О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21/18.01.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД –БУРГАС, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Иван Водиничаров
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело №4/2019 г. на Апелативен съд –Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на А. за социално подпомагане, гр. С. против определение №274 от 09.05.2018 г. по гр.дело № 73/2017 г. на Сливенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба.
Иска се отмяна на определението като неоснователно. Сочи се, че исковата молба по делото е изготвена от юрист, който понастоящем не е служител на агенцията, тъй като е преназначен в друга администрация. Тъй като не е предал делата си, за агенцията е било обективно невъзможно да изпълни разпореждането на съда за отстраняване на нередовностите в предоставения седмодневен срок. Разпореждането, с което е уважена молбата на агенцията за продължаване на срока, е получено ден преди изтичането му, с което съдът е преградил възможността на ищеца да подаде редовна искова молба. Съдът неправилно, в противоречие с разпоредбата на чл.63 ГПК, е намерил, че разпореждането за продължаване на срока не следва да се връчва на страната. Направено е искане, ако частната жалба не бъде уважена, да бъде възстановена заплатената за разглеждането на делото държавна такса в размер на 1329, 01 лв.
Отговор на частната жалба е подаден от ответниците „Ваяна“ ЕООД, ЕИК ********* и „Еко Глобъл“ ООД, ЕИК *********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД – „ДСП -2012“ ООД, с който оспорват жалбата като неоснователна. Изложени са съображения за валидно връчено на юрисконсулт К. на 03.04.208 г. съобщение, като вътрешните отношения в агенцията са неотносими към редовността на връчването. Изброените в частната жалба обстоятелства не обуславят необходимост от възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите, тъй като не представляват особени непредвидени обстоятелства. На следващо място се сочи, че липсва законова разпоредба, която да предвижда връчване на съобщение за продължаване на срока по чл.63 ГПК. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. №73/2017г. на Окръжен съд Сливен е по иск предявен от Агинция за социално подпомагане, гр. София против „Ваяна“ ЕООД, гр. Нова Загора и „Еко Глобул“ ООД, гр. Нова Загора, като съдружници в ДЗЗД „ДСП -2012“, гр. Нова Загора, за сумата от 33225, 27 лв. – обезщетение за претърпени вреди от некачествено изпълнение по договор за извършване на строително – монтажни работи.
С разпореждане № 343 от 22.03.2018 г. по делото, исковата молба е оставена без движение с указания да бъде приведен петитумът в съответствие с ответниците, тъй като исковата молба не съдържа искания, отправени към тях, а към гражданското дружество ДЗЗД „ДСП-2012“. Указано е на ищеца да посочи в какво се състои искането спрямо всеки от ответниците и в какво съотношение се претендира общата сума от 33 225,27 лв. Съгласно приложеното по делото съобщение, препис от разпореждането е връчен на агенцията на 03.04.2018 г. Срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 16.04.2018 г. През времетраенето му, на 10.04.2018 г. ищцовата страна е депозирала молба за продължаването му. С разпореждане от 11.04.2018 г. съдът е уважил молбата и е продължил срока с 14 дни, считано от датата на изтичане на първоначално дадения срок, т.е до 30.04.2018 г. С обжалваното в настоящото производство определение Сливенският окръжен съд е констатирал, че в дадения срок страната не е предприела действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратил производството по делото.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно.
В частната жалба липсва оспорване на гореизложените фактически обстоятелства. Констатираните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба са налице. Съобщението с указание за тяхното отстраняване е редовно връчено на ищеца. В срока за отстраняване на нередовностите, дори и след неговото продължаване по реда на чл.63 ГПК, агенцията не е предприела действия по изпълнение на дадените указания. Поради това, в случая са изпълнени условията на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба като нередовна.
Неоснователно е възражението в частната жалба за реално един ден срок на разположение на ищеца за отстраняване на нередовностите, тъй като разпореждането на съда по чл.63 ГПК за продължаване на срока с 14 дни е получено от агенцията ден преди изтичането на продължения срок. Няма законова разпоредба, която да предвижда задължение за съда да връчва съдебния акт, с който уважава молбата по чл.63 ГПК. Страната е длъжна сама да следи за произнасянето по тази молба, с оглед съблюдаване на процесуалните срокове.
При горните съображения, обжалваното определение е правилно, като обосновано и законосъобразно. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Що се отнася до искането за връщане на платената по делото държавна такса от 1 329,01 лв., същото е недопустимо за разглеждане пред въззивната инстанция. Както е посочено в ТР №5 от 12.07.2018г. на ВКС по тълк.д. №5/2015г., ОСГТК, т.10, производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес, има самостоятелен характер и произнасянето на първоинстанционния съд подлежи на въззивно и касационно обжалване. Съгласно чл.4б от Закона за държавните такси, недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това искане, обаче, следва да се разгледа от първоинстанционния съд, събрал съответната държавната такса, а настоящата инстанция ще е компетентна да се произнесе при евентуално въззивно обжалване на отказ по молбата.
Мотивиран от изложено, Апелативен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Агенция за социално подпомагане, гр. София против определение №274 от 09.05.2018 г., постановено по гр.дело № 73/2017 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Агенция за социално подпомагане за връщане на платената държавна такса в размер на 1 329,01 лв. по гр.д. №73/2017г. на Окръжен съд – Сливен, като ИЗПРАЩА искането за разглеждане по компетентност на Окръжен съд – Сливен.
Определението в частта, с която частната жалба на Агенция за социално подпомагане е оставена без уважение, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: