РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1970/10.11.2023г.
гр.
Пловдив 10 ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ,
І отд., ХІV състав в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА Г.
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от председателя
административно дело № 45 по
описа за 2023 год. на
Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.251 ГПК.
Образувано е по искане на
процесуалния представител на директора на ТД на НАП – Пловдив юрк. М. за
тълкуване на решение № 1215 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело №
45/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска се съдът да отговори
на въпроси, подробно изложени в искането в частта относно присъденото
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът – „ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП"
АД, с ЕИК *********, с адрес на управление : ***, изпълнителен директор U=J=:=,
чрез адв. М., на когото е дадена възможност за становище, представя писмен
отговор за неоснователност на искането за тълкуване.
Като взе предвид изложеното в
искането за тълкуване, Административен съд – Пловдив в настоящия си състав,
констатира следното:
Искането е за тълкуване на влязъл в
сила съдебен акт, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането е
неоснователно.
С решението, чието тълкуване се
иска, съдът е присъдил разноски на процесуалния представител на жалбоподателя
по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. В решението, чието тълкуване се иска, са изложени
подробни мотиви за този резултат, като е прието, че следва да се присъдят
разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител адв. М., но
е присъдил половината от сумата, тъй като жалбата е частично е уважена и частично
отхвърлена.
Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито диспозитив
не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда
по правния спор. В случая изброените условия не са изпълнени. Волята на съда е
ясно и недвусмислено изразена - както мотивите, така и диспозитивът на съдебния
акт са формулирани по начин, който не
поражда затруднения при разбирането им. Ето защо не е налице неяснота на
решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път.
Искането съдът да отговори на
подробно изложени въпроси не може да бъде реализирано по реда на чл. 251, ал. 1 ГПК. В случая, молителят на
практика не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила решение по
настоящето дело, като неясно или неразбираемо, а излага съображения за
несъгласие с мотивите на съда. Това несъгласие е ирелевантно и не обосновава
приложимост на нормата на чл. 251 ГПК вр.
чл. 144 АПК. Същото е могло да бъде постигнато по друг път – чрез искане за
изменение на решението в частта за разноските, който срок към подаване на
искането по чл.251 ГПК е изтекъл.
По изложените съображения искането
за тълкуване на решение № 1215 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело № 45/2023
г. по описа на Административен съд – Пловдив, е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Административен
съд- Пловдив, I отд., XIV състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на директора на ТД на НАП – Пловдив юрк. М. за тълкуване на
решение № 1215 от 23.06.2023 г., постановено по адм. дело № 45/2023 г. по описа
на Административен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :