РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Бургас, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20242100100869 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба от Първа
инвестиционна банка АД, ЕИК831094393, със седалище гр. София, район
Младост, бул. Цариградско шосе№111 II, чрез старши юрисконсулт Мирослав
Димов, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Александровска№58, с която са
предявени искове за приемане за установено по отношение на ответниците К.
И. В., ЕГН********** и М. Р. В., ЕГН**********, и двамата от ****, че в
полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№3754/2023г. на БРС, по което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК при условията на
солидарна отговорност за сумата от 44 272,15лева главница по договор за
кредит №002LD R 007531 от 07.01.2020г., договор за поръчителство и анекси
към тях, 4060,80лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2021г.-
03.05.2023г. по раздел II, т.4 от договора за кредит , 802,71лв. наказателна
лихва за периода 20.10.2021г.-03.05.2023г. по раздел II, т.15 от договора за
кредит, 674,12лв. мораторна лихва за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г.,
1985,97лв. непогасена разсрочена лихва по т.2 от анекс от 24.04.2020г. и т.3 по
анекс от 23.12.2020г., 99,62лв. застрахователна премия и 150 лв. разноски за
събиране на вземането за връчване на покани за предсрочна изискуемост,
дължими за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане на
1
вземането.
Ищецът твърди, че е предоставил на ответника К. В. в качеството на
кредитополучател банков кредит в размер на 48 000лева по сключен договор
за банков кредит №002LD R 007531 от 07.01.2020г., изменен впоследствие с
последващи анекс и едностранно с уведомително писмо от
кредитополучателя. Посочва, че ответницата М. В. на 07.01.2020г. е сключила
с банката договор за поръчителство, като се е задължила с кредитополучателя
за всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително
за лихвите и за разноските. Поддържа, че съгласно договора кредитът е усвоен
на 07.01.2020г., като са погасявани вноските в периода 20.01.2020г.-
20.09.2021г. Излага, че по кредита са просрочени 19 броя вноски с падежи в
периода 20.10.2021г.-20.04.2023г. С анекси от 24.04.2020г. и 23.12.2020г. са
разсрочени вноските за главница и лихви и приет нов погасителен план.
Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит ищецът
обявил кредита за предсрочно изискуем, за което уведомил
кредитополучателя на 19.04.2023г. и поръчителя на 15.03.2023г. Ангажира
доказателства. Претендира разноски, включително направените в
заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника К. В.
чрез назначените му особени представители адв. С. Добрева и адв. И.
Кирязова-Кожухарова от БАК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва се получаването на уведомлението за предсрочна
изискуемост от ответника. Възразява, че не е спазена процедурата по ГПК по
залепване на уведомление на длъжника от ЧСИ Станимира Николова в
приложения констативен протокол. Не бил посочен източника в разписката, от
който връчителят е събрал данни, че адресатът живее в чужбина. Посочва, че
изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост страда от
пороци и не отговаря на изискванията на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и не съдържа
всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. Налице
било и противоречие в посочената дата на настъпване на предсрочна
изискуемост в уведомлението до длъжника и в извлечението от счетоводните
книги на банката. Имало и несъответствие по отношение на размера на
претендираната главница в заповедното и в исковото производство. Оспорва
се дължимостта на акцесорните вземания за лихви, които се явяват според
2
ответника лихва върху лихва и противоречат на императивните норми на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Счита, че възлагането на допълнителни такси за
управление на кредита в случай на забава противоречи на чл.10, ал.2 ЗПК,
чл.33, ал.1 от ЗПК, чл.143 ЗЗП, т.8 вр.т.8а и т.13 от ЗЗП. Позовава се на ТР №3
от 27.03.2019г. на ОСГТК, съгласно което предсрочната изискуемост поражда
задължение кредитополучателят да върне получената сума в цялост или
остатъка от същата и изключва основание за начисляване на договорна лихва,
имаща възнаградителен характер. Намира, че се дължи само непогасения
остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочна изискуемост до датата на плащането.Оспорва се едностранното
увеличаване на лихвения процент от банката, като се сочат подробни доводи.
Претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответницата М. В., чрез назначените й
особени представители адв. Явор Пяшов и адв. К. Коцев от БАК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Посочва се, че поканата за
доброволно изпълнение и уведомлението за настъпване на предсрочна
изискуемост са връчени на ответницата при условията на заявен отказ на
15.03.2023г., като не се установявало какви точно документи са й връчени при
отказ. Освен това процедурата по връчване била опорочена и нямало данни да
е удостоверена надлежно от връчителя личността на получателя. Предвид това
се прави извода, че към подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение кредиторът не е представил доказателства за
уведомяването на ответницата относно изявлението на банката за обявяване
на предсрочната изискуемост. Посочва, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК е изтекъл срока по
чл.147 от ЗЗД. Оспорва се редовното връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост на главния длъжник. Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от
ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК,
които са допустими, като предявени в едномесечния преклузивен срок по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за банков кредит №002LD-R-007531 от
07.01.2021г., по силата на който ПИБ АД като кредитор е предоставила на К.
3
И. В. като кредитополучател кредит в размер на 48 000лева за погасяване на
съществуващи задължения към трети лица с краен срок за погасяване на
кредита 20.12.2029г.
В раздел II, чл.4, т.4 от договора страните са постигнали съгласие
кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 5,8302
пункта. Съгласно чл. 4, т.6 към датата на сключване на договора лихвеният
процент, базиран на спестяванията в лева, прилаган от банката възлиза на
0,2198 процента годишно. Към подписване на договора за кредит ответникът е
запознат с действащата към този момент методиката на ПИБ АД за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за
потребителския кредит, която е подписал.
В т.15 на чл.6 от договора за кредит е предвидено плащанията, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на кредитополучателя да се отнасят в просрочие от банкатаи да се олихвяват с
възнаградителната лихва по раздел II, чл.4, т.4 плюс наказателна дадбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При
наличие на просрочени плащания банката има правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно чл.20 от договора за кредит и приложения договор за
поръчителство от 07.01.2020г. заедно с кредотополучателя като поръчител се е
задължила да отговаря за неизпълнението му ответницата М. Р. В..
Кредитополучателят според погасителния план следва да погаси
кредита на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 534,65лева, с
падежи в периода 20.01.2020г.-20.12.2029г.
Според раздел X, чл.10, т.1.2, б“а“ от общите условия на ПИБ АД,
подписани от кредитополучателя, банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с писмено уведомление до кредитополучателя при
неизвършване на което и да е плащане по договора /не осигури авоар по
разплащателната сметка повече от пет работни дни/ след датата, на която
плащането е станало изискуемо.
В Раздел XVIII, чл. 18, т.1 от ОУ е предвидено, че кореспонденцията
4
между страните ще се осъществява на адреса на кредитополучателя, посочен в
договора, като при промяна на адреса си последният е длъжен да уведоми
банката незабавно и в противен случай всички уведомления, покани и
съобщения, изпратени от банката на стария адрес се считат за връчени.
С два броя анекси към договора за банков кредит и договора за
поръчителство от 24.04.2020г. и 23.12.2020г. е удължен крайния срок за
погасяване на кредита и е отстрочено плащането на главницата и лихвата до
20.06.2030г. с първите анекси, респективно до 20.09.2030г. с вторите анекси.
Видно от изслушаното по делото заключение на вещото лице Т. Д. по
назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като
обстойно обосновано и неоспорено от страните, кредитът е усвоен на
07.01.2020г. по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Кредотополучателят е извършил погасяване на дължимите вноски с падежи за
периода 07.01.2020г.-20.09.2021г. в общ размер на 3727,85лева, като остава
непогасена главница в размер на 44 272,15лева. От банката не е увеличаван
едностранно лихвения процент при действието на договора, като за
претендирания период 20.10.2021г.-03.05.2023г. възнаградителната лихва
възлиза на 4060,80лева. По отношение на разсрочените лихви по анексите
вещото лице посочва, че са погасени разсрочени лихви в размер на 135,10лв. и
остават непогасени 1985,97лв. За периода 20.10.2021г. - 20.03.2022г. е
начислена наказателна лихва в размер на законната лихва, чийто размер
възлиза на 802,71лв. Вещото лице е изчислило размера на непогасените
разсрочени лихви, начислени с анексите в размер на 1985,97лева, като не е
констатирало капитализиране на неизплатени задължения за лихви към
главницата.
От ответниците, чиято е тежестта на доказване, не са ангажирани
никакви доказателства за погасяване на задълженията им за внасяне на
дължимите погасителни вноски на падежа.
В договора за кредит са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, поради което редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането се преценява според клаузите на договора, а не съгласно общите
правила на ГПК за връчване на съобщения.
Така както се приема в решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015
г. на ВКС, I т. о. договорът подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД и
съдът трябва да съобрази дали конкретната уговорка относно връчване на
5
кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която
изпраща съобщение и препятства евентуално недобросъвестно поведение на
получаващата страна.
Съдът приема в съответствие с предвидения в договора начин на
връчване, че връчването на уводомлението за настъпила предсрочна
изискуемост от кредитора на длъжниците е редовно. Видно от приложения
констативен протокол от ЧСИ Станимира Николова са извършени три
посещения от нейн служител на адреса на кредитополучателя К. В. в село
Винарско в рамките на повече на месец, едното от които в почивен ден и е
залепено уведомление на адреса по реда на 47 от ГПК, извършени са справки
за постоянен и настоящ адрес на длъжника, за регистрирани трудови договори
и за участие в търговски дружества в ТРРЮЛНЦ. Извършено е отбелязване в
уведомлението, че по сведения на съседи лицето се намира в чужбина.
Ответницата М. В. също е търсена на адреса на 15.03.2023г. , видно от
оформената разписка от служител на ЧСИ Николов, като се е е запознала със
съдържанието на отправеното писмено предизвестие за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, но е отказала да го получи.
Предвид това БОС намира, че кредиторът добросъвестно е положил
всички възможни усилия за лично връчване на обявлението за предсрочната
изискуемост на длъжниците. При спазване на уговорките в Раздел XVIII, чл.
18, т.1 от ОУ относно начина на водене на кореспонденцията между страните
банката ги е уведомила на адресите, посочени от ответниците в договора, като
няма данни последните да са съобщили на ищеца за промяна на адреса.
БОС съобрази, че в случая банката е действала добросъвестно и е
направила необходимото изявлението й да достигне до длъжниците. При
съобразяване на решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г. съдът
прецени, че са предприети всички действия за откриване на длъжниците,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.
Следователно в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В Тълкувателно решение №5 /2019г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост. при постигнато съгласие плащането на дължимата
сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на
самостоятелно /извън това на главното задължение/ основание за плащане на
6
отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД. Предвид това е неоснователно възражението на процесуалните
представители на ответницата М. В. за изтичане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на срока по
чл.147 от ЗЗД. Предсрочната изискуемост е настъпила на 04.05.2023г. спрямо
главния длъжник с изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение от
връчване на обявлението на 19.04.2023г., като от същия момент тя е настъпила
и за поръчителя, независимо, че поръчителят е уведомен по-рано на
15.03.2023г., съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК спрямо двамата длъжници е подадено на 21.06.2023г. и към
този момент не е изтекъл преклузивния срок за погасяване на отговорността
на поръчителя.
Съгласно т.2 от ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС при настъпила
предсрочна изискуемост по договор за заем/ в полза на кредитора възниква
вземане освен за непогасения остатък от предоставената по договора главница
и за законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Предвид това и като цени приетото по делото
заключение на вещото лице Д. съдът приема, че ищецът доказва по основание
и размер вземането си за за сумата в размер на 674,12лв. законна лихва върху
главницата в размер на 44 272,15лв. за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г.
При горните мотиви предявените спрямо ответниците искове с правно
основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86
вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
Производството по делото е образувано по исковата молба от Първа
инвестиционна банка АД, ЕИК831094393, със седалище гр. София, район
Младост, бул. Цариградско шосе№111 II, чрез старши юрисконсулт Мирослав
Димов, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Александровска№58, с която са
предявени искове за приемане за установено по отношение на ответниците К.
И. В., ЕГН********** и М. Р. В., ЕГН**********, и двамата от ****, че в
полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№3754/2023г. на БРС, по което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК при условията на
солидарна отговорност за сумата от 44 272,15лева главница по договор за
кредит №002LD R 007531 от 07.01.2020г., договор за поръчителство и анекси
към тях, 4060,80лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2021г.-
03.05.2023г. по раздел II, т.4 от договора за кредит , 802,71лв. наказателна
лихва за периода 20.10.2021г.-03.05.2023г. по раздел II, т.15 от договора за
кредит, 674,12лв. мораторна лихва за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г.,
1985,97лв. непогасена разсрочена лихва по т.2 от анекс от 24.04.2020г. и т.3 по
анекс от 23.12.2020г., 99,62лв. застрахователна премия и 150 лв. разноски за
събиране на вземането за връчване на покани за предсрочна изискуемост,
7
дължими за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че е предоставил на ответника К. В. в качеството на
кредитополучател банков кредит в размер на 48 000лева по сключен договор
за банков кредит №002LD R 007531 от 07.01.2020г., изменен впоследствие с
последващи анекс и едностранно с уведомително писмо от
кредитополучателя. Посочва, че ответницата М. В. на 07.01.2020г. е сключила
с банката договор за поръчителство, като се е задължила с кредитополучателя
за всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително
за лихвите и за разноските. Поддържа, че съгласно договора кредитът е усвоен
на 07.01.2020г., като са погасявани вноските в периода 20.01.2020г.-
20.09.2021г. Излага, че по кредита са просрочени 19 броя вноски с падежи в
периода 20.10.2021г.-20.04.2023г. С анекси от 24.04.2020г. и 23.12.2020г. са
разсрочени вноските за главница и лихви и приет нов погасителен план.
Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит ищецът
обявил кредита за предсрочно изискуем, за което уведомил
кредитополучателя на 19.04.2023г. и поръчителя на 15.03.2023г. Ангажира
доказателства. Претендира разноски, включително направените в
заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника К. В.
чрез назначените му особени представители адв. С. Добрева и адв. И.
Кирязова-Кожухарова от БАК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва се получаването на уведомлението за предсрочна
изискуемост от ответника. Възразява, че не е спазена процедурата по ГПК по
залепване на уведомление на длъжника от ЧСИ Станимира Николова в
приложения констативен протокол. Не бил посочен източника в разписката, от
който връчителят е събрал данни, че адресатът живее в чужбина. Посочва, че
изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост страда от
пороци и не отговаря на изискванията на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и не съдържа
всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. Налице
било и противоречие в посочената дата на настъпване на предсрочна
изискуемост в уведомлението до длъжника и в извлечението от счетоводните
книги на банката. Имало и несъответствие по отношение на размера на
претендираната главница в заповедното и в исковото производство. Оспорва
8
се дължимостта на акцесорните вземания за лихви, които се явяват според
ответника лихва върху лихва и противоречат на императивните норми на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Счита, че възлагането на допълнителни такси за
управление на кредита в случай на забава противоречи на чл.10, ал.2 ЗПК,
чл.33, ал.1 от ЗПК, чл.143 ЗЗП, т.8 вр.т.8а и т.13 от ЗЗП. Позовава се на ТР №3
от 27.03.2019г. на ОСГТК, съгласно което предсрочната изискуемост поражда
задължение кредитополучателят да върне получената сума в цялост или
остатъка от същата и изключва основание за начисляване на договорна лихва,
имаща възнаградителен характер. Намира, че се дължи само непогасения
остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочна изискуемост до датата на плащането.Оспорва се едностранното
увеличаване на лихвения процент от банката, като се сочат подробни доводи.
Претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответницата М. В., чрез назначените й
особени представители адв. Явор Пашов и адв. К. Коцев от БАК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Посочва се, че поканата за
доброволно изпълнение и уведомлението за настъпване на предсрочна
изискуемост са връчени на ответницата при условията на заявен отказ на
15.03.2023г., като не се установявало какви точно документи са й връчени при
отказ. Освен това процедурата по връчване била опорочена и нямало данни да
е удостоверена надлежно от връчителя личността на получателя. Предвид това
се прави извода, че към подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение кредиторът не е представил доказателства за
уведомяването на ответницата относно изявлението на банката за обявяване
на предсрочната изискуемост. Посочва, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК е изтекъл срока по
чл.147 от ЗЗД. Оспорва се редовното връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост на главния длъжник. Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от
ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК,
които са допустими, като предявени в едномесечния преклузивен срок по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за банков кредит №002LD-R-007531 от
9
07.01.2021г., по силата на който ПИБ АД като кредитор е предоставила на К.
И. В. като кредитополучател кредит в размер на 48 000лева за погасяване на
съществуващи задължения към трети лица с краен срок за погасяване на
кредита 20.12.2029г.
В раздел II, чл.4, т.4 от договора страните са постигнали съгласие
кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 5,8302
пункта. Съгласно чл. 4, т.6 към датата на сключване на договора лихвеният
процент, базиран на спестяванията в лева, прилаган от банката възлиза на
0,2198 процента годишно. Към подписване на договора за кредит ответникът е
запознат с действащата към този момент методиката на ПИБ АД за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за
потребителския кредит, която е подписал.
В т.15 на чл.6 от договора за кредит е предвидено плащанията, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на кредитополучателя да се отнасят в просрочие от банкатаи да се олихвяват с
възнаградителната лихва по раздел II, чл.4, т.4 плюс наказателна дадбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При
наличие на просрочени плащания банката има правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно чл.20 от договора за кредит и приложения договор за
поръчителство от 07.01.2020г. заедно с кредотополучателя като поръчител се е
задължила да отговаря за неизпълнението му ответницата М. Р. В..
Кредитополучателят според погасителния план следва да погаси
кредита на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 534,65лева, с
падежи в периода 20.01.2020г.-20.12.2029г.
Според раздел X, чл.10, т.1.2, б“а“ от общите условия на ПИБ АД,
подписани от кредитополучателя, банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с писмено уведомление до кредитополучателя при
неизвършване на което и да е плащане по договора /не осигури авоар по
разплащателната сметка повече от пет работни дни/ след датата, на която
плащането е станало изискуемо.
10
В Раздел XVIII, чл. 18, т.1 от ОУ е предвидено, че кореспонденцията
между страните ще се осъществява на адреса на кредитополучателя, посочен в
договора, като при промяна на адреса си последният е длъжен да уведоми
банката незабавно и в противен случай всички уведомления, покани и
съобщения, изпратени от банката на стария адрес се считат за връчени.
С два броя анекси към договора за банков кредит и договора за
поръчителство от 24.04.2020г. и 23.12.2020г. е удължен крайния срок за
погасяване на кредита и е отстрочено плащането на главницата и лихвата до
20.06.2030г. с първите анекси, респективно до 20.09.2030г. с вторите анекси.
Видно от изслушаното по делото заключение на вещото лице Т. Д. по
назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като
обстойно обосновано и неоспорено от страните, кредитът е усвоен на
07.01.2020г. по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Кредотополучателят е извършил погасяване на дължимите вноски с падежи за
периода 07.01.2020г.-20.09.2021г. в общ размер на 3727,85лева, като остава
непогасена главница в размер на 44 272,15лева. От банката не е увеличаван
едностранно лихвения процент при действието на договора, като за
претендирания период 20.10.2021г.-03.05.2023г. възнаградителната лихва
възлиза на 4060,80лева. По отношение на разсрочените лихви по анексите
вещото лице посочва, че са погасени разсрочени лихви в размер на 135,10лв. и
остават непогасени 1985,97лв. За периода 20.10.2021г. - 20.03.2022г. е
начислена наказателна лихва в размер на законната лихва, чийто размер
възлиза на 802,71лв. Вещото лице е изчислило размера на непогасените
разсрочени лихви, начислени с анексите в размер на 1985,97лева, като не е
констатирало капитализиране на неизплатени задължения за лихви към
главницата.
От ответниците, чиято е тежестта на доказване, не са ангажирани
никакви доказателства за погасяване на задълженията им за внасяне на
дължимите погасителни вноски на падежа.
В договора за кредит са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, поради което редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането се преценява според клаузите на договора, а не съгласно общите
правила на ГПК за връчване на съобщения.
Така както се приема в решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015
11
г. на ВКС, I т. о. договорът подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД и
съдът трябва да съобрази дали конкретната уговорка относно връчване на
кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която
изпраща съобщение и препятства евентуално недобросъвестно поведение на
получаващата страна.
Съдът приема в съответствие с предвидения в договора начин на
връчване, че връчването на уводомлението за настъпила предсрочна
изискуемост от кредитора на длъжниците е редовно. Видно от приложения
констативен протокол от ЧСИ Станимира Николова са извършени три
посещения от нейн служител на адреса на кредитополучателя К. В. в село
Винарско в рамките на повече на месец, едното от които в почивен ден и е
залепено уведомление на адреса по реда на 47 от ГПК, извършени са справки
за постоянен и настоящ адрес на длъжника, за регистрирани трудови договори
и за участие в търговски дружества в ТРРЮЛНЦ. Извършено е отбелязване в
уведомлението, че по сведения на съседи лицето се намира в чужбина.
Ответницата М. В. също е търсена на адреса на 15.03.2023г. , видно от
оформената разписка от служител на ЧСИ Николов, като се е е запознала със
съдържанието на отправеното писмено предизвестие за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, но е отказала да го получи.
Предвид това БОС намира, че кредиторът добросъвестно е положил
всички възможни усилия за лично връчване на обявлението за предсрочната
изискуемост на длъжниците. При спазване на уговорките в Раздел XVIII, чл.
18, т.1 от ОУ относно начина на водене на кореспонденцията между страните
банката ги е уведомила на адресите, посочени от ответниците в договора, като
няма данни последните да са съобщили на ищеца за промяна на адреса.
БОС съобрази, че в случая банката е действала добросъвестно и е
направила необходимото изявлението й да достигне до длъжниците. При
съобразяване на решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г. съдът
прецени, че са предприети всички действия за откриване на длъжниците,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.
Следователно в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В Тълкувателно решение №5 /2019г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост. при постигнато съгласие плащането на дължимата
сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
12
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на
самостоятелно /извън това на главното задължение/ основание за плащане на
отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД. Предвид това е неоснователно възражението на процесуалните
представители на ответницата М. В. за изтичане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на срока по
чл.147 от ЗЗД. Предсрочната изискуемост е настъпила на 04.05.2023г. спрямо
главния длъжник с изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение от
връчване на обявлението на 19.04.2023г., като от същия момент тя е настъпила
и за поръчителя, независимо, че поръчителят е уведомен по-рано на
15.03.2023г., съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК спрямо двамата длъжници е подадено на 21.06.2023г. и към
този момент не е изтекъл преклузивния срок за погасяване на отговорността
на поръчителя.
Съгласно т.2 от ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС при настъпила
предсрочна изискуемост по договор за заем/ в полза на кредитора възниква
вземане освен за непогасения остатък от предоставената по договора главница
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Предвид това и като цени приетото по делото
заключение на вещото лице Д. съдът приема, че ищецът доказва по основание
и размер вземането си за за сумата в размер на 674,12лв. законна лихва върху
главницата в размер на 44 272,15лв. за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г.
При горните мотиви предявените спрямо ответниците искове с правно
основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86
вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
Възлагането на допълнителни такси за управление на кредита в случай
на забава противоречи на чл.10, ал.2 ЗПК, чл.33, ал.1 от ЗПК, чл.143 ЗЗП, т.8
вр.т.8а и т.13 от ЗЗП, поради което съдът счете да основателно възражението
на процесуалните представители на ответника К. В., че не дължи разноски за
събиране на вземането в размер на 150 лева.
Производството по делото е образувано по исковата молба от Първа
инвестиционна банка АД, ЕИК831094393, със седалище гр. София, район
Младост, бул. Цариградско шосе№111 II, чрез старши юрисконсулт Мирослав
Димов, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Александровска№58, с която са
предявени искове за приемане за установено по отношение на ответниците К.
И. В., ЕГН********** и М. Р. В., ЕГН**********, и двамата от ****, че в
полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№3754/2023г. на БРС, по което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК при условията на
солидарна отговорност за сумата от 44 272,15лева главница по договор за
кредит №002LD R 007531 от 07.01.2020г., договор за поръчителство и анекси
към тях, 4060,80лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2021г.-
03.05.2023г. по раздел II, т.4 от договора за кредит , 802,71лв. наказателна
13
лихва за периода 20.10.2021г.-03.05.2023г. по раздел II, т.15 от договора за
кредит, 674,12лв. мораторна лихва за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г.,
1985,97лв. непогасена разсрочена лихва по т.2 от анекс от 24.04.2020г. и т.3 по
анекс от 23.12.2020г., 99,62лв. застрахователна премия и 150 лв. разноски за
събиране на вземането за връчване на покани за предсрочна изискуемост,
дължими за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че е предоставил на ответника К. В. в качеството на
кредитополучател банков кредит в размер на 48 000лева по сключен договор
за банков кредит №002LD R 007531 от 07.01.2020г., изменен впоследствие с
последващи анекс и едностранно с уведомително писмо от
кредитополучателя. Посочва, че ответницата М. В. на 07.01.2020г. е сключила
с банката договор за поръчителство, като се е задължила с кредитополучателя
за всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително
за лихвите и за разноските. Поддържа, че съгласно договора кредитът е усвоен
на 07.01.2020г., като са погасявани вноските в периода 20.01.2020г.-
20.09.2021г. Излага, че по кредита са просрочени 19 броя вноски с падежи в
периода 20.10.2021г.-20.04.2023г. С анекси от 24.04.2020г. и 23.12.2020г. са
разсрочени вноските за главница и лихви и приет нов погасителен план.
Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит ищецът
обявил кредита за предсрочно изискуем, за което уведомил
кредитополучателя на 19.04.2023г. и поръчителя на 15.03.2023г. Ангажира
доказателства. Претендира разноски, включително направените в
заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника К. В.
чрез назначените му особени представители адв. С. Добрева и адв. И.
Кирязова-Кожухарова от БАК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва се получаването на уведомлението за предсрочна
изискуемост от ответника. Възразява, че не е спазена процедурата по ГПК по
залепване на уведомление на длъжника от ЧСИ Станимира Николова в
приложения констативен протокол. Не бил посочен източника в разписката, от
който връчителят е събрал данни, че адресатът живее в чужбина. Посочва, че
изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост страда от
пороци и не отговаря на изискванията на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и не съдържа
14
всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. Налице
било и противоречие в посочената дата на настъпване на предсрочна
изискуемост в уведомлението до длъжника и в извлечението от счетоводните
книги на банката. Имало и несъответствие по отношение на размера на
претендираната главница в заповедното и в исковото производство. Оспорва
се дължимостта на акцесорните вземания за лихви, които се явяват според
ответника лихва върху лихва и противоречат на императивните норми на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Счита, че възлагането на допълнителни такси за
управление на кредита в случай на забава противоречи на чл.10, ал.2 ЗПК,
чл.33, ал.1 от ЗПК, чл.143 ЗЗП, т.8 вр.т.8а и т.13 от ЗЗП. Позовава се на ТР №3
от 27.03.2019г. на ОСГТК, съгласно което предсрочната изискуемост поражда
задължение кредитополучателят да върне получената сума в цялост или
остатъка от същата и изключва основание за начисляване на договорна лихва,
имаща възнаградителен характер. Намира, че се дължи само непогасения
остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочна изискуемост до датата на плащането.Оспорва се едностранното
увеличаване на лихвения процент от банката, като се сочат подробни доводи.
Претендира разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответницата М. В., чрез назначените й
особени представители адв. Явор Пашов и адв. К. Коцев от БАК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Посочва се, че поканата за
доброволно изпълнение и уведомлението за настъпване на предсрочна
изискуемост са връчени на ответницата при условията на заявен отказ на
15.03.2023г., като не се установявало какви точно документи са й връчени при
отказ. Освен това процедурата по връчване била опорочена и нямало данни да
е удостоверена надлежно от връчителя личността на получателя. Предвид това
се прави извода, че към подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение кредиторът не е представил доказателства за
уведомяването на ответницата относно изявлението на банката за обявяване
на предсрочната изискуемост. Посочва, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК е изтекъл срока по
чл.147 от ЗЗД. Оспорва се редовното връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост на главния длъжник. Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от
ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК,
15
които са допустими, като предявени в едномесечния преклузивен срок по
чл.415, ал.4 от ГПК.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за банков кредит №002LD-R-007531 от
07.01.2021г., по силата на който ПИБ АД като кредитор е предоставила на К.
И. В. като кредитополучател кредит в размер на 48 000лева за погасяване на
съществуващи задължения към трети лица с краен срок за погасяване на
кредита 20.12.2029г.
В раздел II, чл.4, т.4 от договора страните са постигнали съгласие
кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 5,8302
пункта. Съгласно чл. 4, т.6 към датата на сключване на договора лихвеният
процент, базиран на спестяванията в лева, прилаган от банката възлиза на
0,2198 процента годишно. Към подписване на договора за кредит ответникът е
запознат с действащата към този момент методиката на ПИБ АД за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за
потребителския кредит, която е подписал.
В т.15 на чл.6 от договора за кредит е предвидено плащанията, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка
на кредитополучателя да се отнасят в просрочие от банкатаи да се олихвяват с
възнаградителната лихва по раздел II, чл.4, т.4 плюс наказателна дадбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При
наличие на просрочени плащания банката има правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно чл.20 от договора за кредит и приложения договор за
поръчителство от 07.01.2020г. заедно с кредотополучателя като поръчител се е
задължила да отговаря за неизпълнението му ответницата М. Р. В..
Кредитополучателят според погасителния план следва да погаси
кредита на 120 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 534,65лева, с
падежи в периода 20.01.2020г.-20.12.2029г.
Според раздел X, чл.10, т.1.2, б“а“ от общите условия на ПИБ АД,
16
подписани от кредитополучателя, банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с писмено уведомление до кредитополучателя при
неизвършване на което и да е плащане по договора /не осигури авоар по
разплащателната сметка повече от пет работни дни/ след датата, на която
плащането е станало изискуемо.
В Раздел XVIII, чл. 18, т.1 от ОУ е предвидено, че кореспонденцията
между страните ще се осъществява на адреса на кредитополучателя, посочен в
договора, като при промяна на адреса си последният е длъжен да уведоми
банката незабавно и в противен случай всички уведомления, покани и
съобщения, изпратени от банката на стария адрес се считат за връчени.
С два броя анекси към договора за банков кредит и договора за
поръчителство от 24.04.2020г. и 23.12.2020г. е удължен крайния срок за
погасяване на кредита и е отстрочено плащането на главницата и лихвата до
20.06.2030г. с първите анекси, респективно до 20.09.2030г. с вторите анекси.
Видно от изслушаното по делото заключение на вещото лице Т. Д. по
назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като
обстойно обосновано и неоспорено от страните, кредитът е усвоен на
07.01.2020г. по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Кредотополучателят е извършил погасяване на дължимите вноски с падежи за
периода 07.01.2020г.-20.09.2021г. в общ размер на 3727,85лева, като остава
непогасена главница в размер на 44 272,15лева. От банката не е увеличаван
едностранно лихвения процент при действието на договора, като за
претендирания период 20.10.2021г.-03.05.2023г. възнаградителната лихва
възлиза на 4060,80лева. По отношение на разсрочените лихви по анексите
вещото лице посочва, че са погасени разсрочени лихви в размер на 135,10лв. и
остават непогасени 1985,97лв. За периода 20.10.2021г. - 20.03.2022г. е
начислена наказателна лихва в размер на законната лихва, чийто размер
възлиза на 802,71лв. Вещото лице е изчислило размера на непогасените
разсрочени лихви, начислени с анексите в размер на 1985,97лева, като не е
констатирало капитализиране на неизплатени задължения за лихви към
главницата.
От ответниците, чиято е тежестта на доказване, не са ангажирани
никакви доказателства за погасяване на задълженията им за внасяне на
дължимите погасителни вноски на падежа.
17
В договора за кредит са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, поради което редовността на връчването на
уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането се преценява според клаузите на договора, а не съгласно общите
правила на ГПК за връчване на съобщения.
Така както се приема в решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015
г. на ВКС, I т. о. договорът подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД и
съдът трябва да съобрази дали конкретната уговорка относно връчване на
кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която
изпраща съобщение и препятства евентуално недобросъвестно поведение на
получаващата страна.
Съдът приема в съответствие с предвидения в договора начин на
връчване, че връчването на уводомлението за настъпила предсрочна
изискуемост от кредитора на длъжниците е редовно. Видно от приложения
констативен протокол от ЧСИ Станимира Николова са извършени три
посещения от нейн служител на адреса на кредитополучателя К. В. в село
Винарско в рамките на повече на месец, едното от които в почивен ден и е
залепено уведомление на адреса по реда на 47 от ГПК, извършени са справки
за постоянен и настоящ адрес на длъжника, за регистрирани трудови договори
и за участие в търговски дружества в ТРРЮЛНЦ. Извършено е отбелязване в
уведомлението, че по сведения на съседи лицето се намира в чужбина.
Ответницата М. В. също е търсена на адреса на 15.03.2023г. , видно от
оформената разписка от служител на ЧСИ Николов, като се е е запознала със
съдържанието на отправеното писмено предизвестие за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, но е отказала да го получи.
Предвид това БОС намира, че кредиторът добросъвестно е положил
всички възможни усилия за лично връчване на обявлението за предсрочната
изискуемост на длъжниците. При спазване на уговорките в Раздел XVIII, чл.
18, т.1 от ОУ относно начина на водене на кореспонденцията между страните
банката ги е уведомила на адресите, посочени от ответниците в договора, като
няма данни последните да са съобщили на ищеца за промяна на адреса.
БОС съобрази, че в случая банката е действала добросъвестно и е
направила необходимото изявлението й да достигне до длъжниците. При
съобразяване на решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г. съдът
прецени, че са предприети всички действия за откриване на длъжниците,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.
Следователно в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В Тълкувателно решение №5 /2019г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
18
с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост. при постигнато съгласие плащането на дължимата
сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на
самостоятелно /извън това на главното задължение/ основание за плащане на
отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147,
ал. 1 ЗЗД. Предвид това е неоснователно възражението на процесуалните
представители на ответницата М. В. за изтичане към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на срока по
чл.147 от ЗЗД. Предсрочната изискуемост е настъпила на 04.05.2023г. спрямо
главния длъжник с изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение от
връчване на обявлението на 19.04.2023г., като от същия момент тя е настъпила
и за поръчителя, независимо, че поръчителят е уведомен по-рано на
15.03.2023г., съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК спрямо двамата длъжници е подадено на 21.06.2023г. и към
този момент не е изтекъл преклузивния срок за погасяване на отговорността
на поръчителя.
Съгласно т.2 от ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС при настъпила
предсрочна изискуемост по договор за заем/ в полза на кредитора възниква
вземане освен за непогасения остатък от предоставената по договора главница
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. Предвид това и като цени приетото по делото
заключение на вещото лице Д. съдът приема, че ищецът доказва по основание
и размер вземането си за за сумата в размер на 674,12лв. законна лихва върху
главницата в размер на 44 272,15лв. за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г.
При горните мотиви предявените спрямо ответниците искове с правно
основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86
вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.422 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
Възлагането на допълнителни такси за управление на кредита в случай
на забава противоречи на чл.10, ал.2 ЗПК, чл.33, ал.1 от ЗПК, чл.143 ЗЗП, т.8
вр.т.8а и т.13 от ЗЗП, поради което съдът счете да основателно възражението
на процесуалните представители на ответника К. В., че не дължи разноски за
събиране на вземането в размер на 150 лева.
С оглед на това е неоснователен иска за сумата в размер 150 лева,
представляваща разноски за събиране на вземането, който следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на
1087,77 лева по заповедното производство и 12 153,89лева по исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
19
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на К. И. В., ЕГН********** и М. Р.
В., ЕГН**********, и двамата от ****, че дължат при условията на солидарна
отговорност на Обединена Българска Банка АД, ЕИК000694959, със седалище
гр. София, бул. Витоша№89Б, следните вземания по ч.гр.д.№3754/2023г. на
БРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
№1813/22.06.2023г. при условията на солидарна отговорност за сумата от
44 272,15лева, представляваща главница по договор за кредит №002LD R
007531 от 07.01.2020г., договор за поръчителство и анекси към тях, сумата от
4060,80лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
20.10.2021г.-03.05.2023г. по раздел II, т.4 от договора за кредит , сумата от
802,71лева, представляваща наказателна лихва за периода 20.10.2021г.-
03.05.2023г. по раздел II, т.15 от договора за кредит, сумата от 674,12 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г., сумата
от 1985,97лева, представляваща непогасена разсрочена лихва по т.2 от анекс
от 24.04.2020г. и т.3 по анекс от 23.12.2020г. и сумата в размер на 99,62лева,
представляваща застрахователна премия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за приемане за установено по отношение на К.
И. В., ЕГН********** и М. Р. В., ЕГН**********, и двамата от ****, че
дължат при условията на солидарна отговорност на Обединена Българска
Банка АД, по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
№1813/22.06.2023г. на БРС сумата в размер на 150 лева, представляваща
разноски за събиране на вземането за връчване на покани за предсрочна
изискуемост, дължими за периода 04.05.2023г.-20.06.2023г.,
ОСЪЖДА К. И. В., ЕГН********** и М. Р. В., ЕГН**********, и
двамата от ****, да заплатят на Обединена Българска Банка АД направените
по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на 1087,77 лева
по заповедното производство и 12 153,89лева по исковото производство.
20
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския Апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
21