Решение по дело №289/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 4, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, във връзка с чл.126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от „МЕГАСТИНА“ ЕООД, [ЕИК], чрез адвокат П. В. И., САК, със съдебен адрес на жалбоподателя [населено място], [улица], ет. 7, e-mail: [електронна поща]. Оспорва се Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-94-1/30.05.2022 г., издаден от Г. С. - орган по приходите в Отдел „Местни данъци и такси“ при [община], потвърден с Решение № 26-176-001/01.08.2022 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ към [община].

Твърди се в жалбата, че оспорваният акт е незаконосъобразен, като в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ са определени задълженията на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци върху отчетната стойност, а не данъчната оценка на процесния имот, тъй като е прието, че имотът е нежилищен, въпреки че е апартамент. Твърди се, че ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието „жилище“, с оглед на което съдържанието на понятието „жилище“ следва да се определя съгласно § 5, т. 29 и 30 от ДР на ЗУТ, а именно съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Развиват се оплаквания, че собственият на „МЕГАСТИНА“ ЕООД апартамент отговаря на тези изисквания. Последният по функционалното си предназначение е пригоден да бъде използван за жилищни нужди. Същият отговаря и на изискванията на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Твърди се още, че предназначението на имота е видно, както от представения на О. Ч. нотариален акт, в който изрично е посочено предназначение на обекта: жилище, апартамент, така и от кадастралната карта и кадастралните регистри, чието извлечение е приложено към жалбата. Според жалбоподателя процесния апартамент правилно е деклариран като жилище, като в образеца на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ изрично е посочено, че в категорията „жилище“ се декларират етаж от къща, апартамент, лятна кухня, вила и др., използвани за жилищни нужди, а в категорията на нежилищните обекти следва да се декларират търговските, производствените, селскостопанските и другите нежилищни обекти, какъвто процесният апартамент безспорно не представлява по предназначение. Сочи се, че единствения довод за издаване на акта за установяване на задължение и приемането на процесният имот за нежилищен е обстоятелството, че част от обектите в комплекса са категоризирани като апартхотел. Развиват довод, че в апартхотелите няма пречка да има жилищни обекти, а категоризацията на отделни обекти в сградата не променя предназначението на жилищата в сградата. Оспорва се изводът на административния орган, че апартаментът може да е нежилищен имот и да се ползва за офис. Твърди се, че закона изрично забранява имотите да се ползват не по предназначението си, а ЗУТ предвижда глоба за ползване на апартамент за офис или друго предназначение, тоест фактът че обектът е апартамент означава именно, че е жилище.

В жалбата се сочи, че административния орган не е представил доказателства за нежилищното предназначение на процесния обект, нито е посочил, че той да се ползва за нежилищни цели. В акта са изведени мотиви, че жалбоподателят не е представил договор за наем на обекта, какъвто не е необходим при подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ. Твърди се в жалбата, че съгласно константната съдебна практика дори и в случай, че имотът се ползва за ваканционен жилищен имот, каквито твърдения вероятно се е опитал да обоснове административният орган, или се отдава под наем, това не променя характеристиките му на жилищен имот и не налага предекларирането му.

Съдът е сезиран с петитум за отмяна на оспорвания акт за установяване на задължения, като незаконосъобразен.

Делото се разглежда повторно, след постановяване на отменително решение № 11163/15.11.2023г. на ВАС, Осмо отд. по адм.д. № 3598/2023г., с което в една част постановеното решение №27/30.01.2023г. по адм.д. № 244/2022г. е отменено. В останалата част решението е влязло в сила и в тази част АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-94-1/30.05.2022 г. не е предмет на съдебен контрол.

В съдебно заседание за жалбоподателя редовно призован се представлява от адв. П. И., която поддържа подадената жалба. Прави възражение във връзка с представения списък по чл. 80 ГПК от насрещната страна. Счита, че при повторното разглеждане на делото на страните не следва да се присъдят разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на договореното между страната и нейния процесуален представител възнаграждение.

Ответникът по оспорването- Началник отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч. се представлява от адв. С., която оспорва жалбата. Претендира присъждането на съдебни разноски за тази инстанция.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, мотивите на оспорения АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПИ и тези, изложени в решение № 26-00-176-001/01.08.2022г. на началника на отдел „МДТ“ в [община], като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Тя е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, тъй като издадения административен акт влияе неблагоприятно върху правната сфера на оспорващия. Спазен е преклузивния срок за съдебно оспорване, налице са всички положителни и отсъстват отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на оспорване. Спазени са особените изисквания на чл. 156, ал.2 ДОПК. АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-94-1/30.05.2022 г. е бил оспорен изцяло по реда на чл. 152 и сл. АПК, постановено е отхвърлително решение № 26-00-176-001/01.08.2022г. на началника на отдел „МДТ“ в [община].(л. 14 и сл. от адм.д. № 244/2022г. на АССм).

Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

По фактите: 1. С Решение №27/30.01.2023г. при първоначалното разглеждане на делото състав на АССм е отменил по жалба на „МЕГАСТИНА“ ЕООД, оспорения АУЗ в частите, в които на дружеството-жалбоподател за периода 2020 г. - 2021 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за разликата над 1333,67 лв. до 1386,78 лв., лихви за забава за разликата над 168,27 лв. до 174,98 лв., задължения за такса за битови отпадъци за разликата над 3334,17 лв. до 34 66,94 лв. и лихви за забава за разликата над 409,46 лв. до 425,79 лв. В останалата част жалбата на МЕГАСТИНА“ ЕООД е отхвърлена.

2.С Решение 15.11.2023г. по адм.д. № 3598/2023г., състав на ВАС, Осмо отд. е отменил постановеното решение в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата на "Мегастина" ЕООД срещу АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК№2022-94-1/30.05.2022 г. издаден от орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси” при община Ч. и са определени задължения за данък недвижими имоти в размер на 1333.67 лв. и лихви за забава в размер на 168.27 лв., както и за ТБО в размер на 3334.17 лв. и лихви за забава в размер на 409.46 лв.и е върнал делото на същия съд, за ново разглеждане от друг съдебен състав, при изпълнение указанията, дадени в отменителното решение.

3.В останалата част решението на АССм не е обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на разглеждане е само тази част от АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК№2022-94-1/30.05.2022 г., по която е налице отменително решение на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

4.По делото не е спорно, че дружеството жалбоподател се легитимира като собственик на недвижим имот-апартамент и паркомясто с [идентификатор], заведен е партиден №7110F13510, намиращ се в сграда на територията на к.к. П., подробно описан в [нот. акт], том І, дело № 102/2012г. по описа на нотариус № 416 в НК на РБ.

5.По делото страните не са спорили относно фактическото изпълнение на трите елемента на услугата, по която се дължи ТБО- сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на площите в КК „П.“. Независимо от това, при първоначалното разглеждане на делото в тази насока са събрани достатъчно доказателства, вследствие на което настоящият съдебен състав приема, включително и от заключението на вещото лице по назначената СИЕ, че за процесния имот община Ч. е извършвала услугите по чл. 62, т.1-3 ЗМДТ и заплащане на тази услуга се дължи и по трите компонента. По делото са представени пътни листове, кантарни бележки от депото в м. „Т.“ и констативни протоколи за извършване на дейностите по сметосъбирането в к.к. П., от които следва да се направи извод, че услугата е реално извършвана.

6. В представената декларация по чл. 14 ЗМДТ имота на дружеството-жалбоподател е декларирано с предназначение жилищна сграда, в жилищен блок.(л. 37 и сл. от адм.д. № 244/2021г.

7. С оглед процесуалното становище на страните и събраните доказателства съдът приема за безспорно по делото, че за процесния период 2020-2021г. дружеството-жалбоподател не е заплатило ДНИ и ТБО и дължи такъв, определен в един от вариантите по Приложение 2- Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти. Страните спорят относно начина на тяхното определяне. В тази връзка съдът приема, че за предходни периоди за заплащане на ДНИ и ТБО за целите на облагането процесният имот е третиран като жилищен. От страна на дружеството-жалбоподател не са правени възражения, че за комплекс „К.“ от община Ч. не се предлагат услугите по чл. 62 т.1-3 ЗМДТ.

8. От представените допълнително доказателства при повторното разглеждане на делото по опис, съдържащ се в съпроводително писмо вх. № 3724/07.12.2023г. и в частност от констативни протоколи л. 114 и сл. , том І от делото следва извод, че сметосъбиране за хотел „К.“ е извършвано-той е под №33 в списъка с обекти от които е извършвано сметосъбиране, в протоколите има отбелязване със знак „х“, че услугата е извършвана. Предвид горното съдът приема за безспорен факта, че срещу извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ се дължи заплащане от страна на притежателите на обособени обекти в хотела.

9. По делото са представени доказателства, обосноваващи извод, че за процесния период 2020-2021г. сметосъбирането и сметоизвозването в [община], вкл. и к.к. П. е регламентирано с издавани заповеди от кмета на [община].

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е частично основателна, доколкото с нея се иска цялостна отмяна на издадения АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК. Съдът констатира,че обжалваният Акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган,оправомощен от кмета на [община], в съответствие с чл.4 ал.4 от ЗМДТ. Издаден е в писмена форма, съдържа изложение на фактически обстоятелства и правно основание.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. По чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

Спорен по делото е въпросът какъв е имота - жилищен или нежилищен, и като следствие - каква да е данъчната основа, върху която се начислява ДНИ и ТБО - отчетната стойност или данъчната оценка.Съдът счита, че въпроса дали имота на дружеството-жалбоподател се намира в апартхотел или не, в какъвто смисъл е направено възражение е изцяло ирелевантен за правоотношението.

По тази причина преди да изложи съображенията си по законосъобразността на оспорения Акт за установяване на задълженията в частите му досежно определения ДНИ и ТБО, съдът намира за необходимо да изложи съображенията си относно вида на имота за целите на данъчното облагане, а оттам и да се изведат доводите за приложимото право.

Жалбоподателят счита, че имотът е с жилищно предназначение и затова данъчната основа за определяне на ДНИ и ТБО е данъчната оценка, а не по-високата основа между нея и отчетната стойност. Ответникът заема реципрочно становище- според него процесният имот не е жилищен, тъй като макар да е апартамент,се намира в сграда с търговско предназначение и се ползва за стопанска дейност. Каква е тази стопанска дейност не е уточнено, не са и представени доказателства в подкрепа на това становище. Ответникът излага доводи, че юридическото лице не се нуждае от жилище, ерго имота няма жилищен характер.

Многократно този съдебен състав е изтъквал, че в Закона за местните данъци и такси липсва легална дефиниция на понятието "жилище". С оглед на това и в съответствие с разпоредбите на чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието "жилище" следва да бъде това, което е дадено в други нормативни актове. Разпоредбата на § 5, т. 29 и т.30 от ДР на ЗУТ дефинира понятието "жилищна сграда" и "жилище". В този смисъл е безспорно, че апартамента на жалбоподателя отговаря функционално на изискването за жилище, тъй като не се спори, че е изграден за подслоняване на хора, т.е. за задоволяване на жилищни нужди и че обектът отговаря на предвиденото в нотариалния акт за собственост,в удостоверението за въвеждане в експлоатация и декларирано пред общинските органи предназначение "за жилище". Процесният имот безспорно по функционалното си предназначение е пригоден да бъде използван за жилищни нужди и е деклариран като такъв в декларацията, по която е издаден процесният акт.

В образеца на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е прието, че в категорията "жилищна" сграда се декларират къща, вила, лятна кухня, жилищен блок, гараж /самостоятелна сграда/, друга второстепенна сграда /обори, хамбари, навеси/, а в категорията на нежилищните сгради следва да се декларират, търговските, производствените, селскостопанските и другите нежилищни сгради.

В ЗМДТ не е направено разграничение между жилищните имоти на предприятията, според това дали се ползват за търговска дейност, т.е. за извличане на печалба, или служат само за задоволяване на жилищни нужди на собствениците, работниците или служителите на предприятието.

Според съда законодателното разрешение, с което се прави разграничение на обектите на жилищни и производствени във никакъв случай не се определя от това дали имота е източник на граждански плодове, защото тези правоотношения се регулират от други правни норми. В случая за целите на определяне на ТБО един апартамент отдаван под наем не би генерирал повече битови отпадъци от целогодишно обитавано жилище. Следователно получаването на доходи от него не може да бъде съображение в тази насока.

Видно от разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ от значение за определяне на данъчната основа при начисляването на ДНИ върху недвижимите имоти на предприятията е само вида, функционалното предназначение на облагаемия имот. По делото е безспорно установено,че апартаментът функционално е изграден като жилище и неговото предназначение не е променяно,въпреки категоризацията му за отдаване под наем. Обстоятелството, че имотът се отдава под наем на туристи, т.е. чрез него се извършва стопанска дейност от дружеството, е неотносимо за определяне размера на ДНИ и ТБО, тъй като не променя характеристиките му на жилищен имот. Ответникът не установява по делото, че обектът се ползва за производствена, търговска, селскостопанска дейност или че служи за офис.След като процесният имот не се ползва за извършване на производствени, търговски, селскостопански и други подобни дейности, а се ползва според предвиденото си предназначение на жилищен имот, апартамент, в сграда „Луксозен комплекс- К.“, то той отговаря на общото понятие "жилище". Затова съдът приема, че няма законово основание като данъчна основа да се ползва отчетната стойност на имота и да се облага с ДНИ и ТБО като "нежилищен имот на предприятие".

При тези съображения съдът счита за резонно позоваването на процесуалнияя представител на жалбоподателя на мотивите на Решение № 4 от 9.04.2019 г. на Конституционния съд на [държава] по к. д. № 15/2018 г. В този смисъл е и константната практика на ВАС в последните години, в такъв смисъл е и практиката на АССм, която е добре известна на ответника.

При общия извод, че процесният имот има жилищен, а не производствен характер изводите на съда по отношение на АУЗ в частта по отношение на определения ДНИ са следните:

В тази част оспорения акт е частично незаконосъобразен. Неправилно е приложен материалният закон, като неправилно данъчната оценка на апартамента е определена по реда на чл. 21, ал.1, предл. първо ЗМДТ, вместо по реда на чл. 21, ал.1, предл. второ ЗМДТ. В резултат на това е определен по- висок ДНИ вместо действително дължимия такъв от 224,77лв. за целия период 01.01.2020г.-31.12.2021г. съобразно заключението на вещото лице по назначената експертиза, на което съдът дава вяра изцяло. Относно определения размер на задължението по двата варианта страните не спорят. Като последица от този извод в тази част АУЗ следва да бъде отменен за разликата над 224, 77 лв. до 1333,67 лв., както и в частта относно определената законна лихва за разликата над 26,73 лв. до 168,27 лв.

По отношение на частта от акта, в която са определение задълженията на дружеството-жалбоподател за ТБО съображенията на съда са следните:

По делото, включително и от заключението на вещото лице и останалите събрани по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на територията от к.к. П. в която е разположена сградата с процесния апартамент се извършва организирано сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битови отпадъци в депото в местн. „Т.“.

Според нормата на чл. 66, ал.1 ЗМДТ(в приложимата редакция), дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват:

1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 1;

2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2;

3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване – за услугата по чл. 62, т. 3.

Всички относими за календарните 2020 и 2021г. разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране.

План-сметката за необходимите разходи за дейностите по чл. 62 ЗМДТ по години са одобрявани със съответните решения на ОбС-[община], посочени в заключението на вещото лице, които съдът не счита за необходимо да възпроизвежда и в решението си.

На база на горното съдът счита, че дружеството-жалбоподател дължи заплащане на ТБО в размерите, установени по вариант 2 от заключението на вещото лице- общо в размер за периода 160,55 лв. и законна лихва в размер 18,63 лв. Като последица от тези изводи, за разликата над установените задължения за ТБО до приетите в оспорения АУЗ такива в размер на 3334,17 лв. ТБО и 409,46 лв. законна лихва той е незаконосъобразно издаден и следва да бъде отменен.

Като последица от горното следва на основание чл. 143, ал.1 АПК да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 730 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар и внесената по делото ДТ съразмерно на уважената част от жалбата и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ( л. 1940 от адм.д. № 244/2022г. на АССм).

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по оспорване на от „МЕГАСТИНА“ ЕООД, [ЕИК], чрез адвокат П. В. И., САК, със съдебен адрес на жалбоподателя [населено място], [улица], ет. 7, e-mail: [електронна поща] АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-94-1/30.05.2022 г., издаден от Г. С. - орган по приходите в Отдел „Местни данъци и такси“ при [община], потвърден с Решение № 26-176-001/01.08.2022 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ към О. Ч. за разликата над 224,77 лв. дължими за ДНИ за периода 2020-2021г. до 1333,67 лв., определени в акта, законната лихва върху определения размер на дължимия данък за разликата над 26,73 лв., до 168,27 лв., за разликата над 160,55 лв. до 3334,17 лв. дължими за ТБО за същия период и законната лихва върху тази сума за разликата над 18,63 лв. до 409,46 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕГАСТИНА“ ЕООД в останалата част КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА община Ч. ДА ЗАПЛАТИ на „МЕГАСТИНА“ ЕООД, [ЕИК] съдебно-деловодни разноски в размер на 730 лв.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните на електронна поща, на основание чл. 18а АПК както следва: на адрес [електронна поща] за жалбоподателя и на адрес [електронна поща] ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.