РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 05 май
2020 г.
В ИМетО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа докладваното
от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 776 по описа за 2018 г. на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 99
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П.В.“ **, ет. *,
представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника юрисконсулт Д.А.срещу Я.К.Я. с ЕГН **********
*** за установяване съществуването на
вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че бил
сключен договор за паричен заем № 5371721 от 21.07.2017 г. между „Вива кредит”
ООД - като заемодател и ответника Я.К.Я. – като заемател. С подписването на
договора Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните
условия по кредита. Основанието, на което предявява исковата молба е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него между „Вива кредит” ООД, и
ищеца, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да
предостави на ответника паричен заем в максимален размер на 1500.00 лева, под
формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект на „ИЗИПЕЙ“ АД. С
подписването на договора, ответникът удостоверявал, че е получил от Заемодателя
заемната сума от 1500. 00 лева, като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Заемополучателят се задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 1762.92 лв., ведно с договорната лихва на 9 погасителни вноски,
всяка в размер на 264.18 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва
и такса за експресно разглеждане). Към настоящия момент дължимата главница била
в размер на 1500.00 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения договор за паричен заем между страните, ответникът дължал договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва е в размер на 262.92 лв. за периода от 20.08.2017 г. - датата на първата
вноска до 17.04.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждали, че Заемателят заявява доброволно да се
ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
564.70 лв. Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да
отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем.
Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 614.70 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната
вноска. Така, погасителната вноска, която следвало да заплати Заемателя е в
размер на 332.48 лева. Претендираната неустойка представлявала такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в
договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни
посочените условия, неустойка не се начислява. Пояснява, че неустойката за
неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението
и за същата не бил налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия
момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение била в размер на 614.70 лв. Разпоредбите на договора предвиждали,
че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която била
актуална към датата на сключване на договора и се намирала, както във всеки
търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и
на интернет страницата - www. vivacredit. bg. Тарифата представлявала
неразделна част от договора. В последната било посочено, че при забава на
плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящия случай ответникът дължал
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
245.00 лв. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 17.04.2017 -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 165.79., считано от 18.04.2017 г. - датата
на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението –
20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът навежда твърдения, че въз основа
на подадено в РС – Луковит заявление по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 612/2018 г.
по описа на съда в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение против ответника за дължимите суми по договора за паричен заем. В
законоустановения двуседмичен срок ответникът възразил срещу същата, с което
обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящия установителен иск
на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Поради това се иска от съда да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми по Договор за паричен заем № 5371721 от 21.07.2017 г.: 1500.00 лв. –
главница, 262.92 лв. - договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
17.04.2018 г., 614.70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
564.70 лв. – такса за експресно разглеждане на документите, 245.00 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 165.79 лв.
– мораторна лихва върху главницата за периода от 18.04.2018 г. /датата на
последната погасителна вноска на паричния заем/ до 20.09.2018 г. /датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба. С отговора се оспорва
допустимостта на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца,
тъй като твърдяната от ищеца цесия не била надлежно съобщена на ответника по
реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД от предишния кредитор. Оспорва договорът за цесия като
недействителен поради липса на предмет /чл.26 ал.2 от ЗЗД/, тъй като
прехвърлените вземания не били индивидуализирани. На следващо място ответникът
оспорва иска по основание и размер. Отрича изобщо да е сключвал процесния договор за паричен заем. По
отношение претенциите за лихви /договорна и мораторна/ счита, че не са дължими,
тъй като били в размери надвишаващи
нормативно установения в чл. 10 ЗЗД предел. По отношение на претендираната
неустойка – същата е прекомерна и е в разрез с добрите нрави, претендираната
такса за експресно разглеждане е в
разрез с добрите нрави и е определена при явно неизгодни условия. Оспорва
истинността на представените с исковата молба в копия документи. Прави искане
да се задължи ищецът да представи в оригинал документите. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
С влязло в сила Определение № 115 от 10.06.2019
г., постановено по настоящето дело, съдът е прекратил като недопустимо
производството в частта относно предявения иск за сумите: 614,70 лева -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 564,70 лева - такса за
експресно разглеждане на документите и 245,00 лева - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение поради липса на правен интерес, тъй като за
тези суми няма издадена заповед за изпълнение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозира писмено становище чрез процесуален представител адв. А.Б.-Д.,
с което поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните
и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 612/2018
г. по описа на РС – Луковит по заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 411 от 04.10.2018
г. по чл. 410 ГПК за търсените суми,
представляващи вземания по Договор за паричен заем № 5371721 от 21.07.2017 г.,
както следва: 1500.00 лева главница, 262.92 лева - договорна лихва за периода
от 20.08.2917 г. до 17.04.2018 г., 165.79
лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.04.2018 г. до
20.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението 28.09.2018 г., както и за
сумата от 75 лева - разноски. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение и след указание на
заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск
за съществуване на вземането си, поради което искът е допустим.
Прието по делото е Предложение за
сключване на договор за паричен заем, подадено на 21.07.2017 г. във „Вива
кредит" ООД от Я.К.Я., което е подписано от лицето. Като параметри на
желания заем е посочена главница в размер на 1500,00 лв., при срок на
погасяване 9 месеца, размер на месечната
погасителна вноска 195,88 лв. Заявено е
желание за приоритетно разглеждане на заявката за кредит в рамките на 20 минути
и заплащане на съответна такса за експресно разглеждане.
Видно от представения Договор за паричен заем "Вивакредит
ПЛАН" № 5371721 от 21.07.2017 г. "Вива Кредит" ООД, в качеството
си на заемодател, се задължило да предаде в собственост на Я.К.Я., в качеството
му на заемател, сумата в размер на 1500.00 лева, като заемателят се задължил да я върне за срок от 9
месеца при месечни погасителни вноски от 264,18 лв., с падежни дати, отразени в чл. 2 ал.1 т. 4,
последната от които 17.04.2018 г., фиксиран годишен лихвен процент - 40.30%,
ГПР - 49.46%. Уговорено е /чл. 1, ал.3/ заемателят да заплати такса за
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката в размер на 614,70
лева, която да се заплати разсрочено на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски. В чл. 4 от договора е предвидена неустойка в
размер на 614.70 лева при неизпълнение на заемателя да осигури в тридневен срок
обезпечение на поетото задължение (поръчител или банкова гаранция). В чл. 2 ал.
2 от договора е посочено, че с подписване на договора заемателят удостоверява,
че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Договорът е двустранно
подписан, като са положени подписи за заемодател и заемател на всяка страница
от договора.
В представената по делото Тарифа на
„Вива кредит” ООД, относима към договори за паричен заем, се посочва размерът
на дължимата сума при забава в плащането. Предвидена е и такса разходи за
събиране на просрочени вземания, включваща ангажиране дейността на
лице/служител/, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
По делото е представен Рамков договор за цесия от 01.12.2016 г.,
приложение № 1 от 02.05.2018 г. към
договора за цесия и потвърждение за
сключената цесия, подписано от законния представител на „Вива кредит“
ООД, от които е видно, че „Вива кредит“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД всички вземания към Я.К.Я.,
произтичащи от договор за паричен заем № 5371721 от 21.07.2017 г.
Приложено е пълномощно, от което се установява, че „Вива кредит“ ООД е
упълномощило ищцовото дружество да извърши уведомяване на всички длъжници по
цедираните с договора за цесия вземания. Приложено е и уведомление до
ответника от упълномощен представител на ищцовото дружество за цедиране на
вземането на "Вива Кредит" ООД към ответника.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, а и същото не е оспорено,
се установява, че сумата от 1500.00 лева
е предоставена на ответника на 21.07.2017 г. при подписване на договора за
паричен заем. По кредита е извършено едно плащане в размер на 50.00 лева на
25.07.2017 г., с което е частично погасено задължението по първата вноска.
Вещото лице обяснява, че това плащане е отнесено към погасяване частично таксата
за експресно разглеждане. Размерът на остатъчното задължение по кредита към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към
момента на изготвяне на експертизата е в общ размер на 3252,33 лева, от които:
главница - 1500.00 лв., договорна лихва - 262.92 лв., начислена неустойка -
614,70 лв., такса за експресно разглеждане - 564.70 лв. , мораторна лихва за
забава върху главницата за периода от 18.04.2018 г. до 20.09.2018 г. - 65,01
лв., начислени разходи за събиране на вземането - 245.00 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителни искове с
правно чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Възникването на процесните вземания е
обусловено от установяване от страна на ищеца следните правопораждащи факти, а
именно: валидно сключен договор за
паричен заем между „Вива кредит“ ООД и ответника; реално предаване на сумата по договора за
кредит на ответника; размера на
задължението по кредита, период и размер на задълженията за договорна и за
мораторна лихва; валидно сключен договор за цесия, в чийто предмет е и задължението на ответника;
надлежно уведомяване на длъжника за цесията.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален и той се счита за
сключен от момента, в който заемната сума е предадена от заемодателя на
заемателя.
Видно от представения договор за паричен заем №
5371721 от 21.07.2017 г. "Вива Кредит" ООД е предоставило паричен
заем на ответника Я.К.Я. в размер на 1500.00 лева. Договорът е подписан от Я.К.Я.
в качеството му на заемател, като не е оспорен подписа му в процесния договор. Сумата
е предадена на ответника, тъй като съгл. чл. 2, ал. 2 от договора, същият има
силата на разписка за получената, съответно предадена сума.
Срокът за връщане на сумата по договора
е изтекъл на 17.04.2018 г.
Процесният договор за кредит по своята правна
същност е договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като липсват нарушения на формата, съгласно специалния закон. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от договора/, както
и условията за прекратяване на договора /чл. 6 от договора/. Макар да няма
отделен документ наименуван погасителен план, в съдържанието на договора е
поместена цялата изисквана от чл. 11, ал. 1 ЗПК информация. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо.
Предвид горното, съдът
намира за доказано основанието на иска, а именно съществуването на валидно договорно
правоотношение между „"Вива Кредит" ООД и ответника, неговия предмет
– предоставяне на сума в заем, чието връщане се претендира поради настъпване
падежа и на последната вноска – 17.04.2018 г. (изтичане срока на договора).
От доказателствата по делото се установява, че ищецът
има качеството на цесионер по рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., като
вземането срещу ответника е надлежно описано в Приложение № 1 от 02.05.2018 г. към
договора. Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД
предишният кредитор по цесията трябва да уведоми длъжника за прехвърлянето.
Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника, от деня, в който то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от
предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането.
Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица
и длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това,
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи
обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по
уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай.
Представено е и пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да
изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за уведомяване на длъжниците по
прехвърлените вземания, както и да преупълномощава трети лица с това право. Съдът счита,
че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на
исковата молба. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той
следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235,
ал.3 ГПК.
ето защо и ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по
договор за паричен заем № 5371721 от 21.07.2017 г.
От съдебно-счетоводната експертиза и се установява, че по договора за паричен
заем е извършено плащане в общ размер на 50 лева, с което е погасено частично
задължението по първата вноска за такса за експресно разглеждане.
Макар че производството по делото е
прекратено като недопустимо в частта на претенцията на ищеца за вземанията -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, такса за експресно
разглеждане на документите и разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, доколкото по заема е извършено частично плащане от ответника,
съдът намира, че следва да обсъди клаузите от договора, касаещи посочените
вземания.
Съдът намира, че клаузата, касаеща такса за експресно
разглеждане на документите е нищожна, на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК се
въвежда законова забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, предвид която
уговорка в този смисъл се явява нищожна и не поражда правно действие. При
приложение на посочената императивна норма нищожна и непородила правно действие
се явява уговорката по чл. 1, ал. 3 от процесния договор, съгласно която ответникът
се задължава да заплати такса експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 614.70 лв. Уговорката противоречи и на добрите
нрави, тъй като размерът на тази такса е
почти 1/2 от размера на получения заем. Същата е включена в месечните
вноски, като оскъпява съществено кредита, без икономически по-слабата страна да
има възможност да договаря по това условие.
Предвид
изложеното, с оглед нищожността на предвидената в процесния договор клауза за
дължимост на такса за експресно разглеждане, съдът намира, че извършеното
плащане от страна на ответника в общ размер на 50,00 лв., в частта, в която
е погасена частично задължението за такса за експресно
разглеждане, не следва да бъде съобразявано, поради нищожността на
посочената клауза.
Съдът намира, че
уговорената в чл. 4 от договора неустойка в размер на 614.70 лв. за
неизпълнение на задължение на заемателя да осигури на кредитора обезпечение в
тридневен срок от подписване на договора - осигуряване на поръчител, отговарящ
на определени условия или банкова гаранция, която при разсрочено плащане се
прибавя към всяка от месечните вноски, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. По договор за заем основното
задължение на длъжника е да върне получената сума ведно с договорената лихва. В
случая неустойката е уговорена единствено при неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение по договора за заем чрез поръчителство или банкова
гаранция. В този си вид, съдът счита, че клаузата за неустойка не е насочена
към стимулиране на длъжника да изпълни основното си задължение /връщане на
погасителните вноски по заема в срок/, нито е насочена към обезщетяване на
вредите от евентуално неизпълнение на това основно задължение, а целта й е неоснователно обогатяване на
кредитора. Включена в погасителните
вноски, тази неустойка по същество е добавка към възнаградителната лихва
на кредитора и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата е цената на услугата по предоставения
заем. Тъй като целта, за която е уговорена претендираната
неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, следва да се приеме, че същата е
нищожна поради противоречие с добрите нрави / т. 3 от ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК/.
Само за пълнота
следва де се посочи, че и договорената по Тарифа към договори за паричен заем
такса за събиране на просрочени задължения е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК, тъй като противоречи на чл. 33, ал. 1 от същия закон. Според цитираната разпоредба, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. ето защо, валидността на уговорката,
от която произтича вземането за такса за разходи за дейност на служител и разходи
за събиране на просрочени вземания /изпращане на писма, покани и пр./ в размер
на 245.00 лв., води до извод за нейната нищожност. Освен това, уговорката противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която
също е с императивен характер. Кредиторът може да събира само такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит /чл. 10а,
ал. 1 ЗПК/.
С оглед горното,
съдът намира, че с извършеното плащане в общ размер на 50.00 лева
следва да бъде погасена частично договорната лихва в размер на 50.37 лв.
/таблица на л. 2 от заключението на вещото лице/ по вноската с падеж 20.08.2017
г., доколкото не може да бъде погасена цялата вноска /чл. 76, ал. 2 от ЗЗД/. С
оглед изложеното, оставащата договорна лихва с падеж 20.08.2017 г. е 0.37 лв.
Предвид изложеното съдът намира претенцията
за главница в размер на 1500.00 лева за основателна и искът следва да се уважи. Като законна последица следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане.
След приспадане на частично
платеното претенцията за договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
17.04.2018 г. следва да се уважи до размера на 212.92 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 262.92 лв. искът следва да се отхвърли.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за периода 18.04.2018 г. до
20.09.2018 г. следва да се уважи до размера на 65.01 лв. съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, а за разликата до пълния предявен размер от
165.79 лв. искът следва да се отхвърли.
При този изход
на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право
на разноски съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част
от предявените искове. В заповедното производство ищецът е направил разноски в
общ размер на 75.00 лева /25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, а в настоящето производство е направил разноски в общ размер
на 687.06 лева /67.06 лв. държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице,
420.00 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС съгласно фактура
1259/15.07.2019 г., опис към фактурата и
преводно нареждане/. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
от 404,07 лева съобразно уважената част.
Ответникът не е
направил разноски по делото.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Я.К.Я. с ЕГН **********
*** дължи
на ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П.В.“ **, ет. *,
представлявано от Т.Я.К. следните суми, за които по ч.гр.д. № 612/2018 г. по
описа на Районен съд - Луковит е издадена заповед № 411 от 04.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, а именно: 1500.00 лева /хиляда
и петстотин лева/ - главница по
Договор № 5371721 от 21.07.2017 г., сключен
между "Вива Кредит" ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени
в полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението; 212.92 лева
/двеста и дванадесет лв. и 92 ст./ -
договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 17.04.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 212.92 лв. до пълно предявения размер от 262.92 лв.; 65.01 лева /шестдесет и пет лв. и
1 ст./ - мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 18.04.2018 г. до 20.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 65.01 лв. до пълно предявения размер от 165.79 лв.
ОСЪЖДА Я.К.Я.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „П.В.“ **, ет. *, представлявано от Т.Я.К. сумата
от 404.07 лева /четиристотин и четири лева 07 ст./ - разноски в заповедното и
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИетО
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: