№ 1995
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110203122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. В. Д. против Наказателно постановление № 19-4332-
028225/14.01.2020 г., издадено от началник на група при отдел Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП, на жалбоподателя била наложена „глоба”, в размер на 200 лева и
„лишаване от правоуправление”, за срок от 4 месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДП, както и, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП – „глоба“, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 104а ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
навежда доводи за процесуални нарушения (невръчен АУАН; противоречиво описание на
нарушението) и за недоказаност на административното обвинение и за непрецизно описание на
нарушението. Моли се за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24/10.2019 г., около 15:50 ч. жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил, *** в гр.
София, по бул. „Янко Сакъзов”, с посока на движение – от ул. „Кракра“ към бул. „Васил Левски“,
като по време на управлението ползвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо
използването му, без участието на ръцете.
Служител на ОПП-СДВР – инспектор ВЛ. ИВ. подал сигнал за спиране на
1
жалбоподателя, но въпреки че го видял, Д. продължил движението си към бул. „Цар освободител“.
По служебна радиостанция бил подаден сигнал и жалбоподателят бил спрян и му бил съставен
АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля ВЛ. ИВ.; АУАН; НП; декларация за авторство; картон на водач; заповед за
компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно всички подлежащи
на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 НПК, подробен неин анализ, по отношение на тях не се налага. Макар без предявяване на
материали от преписката, разпитаният актосъставител декларира спомен за случая, включително и
с детайли, нямащи принципна връзка със съставомерността. В тази връзка, твърденията от
жалбата (които, на собствено основание, не са доказателствен източник, но следва да бъдат
проверени) не само не се подкрепят от доказателствената маса, но и се опровергават от нея.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (в същия
фигурира подпис, не бележещ визуално различие от този от жалбата, но липса и искане за
назначаване на СГЕ, а коментираната видима идентичност не предполага служебно ангажиране на
доказателствен ресурс, в тази насока). НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но
и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му.
2
Съдът се солидаризира с доводите на жалбоподателя за известна разнопосочност в
твърденията в атакуваното наказателно постановление, касателно обстоятелството – имало ли е
или не реален (макар и краткотраен) момент на спиране, в действията на водача. Цитираното
отклонение от процесуалните стандарти, обаче, не е съществено, т. е. не се отразява върху правото
на защита. Това е така, доколкото спирането на водачи не е самоцел и е насочено не към
генериране или утежняване на пътния трафик, а към извършване на проверка (още повече – при
изнесените от актосъставителя данни за забелязано текущо нарушение – ползване на мобилен
телефон, без хендсфрий). В този смисъл и ирелевантно за отговорността е обстоятелството – дали
водачът изобщо не е спрял превозното средство или го е спрял за момент, но непосредствено след
това е потеглил, доколкото и двете действие имат идентична последица – умишлено и
целенасочено осуетяване на инициирана полицейска проверка.В този смисъл и съдът се
разграничава от изнесените доводи за процесуално нарушение, от категорията на съществените.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл. 103 ЗДП и по чл. 104а ЗДП – за спиране за
проверка, при подаден сигнал от контролен орган, както и за ползване на мобилен телефон по
време на управление, само опосредено – чрез използване на устройство, неангажиращо ръцете.
Съставите и на двете нарушения уреждат изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушении на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие, респективно -
действие.
От субективна страна, и деянията са извършени виновно, тъй като нарушителят, в
качеството си на правоспособен водач на МПС, е съзнавал забраната за ползване на мобилен
телефон, държан в ръка, както и че е длъжен да се съобразява със сигналите на контролните
органи, както и да съдейства при изпълнение на правомощията им, но е игнорирал целенасочено
тези свои задължения (не би било трудно да се предположи каква е била целта, но при липса на
съответни доказателства, спекулации са недопустими).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
3
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
със сигурността на пътя, като се касае за две отделни нарушения, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия и бездействия се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението (каквото отказът на
водач да спре за проверка, при подаден сигнал от униформен служител, безспорно е).
Законосъобразно наказващият орган е отмерил наказанието „глоба“ към максималния
размер – деянието е извършено в светлата част на денонощието, в активна зона на града и при
наличие на многобройни нарушения на ЗДП. При този алгоритъм, обаче, непонятно остава – защо
наказанието „лишаване от правоуправление“ е било отмерено в средния размер. Доколкото, обаче,
производството е било образувано, по жалба на санкционираното лице, влошаване на положението
му е процесуално недопустимо (non reformatio in peius).
За нарушение на чл. 104а ЗДП, законодателят е предвидил наказание „глоба“, в размер на
50 лева. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения в тази насока са
безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. Доколкото, обаче, наказващият орган не е бил представляван и липсва изрична
претенция, произнасяне не се дължи.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, с коментираната необходимост от редукция на една от кумулативните санкции.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-028225/14.01.2020 г., издадено
от началник на група при отдел Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
4
ЗДП, на М. В. Д. била наложена „глоба”, в размер на 200 лева и „лишаване от правоуправление”,
за срок от 4 месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДП, както и, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП –
„глоба“, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 104а ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5