Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............град Шумен, 29.06.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - град Шумен, в публичното заседание на седми
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 110 по описа за 2018 година на
Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 ал.1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. чл.4, ал.1 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по депозирана жалба, уточнена с допълнителна молба от 13.04.2018г., от „С.“
ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от К.А.К.,
срещу Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК №АУЗД001322/11.04.2017г., издаден от ст.инспектор „Данъчни
приходи“ в отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен. В жалбата се сочи, че горепосоченият акт е незаконосъобразен
като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че общината не
предоставя на притежавания от дружеството имот нито една от услугите по
събирането и обезвреждането на битовите отпадъци, както и чистота на
териториите, поради което дружеството не дължи заплащане на таксите установени
с оспорения акт. С оглед на това се иска
оспореният акт за
установяване на задължения да бъде изцяло отменен. В съдебно
заседание, управителят на дружеството и процесуалният му представител адвокат Жечев,
поддържат жалбата и молят актът да бъде отменен в обжалваната му част, като на
дружеството се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна – началник на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Шумен, чрез процесуалния си представител юриск.
Р. Атанасова, в съдебно заседание и в писмени бележки, оспорва жалбата и излага
аргументи за нейната неоснователност. Сочи, че оспореният акт е издаден от
компетентен по степен и материя орган, при спазване на процесуалните правила и
е съобразен с изискванията на ЗМДТ. Твърди, че на дружеството са определени
задължения за обезвреждане на битови отпадъци и за чистота на териториите,
които се дължат поради наличието на депо и поради предоставянето на услугата
чистота на териториите на територията на община Шумен. С оглед на това моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Шуменският административен съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Договор за покупко-продажба на
недвижим имот №153, том VII, рег. № 16237
от 01.12.2015 г.(л.32) оспорващото дружество „С.“ ООД е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, местност „Смеся“,
представляващ недвижим имот №48016 с площ 1.786 дка и право на строеж за изграждане
на пункт за прегледи и диагностика на товарни и леки автомобили.
За
горепосочения недвижим имот дружеството
подало декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
**********/21.06.2010 г. (л.24-31) за облагане с данък върху недвижимите
имоти. С резолюция за възлагане на проверка
за установяване на факти и обстоятелства № 004/16.02.2017г. началник отдел МДТ
при Община Шумен е възложено на К.Б.А.да извърши проверка за неплатени
изискуеми публични задължения за период 2012-2016 г., съгласно приложен списък,
в който фигурира и оспорващото дружество.
При
извършената
проверка било установено, че дружеството, в качеството си на собственик на
описания в декларация вх.№ **********/21.06.2010 г. недвижим имот,
дължи за периода 2013 -2016 г. общо сумата от 4277.11 лв., от която
3520.08 лв. главница и 757.03 лв. лихви, представляваща задължения такса битови
отпадъци/ТБО/.
Въз основа на така установените факти, К.Б.А., ст. Испектор „Данъчни приходи“ в отдел МДТ, оправомощена
със заповед № РД-25-163/26.01.2017 г. на кмета на община Шумен (л.23), на осн. чл.
107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.4, и чл.9б от ЗМДТ, съставила на дружеството
Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУЗД001322/11.04.2017г.,
за дължимите от
дружеството за за периода 2013 -2016 г. общо сумата от
4277.11 лв., от която 3520.08 лв. главница и 757.03 лв. лихви, представляваща
задължения такса битови отпадъци/ТБО/.
Така съставеният акт бил получен от дружеството на 14.08.2017г.
Недоволно от установените му задължения за ТБО, на 22.08.2017г. дружеството
депозирало в община Шумен жалба/л.12-13/
срещу издадения акт, до ръководителя на „Местни данъци и такси” при община Шумен,
който с Решение № ЖГ-00-105/20.10.2017
г. потвърдил изцяло обжалвания акт.
Това
решение било получено от дружеството на 09.03.2018г., което представляващият е
удостоверил с подписа си.
Несъгласно
с него, дружеството го оспорило с жалба до Административен съд - гр.Шумен,
депозирана в община Шумен на 19.03.2018г., видно от поставения върху нея печат.
С молба, депозирана по делото на 13.04.2018г./л.60/, дружеството уточнило, че жалбата е насочена
срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУЗД001322/11.04.2017г.
В хода на
съдебното производство административният орган е комплектовал административната
преписка, като е представил по делото жалбата на оспорващия, заедно с
декларацията по чл.14 подадена от дружеството за имота, справка за неплатените
задължения на дружеството, оспорения акт и решението, с което същия е
потвърден, заповедите на кмета на Община Шумен, с които са определени границите
на районите и видът на извършваните услуги по чл.62 от ЗМДТ на територията на
Община Шумен от 2012 г. до 2015 г.;
решенията на Общински съвет - гр.Шумен за периода от 2013 г. до 2016 г.,
както и списъци на разставените съдове за отпадъци.
По делото е
допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза, заключението по която е приобщено
към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните, поради което
съдът ги кредитира с доверие.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира,
че жалбата срещу Акт за установяване на задължение
№АУЗД001322/11.04.2017г. на старши
инспектор К.Б.А.в отдел „Местни данъци и ТБО” при община Шумен, потвърден с Решение № ЖГ-00-105/20.10.2017 г. на началник отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, е подадена в
законоустановения 14 - дневен срок (доколкото решението на горестоящия орган е
съобщено на 09.03.2018г., а жалбата е депозирана на 19.03.2018г.) и от надлежна
страна, имаща правото и интереса да го оспори. По отношение на АУЗ е осъществен
административен контрол от компетентния за това административен орган съгласно
чл.4, ал.5 от ЗМДТ – Началник отдел «Местни данъци и ТБО» при община Шумен,
като решаващият орган е потвърдил АУЗ изцяло, поради което и по аргумент от
разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, жалбата срещу същия се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Предмет на
оспорване е Акт за установяване на публично общинско вземане, издаден по реда
на ЗМДТ – №АУЗД001322/11.04.2017г. на старши инспектор К.Б.А.в отдел
„Местни данъци и ТБО” при община Шумен, потвърден с Решение № ЖГ-00-105/20.10.2017 г. на началник отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен. Съгласно чл.4,
ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно
чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат правата и задълженията
на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината
(чл.4, ал.4 от ЗМДТ). Разпоредбата на чл.9б от ЗДМТ препраща към чл.4, ал.1-5
от ЗМДТ относно реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните
такси. По делото е представена Заповед № РД-25-158/26.01.2017г. на кмета на
община Шумен, с която на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА са
определени длъжностните лица от отдел «Местни данъци и ТБО» при община Шумен с
права и задължения на органи по приходите, в т.ч. и ст.инспектор К.Б.А.-
издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото, поради което съдът приема, че
актът е издаден от компетентен по степен и материя орган. Волеизявлението е
обективирано в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма, като в него е
посочен конкретният недвижим имот, по отношение на който е определено
задължението за заплащане на ТБО и начинът на определяне размера на таксата.
Като фактическо основание за издаването му е посочена резолюция за проверка
№004/16.02.2017 г. за установяване на неплатени задължения ТБО и ДНИ за периода
от 2012 г. до 2016г., а като правно такова – чл.107, ал.3 от ДОПК.
Съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, обуславящи
незаконосъобразност на издадения административен акт. АУЗ е обжалван по
административен ред с жалба, депозирана в срока по чл.107, ал.4 от ДОПК, което
е задължителна предпоставка за неговото съдебно оспорване, а решението на
горестоящия административен орган, с което АУЗ е потвърден, е постановено в
60-дневния преклузивен срок, регламентиран в чл.155, ал.1 от ДОПК.
По отношение съответствието на АУЗ с разпоредбите на материалния закон,
съдът намира следното:
С обжалвания Акт за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 от ДОПК №АУЗД001322/11.04.2017г.
издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б, от ЗМДТ е установено, че, „Стенд 04“
ООД има
задължения към община Шумен за периода 2013 -2016 г. общо сумата от 4277.11
лв., от която 3520.08 лв. главница и 757.03 лв. лихви, представляваща
задължения такса битови отпадъци/ТБО/.
По делото няма
спор, а и това се установява от приложените писмени доказателства, че оспорващият
се явява задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, поради което
правилно е определен като адресат на задължението за заплащане на ТБО.
Кметът на
община Шумен е издал Заповеди
№РД 25-1677/27.10.2011г., №РД 25-2028/22.10.2012г., №РД 25-2241/29.10.2013г.,
№РД 25-1648/13.10.2014г. и №РД 25-1745/21.10.2015г. по чл.63, ал.2
от ЗМДТ, с които определил, че общината ще предоставя и трите вида
услуги по смисъла на чл.62 от ЗМДТ,
честотата на предоставяне на услугите, както и районите, в които услугите ще се
предоставят. Представено е решение на ОбС – Шумен, с което е приета изискуемата
от чл.66, ал.1
от ЗМДТ план-сметка и определен размер на ТБО по отделни компоненти.
Няма спор, че имотът на жалбоподателя попада в границите на районите, в които
общината предоставя и трите вида услуги, т.е. общината е създала необходимите
правни предпоставки за престиране на услугите по чл.62 от ЗМДТ.
Събраните по
делото доказателства установяват по безспорен начин, че имотът, стопанисван от оспорващия попада в
границите на районите, в които е организирано сметосъбиране, сметоизвозване и
чистота на териториите, определени със Заповеди №РД 25-2028/22.10.2012г., №РД
25-2241/29.10.2013г., №РД 25-1648/13.10.2014г. и №РД 25-1745/21.10.2015г. на кмета на
община Шумен. Във връзка със заявено искане от дружеството, на 03.04.2017 г. е
предоставен съд за битови отпадъци.
Между страните няма спор, че
процесният имот попада в границите на районите, определени със съответните
заповеди на кмета на общината и приложени по делото, както няма спор и по това,
че на територията на община Шумен се предоставя услугата чистота на териториите
за обществено ползване през целия релевантен период, както и, че е съществувало
депо за обезвреждане на битови отпадъци.
Основният спор по делото е реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ по отношение имота, собственост на дружеството-жалбоподател, а именно: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци
в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В
тази връзка оспорващият твърди, че нито една от горепосочените услуги не е
предоставяна по отношение на притежаваният от него имот, като съд за битови
отпадъци е предоставен на 03.04.2017 г.
Ответната страна не
оспорва датата на предоставяне на съд за битови отпадъци за ползване от
дружеството-жалбоподател.
Съдът намира за
основателно направеното възражение по отношение недължимостта на услугите за събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране за периода 2013-2016 г.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ (в
редакцията от ДВ бр. 153 от 1998 г.) , таксата за битови отпадъци се заплаща от
собственика на имота, респ. от ползвателя (чл.64, ал.1 от ЗМДТ в редакцията от
ДВ бр. 95 от
2009 г.), за
услугите по събирането, извозването
и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ в редакцията от
ДВ бр. 53 от
2012 г., т.е. с
решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 30 октомври на предходната година (чл.63, ал.2 от ЗМДТ), а за
имоти, намиращи се извън тези райони, се събира такса за ползване на депо за
битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване (чл.63, ал.1 от ЗМДТ в редакцията от ДВ бр. 105 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.).
За всяка от визираните в чл.62 от ЗМДТ
услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата
такса, като основният принцип регламентиран в чл.67, ал.1
от ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според
количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да бъде
установено, съгласно чл.67, ал.2
от ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Въз основа на
законовата делегация, съгласно чл.9 от ЗМДТ, общински съвет Шумен е приел
наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 от НОАМТЦУТОШ (нова, с Реш.413 от 30.05.2013г.,
изм. с Реш.590 от 19.12.2013г., в сила от 01.01.2015г.), приета от Общински
съвет Шумен, посочва, че размерът на таксата се определя според количеството на
битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци, размерът на таксата се определя в левове за ползвател или
пропорционално върху основа, която не може да бъде данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.
За да е дължима
ТБО по компонента събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране е необходимо освен осъществяването на услугата в нормативно
разписаната рамка и реалното й предоставяне.
По
делото липсват доказателства във връзка с предоставянето й досежно имота на
оспорващия за процесния период. Съд за битови отпадъци е предоставен на
03.04.2017 г., респ. извън процесния период, който факт не се оспорва от
ответната страна, а и в този смисъл е заключението на вещото лице, по
допуснатата и изслушана съдебно счетоводна експертиза.
Следователно,
задължението за периода 2013 г. – 2016 г. в размер на 1710.84 лв., от които
главница 1408.02 лв. и 302.82 лв. лихви , начислено за услугата сметосъбиране и
сметоизвозване е недължимо поради липса на реално предоставена услуга.
Съгласно Договор
№30П 18005/27.01.2006г. Община гр.Шумен
е възложила на „БКС”ООД гр.Шумен организирано събиране и извозване на ТБО на
територията на 15 села в Община Шумен –с.Белокопитово, с.Благово, с.В.Друмев,
с.Велино, с.Ветрище, с.Вехтово, с.Дибич, с.Илия Блъсков, с.Лозево, с.Мадара,
с.Мараш, с.П.Волов, с.Р.Димитриево, с.Салманово и с.Царев брод. Наличието на
договорни отношения между Общината и изпълнителя не е достатъчно да обоснове
дължимостта на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, а е необходимо реалното
й предоставяне досежно имота на оспорващия. От доказателствата по делото не се
установява по безспорен начин реалното предоставяне на услугата по събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране, както и липсват доказателства за предоставени съдове за битови
отпадъци в имота, собственост на дружеството – жалбоподател за периода 2013 г.
– 2016 г.
С
оглед гореизложеното, съдът приема, че незаконосъобразно са начислени
задължения за периода от 2013 г. до 2016 г., представляващи главница и лихви за
дейността по събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране, поради което АУЗ в тази му част
следва да бъде отменен като незаконосъобразен, предвид липсата на конкретни
доказателства за реалното предоставяне на услугата.
Съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, в редакцията
му от ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014
г.) не се събира такса за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината и за обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място,
за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на
общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без
територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено
планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да
гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на
населението - чл. 1 от Закона за устройство на територията, което имплицитно означава
осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за
обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на
тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща
отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови
отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.
В този контекст посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата
"поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места". Що се отнася до обема на услугата, т.е. до определяне
на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и
точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на
дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице
задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване е необходимо общината да предоставя тази услуга. В случая
няма спор, че услугата се предоставя на територията на Община Шумен, който факт
сам по себе си е достатъчен за дължимостта на ТБО по компонент чистота на
териториите. Този извод не се разколебава от констатациите на вещото лице в заключението,
че липсват конкретни доказателства за предоставяне на услугата по отношение на процесния
имот. В този смисъл е и константната съдебна практика /Решение № 3413
от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2016 г./
Гореизложеното налага извода за дължимост на
задълженията, произтичащи от предоставената услуга за процесния период
„Поддържане и чистота на териториите за обществено ползване“ , които за периода
2013 г. -2016 г. са в общ размер 1390.06 лв., от които главница 1144.03 лв. и
лихви 246.03 лв. Услугата поддържане на териториите за обществено ползване не
изисква почистването да се извършва непосредствено около имота на задълженото
лице. Както бе посочено по-горе, обстоятелството, че дружеството има имот в
общината е основанието за ползване и следователно за дължимост на таксата, а не
предоставянето на услугата конкретно около имота на лицето. С оглед на това
доводите на дружеството за недължимост на таксата поддържане чистота на
териториите, доколкото законът не обвързва дължимостта на таксата за тази
услуга със сочените факти и обстоятелства се преценяват като неоснователни.
Услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане
на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват
битовите отпадъци. Тази услуга е необходима, както по отношение на битовите
отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите
отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване. Без тази услуга не може да бъде изпълнено в пълнота задължението по чл. 7, ал. 1 ЗУО. Именно с оглед на това в Закона за
управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране
на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане.
Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината
няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Следователно
по силата на закона релевантен за дължимостта на таксата за този вид услуга е
не факта на генериране на битови отпадъци от задълженото лице, а единствено
наличието на депо, т. е. обезпечаването от общината на последния етап от
обезвреждането на битовите отпадъци.
В случая по делото няма спор, че през процесния период
в кв.Дивдядово на гр.Шумен има изградено и действащо депо за обезвреждане на
битови отпадъци, което се ползва от всички общини в областта. Следователно,
дружеството дължи сумата в размер на 1176.21 лева., представляваща неплатени от
дружеството задължения за периода 2013-2016 г., съответно 968.03 лв. главница и
208.18 лв. лихва, във връзка с предоставената услуга обезвреждане на битови
отпадъци и поддържане на депа на територията на Община Шумен.
Въз основа на това, съдът намира, че правилно и в
съответствие със закона на дружеството са определени задължения за такса за
битови услуги за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на битови отпадъци. Тези
услуги, по делото е доказано, че са предоставяни от общината, което прави
задължението на дружеството дължимо.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че Акт
за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУЗД001322/11.04.2017г.,
издаден от старши
инспектор К.Б.А.в отдел „Местни данъци и ТБО” при община Шумен, в частта, с
която на „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК *********, представлявано от К.А.К. са определени задължения към
община Шумен за периода 2013г.-2016г. в общ размер на 4277.11 лв., за
начислените задължения в размер над 2566.27 лв., се явява незаконосъобразен и
следва в тази му част да бъде отменен.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, на страните следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от жалбата, съответно на оспорващият
260.00 /двеста и шестдесет лева/ лв. и на ответната страна в размер на 40.00 /четирдесет
лева/ лв., като след извършено прихващане ще следва ответната страна да заплати
на оспорващия остатъка в размер на 220 /двеста идвадесет лева/ лв.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУЗД001322/11.04.2017г.,
издаден от старши
инспектор К.Б.А.в отдел „Местни данъци и ТБО” при община Шумен в частта, с която на „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, представлявано от К.А.К. е определено задължение за ТБО периода от 2013 г. до 2016
г. в размер над сумата от 2566.27
/две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата й част.
ОСЪЖДА Община
Шумен да заплати на „С.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, представлявано от К.А.К. сумата от 220 /двеста и двадесет лева/ лв., представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването, чрез изпращане на
препис по реда на чл.138, ал.1, във вр. с чл.137 от АПК, пред Върховния
административен съд на Република България - гр. София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: