Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 10.11.2021 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 61/
2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по, изпратена по подсъдност от
АС – Ямбол, жалба на А.Ф.Б. от *** срещу Решение № 2153-28-43/ 25.02.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на
лицето срещу Разпореждане № О-28-000-00-01444131/ 27.01.2021 г. на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол. Твърди се, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в противоречие
с материалноправни разпоредби. Искането е да се
отмени оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощник, който претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Ямбол, в
писмено становище на пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Излага
подробни мотиви за законосъобразност на оспореното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От заверено копие на ТД с дата 07.02.2020 г. се
установява, че на посочената дата, между ДЗЗД „***“, с адрес: ***, с ЕИК ***,
като работодател и А.Ф.Б., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, е сключен
трудов договор с място на работа – обекти на дружеството в ***, уговорен е
размера на трудовото възнаграждение, срока за изплащането му, продължителността
и отчитането на работното време. Договорът е подписан от страните по него.
Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „ ***“, върху която на
утвърдил: (управител, подпис и печат) е положен печат „***“ ДЗЗД и подпис.
Длъжностната характеристика е подписана от А.Б. на 07.02.2020 г. За сключения
трудов договор, на 07.02.2020 г., е изпратено уведомление по чл.68, ал.5 от КТ
от работодателя до ТД на НАП. От заверено копие на трудова книжка, серия **, №
*** се установява, че в същата има вписвания относно начало и край на трудова
дейност на жалбоподателката, считано от 22.07.2013 г.,
включително заверен трудов стаж. Последното вписване в трудовата книжка
удостоверява начало на изпълнение на трудово правоотношение с „***“ ДЗЗД от
10.02.2020 г., като липсва отразяване на прекратяване на трудово
правоотношение, съответно – заверен трудов стаж.
В ТП на НОИ – Ямбол, на 18.08.2020 г. от „***“
ДЗЗД, като осигурител на А. Б. е постъпило за удостоверение, вх. №
Р14-28-000-00-**********, за изплащане на обезщетение поради бременност по БЛ ***/
07.07.2020 г., издаден от МЦ „***“ ЕООД, ***.
Съгласно този БЛ А. Б. е в отпуск поради временна неработоспособност поради
бременност от 07.07.2020 г. до 20.08.2020 г., или
общо 45 дни.
С Разпореждане №
О-28-000-00-*********/ 27.01.2021 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Ямбол е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност. Мотивите за отказ
са следните: След направена проверка от сектор КР на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол е
съставен Констативен протокол № КВ-5-28—00861339/ 08.01.2021 г. и установено,
че на посочения за седалище адрес не е открита фирма ДЗЗД „***“ с Булстат ***.
Липсват данни за внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО. Не е
възможно да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен адрес на фирмата. На
основание чл.29, ал.5 от НПОПДОО, преценката на правото и определяне на размера
на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни
документи, данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и данните от регистрите по чл.1,
ал.2. Поради невъзможност да бъде извършена проверка по настоящ и постоянен
адрес на фирмата, преценката на правото не може да бъде извършена.
С оспореното в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ – Ямбол е оставена без уважение жалбата на А.
Б. срещу Разпореждане № О-28-000-00-01444131/ 27.01.2021 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол. В
административния акт на горестоящия орган са посочени
случаите, в които възниква временна неработоспособност, както и
предназначението на обезщетението за този вид неработоспособност. Цитирани са
разпоредби на КСО, в които се съдържа определение за понятието „осигурено
лице“. Посочено е, че след обработване на данните в програмния продукт на НОИ,
случаят е предаден за проверка към сектор „Контролна и ревизионна дейност“ с
искане № Ц1056-28-208/11.09.2020г., като основание за това е представения
болничен лист *** за периода 07.07.2020- 21.08.2020г.
и приложение № 9 в ТП на НОИ-*** на 20.05.2020г. Производството е спряно на
основание чл.40, ал.4 от КСО, след което на 13.08.2020г. е подадено
„заличаване“ на приложение № 9 в ТП на НОИ-*** и липсващи данни за внесени
осигурителни вноски във фондовете на ДОО. Издаден е констативен протокол №
КВ-5-28-00861339/08.01.2021г. за извършена проверка по разходите на ДОО на ДЗЗД
„***“, ЕИК ***, със седалище ***. Установено е , че осигурителят е регистриран
на 15.11.2019 г. на основание Закона за задълженията и договорите с управител И.М.М., който е с постоянен и настоящ адрес:***. При извършена
проверка на адреса на седалището на дружеството е установено, че няма
съществуващ офис на дружеството.
Административният орган се е позовал
на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО, съгласно която: осигурените лица и
лицата по чл. 4, ал. 9 КСО представят документите по чл. 3 — 5 на осигурителя,
който ги завежда в отделен дневник. Цитирана е нормата на чл. 8, ал. 1 от
НПОПДОО, предвиждаща, че за всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и
поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец
съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За
лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при
един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за
всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
НПОПДОО, за всеки документ по чл. 4 осигурителите, техните клонове и поделения
и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение
№ 10 с данни относно правото на парично обезщетение.
След съпоставяне на тези норми е направен
извод, че за да се извърши преценка по
същество и да се изплати на осигуреното лице съответно обезщетение – в случая
за общо заболяване и майчинство, е необходимо активно съдействие на
осигурителя, като същият е длъжен да предприеме активни действия, за да може осигуреното
лице да получи полагащото му се обезщетение от НОИ за съответния осигурителен
риск. Прието е, че работодателят – осигурител ДЗЗД "***”, ЕИК ***, е преустановил
дейността си със Споразумение от 06.10.2020 г. и нито представляващият дружеството-осигурител,
нито друг представител на дружеството могат да бъдат намерени. Посочено е, че
на основание чл.29, ал.5 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера
на обезщетението и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи,
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и данните от регистрите по чл.1, ал.2 от Наредбата.
В административната преписка са
налични следните писмени доказателства:
КП № КВ-5-28-00861339/08.01.2021г. за
извършена проверка по разходите на ДОО на ДЗЗД „***“, ЕИК ***, от който се
установява, че ДЗЗД „***“, е регистрирано на 15.11.2019 г. на основание ЗЗД.
Посочен е предмет на дейност: „Търговия на дребно с мебели, осветителни тела и
с други стоки за бита, некласифицирани другаде“. При посещение на регистрирания
адрес в ***, се установило, че няма длъжностни лица от ДЗЗД „***“.
Съседи обяснили, че никога не са чували за такава фирма и не знаят да
има такъв осигурител на адреса. След направена справка в НБД „Население“ станал
известен настоящия и постоянен адрес на управителя – И.М.М.
- ***. В КП е записано, че не е възможно да бъде извършена проверка по настоящ
и постоянен адрес. Дружеството е прекратено чрез споразумение от 06.11.2020 г.
и няма правоприемник.
Писмо, изх. № Ц1029-40-6199/ 19.10.2020 г. от
Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ в НОИ. От този документ става
ясно, че е получено писмо от ТП на НОИ – *** по подадени декларации за промяна
на съответното ТП на НОИ по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от ДОО ( НБПОПДОО) от И.М.М. Също така, че контролни
органи на ТП на НОИ – *** са извършили проверка и установили, че декларираното
обстоятелство за промяна на съответното ТП на НОИ – упражняване на обособена
търговска дейност, не се потвърждава. От справка в „Апис-регистър“
станало ясно, че И.М. е собственик и управител на 10 еднолични дружества с
ограничена отговорност (ЕООД), от които три – регистрирани след 08.10.2020 г. и
96 дружества по Закона за задълженията и договорите, като всички те били
закрити на 6.10.2020 г. Към 31.07.2020 г. дружествата са подали данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за 250 човека, като за 32 човека представят документи по реда
на чл.14 от НБПОПДОО в различни ТП на НОИ. С цел недопускане на неправомерни
плащания и ограничаване щетите на ДОО, е изпратен списък с дружествата.
КП № КП-5-03-00776556/ 30.06.2020 г.,
съставен от *** в ТП на НОИ-***. От този документ се установява, че на
13.05.2020 г. И.М. декларирал в ТП на НОИ-***, че ДЗЗД „***“ извършва на територията
на *** обособена дейност – търговска, поради което ще представя документи за
изплащане на парични обезщетения в ТП на НОИ – ***. Съгласно писмо, изх. №
Ц9101-03-559#1/ 20.05.2020 г. на ТД на НАП – ***, към 19.05.2020 г.,
ДЗЗД „***“ няма данни за въведени в експлоатация електронни фискални устройства
за обекти на територията на ***, в това число – на ул. „***“ № ***. При
посещение на този адрес не било констатирано да се извършва декларираната
обособена търговска дейност. В писмени обяснения от 12.06.2020 г. И.М. посочва,
че: дружествата не разполагат с наети търговски помещения, офиси и складови
помещения, че дружествата не набират персонал, а тенденцията е към
освобождаване на персонала, че не се сключват трудови договори към момента,
защото не се набира персонал и че работните заплати се изплащат в брой. И.М. посочил,
че и придобил дружествата през месец март 2020 г., като идеята му била да внася
от мебели от *** и да се занимава с търговия на дребно, но поради усложнената
обстановка в България се оказало невъзможно да се реализира идеята. Заявил, че
негов приятел му дал координати на една жена – С. Й., която да му съдейства за
счетоводство и ТРЗ на фирмите и тя му казала, че ако иска да си подава
декларации към НАП и НОИ, ще са му необходими електронни подписи на всяко
дружество, което за него било голям разход, като тогава го посъветвала, че може
да си извади няколко ел. подписа и чрез тях с упълномощаване да може да подава
декларации към НАП и НОИ, което и направил. Заявил е, че упълномощаването го
направил към НАП и след това към НОИ, за да може да подава декларации и
болнични към тези институции.
Жалбоподателката е изслушана в съдебно
заседание, за да й бъдат зададени въпроси, формулирани в молба на пълномощник
на ответника. На първия поставен й въпрос отговоря, че договорът бил сключен
през 2020 г., в магазина за врати „***”, който се намира в ***, до ***.
Договорът бил донесен от тренера, който я обучил – Р.
Х. и пред нея го подписала. Казва, че било на 07.02.2020 г. С друго лице не се е срещала. Договорът бил подписан от
другата страна, съответно и жалбоподателката го
подписала. Един екземпляр останал за нея. За втория екземпляр обяснява, че те
са го прибрали (вероятно човекът, който е донесъл ТД). На въпрос кога и как е
била оформена трудовата книжка със съответните печати, отговорът е: „Всички
счетоводни документи ги пращахме към ***, с куриерска фирма. По същия начин
пратих и трудовата книжка една седмица, преди да напусна.“ Относно начина, по
които е разбрала, че е прекратен трудовия договор, жалбоподателката
обяснява, че през месец октомври, миналата година, й изпратили по имейл
съобщение, че с решение на съдружниците предприятието
ще се закрие. Изпратили й и съответните документи, които трябва да представи в
НОИ, за да си получи парите за майчинство. Не е получила заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, а само била уведомена по имейл. На
въпрос: „В какво се изразяваше Вашата работа в магазин за врати „***”“,
отговорът е: „Обучавахме се 1-2 месеца за структурата на вратите, след което
запознавахме клиентите с вратите – със структурата, вземахме техните размери,
съответно, ако искат да е от нас монтажа, т.е. продавахме врати – входни и
интериорни.“ Относно начина, по който са заплащани предлаганите в обекта врати,
отговорът е: „Имахме касов апарат. Плащането се извършваше на място, в брой или
с кредитна карта.“ Жалбоподателката обяснява, че
събраните от продажбите суми изпращали с
инкасо автомобил и с такъв автомобил получавали заплатите си. Ако сумата
надвишавала 5-6 хиляди, ги изпращали всеки ден, а ако е по-малка – на 2-3 дни.
По искане на ответника е призован като
свидетел управителят на ДЗЗД „***“ – И.М., но поради невъзможност да бъде
открит по настоящ и постоянен адрес, не е разпитан в качеството си на свидетел.
По искане на пълномощника на жалбоподателката е разпитана като свидетел А.Ф.Х., която
заявява, че също е работила в магазина за врати в ***“ ***, заедно с жалбоподателката. Показанията на това лице относно начина
на плащане на трудовото възнаграждение, изпращане на печалбата от продадени врати,
са идентични с обясненията на жалбоподателката за
тези факти. На въпрос на съда дали са подписвали ведомости за заплати
свидетелката обяснява, че са подписвали, като след това са ги изпращали чрез
инкасиращата фирма.
По искане на ответника от ТД на НАП –
Пловдив, *** е изискана информация относно подаване на данни за жалбоподателката за периода: 01.01.2020
г.-30.09.2020 г. От отговор, изх. № 1100-2726#1/
14.04.2021 г. е видно, че от ДЗЗД „***“ са подавани данни с декларация, образец
№ 1 „Данни за осигуреното лице“ по Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и то самоосигуряващите се лица за периода от 10.02.2020 г. до
31.07.2020 г. за фонд ДОО, ДЗПО и ЗО. За периода: 01.08.2020 г.-30.09.2020 г.
са подавани данни само за фонд ЗО.
С писмо, изх. № 1100-4679#1/
12.07.2021 г. на ТД на НАП-Пловдив, *** уведомяват, че за периода: 01.02.2020
г.-31.07.2020 г. за лицето А.Ф.Б. няма данни за декларирано трудово
правоотношение или задължително социално осигуряване като самоосигуряващо
се лице.
С писмо, изх. № 1100-6492#1/
29.09.2021 г. ТД на НАП – Пловдив, *** предоставят информация, че за А.Ф.Б.
няма постъпили суми за вноски по фонд ДОО и ДЗПО за периода: 01.01.2020 г.-31.12.2020 г. За същия период, през месец
януари, февруари, октомври, ноември и декември, са постъпвали суми по фонд ЗО.
Съгласно Удостоверение, изх. № ***/
15.09.2021 г., издадено от ТД на НАП – Пловдив, *** А.Ф.Б. няма задължения. От
справка към това удостоверение се установява, че преди извършени корекции, за
лицето са подавани данни и внасяни ОВ за фонд ДОО, ДЗПО и ЗО от месец февруари
до месец юли 2020 година. За месеците август и септември 2020 г. са внасяни
вноски само за фонд ЗО. Осигурителният доход, върху който са внасяни тези
вноски е както следва: за месец февруари 2020 г. – *** лв.; март 2020 г. - ***
лв.; април – *** лв.; май – *** лв.; юни – *** лв.; юли – *** лв., като е
отразено, че за този месец се следва парично обезщетение в размер на *** лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни
норми.
Съгласно фактическите основания в обжалвания
административен акт на директора на ТП на НОИ – Ямбол жалбоподателката
няма право на парично обезщетение за бременност тъй като на 13.08.2020 г.
осигурителят ДЗЗД „***“, е подал „заличаване“ на приложение № 9 в ТП на НОИ –
***, вследствие на което липсват данни за внесени осигурителни вноски във
фондовете на ДОО. Посоченото правно основание е чл.29, ал.5 от НПОПДОО, която
разпоредба е със следното съдържание: Ако в срок до 7 работни дни от
уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени
липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на
обезщетенията и/или на помощите се прави въз основа на наличните редовни
документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните от регистрите по чл. 1,
ал. 2.
Посочените мотиви в обжалваното решение са в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби – чл.48а от КСО, чл.10, ал.1 от КСО и §1, т.3 от ДР КСО.
Съгласно чл.48а от КСО, Осигурените лица за
общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск. В чл.10, ал.1 от КСО е посочено, че Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. А според § 1, т.3 от ДРКСО, "Осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3
и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал.
8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени
дължимите осигурителни вноски.
Осигуряването на жалбоподателката
е на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО, като *** в магазин за продажба на ДЗЗД „***“
в ***.
За да се приеме, че тя има право на
обезщетение за бременност е необходимо да се установи, че е осигурено лице за
общо заболяване и майчинство и има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена
за този риск (чл.48а от КСО). Административният орган не е изследвал наличието
на 12-месечен осигурителен стаж за риска общо заболяване и майчинство. Приел е,
че поради липсата на данни за внесени осигурителни вноски, предвид заличаване
на подадени данни от осигурителя на 13.08.2020 г., не се следва обезщетение за
бременност.
АС – Кърджали приема, че този извод, освен че
е в противоречие с посочените по-горе в решението разпоредби от КСО, е направен
и при непълнота на доказателствата, т.е. в нарушение на изискването в чл.35 и
36 от АПК.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства,
че от 07.02.2020 г. жалбоподателката е започнала
работа в магазин *** в ***, така както е посочено в трудовия договор, сключен
между нея и ДЗЗД „***“. Действително, както приема и ВАС по дела по оспорване
на задължителни предписания, издадени от контролни органи на НОИ, касаещи
доказване на факта, че нает работник е осигурено лице, не е достатъчно да
съществува трудов договор. Необходимо е да се установи, че лицето реално е
започнало да изпълнява трудовата функция, предмет на този договор. В конкретния
случай, от една страна, се събраха писмени и гласни доказателства за факта на
полагане на труд като *** от жалбоподателката в
магазин за врати, стопанисван от ДЗЗД „***“. От друга страна, административният
орган не е изложил мотиви относно посоченото обстоятелство, а като единствено
основание е приел заличаването на подадените данни от осигурителя – ДЗЗД „***“
за жалбоподателката Б. Както беше посочено, това
обстоятелство не е от значение за преценка на правото на обезщетение за
бременност, защото в чл.10, ал.1 от КСО и §1, т.3 от ДР КСО, като условие е
посочено лицето да е осигурено и за него да са внесени или дължими осигурителни
вноски. От събраните доказателства се установи, че ДЗЗД „***“ е заличило
подадените данни с осигуряване на жалбоподателката
след като е било установено, че ДЗЗД „***“ няма обособена търговска дейност в ***.
Също така, след като е установено, че управителят И.М.М.,
има регистрирани множество ЕООД и дружества по ЗЗД. Това не освобождава
органите на НОИ, в частност – ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите, както и директорът на ТП на НОИ – Ямбол да извършат нужната проверка,
за да установят дали жалбоподателката е осигурено
лице по смисъла на относимите разпоредби от КСО.
Като не е установил правнозначимите
факти директорът на ТП на НОИ – Ямбол е постановил незаконосъобразно решение,
което следва да се отмени ведно с разпореждането на ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите, както и директорът на ТП на НОИ – Ямбол.
Преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото
удостоверение вх. № Р14-28-000-00-**********/ 18.08.2020 г. от ДЗЗД „***“ за
отпускане на обезщетение за бременност на А.Ф.Б. Административният орган следва
да извърши преценка съществуват ли основанията по чл.50 от КСО, във връзка с
чл.48а от същия кодекс. При преценка да провери и дали ДЗЗД „***“ има
регистрирано фискално устройство в ***, където, съгласно трудовия договор, е работила
жалбоподателката Б., както и има ли данни за отразени
доходи от продажба на врати.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката
за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на
600 лв. с ДДС, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по
ДПЗС с дата 31.05.2021 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Ямбол
следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателя деловодни
разноски в размер на 400 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл.
3-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 2153-28-43/
25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без
уважение жалбата А.Ф.Б. срещу Разпореждане № О-28-000-00-01444131/ 27.01.2021
г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Ямбол.
Изпраща преписката на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Ямбол за ново
произнасяне при спазване на дадените с настоящето решение указания по
прилагането на закона.
Осъжда ТП на НОИ – Ямбол да
заплати на А.Ф.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на
600 лв. с ДДС (шестстотин лева с ДДС).
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“е“
от КСО.
Съдия: