Решение по дело №566/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба на Н. В. Т. чрез адв Б. М., съдебен адрес: гр.София, [улица], ет.1, ап. 3 срещу Областна дирекция на вътрешните работи - Плевен (с искане за заплащане на обезщетение за периода от 16.05.2023 г. до 14.08.2023г. за имуществени и неимуществени вреди в размер на 5636,38 лева :

- 393,96 лв. - заплатени по сметка на ОДМВР Плевен за извършената химикотоксикологична експертиза;

- 50,00 лв. - такса за вземане на кръвна проба, заплатена по сметка на ОДМВР Плевен;

- 15,00 лв. - банкова такса за превод на сумата по б. „а";

- 177,42 лв. - пътни разноски, сторени по адм. дело № 491 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен, VII състав относно обжалване на ЗППАМ 23-0938-000279/16.05.2023г., които съдът е отказал да присъди;

- 5000 лв. неимуществени вреди за претърпяно нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, причинено неудобство, поради оставане без книжка и временно спиране от движение на лично ППС, нарушаване на правото на личен и семеен живот чрез незаконосъобразен обиск, незаконосъобразно лишаване от свобода, осъществено чрез незаконно задържане. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се претендира от незаконосъобразни действия на ОДМВР – Плевен -извършване на незаконосъобразна проверка за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и незаконно фактическо задържане, и при условията на алтернативност претендира обезщетението за имуществени и неимуществени вреди поради издаването на нищожни актове - Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 895998 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023г.; Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023г. и Заповед за задържане с peг. № 3391зз-125 от 16.05.2023г.

В жалбата се посочва, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са търпяни от ищеца, поради незаконосъобразни действия на администрацията, а именно ОДМВР - Плевен, изразили се чрез извършване на незаконосъобразна проверка за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

При условията на алтернативност, в случай че не се приеме, че са налице незаконосъобразни действия на администрацията, моли да се осъди ОДМВР - гр. Плевен да плати на Т. сума в размер на 5636,38 лв. ,описана в т. 1 и 2, поради издаването на нищожни актове от страна на администрацията, а именно ОДМВР - Плевен: Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 895998 от 16.05.2023 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 1б.05.2023 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023 г.; Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023 г. и Заповед за задържане с рег. № 3391зз-125 от 1б.05.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2023 г. около 12.50 часа Н. Т. е спрял автомобила си в гр. Плевен на [улица]до номер 2, на уширение за автобусна спирка, която не се използва, за да вземе сина си от училище. Колата е била с изключен двигател и свален прозорец. Докато стоял в автомобила си, при него дошли двама полицаи от 2 РУ Плевен, които му казали да премести автомобила си. Т. отказал с аргумента, че не е паркирал автомобила си на забранено място и между него и полицейските служители възникнал спор. Същите повикали патрулен автомобил с двама полицаи, които да извършват проверка за документи и нарушения на Н. Т.. Докато чакали патрулката, от училището излязъл 15-годишния син на Н. Т. и се присъединил към баща си. Патрулният автомобил дошъл и извършил проверка, в резултат на която издали на Т. невръчен фиш. Двамата полицаи, които викнали патрулката решили, че на Т. следва да бъде направен и тест за алкохол и наркотици, поради което повикали втори патрулен автомобил, тъй като пристигналото подкрепление не разполагало със съответната техника. Служителите не са посочили причините, които налагат изпробването. През цялото това време Н. Т. се е намирал във фактическо задържане. Тъй като Т. никога не е употребявал наркотични вещества и не е бил употребил алкохол се съгласил да бъде изпробван с техническо средство Dreger 7510 и техническо средство Dreger DrugTest 5000. След като пристигнал втори автомобил с други полицейски служители, Т. направил и двете проби. Пробата за алкохол била 0 промила, но за изненада на Т., пробата за наркотици отчела наличие на Амфетамин.

На Т. е съставен АУАН, като полицейските служители му казали да извика роднина или близък, който да прибере непълнолетното дете, тъй като Т. ще бъде задържан. След като роднина - братовчед на майката на детето дошъл и отвел детето, Т. е задържан с белезници и е отведен до лечебно заведение за кръвна проба. След вземане на кръвната проба, Т. е откаран в районното управление, където по- късно през същия ден е освободен.

Посочва, че въз основа на АУАН са издадени два броя ЗППАМ - една на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП - отменена с решение 401/13.09.2023 г. по а.д.491/2023 г. на АС Плевен; и друга на основание чл.171, т.2а, б. Б от ЗДвП - отменена с решение 412/25.09.2023 г. по а.д. 492/2023 г. на АС Плевен.

Посочва, че с оглед резултат от заключението по химико-токсикологичната експертиза, резултатът на Т. за употреба на наркотични вещества е излязъл отрицателен и е издадено Постановление за прекратяване на досъдебно производство № ЗМ -242/2023 г. по описа на 02 РУ - гр. Плевен.

Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия на нейни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Намира, че в случая, качеството „длъжностно лице" на полицейските служители извършили проверката по отношение на Т. е безспорно и че полицейските проверки по ЗДвП се извършват от конкретни полицейски служители при или по повод изпълнение на административна дейност.

Намира, че е налице незаконосъобразните действия . Съгласно чл. 3 от Наредба № от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 2017 г.), при извършване на проверка на място от контролните органи, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.

Буквалното тълкуване на цитираната разпоредба води до извода, че Наредба № 1 от 2017 г., по подобие на отменената Наредба № 30 от 2001 г., не въвежда задължение за лицето да придружава контролните органи до друго място, на което да му бъде извършена проверка, нито въвежда правомощия на контролните органи да разпореждат придружаването им от страна на проверяването лице до друго място или изчакването на неопределено време до момента на доставяне на техническото средство. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика (напр. Решение № 176 от 22.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 92/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Горна Оряховица, VII състав; Решение N9 260050 от 10.03.2021 г. на PC - Свиленград по а. н. д. № 715/2020 г. и др.).

В тази връзка, самото разпореждане до Т. да изчака пристигане на други полицейски служители за извършване проверка по документи и след това на втора група полицейски служители за извършване на изпробване за употреба на наркотични вещества представлява фактическо задържане по смисъла на чл. 5, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на международните стандарти за лишаване от свобода, нито на националното право съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Посочва, че към момента на издаване на устно разпореждане за изчакване на пристигането на допълнителни групи полицаи, не са налице основанията, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за осъществяване на задържане. Излагат се доводи относно характер на фактическо задържане и се цитира съдебна практика на ЕСПЧ.

Налице е разпореждане на проверяващите полицейски служители към Т. да изчака пристигане на още полицейски екипи, като в същия момент полицейските служители са задържани и документите на ищеца, отказвайки да му ги върнат, като за времето от началото на проверката в 12.50 ч. до издаването на заповедта за задържане в 13.22 ч. ищецът е бил фактически задържан в нарушение на българското законодателство и международните стандарти.

Наличието на фактическо задържане в посочения период, по смисъла на практиката на ЕСПЧ, се обосновава от факта, в описания случай е налице изискуемият от практиката на Съда елемент на принуда. Това е така, тъй като съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, като неизпълнението на това задължение има съответни последици. Първата е уредена в чл. 85, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която в такива случаи полицейските органи могат да ползват физическа сила и помощни средства. Втората последица е уредена в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която „който не изпълни разпореждане на орган на МВР ..., се наказва с глоба от 100 до 500 лв.”. Поради това може да се приеме, че е налице лишаване от свобода по смисъла на чл. 72 и сл. от ЗМВР и чл. 5,§ 1 от ЕКЗПЧ, тъй като ищецът не е имал обективна възможност да откаже да изчака пристигане на другите полицейски екипи, нито да напусне мястото, на което е бил фактически задържан без разрешение на полицейските служители, поради законово уредената опасност от употреба на физическа сила или помощни средства, както и поради уредената административно-наказателна отговорност за неизпълнение на полицейско разпореждане. Посочва, че в някои случаи неизпълнението на полицейско разпореждане може да бъде прието като възпрепятстване на орган на власт да изпълни функциите си, което съставлява и престъпление по чл. 270 от Наказателния кодекс.

Намира, че задържане е незаконосъобразно, поради липса на основанията по чл. 72 и сл. от ЗМВР, поради неспазване на процесуалния ред за задържане, уреден в чл. 74 от ЗМВР и при липса на изискванията, установени в чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧ и при неспазване на международните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ, както и в противоречие с целта на чл. 5, § от ЕКЗПЧ относно защитата на лицата от произвол (в т.ч. и полицейски). Счита, че тази порочна практика е изключително често срещана и се прилага, поради едно или друго оправдание (вкл. липса на мобилни технически средства за изпробване за употреба на наркотични вещества), но това по никакъв начин не я прави законосъобразна.

Намира, че проверка е извършена при изключително тежки нарушения на закона, то осъществяването на изпробване за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство - тест също е незаконосъобразно, а резултатът от това изпробване - нищожен. Съответно нищожни са всички действия и всички актове, извършени след получаване на този резултат. Така, нищожни са действията по юридическо задържане на лицето чрез издаване на заповед за задържане, действията по временно прекратяване на регистрацията на ППС, собственост на Т. и отнемането на СУМПС чрез издаване на ЗППАМ, както и извършения личен обиск на лицето.

Посочва, че съгласно чл. 5 от Наредба № 1 от 2017 г. проверките с техническо средство или медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози се осъществяват единствено при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на такива вещества. В случая липсват твърдения и доказателства относно наличието на такива признаци, а в случай че такива са били налице, същите е следвало да бъдат подробно описани в обстоятелствената част на АУАН, както и в протокола съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 2017 г. Такива признаци не са и могли да бъдат налице, доколкото безспорно е доказано чрез химикотоксикологичната експертиза, че Т. не е употребил наркотични вещества.

За разлика от проверките за употреба на алкохол, които съгласно правилата на Наредба № 1 от 2017 г. могат да бъдат спонтанни и рутинни и няма специални допълнителни изисквания за тяхната законосъобразност, то това не е така по отношение на проверките за употреба на наркотични вещества или техни аналози. При липса на твърдения и доказателства за наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на такива вещества, самата проверка е незаконосъобразна и резултатът от нея не следва да се взима предвид, поради незаконосъобразност на действията по фактическо извършване на действията по изпробване за употреба на наркотични вещества или техни аналози във връзка с липсата на изискуемите съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 2017 г. предпоставки за това.

Счита, че резултатът от направената проба с техническо средство - тест е нищожен и не следва да се взима предвид. Към времето на проверката Т. не е имал качеството водач на МПС, тъй като същото е било отбито от платното за активно движение и е било с изключен двигател.

По отношение на настъпилите вреди и пряката причинно - следствена връзка сочи, че претендираните имуществени вреди в размер на 636,38 лв., по т.т. а, б, в, г /посочени по-горе/ са претърпени от Н. В. Т. именно, поради извършването на незаконосъобразна проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози по отношение на него, в рамките на която незаконосъобразно е получен фалшиво положителен резултат за употреба на такива вещества, безспорно оборен чрез заключението от химико-токсикологичната експертиза. Налице е пряката причинно - следствена връзка между незаконосъобразните действия и претърпените имуществени вреди, доколкото ако не беше извършена такава проверка, в рамките на която да бъде получен фалшиво положителен резултат от техническото средство - тест, нямаше да се наложи Т. да заплаща сума за направения му кръвен тест, за извършената химико-токсикологична експертиза, включително банковата такси за извършване на този превод, както и пътни разноски за наетия от него адвокат при обжалване на ЗППАМ, издадени в следствие извършената незаконосъобразна проверка.

Претендират се и претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лв. вследствие на описаните незаконосъобразни действия на администрацията. Същите са претърпени в периода от 16.05.2023 г., когато е направена проверката спрямо него до 14.08.2023 г. вкл., когато е уведомен за резултата от експертизата и му е оказано да заплати сумата за нея, за да си получи обратно неправомерно отнетото СУМПС. Вредите представляват незаконосъобразното фактическо задържане по отношение на Т. без наличие на основанията по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, осъществено на 16.05.2023 г. чрез разпореждане до него да стои и да чака в автомобила си пристигане на патрулен автомобил с полицейски служители, които могат да извършат проверките, за които е задържан, води до незаконосъобразно лишаване от свобода и възникване на нервно напрежение, загуба на време, обида, чувство за унижение, несправедливост и произвол, подлежащи на обезщетяване.

Незаконосъобразното юридическо задържане, обективирано в Заповед за задържане с рег. № 3391зз-125 от 16.05.2023 г. след получаване на фалшиво положителен резултат за употреба на наркотични вещества, също води до незаконосъобразно лишаване от свобода, възникване на нервно напрежение, загуба на време, обида, чувство за унижение, несправедливост и произвол, подлежащи на обезщетяване.

Посочените действия, както и фактическото получаване на резултат, съобразно който се приема, че Т. употребява наркотични вещества, безспорно оборен чрез химико-токсикологичната експертиза, води до уронване на доброто име на ищеца, подлежащо на обезщетяване.

Незаконосъобразните действия, предприети след незаконосъобразно получения фалшиво положителен резултат от техническото средство, а именно прилагане на принудителни административни мерки, изразяващи се във временно отнемане на регистрацията на лично МПС и временно отнемане на СУМПС, водят до загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол и причиняване на неудобства, поради невъзможността за ползване на личен или друг автомобил. За тези действия се дължи обезщетение на пострадалото лице.

Незаконосъобразните действия по осъществяване на личен обиск на лице, извършени във връзка с незаконосъобразно юридическо задържане, поради незаконосъобразно получаване на фалшиво положителен тест за употреба на наркотични вещества води до нарушаване на правото на личен и семеен живот по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧ и константната практика на ЕСПЧ по подобни случаи. За тези действия се дължи обезщетение на пострадалото лице.

Незаконосъобразното използване на помощни средства - белезници по отношение на Т., поради осъществено незаконосъобразно задържане във връзка с незаконосъобразно получен фалшиво положителен резултат за употреба на наркотични вещества е довело както до чувство на унижение, несправедливост и произвол, За тези действия се дължи обезщетение на пострадалото лице.

Претендираният период от 16.05.2023 г. до 14.08.2023г. се обосновава от факта, че макар част вредите да са търпяни за относително кратък период от време (между няколко минути и няколко часа), същите са оставили трайна следа в съзнанието на ищеца Т., доколкото едва на 14.08.2023 г., когато му е върнато неправомерно отнетото СУМПС същият е могъл да възприеме, че са налице основания да се приеме, че същият не е извършил нарушение на закона чрез шофиране след употреба на наркотични вещества.

Сочи, че претендираният размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди е справедлив и достатъчен. Това е така, поради факта, че макар и периодът, в който тези вреди са претърпени да е относително кратък (близо три месеца), то самите вреди са изключително много по брой и интензитет, поради това, че незаконосъобразните действия, осъществени по отношение на ищеца, са изключително многобройни и интензивни.

В случай че решаващият състав приеме, че посочените по - горе действия на администрацията не са незаконосъобразни, моли да обяви нищожността на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 895998 от 16.05.2023 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23- 0938-000280 от 16.05.2023 г.; Протокол за обиск 3391р-4642/16.05.2023 г. и Заповед за задържане с рег. № 3391зз-125/16.05.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се присъди на Н. В. Т. исканото съгласно формулирания по - горе при условията на алтернативност петитум.

Претендира направените разноски, прави доказателстивни искания и прилага доказателства. Прилага и документ за платена държавна такса в размер на 10 лева /л.л.11 гръб-12/.

С разпореждане № 2376/03.07.2024 г. /л.л.35,36/ съдът е оставил ИМ без движение за отстраняване на нередовности – посочване на адрес по чл.150, ал.1, т.2 от АПК и представяне на преписи. В посочения срок нередовностите са отстранени.

С определение № 2539/22.07.2024 г. /л.77/ са конституирани страните и е дадена възможност на ответника за писмен отговор, като е указана и доказателствената тежест.

В съдебно заседание -ищецът Н. В. Т. – не се явява, представлява се от адв Т., който поддържа исковата молба. Моли да не се кредитират показания на П. Г., тъй като се разминават с тези дадени в досъдебното производство. Представя списък с разноски. Представя писмена защита, в която посочва , че от разпит на Г. Д. – съсед на ищеца и М. Ц. – майка на неговия син, с която са във фактическо съжителство се установява, че са претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане и отнемане на СУМПС поради отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества. В периода, през който лицето е с отнето СУМПС същият е изживял стрес, безпокойство, безсъние, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, загубено време, уронване на доброто име, неудобство. Посочва , че с оглед заболяване на свидетелката Ц. е било необходимо посещение на лечебни заведение за прегледи и превръзки, а семейството живее в Долна Митрополия. Неудобство е причинени и спрямо 15 –годишния им син, ученик в гр. Плевен, тъй като е затруднено предвижването му до училище и свидетелят Д. е помагал и превозвал детето до училище, а и Ц. по два пъти до МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен. Посочва, че не следва да се кредитира показания на свидетеля П. Г., тъй като в досъдебното производство е посочил , че лицето е било само в автомобила, а при разпита на 14.11.2024 година – че от колата е слязло непълнолетно лице. Посочва, че показанията му са ясни по отношение на определени факти, а няма спомени по други от същата проверка.

Счита, че е налице фактически състав на отговорност на държавата и са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ОД на МВР Плевен, незаконосъобразни актове, причинени вреди и причинна връзка и моли да бъде уважена исковата претенция.

В съдебното заседание- ответникът Областна дирекция на МВР Плевен, се представлява от гл. юрк К., която намира исковата претенция за неоснователна, прави възражение за прекомерност на разноски и претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представя писмени бележки, в които намира, че не е налице незаконосъобразна полицейска проверка, тъй като не се обжалвата действия на полицейските органи от 16.05.2023 година. Посочва, че има отменени заповеди за налагане на ПАМ, но заповед за задържане не е отменена, не е обжалван и протокол за обиск. Счита, че отмяната на някои адм. актове не води до извод, че полицейската проверка е незаконосъобразна, тъй като с оглед свидетелски показания на полицейски служител са били налице достатъчно основания с оглед поведение на ищеца да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. Намира, че сочените актове не са нищожни, а претендираните неимуществени вреди са прекомерни и следва, в случай, че искът бъде уважен да бъдат определени по справедливост. Моли за отхвърляне на исковата претенция за присъждане на пътни разходи и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като прави възражение за прекомерност на разноски на ищеца.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, се представлява от прокурор Ш., който намира, че не е налице фактически състав на отговорността, тъй като не е налице причинна връзка между дейността на държавния орган и причинени вреди и следва да бъде отхвърлен искът.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Н. В. Т. на 16.05.2023 година, около 12,50 часа в град Плевен, на [улица], с посока на движение към кръстовище образувано с улица А. Стамболийски, е паркирал собствения си лек автомобил Ситроен С5 с регистрационен номер [рег. номер]. На същия била извършена полицейска проверка, като в 13.22 часа му е направена качествена проба с пореден номер 069, с тестова касета Drug Test 5000 STK 7 REF 8323634 със срок на валидност м. 08.2023 година, с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARPJ 0001, със стикер за срок на експлоатация от Дрегер Сейфти България /19.01.2023 година - месец 01.2024 година/, като същата реагира положително за употреба на наркотични вещества - Амфетамин. Т. е заявил, че пробата е манипулирана и фалшива, и че не е съгласен с показанията на техническото средство.

Издаден му е Талон за медицинско изследване с номер 137964, който заедно с 8 бр. стикери за валидност и сигурност на пробата с номер с. А 073022, са му връчени в 14.10 часа на 16.05.2023 година.

Изготвен е и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с регистрационен номер 476/16.05.2023 година, екземпляр от който му е връчен в 14,10 часа на 16.05.2023 година. Проверката е извършена след поискано съдействие от служители на 02 РУ-МВР Плевен, осъществили първоначалния контакт с водача и констатирали, че същият управлява гореописания автомобил. Изпробван е и за употреба на алкохол с техническо средство OREGER 7510 с фабр. номер ARNJ 0086, като уреда отчита 0 промила алкохол.

За установеното при проверката е издаден Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 895998 от 16.05.2023 г. /л.30/, в който въз основа на горните факти е посочено, че е нарушил чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023 г. /л.18/, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С решение № 401/13.09.2023 г. по адм.д. № 491/2023 г. на Административен съд Плевен /л.л.19-22/, същата заповед е отменена като материално незаконосъобразна. Претендираните от Т. разноски за пътни разноски на упълномощения адвокат в размер на 84,63 лева и 92,79 лева не са присъдени, тъй като същите не са част разноски по делото.

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023 г. /л.23/, с която на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - лек автомобил Ситроен С5 с регистрационен номер [рег. номер] за срок от 6 месеца, като с решение № 412/25.09.2023 г. по адм.д. № 492/2023 г. на Административен съд Плевен /л.л.24-26/, същата заповед е отменена като материално незаконосъобразна.

С оглед резултати от проверката е издадена заповед за задържане с рег. № 3391зз-125 от 16.05.2023 г. /л.л.31-33/ , с която Т. е задържан за срок от 24 часа. Посочен е час на задържане – 13.22 часа, както и час на освобождаване – 16.40 часа на 16.05.2024 г. Същата е обжалвана пред РС Плевен и с решение № 369/10.07.2023 година , влязло в сила на 12.09.2023 година е отхвърлена жалбата на Н. Т..

Съставен е протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023 г. /л.30, гръб/, като видно от същия, в Т. не са намерени и иззети вещи.

От постановление за назначаване на експертиза от 16.05.2023 г. /л.27/ е видно, че е образувано досъдебно производство ЗМ-242/2023, като е назначена съдебно-химична експертиза, с която да се установи, има ли наличие на наркотично вещество или друго упойващо вещество в иззетите на 16.05.2023 г. проби от кръв и урина от Т.. Видно от протокол за извършена експертиза /л.27, гръб- л.29/от 22.08.2023 г. , в предоставените за изследване проби от кръв и урина от Т. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

До Т. е изпратена сметка за направените разходи по експертизата на досъдебното производство от 22.08.2023 г. /л.29, гръб/, за сумата 393,96 лева, като същата е заплатена на 14.09.2023 г. /вносна бележка на л.13, гръб/. Видно от същата вносна бележка, за внасянето на сумата е платена банкова такса в размер на 15 лева.

До Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение от ОД МВР от 12.04.2024 г. /л.14/, в която се сочи, че за взетата биологична проба след оспорване на показанията на техническото средство дължи сумата 50 лева, и в случай че не заплати доброволно, ще бъде заведено гражданско и изпълнително дело срещу него. Сумата е заплатена на 20.05.2024 г. по посочената от ОД на МВР Плевен банкова сметка /л.15/.

По делото като свидетел бе разпитан П. Б. Г. полицейски служител, който е част от екипа спрял за проверка ищеца. Същият заяви, че е изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществен ред пред Професионална гимназия за обществено хранене и химически технологии на [улица]и е бил на тротоара около 12.45 часа , когато пред него на място обособено някога за спирка е спрял Т., на когото е подаден сигнал да измести автомобил от това място. Посочва, че Т. е показал само документ за самоличност, но не го е предоставил за проверка, записвал е проверката с телефон, движенията са били отсечени и резки, тонът груб, държала се е странно и това поведение е провокирало съмнение и е бил извикан екип на „Пътна полиция“ за проверка. Посочва, че в автомобила лицето е било само, тъй като детето е слязло. Посочва, че при пристигане на патрула Т. и на тях отказва да покаже документи за проверка и е искал да заснеме уреди за проверка на алкохол и употреба на наркотични вещества.

По делото са разпитани като свидетели за доказване на неимуществени вреди Г. М. Д.– съсед на ищеца и М. Ц. Ц.,с която Т. фактически съжителства

Свидетелят Д. заяви, че е започнал да вози детето на ищеца от 16 май до завършване на училище, сутрин и вечер, тъй като Т. му е споделил, че му е отнето свидетелство за управление. Разказал му , че е извършена проверка за алкохол и му е взет документа. Посочва, че всеки четвъртък е превозвал съпругата на ищеца до болница „Сърце и мозък“ на превръзки. Посочва, че Т. се е чувствал несправедливо наказан, тревожил се е , възпрепятстван е да работи, да вози детето на училище, да помага на съпругата си, която не може сама да се движи. Свидетелят споделя, че са съседи в Долна Митрополия и живеят врата срещу врата и всеки ден за осем часа е карал детето на училище.

Свидетелката Ц. посочва, че книжката е отнета за четири месеца, а тя е трябвало да посещава два пъти седмично болница за смяна на превръзка на крака, а детето е било всеки ден на училище и е било много трудно. Посочва, че Т. много трудно е преживял този факт, трябвало е да молят съседи за помощ, получили е сърцебиене и свидетелката също. Посочва, че живеят в Долна Митрополия, тъй като с оглед здравословното й състояние е по –удобно за нея, имат апартамент в Плевен, който не се обитавали, тъй като за нея е било по-добре да живеят на село.

По делото са представени доказателства от ответника л. 175 -182 по делото относно компетентност да полицейските органи да извършват патрулна дейност пред училища и други детски заведения в периода май 2023 година с оглед прояви в съседни държави, водещи до масови убийства, както и доказателства за компетентност на издателя на АУАН и заповед за задържане.

Представено е заверено копие на документи от досъдебно производство № 2942/2023 година по описа на РП Плевен.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.09.2023 година е прекратено досъдебно производство № 2942/2023 година за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На 22.08.2023 г. е изготвено заключението на извършената химико-токсилогична експертиза, според което при изследването на предоставените от ищеца биологични проби не се е установило наличие на наркотични вещества.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът е предявен от надлежна страна, срещу надлежен ответник и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, ОДМВР Плевен, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка , а съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл. 205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице /каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма, съобразно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ: 1. отменен незаконосъобразен акт, или действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда за ищеца; 3. да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В случая се твърди, че вредите – имуществени и неимуществени са настъпили от незаконосъобразни действия по задържане на лицето след извършване на незаконосъобразна полицейска проверка и алтернативно ако не се приеме от съда вредите се претендират от издаване на нищожни актове от ОД на МВР Плевен – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 895998 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023г.; Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023г. и Заповед за задържане с peг. № 3391зз-125 от 16.05.2023г..

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди поради незаконна проверка на полицейски органи и незаконно задържане на 16.05.2023 година съдът намира, че същата е неоснователна, тъй като не е налице незаконосъобразно действие на длъжностни лица при ОД на МВР.

Дейността, свързана с извършване на проверки на МПС и лица представлява изпълнение на административна дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на държавна принуда.

Следва да се посочи, че в случая не е спорно извършването на полицейската проверка на 16.05.2023 година.

Съгласно чл.170, ал.1, изр. първо от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава , глава пета от ЗДвП. В случая проверката е проведена законосъобразно, тъй като е налице утвърден план от 16.05.2023 година на л. 160 по делото, съгласно който са разпределени служители по групи и в четвърта група е включен пи Г., разпитан като свидетел по делото, чието задължение е било да извършва контрол на обществения ред. Свидетелските му показания съдът кредитира като обективни и категорични относно факта, че са налице обстоятелства за извършване на проверката – грубо отношение на ищеца, неоказване на съдействие при проверката, остър език по отношение на контролните органи и пренебрежително отношение , което се приема като достатъчно за провеждането й, доколкото в самата ИМ се признава, че автомобилът на Т. е бил спрял на уширение за автобусна спирка, която не се използва и му е дадено разпореждане да премести автомобила от полицейски служител, което той не е изпълнил, видно от посоченото в ИМ и на същия са изискани документи за проверка.

По отношение на твърденията, че от началото на проверката – 12:50 часа, до издаване на заповедта за задържане – 13.22 часа, е задържан в нарушение на българското законодателство и международните стандарти, същите твърдения са неоснователни. Доколкото в ИМ се твърди, че е спрял в 12:50 часа, който час е посочен и в АУАН, следва да се приеме, че в този час е бил водач по смисъла на ЗДвП, и проверката, започнала в същия час, е на водач на МПС. Твърденията за обратното се опровергават от самите твърдения в ИМ. Проверка няма как да се извърши на водач, който не е спрял автомобила си, нито е ограничена само да случаи, в които двигателят не е изключен и прозорецът на автомобила не е свален. Без съмнение, извършването на полицейска проверка отнема определено време - случая от началото й до издаване на заповедта за задържане – 32 минути. Извършването на полицейски проверки по ЗДвП е законово регламентирано, като същото е оправдано с оглед на правните норми от националното /включително конституционно/ и международното законодателство /включително ЕКПЧОС/. В случая проверката не е извършена самоцелно, а въз основа на законова регламентация, като част от целта на ЗДвП е – чл.1, ал.2, да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата. С оглед на тази цел е пропорционално временното ограничаване на придвижването в пространството на лицата, на които се извършва полицейска проверка.

Действията на полицейските органи по извършване на проверка на 16.05.2023 година не противоречат на чл. 5, ал. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Посочената норма прокламира правото на свобода и сигурност, като указва, че никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изчерпателно посочените случаи и в съответствие с процедурите, предвидени в закона. В конкретния случай, жалбоподателят е бил задържан именно в съответствие с посоченото в нормата на чл. 5, ал. 1, б. "с" изключение - при обосновано подозрение за извършване на престъпление - управление на МПС след употреба на наркотични вещества и при спазване на процедурите, предвидени в закона – постановен административен акт – заповед за задържане на лице, който не е отменен.

Твърдението, че разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба №1/ изисква само при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извършва проверка, е неоснователно. Посочената норма задължава съответните служители винаги, когато има такива признаци, да извършват проверка за наркотични вещества или техни аналози, но същата не означава, че само при наличие на такива признаци, поведение или реакции се извършва проверка за наркотични вещества/техни аналози. ЗДвП не поставя такива изисквания, поради което такова тълкуване на Наредба №1 би било в противоречие със закона. В ЗДвП извършването на проверка за наркотични вещества/техни аналози не е ограничено само до лицата, които показват някакви външни признаци, поведение или реакции.

Не могат да се приемат като незаконосъобразни и извършените от полицейските служители при проверката фактически действия по отнемане на СУМПС със съставянето на АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Разглежданият случай на административно деяние попада в хипотезата чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, поради което съдът приема, че извършените от актосъставителя фактически действия по изземване на СУМПС от Т. са извършени в съответствие с нормативните изисквания.

Разпореденото в нормата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП фактическо изземване на СУМПС съставлява не само правомощие, но и функционално задължение на полицейския орган при установяване на нарушения от посочената категория. Към момента на изземване действията на актосъставителя, който видно от представените доказателства е оправомощено лице от служба за контрол по смисъла на закона, са законосъобразни, а полицейският орган е действал в условията на обвързана компетентност.

Предвид горното съдът намира, че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода от 16.05.2023 г – 14.08.2023 г. поради незаконна полицейска проверка и фактическо задържане за извършването й е неоснователна.

По отношение на алтернативно предявената искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 5636,38 лева за периода от 16.05.2023 г до 14.08.2023 г. поради издаване на нищожни актове от ОД на МВР Плевен – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 895998 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023г.; Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023г. и Заповед за задържане с peг. № 3391зз-125 от 16.05.2023г.. следва да се има предвид следното:

АУАН № GA № 895998 от 16.05.2023г. не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Той е част от производството по налагане на административно наказание, регламентирано от ЗАНН. АУАН не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна. Срещу констатациите в него могат да се подадат възражения – чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Контролът за законосъобразност на акта се осъществява при обжалването на наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН претенцията, основа на него е неоснователна. /решение № 409/16.01.2025 година по адм .дело № 6989/2024 г. по описа на ВАС/

Издадена е заповед за задържане с рег. № 3391зз-125 от 16.05.2023 г. /л.л.31-33/ , с която Т. е задържан за срок от 24 часа ,като с оглед приложено нахд№ 1220 по описа за 2023 година на РС Плевен същата е обжалвана пред РС Плевен и с решение № 369/10.07.2023 година , влязло в сила на 12.09.2023 година е отхвърлена жалбата на Н. Т.. Не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който да се претендират вреди.

Протокол за обиск 3391р- 4642/16.05.2023 г. /л.30, гръб/, не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не може да се приеме като основание за исковата претенция. Съгласно чл.80, ал.1 т.1 от ЗМВР, личен обиск на лице се извършва винаги при издаване на заповед по чл.72, ал.1 от ЗМВР – в случая посочената заповед за задържане. По тези причини личния обиск, за което е съставен надлежен протокол, не представлява отделно действие, нито отделен административен акт, а част от действията, извършвани при издадена заповед за задържане, която не отменена. По отношение на използването на помощни средства /белезници/ следва да се посочи, че съгласно чл.85, ал.1, т.3 о т ЗМВР същите се използват при конвоиране на лице, и с оглед на факта, че заповедта за задържане не е отменена, то същите са използвани законосъобразно.

Във връзка с извършената проверка на 16.05.2023 година са издадени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023 г. /л.18/, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП временно на Т. поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С решение № 401/13.09.2023 г. по адм.д. № 491/2023 г. на Административен съд Плевен /л.л.19-22/, влязло в сила на 13.09.2023 г., същата заповед е отменена като материално незаконосъобразна. Претендираните от Т. разноски за пътни разноски на упълномощения адвокат в размер на 84,63 лева и 92,79 лева не са присъдени, тъй като същите не са разноски по делото .

Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023 г. /л.23/, с която поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - лек автомобил Ситроен С5 с регистрационен номер [рег. номер] за срок от 6 месеца, като с решение № 412/25.09.2023 г. по адм.д. № 492/2023 г. на Административен съд Плевен /л.л.24-26/, същата заповед е отменена като материално незаконосъобразна.

Предвид факта, че исковата претенция се основава на искане за присъждане на обезщетение за вреди именно поради отмяна на тези две ПАМ, то съдът намира, че е налице първата предпоставка на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – отменен кат незаконосъобразен административен акт.

В случая обаче период на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, заявен от ищеца, е 16.05.2023 – 14.08.2023 година.

С оглед представени по делото доказателства относно извършени плащания за извършена химико-токсикологична експертиза в размер на 393, 96 лв. и 15 лв. банкова такса, то вносна бележка на л.13 гръб по делото е с дата 14.09.2023 година т.е. плащането на сумата не попада в период на исковата претенция, посочена от ищеца и не може да се приеме , че е налице причинена имуществена вреда на ищеца към процесния исков период, тъй като плащане все още не е било извършено.

Неоснователно е и искането за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и за сумата от 50 лева , такса за вземане на кръвна проба, заплатена към ОД на МВР, тъй като с оглед покана за доброволно изпълнение и плащане на л. 14 и 15 по делото сумата от 50 лева е заплатена едва на 20.05.2024 година, а както бе посочено по –горе ищецът претендира, че имуществените вреди са претърпени в периода от 16.05.2023 г.– 14.08.2023 г.

Претенцията за обезщетяване на извършени разходи за пътни разноски в размер на 177,42 лв. по адм. дело № 491/2023 година при обжалване на ЗППАМ № 23-0938-000279/16.05.2023 г. съдът намира, че не могат да бъдат приети за вреда, причинена от отменена като незаконосъобразна заповед, тъй като те не са разноски по производството и извършването им е във връзка с оказаната адвокатска услуга и не могат да бъдат претендирани за обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

Съдът намира, че само претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателна в размер на 1500 лева, като до претендирания рзамер от 5000 лева, следва да бъда отхвърлена.

Безспорно, е че двете заповеди за налагане на ПАМ, въз основа на което е отнето СУМПС и е прекратена регистрация на МПС, са отмени и ищецът в процесния период от отнемането на свидетелството 16.05.2023 г. до 14.08.2023 година, макар, че не са представени данни, на тази дата да е върнато СУМПС, е бил лишен от възможността да ползва собствения си автомобил, което му създавало значителни битови затруднения и налагало ангажирането на трети лица.

Самият факт на временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, предполага настъпването на неблагоприятни последици, като извършените вследствие на незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка фактически и правни действия – отнемане на свидетелство за управление, неминуемо водят до определен дискомфорт, притеснение и предвид причината – употреба на наркотични вещества, унижение, стрес ,още повече, че ищецът се чувствал притеснен, тъй като в част от периода е следвало да ангажира съседа си свидетелят Д. да кара ежедневно детето му на училище и да прибира обратно. Съдът кредитира неговите показания в насока, че Т. е бил смутен , разтревожен, че не би могъл да бъде в помощ на близките си и да се грижи за тях. В свидетелските си показания Ц., с която ищецът живее, посочва, че същият е изпитвал затруднения, имал е здравословни оплаквания, чувствал се е потиснат. Съдът кредитира тези показания относно влошено емоционално състояние на лицето вследствие именно невъзможността да изпълнява ежедневни ангажименти да води детето си на училище. По отношение на твърденията на свидетелката, че същата е следвало да посещава два пъти седмично лечебно заведение, съдът независимо , че няма приложени писмени доказателства относно здравословно състояние, намира, че същата е имала необходимост от медицински услуги, тъй като свидетелят Д. посочва , че е карал до болницата в Плевен и поради отнемане на СУМП, то ищецът е бил в затруднение, причинен е дискомфорт и неудобство да полага необходимите грижи за семейството си.

По отношение на третата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на причинна връзка между отменените незаконосъобразни ЗПАМ и настъпилия вредоносен резултат, също следва да се приеме за безспорно доказана . В подкрепа на този извод е необходимо да се посочи, че неблагоприятната промяна в емоционалното състояние на ищеца следва да се приеме като пряка и непосредствена вреда - типична и нормално настъпваща последица във връзка с незаконосъобразното отнемане на СУМПС.

Относно размера на претендираното обезщетение, следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е регламентирано общото правило, съгласно което при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Конкретният размер на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, съпоставени с икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не се превръща в средство за неправомерно обогатяване.

В настоящия случай, ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за незаконното отнемане на свидетелството за правоуправление и лишаване от възможността за управление на МПС поради отменени като незаконосъобразни две заповед за налагане на ПАМ, който срок съдът по изложените по-горе съображения приема за претендирания период от 16.05.2023 г. – 14.08.2023г., макар да липсват данни относно дата на връщане на СУМПС, - три месеца. С оглед конкретните факти и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди вследствие отмяната като незаконосъобразни на двете ЗППАМ – временно отнемане на СУМПС, и прекратяване на регистрация на ППС, сума в размер на 1500 лв., за всеки месец сумата от 500 лв., до който размер и искът е основателен и доказан и следва да се уважи, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева следва да се отхвърли. Ищецът не претендира лихви и такива не се присъждат.

С оглед изход на делото и искане на ищеца и на ответника за присъждане на разноски, такива на основание чл.10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ се дължат съразмерно.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ищецът претедира разноски в размер на 1695 лева, както следва – 685 лв. за изготвяне на жалба и по 500 лева за явяване в двете съдебни заседание и 10 лв. държавна такса. Ответникът претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. като прави възражение за прекомерност на разноските, което съдът намира за основателно по отношение на договорена сума за явяване в съдебно заседание и намира, че същата следва да бъде приета в размер на 250 лв. предвид чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид горното следва ОД на МВР –Плевен да заплати на Н. В. Т. , гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 разноски съразмерно уважена част от иска разноски в размер на 325 лева, както следва – 10 лв. държавна такса и 315 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба и за явяване в съдебно заседание, а Н. В. Т. , гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 следва да заплати на ОД на МВР разноски съразмерно отхвърлена част от иска в размер на 147 лв. разноски за юрисконсутско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля искова молба на Н. В. Т. , гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 чрез адв Б. М., съдебен адрес: гр.София, [улица], ет.1, ап. 3 срещу Областна дирекция на вътрешните работи - Плевен с искане за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 5636,38 лева за периода от 16.05.2023 г. до 14.08.2023г:

- 393,96 лв. - заплатени по сметка на ОДМВР Плевен за извършената химикотоксикологична експертиза;

- 50,00 лв. - такса за вземане на кръвна проба, заплатена по сметка на ОДМВР Плевен;

- 15,00 лв. - банкова такса за превод на сумата по б. „а";

- 177,42 лв. - пътни разноски, сторени по адм. дело № 491 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен, VII състав относно обжалване на ЗППАМ 23-0938-000279/16.05.2023г., които съдът е отказал да присъди;

- 5000 лв. неимуществени вреди за претърпяно нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, причинени от незаконосъобразни действия на органи на ОД на МВР Плевен по извършване на проверка на 16.05.2023 година и незаконно фактическо задържане.

Осъжда ОД на МВР Плевен, гр.Плевен, [улица]да заплати на Н. В. Т., [ЕГН], гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.05.2023 г. до 14.08.2023г. в размер на 1500 лева от отменени като незаконосъобразни заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023 г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023 г.на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.

Отхвърля искова молба на Н. В. Т., [ЕГН], гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за остатъка до претендирания размер от 5000 лева.

Отхвърля искова молба на Н. В. Т. гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 , съдебен адрес: гр.София, [улица], ет.1, ап. 3 срещу Областна дирекция на вътрешните работи - Плевен с искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 16.05.2023 г. до 14.08.2023г. в размер на 393,96 лв. - заплатени по сметка на ОДМВР Плевен за извършената химикотоксикологична експертиза; 50,00 лв. - такса за вземане на кръвна проба, заплатена по сметка на ОДМВР Плевен; 15,00 лв. - банкова такса за превод на сумата по за експертиза и 177,42 лв. - пътни разноски, сторени по адм. дело № 491 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен, VII състав относно обжалване на ЗППАМ 23-0938-000279/16.05.2023г. от отменени като незаконосъобразни заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000279 от 16.05.2023 г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0938-000280 от 16.05.2023 г.на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен.

Осъжда ОД на МВР –Плевен да заплати на Н. В. Т. , гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 разноски съразмерно уважена част от иска в размер на 325 лева .

Осъжда на Н. В. Т. , гр.Плевен, ж.к Дружба 112, вх. А, ет. 6, ап. 29 да заплати ОД на МВР –Плевен разноски съразмерно отхвърлена част от иска в размер на 147 лева .

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването му.