Определение по дело №272/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 259
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20225000600272
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С определение № 186 от 01.06.2022 г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 192/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, е
оставено без уважение искането на адв. Р.М., поддържано в съдебно
заседание от адв. Е. Т., за конституирането на Я. З. К. в качеството й на
частен обвинител по делото.
Срещу така постановеното определение в посочената му част е
постъпила частна жалба от адв. Р.М. с оплакване за неговата неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане съдебният акт в
обжалваната му част да бъде отменен, като вместо това бъде постановен нов,
с който Я. З. К. да бъде конституирана като частен обвинител по делото.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по
делото материали, с изложените в частната жалба доводи, както и с
атакуваното определение намира, че частната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен от
Окръжна прокуратура – Пазарджик обвинителен акт срещу М. А. Г. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В НК.
1
В проведеното разпоредително заседание по делото окръжният съд се е
произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 - 8 НПК като е оставил без
уважение исканията на искането на адв. Р.М. за конституиране на Я. З. К. като
частен обвинител по делото. За да постанови определението си в тази му част,
окръжният съд е приел, че К., макар и да е съжителствала фактически с
починалия Г., не е негов наследник по смисъла на чл. 76, изр. 2 НПК. Приел е
също, че в случая Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК не може да намери приложение, тъй като в същото е
очертан само кръгът на лицата, които могат да бъдат конституирани като
граждански ищци, за да претендират обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящата инстанция не споделя изложените от окръжния съд доводи и
направения въз основа на тях извод.
В разпоредбите на чл. 76 НПК и чл. 84, ал. 1 НПК не е очертан изрично
кръга от лицата, които са легитимирани да бъдат конституирани, както като
частни обвинители, така и като граждански ищци в наказателния процес и да
получат обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
престъплението. Общият критерий за двете процесуални фигури е понесените
вреди от престъплението, които са пряк и непосредствен резултат от него, а
разликата се изразява в различните им процесуални функции. За решаване на
неуредените в закона въпроси е налице утвърдена и задължителна съдебна
практика - Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС и
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че, предвид
особеностите на наказателния процес и Директива 2012/29/ЕС, легитимация
за търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък в
наказателното производство следва да се признае само на част от лицата,
дефинирани в чл. 1, § 2, б. "б" от Директивата като "членове на семейството"
– съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, братята и сестрите, възходящи
и низходящи до втора степен, като се запазят и разрешенията в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. В
последното цитирано Постановление на ВС е признато правото на
обезщетение за неимуществени вреди на лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
2
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на морала. От изложеното е видно, че тези лица (съжителствали
на съпружески начала с починалия, но без да са имали сключен граждански
брак помежду си), са пострадали. След като търпят вреди (независимо какви),
именно те са пострадали, а не починалият, поради което същите, макар да не
са наследници по закон, имат право да участват в съдебната фаза на
наказателния процес като частни обвинители и/или като граждански ищци
съгласно чл. 76, изр. 1 НПК и чл. 84, ал. 1 НПК.
В конкретния случай Я. З. К. е съжителствала на съпружески начала с
починалия в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие Г. А.
Г. повече от 20 години, което се установява, както от нейните показания,
дадени в хода на досъдебното производство, така и от тези на свидетелките В.
А. Л. и С. А. Т. – сестри на починалия (конституирани като частни
обвинители). Последните две безпротиворечиво помежду си твърдят също, че
брат им и К. са нямали свое дете, но заедно са отглеждали сина й от
предходен брак и последните години са живели в нейно жилище.
Следователно, по делото се съдържат достатъчно данни от достоверни
източници, въз основа на които да се направи убедителен извод, че К. е
лицето, което е живяло с починалия в ангажирана, постоянна и стабилна
връзка в общо домакинство и в този смисъл същата е легитимирана в
наказателния процес като пострадала по смисъла на чл. 76, изр. 1 НПК и чл.
84, ал. 1 НПК.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав счита, че частната
жалба е основателна, а определението на окръжния съд в частта, с която
молбата на Я. З. К. е оставена без уважение следва да бъде отменено, като
вместо това бъде постановено ново, с което същата да бъде конституирана
като частен обвинител по делото.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 186/01.06.2022 г., постановено по НОХД
№ 192/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта му, с която е
оставена без уважение молбата на Я. З. К. за конституирането й като частен
обвинител по делото.
3
КОНСТИТУИРА Я. З. К., ЕГН **********, в качеството й на частен
обвинител по делото.
В останалата му част определението е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4