оставено без уважение, поради което Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения С.А.П. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 66/2019
г. по описа на Хасковския окръжен съд и по НОХД № 235/2018 г. по описа на Районен
съд - Димитровград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: