№ 2902
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100106868 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Р. В. О. срещу
Агенция „П.и.“ (АПИ) за осъждането й да заплати на ищцата сумата от 67 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане от ответника на
27.11.2016 г. и 18 000 лева обезщетение за имуществени вреди, от които 15
000 лева цена на погиналия л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № ****, с
прекратена регистрация на 08.12.2016 г. и 2 999 лева за извършени разходи за
лечение.
Ищцата Р. В. О. твърди в подадената от нея искова молба, че на
27.11.2016 г. самокатастрофирала с управлявания от нея автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“ с ДК № **** в насип на изхода на Северна скоростна
тангента (ССТ) в района на кв. „Левски – Г“ до бл. 32. За наличието на
ремонтни работи липсвала пътна сигнализация. Неизпълнението на
задължението на служители при АПИ във връзка с поддръжката и
безопасността на пътищата довело до вреди за пострадалата Р. О..
В резултат на произшествието ищцата получила силни болки в кръста и
разкъсно-контузна рана на ляво коляно. Наложило се извършване на
оперативна интервенция за поставяне на импланти, за което О. заплатила 2
999 лева.
1
Претендира обезщетение и за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на автомобила поради пълната му деформация, довела до неговата
неизползваемост. На 08.12.2016 г. л.а. „Ауди“, модел „А3“ бил дерегистриран
в КАТ.
О. търпяла болки и страдания, а инцидентът се отразил и на
психическото й състояние. Неимуществените вреди оценява на 67 000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът АПИ е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва съдебно предявените претенции. Навежда доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, който
управлявала МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 30 от ЗП
За уважаване на предявените срещу ответника Агенция „П.и.“ искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 30 от ЗП в тежест на ищцата
е да докаже фактите, указани в определението за проект на доклад по делото
от 13.10.2021 г.: претърпените вреди от деликт, изразяващ се в бездействие на
служители при ответника, които не са извършили действия по обезопасяване
на уличната мрежа, причинна връзка между уврежданията, получени от
ищцата и бездействието и обстоятелствата, обосноваващи определяне на
справедлив размер на обезщетението за заплащане на неимуществени вреди.
На 17.02.2014 г. между Агенция „П.и.“ и консорциум „ХПВС-ССТ“ е
сключен договор за възлагане на обществена поръчка за определяне на
изпълнител за проектиране и строителство на обект: Северна скоростна
тангента от км 0+000 до км 16+540. Видно от съдържанието на този договор,
приложен по ДП ЗМ № 513 ЗМТ№ 11557/2016 г. по описа на сектор „РТП“ –
отдел „Разследване“ – СДВР, както и от писмо на председателя на УС на АПИ
изх. № 04-04-17/20.06.2017 г. (л. 137, том I), към договора е включено и
строителството на пътен възел „Източна тангента – бъдеща комуникационна
връзка“.
Установява се от приетото по делото разрешение за ползване № СГ-09-
2
1617/26.09.2016 г., че е разрешено от ДНСК ползването на строеж „Северна
скоростна тангента (ССТ) от км 0+000 до км 16+540 участък от км 2+600 до
км 5+687“, пътен възел „Източна тангента – бъдеща комуникационна връзка“,
тип „Пътна детелина“ на км 10+703, пътен възел „Чепинско шосе“, тип
„Диамант“ на км 9+170. Възложител на строежа е Агенция „П.и.“.
В доклад от 21.02.2017 г. на и.д. директор дирекция ИПОПРРПТСЕС
инж. Т. Бояджиева е посочено, че изграждането на транспортните връзки към
ССТ не е ангажимент на АПИ, но е предложено възлагане на дирекция
„Поддържане на пътната инфраструктура“ да преустанови достъпа между
ССТ и кв. „Левски – Г“ (през пътен възел „Източна тангента“) посредством
физическо преграждане и монтиране на необходимата сигнализация.
След издаване на разрешение за ползване ССТ свързва АМ „Хемус“ с
АМ „Струма“ и с АМ „Европа“. Част от ССТ е пътния възел „Източна
тангента“, където е настъпило процесното ПТП. До изграждането на
Източната тангента като бъдеща комуникационна връзка и съответно на
пътния възел с кв. „Левски – Г“ задължение на собственика на основното
направление ССТ е да поддържа тази пътна връзка, по аргумент от нормата
на чл. 49, ал. 2 от ЗП. По смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗП, поддържане на
пътя е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година.
Задължение на ответника в настоящото производство е да обозначи
ограничението за движение по недоизградената комуникационна връзка при
Източна тангента. От заключението на авто-техническата част от приетата по
делото експертиза се установява, че изграждането на пътното платно в
участъка от отбивката от ССТ към Източна тангента – кв. „Левски – Г“ не е
приключило, а асфалтовият път свършва в земен насип, в близост до който е
разположен елемент „Ню Джърси“. Вещото лице е описало механизма на
ПТП, което е настъпило в резултат на отклонение от ССТ към „Чепинско
шосе“. О. е видяла указателната табела за с. Чепинци и при отбивката е завила
надясно, тъй като не е имало поставени забранителни знаци В1, В2 или Ж13,
които да забраняват движение по връзката към кв. „Левски – Г“. По време на
ПТП знаци и мантинели, които да указват невъзможността за ползване на
пътя, не е имало поставени.
АПИ е нарушила задълженията си по чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП да
3
организира и осъществява защитата на пътищата, включително на пътните
съоръжения и на принадлежностите на пътя. В обхвата на пътните
принадлежности попадат пътните знаци, пътната маркировка, предпазните
огради, направляващите стълбчета, защитните огради и другите технически
средства за организация и регулиране на движението (§ 1, т. 3 от ДР на ЗП).
На 03.10.2016 г. от началник отдел „Пътна полиция“ до председателя на
УС на АПИ е адресиран сигнал за повредена и липсваща знакова
сигнализация по одобрени екзекутиви, която позволява неправилно движение
на МПС-та от и към ССТ в районите на пътен възел „Източна тангента“ и
пътен възел „Илиянци“.
Следва да се отбележи също, че в писмо на инж. Д. А., председател на
УС на АПИ изх. № 07-00-20/23.01.2017 г. се съдържа признание, че с
физически преграждания на изпълнителя на СМР по време на строителството
е ограничаван достъпа до Източна тангента, които са били отстранявани.
Предложеното разрешение е изграждането на пътната инфраструктура, а не
преграждането и ограничаването на достъпа до изградената част от тази
инфраструктура.
Следователно, след издаване на разрешението за строеж на 26.09.2016 г.
са възникнали нередности във връзка с пътната сигнализация във връзка с
отклонението от ССТ към Източна тангента. Неправомерното премахване на
пътни знаци е било преодолимо чрез позициониране на трайно закрепени
пътни принадлежности, които да обозначават наличие на път без изход. Това
е задължение на стопанина на пътя ССТ, от който се отклонява пътния възел
към недоизградената П.и. – АПИ.
Ответникът като юридическо лице осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища чрез
лица, на които е възложила изпълнението. Тяхното бездействие в случая е
довело до неизпълнение на задължението на ответника по чл. 30, ал. 1 от ЗП,
поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за
вредите, настъпили при процесното ПТП на 27.11.2016 г.
Установява се от фотоалбума към протокола за оглед по досъдебното
производство, както и от заключението на доц. д-р А. А., че едно от
причините за създаване на опасността и настъпването на процесния инцидент
е неправилната организация на движението със завършена проектна пътна
4
сигнализация в зоната на изградения пътен възел с несъществуващ път за с.
Чепинци - Източна тангента. Според вещото лице, не са били взети сериозни
и надеждни мерки, за да не допусне движещите се по ССТ превозни средства
да се отклонят и да навлязат във връзките на детелината. С черно тиксо за
били зачеркнати табелите за направленията към София и Чепинци. Този
метод обаче се е оказал ненадежден, тъй като самите табели са били
поставени нависоко, а при липса на локално осветление при пълна тъмнина и
в условията на мъгла, тиксото не се различава.
Липсата на надлежно обозначаване чрез подходящи пътни
принадлежности е провокирало отклоняване от ССТ към кв. „Левски – Г“,
където частично асфалтиран път спира в земен насип, в който управляваният
от ищцата автомобил се е ударил. След кратък летеж и придобита ротация
около надлъжната си ос, автомобилът се е завъртял на един цял оборот и се е
спрял, легнал на лявата си страна.
В причинна връзка с произшествието са претърпените от Р. О. телесни
увреждания. Въз основа на медицинската документация по делото и
извършен на 08.09.2022 г. личен преглед на пострадалата вещите лица са дали
заключение, че непосредствено след произшествието на 27.11.2016 г. Р. О. е
била приета за лечение. От направените изследвания се установило счупване
на тялото на Л2 (втори поясен прешлен) с изпъкване към гръбначно-мозъчния
канал и счупване на левия напречен израстък на прешлена. Това причинило
на ищцата трайно затруднение в движенията на снагата за период, по-дълъг
от 30 дни.
В експертизата е обяснен механизмът на получаване на счупванията:
при удара на предната част на автомобила в земния насип е настъпила
внезапна флексия с неколкократна ротация в поясния отдел при обръщането
на автомобила. Гръдно-поясното съчленение от единадесети граден до втори
поясен прешлен е преходна зона между гръдния и поясния отдел. В гръдния
отдел центърът на тежестта се поставя отпред на гръбначния стълб и
позволява компресионните сили да се предават отпред на тялото. Лордозата в
поясния отдел премества центъра на тежестта задно. Полученото флексионно-
ротационно натоварване по оста на гръбначния стълб е довело до „взривен
тип“ счупване.
На следващия ден – 28.11.2016 г. е извършено оперативно лечение за
5
фиксиране на фрактурите. На 02.12.2016 г. О. е била изписана с подобрение, в
стабилно соматично и неврологично състояние, като е предписан прием на
медикаменти и носене на имобилизационен корсет в продължение на два
месеца. След изписването е била проведена и рехабилитация със седемдневен
престой.
Възстановителният период при този тип увреда е една година, през
което време са образува костен калус и се възстановява здравината на
прешленото тяло.
При проведения през 2022 г. преглед е установено пълно
възстановяване на тялото на втори поясен прешлен. При травмата е настъпило
разкъсване и нараняване на мускулатурата, допълнително наранена и от
оперативното лечение. Фиброзните изменения в процеса на зарастване се
сочат и като причина за промяната на функциите на мускулатурата в гръдно-
поясния отдел. Това обяснява и оплакванията на О. от тежест и болка при по-
продължително заемане на изправена позиция и навеждане на тялото напред.
Преди инцидента О. носела екипировка с тегло, което след 27.11.2016 г.
състоянието на гръбначния й стълб не позволявало.
На Р. О. са били издадени два болнични листа – за периода 27.11.2016 г.
– 01.01.2017 г. и от 02.01.2017 г. до 31.01.2017 г.
Свидетелят С.П., колега на Р. О., разказва, че двете работят в ГД
„Национална полиция“. До 27.11.2016 г. Р. работела в ГД „Специализирани
полицейски сили“. Слез инцидента обаче униформата й тежала и това наложи
да се премести в друга дирекция. На новото работно място длъжността й била
по-скоро административна и изисквала продължително заемане на седнало
положение, а това също й причинявало болка. В дните след инцидента О.
споделяла със свидетеля, че се чувства непълноценна у дома и на работа.
Показанията на свидетеля П. съдът кредитира като съответни на
дадените от вещите лица обяснения за болките, които ищцата изпитва и към
момента. Причина за тях са увредите в поясния отдел на гръбначния стълб и
получените при ПТП на 27.11.2016 г. травми.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), като дължи да съобрази
характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на
6
понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяването и др.
При така събраните по делото доказателства съдът приема, че
получените при ПТП на 27.11.2016 г. травма на поясния отдел на гръбначния
стълб и счупване на левия напречен израстък на прешлена са променили
трайно качеството на живот на ищцата в личен и в професионален план. За
повече от два месеца тя е била нетрудоспособна, а след връщането й на
работа се е оказала неспособна да изпълнява длъжността си в специализирано
звено на СДВР, поради което е продължила работата си в друга дирекция. На
27 години Р. О. се е чувствала непълноценна като жена и служител. Телесните
увреди са се отразили на самочувствието й и на психическото й равновесие.
Пълното й възстановяване не е настъпило, а травмите са оставили
трайни последици за здравословното й състояние.
При тези данни по делото, съдът намира за справедлив размер на
обезщетението сумата от 30 000 лева. Този размер е обусловен и от
конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 27.11.2016 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите.
Изцяло основателна е претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение – заплащане на импланти, в размер на 2 999 лева. Разходът се
установява от фактура № **********/28.11.2016 г. и фискален бон за
заплащане на сумата от 2 999 лева. Съгласно оперативен протокол № 658
имплантите са поставени при оперативната интервенция на 28.11.2016 г.
В констативен протокол за ПТП № К-1115 е отбелязано, че е настъпила
цялостна деформация на купето и на 08.12.2016 г. регистрацията на
автомобила е прекратена. Към 27.11.2016 г. средната пазарна цена на л.а.
„Ауди“, модел „А3“ е 3 510 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
7
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го – ответникът в
настоящото производство – Агенция „П.и.“.
Възражението се изразява в нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. В изготвената по делото експертиза вещото лице доц. д-р А. А. е
посочил, че причина за настъпване за произшествието е и поведението на
водача Р. О.. В съдебното заседание на 07.10.2022 г. е уточнено, че след
задействане на спирачките скоростта е намалена до около 50 км/ч към
момента на удара. Това означава, че избраната от ищцата скорост не е била
съобразена с условията на пълна тъмнина и гъста мъгла. Насипът се е оказал
неочаквано и непредвидимо препятствие, но в случая безопасната скорост на
мокра пътна настилка и при ограничена видимост е била 44 км/ч.
Управлението на автомобила над тази скорост не е позволило на водача да
спре, с оглед възникналата опасност за движението. С поведението си Р. О. е
нарушила задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Настъпването на
вредоносните последици се дължи и на избраното от Р. О. поведение на пътя.
Това обосновава извод за необходимост претендираните от ищцата
обезщетения да бъдат намалени. Приносът на ищцата в настъпване на
произшествието съдът определя на 1/5.
Окончателно определените и дължими на ищцата обезщетения са в
размер на 24 000 лева за неимуществените вреди и 5 207.20 лева – за
имуществените.
При този изход на спора, всяка от страните има право на разноски.
Ответникът е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от
ищцата на адв. В. А. по договор за правна помощ от 05.04.2021 г. в размер на
4 000 лева. Като съобрази минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., вида и цената на предявените
искове, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия, съдът не споделя направеното от ответника възражение. Хонорарът
от 4 000 лева съответства на обема и характера на оказаната правна помощ и
защита на Р. О..
8
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищцата се дължат
2 697.39 лева разноски.
Ответникът Агенция „П.и.“ е заявил искане за заплащане на разноски и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото ответникът е
заплатил 450 лева за комплексна експертиз
Предвид вида и размера на предявените искове и извършените по
делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на нормата на чл.
25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 540 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от съдебно предявените претенции, на ответника се дължат
разноски в размер на 649.82 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Агенция „П.и.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***** да
заплати на Р. В. О., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от
24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 27.11.2016 г., сумата от 2 399.20 лева обезщетение за
имуществени вреди - разходи за лечение и 2 808 лева обезщетение за
имуществени вреди, представляващи стойността на погиналия при ПТП на
27.11.2016 г. л.а. марка „Ауди“, модел „А3“, ДК № ****, собственост на
ищцата, дерегистриран на 08.12.2016 г., като отхвърля исковете за горниците
до 67 000 лева, 2 999 лева и 15 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Агенция „П.и.“, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***** да заплати на
Р. В. О., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 2 697.39 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. В. О., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. **** да заплати на Агенция „П.и.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***** сумата от 649.82 лева
разноски за производството.
9
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10