№ 42
гр. Шумен, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Ив. Хаджииванова
Членове:Теодора Р. Йорданова-Момова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20243600500052 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба от Г. Г. И., чрез пълномощника – адв. Ц. Д. от ВТАК срещу решение №
996/28.12.2023 г. по гр.д. № 2200/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което
предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени.
Жалбоподателката излага, че постановеното решение се явявало неправилно, необосновано
и постановено в противоречие с доказателствата по делото и константната практика на ВКС.
Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да признае извършеното
уволнение за незаконно и да го отмени; да възстанови Г. И. на предишната й работа, като й
бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Регионална инспекция по
околната среда и водите – Шумен, чрез пълномощника си, е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. В съдебно заседание отправя искане да му бъдат присъдени извършените във
въззивното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
1
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 2200/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от Г. Г. И. срещу Регионална инспекция по околната среда и
водите гр. Шумен, представлявана от С.Х. И., с искания за признаване за незаконно
уволнението й и отмяна на заповед № ЧР-32/10.08.2023 г. на директора на инспекцията,
възстановяването й на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност – „главен специалист“ в дирекция „АФПД“, като й бъдат присъдени направените
по делото разноски. Твърденията в исковата молба са, че И. се намирала в трудово
правоотношение с ответника от 01.09.2011 г., като подписвала и допълнителни
споразумения към трудовия си договор. С последователни заповеди от 03.01.2020 г. и
26.07.2021 г. трудовото й правоотношение било прекратявано, а след атакуването на
заповедите по съдебен ред, уволненията били признати за незаконни и ищцата била
възстановявана на предишната й работа. Счита, че не са налице елементите по чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ, използвано като основание за прекратяване на правоотношението в настоящия
случай, тъй като това основание е налице само ако длъжността се запазва, но се въвеждат
нови изисквания за образование, а в случая длъжността „главен специалист“ е
трансформирана в нова длъжност. Освен това, се позовава на извършена, според нея,
злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като въведеното изискване за
образование с длъжностното разписание от 03.01.2020 г. не било необходимо за нуждите на
работата. Като довод в подкрепа на твърденията си в тази насока сочи обстоятелството, че
се касае за трето поредно уволнение на И. на различни правни основания. Поради това
счита, че работодателят – ответник незаконосъобразно прекратил съществувалото трудово
правоотношение между страните.
В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – служител с
юридическо образование, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените
искове като неоснователни. Изложил е, че прекратяването на трудовото правоотношение
поради променени изисквания за образование е законосъобразно и в съответствие с
мотивите на съдебния състав, разгледал в.гр.д. № 526/2021 г. по описа на ШОС. Сочи, че с
влизане в сила на длъжностното разписание при инспекцията от 03.01.2020 г. заеманата от
ищцата длъжност била трансформирана в друга – ръководна, спрямо която били поставени
изисквания за необходимо висше образование, каквото И. не притежава. Оспорва
твърденията за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, като излага, че
промените в длъжностното разписание били извършени в изпълнение на препоръка от
одитен доклад на Инспектората при МОСВ. Счита, че работодателят законосъобразно
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение между страните.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като с решението си ги е отхвърлил. Приел
е, че безспорно ищцата не притежава висше образование, каквото изискване е въведено с
длъжностното разписание на ответника в сила от 03.01.2020 г. За да не уважи твърденията в
исковата молба за наличие на злоупотреба с право е посочил, че промените в длъжностното
2
разписание били извършени в изпълнение на препоръка от Инспектората на МОСВ, а не
инцидентно.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: не се спори между страните, че Г. И. и РИОСВ –
Шумен са се намирали в трудово правоотношение, считано от 01.09.2011г., като същата
заемала длъжността „старши /впоследствие главен/ специалист“ в дирекция „АФПД“. Със
заповед № ЧР-5/03.01.2020 г. на директора на РИОСВ-Шумен трудовото правоотношение
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от 03.01.2020 г., поради
определяне на нейната длъжност за заемане от държавен служител. Видно от посоченото в
заповедта, уволнението било извършено въз основа на одобрено от министъра на МОСВ и
утвърдено от директора на РИОСВ – Шумен длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен и
утвърдено поименно разписание на длъжностите и заплатите на служителите в РИОСВ –
Шумен, в сила от 03.01.2020 г. Ищцата е обжалвала заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, като в резултат същата била отменена с решение № 170/01.10.2020 г. по
в.гр.д. № 305/2020 г. по описа на ШОС, влязло в сила на 07.06.2021 г. Въз основа на
влязлото в сила решение на ШОС и подадено от служителката заявление, на 26.07.2021 г.
била издадена заповед № 15 на директора на РИОСВ-Шумен, с която се възстановява
трудовото правоотношение на ищцата на длъжност „главен специалист“ – секретар,
деловодител, архив /на позиция 9 от Поименно разписание на длъжностите в РИОСВ –
Шумен, действащо към 02.01.2020 г./, с шифър по Класификатора на длъжностите 3359-
3026 в дирекция „АФПД“ при РИОСВ – Шумен, считано от 26.07.2021 г. Заповедта била
връчена на служителката, като малко по-късно през същия ден й била връчена и заповед №
16/26.07.2021 г. на директора на РИОСВ – Шумен, за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 26.07.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради
съкращаване на щата. Въз основа на предявени от И. искове, с решение № 17/25.01.2022 г.
по в.гр.д. № 526/2021 г. по описа на ШОС, потвърдено с решение № 50041/07.07.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 1785/2022 г., III г. о., влязло в сила на 07.07.2023 г., заповедта на директора
на РИОСВ – Шумен била отменена, а ищцата – възстановена на предишната й работа. Със
заявление вх. № АД-389/10.08.2023 г. до работодателя, ищцата заявила, че се явява на
работа. Съдът констатира от заповед № 244/10.08.2023 г. на директора на инспекцията, че
било възстановено трудовото правоотношение със служителката на длъжност „главен
специалист“ – секретар, деловодител, архив /на позиция 9 от Поименно разписание на
длъжностите в РИОСВ – Шумен, действащо към 02.01.2020 г./, с шифър по Класификатора
на длъжностите 3359-3026 в дирекция „АФПД“ при РИОСВ – Шумен, считано от 26.07.2021
г. Веднага след това, на И. била връчена атакуваната заповед № ЧР-32/10.08.2023 г., с която
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, във връзка с одобрено от Министъра на околната
среда и водите и утвърдено от директора на РИОСВ-Шумен длъжностно разписание на
3
РИОСВ-Шумен, в сила от 03.01.2020 г., и утвърдена от директора на РИОСВ-Шумен
длъжностна характеристика за трудовата функция „обща администрация, секретар,
деловодител, архив“, трудовото правоотношение между страните било прекратено поради
това, че работникът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, което
съгласно длъжностната характеристика е образователна степен – бакалавър.
От представеното длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен, в сила от 19.03.2019
г., одобрено от министъра на МОСВ и утвърдено от директора на РИОСВ – Шумен се
установява, че в дирекция „АФПД“ са съществували 1 бр. за длъжността „директор
дирекция“, 1 бр. за длъжността „главен юрисконсулт“, 1 бр. за длъжността „главен
счетоводител“, 3 бр. за длъжността „главен експерт“, 1 бр. за длъжността „младши експерт“
служебно правоотношение, код по НКПД 2422-5040, длъжностно ниво по КДАКДД 11,
наименование на длъжностното ниво по КДАКДД експертно ниво 7, образователна степен
професионален бакалавър, ранг V мл. и 2 бр. за длъжността „главен специалист“ по трудово
правоотношение, с код по НКПД 3356-3026, длъжностно ниво от КДАКДД 11,
наименование на длъжностното ниво по КДАКДД специалист 1, образователна степен –
средно, трудов стаж – 2 години. Със заповед № ЧР-4/03.01.2020 г. на директора на РИОСВ –
Шумен са утвърдени ново длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен и поименно
разписание на длъжностите, в сила от 03.01.2020 г., като е видно, че длъжността „главен
специалист“ намираща се на позиция 9 в поименното разписание, действало до 02.01.2020 г.
/заемана от ищцата/ е била трансформирана в длъжност „директор на дирекция“ към
дирекция КПД, с длъжностно ниво 6А в Класификатора на длъжностите в администрацията
и определена за заемане от държавен служител. Със същата заповед е било постановено, че
трудовите функции на трансформираната длъжност „главен специалист“ в пълен обем ще
бъдат изпълнявани от държавен служител „младши експерт“ – експертно ниво 7, в дирекция
„АФПД“. Според това длъжностно разписание за длъжността „главен специалист“ в
дирекция „АФПД“ е предвидена 1 бройка, като за останалите длъжности в дирекцията
бройките не се променят. В поименното разписание на длъжностите в РИОСВ – Шумен в
сила от 03.01.2020 г. е отразено, че длъжността „главен специалист“в дирекция „АФДП“ се
заема от лицето И.Й.П., а длъжността „младши експерт“, експертно ниво 7 – от лицето
С.П.С.. По делото са представени и длъжностни разписания за ответната страна, влезли в
сила на 22.08.2022 г. и 03.08.2023 г., с което не са извършени промени на наименованието,
характеристиките и числеността на длъжностите в дирекция „АФПД“, с изключение на
наименованието на длъжността „младши експерт“, заемана от С.С. – на старши експерт“,
заемана от същото лице.
По делото е приложена длъжностната характеристика за длъжността, заемана от
ищцата, като до 02.01.2020 г. преките й задължения са включвали: да приема и
систематизира входяща и изходяща кореспонденция, да завежда деловодството, да завежда
входящите документи в софтуерен регистър, да проследява сроковете на входираните
преписки, да осъществява организация по подготовка на ежеседмични и извънредни
оперативки, да предоставя протоколи от заседания на ДС на участниците и да ги архивира,
4
да предоставя лично на физическите и юридически лица изготвените становища и друга
документация, да предоставя ясна, лесноразбираема, пълна и точна информация на
потребителите, да приема и предава документи за подпис от директора и лични заявления от
служителите, да обработва изходяща кореспонденция и проследява изпращането й на
хартиен или електронен носител, да получава и предава информация на съответните приемо-
предавателни устройства / телефон, факс /, да организира телефонните разговори и срещи
на директора, да осигурява приема от директора на служители на инспекцията и външни
лица, да изготвя справки за административно обслужване, да води регистър на заповедите в
инспекцията, да съхранява изходящата кореспонденция и заповедите на ръководството до
предаването им в архив, да ксерокопира необходимите материали, да изготвя справки по
постъпилите сигнали и извършените действия с тях, да отговаря за Системата за управление
на качеството в РИОСВ по предоставяне на административни услуги, да организира и
извършва протокола и сервиза на директора, в т.ч. посрещане на гости, да извършва
обслужване на административно гише при необходимост, др. задачи възложени от
директора на РИОСВ, директора дирекция „АФПД“ и началниците на отдели. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт“ в дирекция „АФПД“ по
щатно разписание от 03.01.2020 г., възложените за същата преки задължения са напълно
идентични с преките задължения, включени в длъжностната характеристика на ищцата за
длъжността „главен специалист“ по щатно разписание от 19.03.2019 г. Съдът констатира от
приложения доклад, изготвен от Инспекторат към МОСВ изх. № 131/20.11.2019 г., че на
РИОВ-Шумен са дадени предложения, като едно от тях е: „директорът на РИОСВ да
предприеме действия за привеждане на длъжностното разписание на РИОСВ към 19.03.2019
г., съгласно ПМС № 45/14.03.2019 г., в които не фигурира длъжността „директор на
дирекция КПД“, в съответствие с изискванията на Наредбата за прилагане на класификатора
на длъжностите в администрацията.“.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
При предявени от работник искове за защита срещу незаконно уволнение с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, работодателят следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно.
Установява се, че по силата на сключения на 01.09.2011 г. трудов договор, страните
по делото се намирали в трудово правоотношение, което последователно изменяли през
годините. В разискваната хипотеза, трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, при което основание не се изисква вина от
работника/служителя. Основанието по този текст на закона представлява нов юридически
факт, който може да настъпи само при валидно сключен договор. С оглед особеностите на
работата, работодателят може да въведе по-високи изисквания за образование и
квалификация за заемане на определена длъжност. Юридическият факт като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение не следва да е налице при възникване на
5
трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на служителя при
уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки са на изискванията
си за образование, които самият той е дерогирал. Ако работодателят се е съгласил, че
притежаваното от служителя образование не представлява обективна пречка за
изпълнението на трудовата функция, а впоследствие е прекратил трудовото правоотношение
поради липса на изискуемо образование, всъщност се позовава на негови изисквания, които
самият той е приел, че не са пречка за осъществяване на трудовите функции. Поради това,
работодателят, приемайки на работа служител, който не притежава определените от самия
него изисквания за образование, не може да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като уволнението ще е незаконно поради липса на
основание.
В случаят се установи, че Г. И. заемала длъжността „Главен специалист“ в дирекция
„АФПД“ при РИОСВ-Шумен. На 03.01.2020 г. работодателят утвърдил ново длъжностно
разписание, като на същата дата прекратил трудовото правоотношение с жалбоподателката
на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ – поради определянето на длъжността за заемане от
държавен служител. Заповедта, по силата на която било сторено това, била отменена с
влязло в сила съдебно решение, в мотивите на което съдът приел, че основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение било по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На 26.07.2021
г. ищцата се явила на работа, за да заеме длъжността си, но веднага и последователно й били
връчени две заповеди – за възстановяване на предишната работа и за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на
щата. И това уволнение на И. било признато от съда за незаконосъобразно, като съдебен
състав приел в мотивите на решението си, че наличните данни по делото налагали извод по-
скоро за основанието за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от
КТ. Именно на това основание, директорът на РИОСВ-Шумен издал процесната заповед,
позовавайки се отново на длъжностното разписание в сила от 03.01.2020 г.
Съдът намира, че осъщественото по този начин прекратяване на трудово
правоотношение се явява незаконосъобразно. На първо място, изменението на изискванията
за притежавано образование, като основание за уволнение, може да съществува само ако
длъжността се запазва, като е недопустимо едновременно трансформиране на длъжността и
промяна в изискванията за образование. В настоящият случай безспорно се установи, че
заеманата от Г. И. длъжност „главен специалист“ в дирекция „АФПД“ била трансформирана
в съответната й – „младши експерт“ в същата дирекция по служебно правоотношение и
изисквано за длъжността образование – бакалавър. Тоест, работодателят едновременно
трансформирал длъжността и изменил изискванията към притежаваното от заемащия я
служител образование.
На второ място: както бе посочено по-горе, промяната в изискванията за заемане на
дадена длъжност следва да представляват нов юридически факт. В случая обаче, тази
промяна е настъпила при утвърждаване на новото длъжностно разписание при въззиваемия
считано от 03.01.2020 г. На 26.07.2021 г. работодателят възстановил И. на работа, като
6
веднага я уволнил на друго основание – съкращаване на щата. Според приетото в ТР №
2/23.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 2/2012 г. на ОСГК, решението на съда за уважаване на иск
за възстановяване на служител на предишната му работа, има за съществена последица
възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението,
възражда се същото правоотношение съществувало между страните преди незаконното
уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. Или,
приемайки на работа жалбоподателката, на 26.07.2021 г. и прекратявайки правоотношението
на друго основание, но не и на това по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, директорът на РИОСВ –
Шумен се е съгласил, че притежаваното от служителя образование не представлява
обективна пречка за изпълнението на трудовата функция, поради което е недопустимо
впоследствие да се позовава на променените изисквания за образование. В случая,
промяната в изискванията, на която въззиваемият се позовава – длъжностно разписание от
03.01.2020 г., не представлява нов юридически факт, даващ му основание да прекрати
трудовото правоотношение. Още повече, след цитираната дата в РИОСВ-Шумен били
утвърдени най-малко още две длъжностни разписания. Позоваването от работодателя на
дадени му препоръки с одитен доклад на Инспектората на МОСВ е ирелевантно, като още
повече в този доклад липсват конкретни насоки кои длъжности да бъдат трансформирани,
като основното указание е да бъде създадена ръководна длъжност.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото е недоказана законността на
извършеното със заповед № ЧР-32/10.08.2023 г. на директора на РИОСВ-Шумен уволнение
на Г. И., поради което същото следва да бъде отменено, като претенцията на последната с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважена.
Уважаването на иска за отмяна на уволнението обуславя уважаване и на иска по чл.
344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на служителката на заеманата преди незаконното й
уволнение длъжност.
Предвид всичко изложеното, съдът счита, че първоинстанционното решение е
неправилно и следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с
което уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЧР-32/10.08.2023 г. на директора
на РИОСВ – Шумен да бъде признато за незаконно и отменено; служителката да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в дирекция
„АФДП“ при РИОСВ – Шумен.
По определянето и събирането на държавната такса по исковата молба:
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да бъде определена държавна
такса върху всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ
– в размер на по 60,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от
ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ШРС, държавната такса за всеки от двата предявени иска, в общ размер 120,00
лв., а по сметка на ШОС – държавна такса в размер на 60,00 лева.
7
По разпределението на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателката направените от нея разноски за претенцията с правно основание чл. 344,
ал. 1 т. 1 от КТ по първоинстанционното дело в размер на 500,00 лева, както и деловодните
разноски пред въззивната инстанция в размер на 600,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобрази, че
ищцата е представлявана от пълномощник безплатно, съдът приема, че при направеното
искане, следва да бъдат определени разноски – възнаграждение за пълномощника на
ищцата, както следва: 280,00 лв. за представителство пред първата инстанция и 333,00 лв. –
пред въззивната. Следва ответникът да бъде осъден да заплати възнаграждение в размер на
613,00 лв. на пълномощника на ищцата – адв. Ц. Д. от ВТАК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 996/28.12.2023 г. по гр.д. № 2200/2023 г. по описа
на Районен съд – Шумен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г. Г. И. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.......” № 31, вх. А, ап. 13, със съдебен
адресат – адв. Ц. Д. от ВТАК, гр. Велико Търново, ул. „.......“ № 2а, извършено със заповед
№ ЧР-32/10.08.2023 г. на директора на РИОСВ-Шумен.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Г. И. с ЕГН ********** на предишната й работа – „главен
специалист“ в дирекция „АФПД“ на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.
Шумен, представлявана от С.Х. И..
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса върху цената на
всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер
на по 60,00 лв. (шестдесет лева).
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от
ГПК, ОСЪЖДА РИОСВ гр. Шумен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса по делото в размер на 120,00 лв. и по
сметка на Окръжен съд – Шумен в размер на 60,00 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ гр. Шумен да заплати на Г. Г. И. направени деловодни разноски в
първоинстанционното производство размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ гр. Шумен да заплати на Г. Г. И. направените деловодни разноски
във въззивното производство размер на 600,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА РИОСВ гр. Шумен да заплати на адв. Ц.
Н. Д. от АК – Велико Търново, възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. №
8
2200/2023 г. по описа на ШРС в размер на 280,00 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА РИОСВ гр. Шумен да заплати на адв. Ц.
Н. Д. от АК – Велико Търново, възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д.
№ 52/2024 г. по описа на ШОС в размер на 333,00 лв.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от
страните, чрез пълномощниците им – адв. Ц. Д. от ВТАК, съотв. – служител с юридическо
образование Нурай Герджикова.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок,
считано от 05.03.2024 г.
В деня на влизане в сила на настоящото решение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищцата
съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяването й от съда на предишната му работа – с
указания за законния срок за явяването й на работа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9