Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 17.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1876 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявeн е от А.Б. Н. против З. „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ(отм.).
Ищецът твърди, че на 02.11.2015г.
пострадал при пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на л.а.
"Рено Меган" с рег. № *******– Б. Н.С., чиято отговорност била застрахована от
ответното дружество по договор за застраховка "Гражданска
отговорност". На водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. В резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът получил
следните травматични увреждания: средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с мозъчно сътресение, която причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота. След инцидента ищецът постъпил за лечение в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“. След изписването от болничното
заведение лекарите му препоръчали да не извършва активна физическа дейност. Н. претърпял
неимуществени вреди, които се изразили в страх и безпокойство при спомена за
преживяното пътно-транспортното произшествие, често бил разсеян, трудно се
съсредоточавал и не можел дълго време да чете или да гледа телевизия. Стойността
на неимуществените вреди ищецът определя на 25 500лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500
лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.11.2015г., до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че водачът на
моторното превозно средство не бил виновен за настъпилото пътно-транспортно
произшествие; ищецът допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като
нарушил чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 от ЗДвП – пресичал пътното пратно
на необозначено място, не се съобразил с разстоянието до приближаващото се МПС
и неговата скорост на движение и излязъл
внезапно на пътното платно; претърпяната от ищеца вреда следвало да бъде
квалифицирана като лека телесна повреда; оспорва размера на иска; оспорва
датата, от която ищецът претендира законна лихва; поддържа становището, че законна
лихва се дължала след изтичане на срока по чл.405 от КЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за неимуществени вреди:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между собственика на автомобила, управляван
от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти
от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от
ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото
обезщетение. При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на
противното.
Видно от приетото по делото заверено копие на застрахователна полица № 22114003147987/23-12-2014г.
за лек автомобил "Рено Меган" с рег. № *******е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
За установяване механизма на настъпване на произшествието са изслушани
основна и допълнителна автотехническа експертизи, изготвени от вещи лица Х. И. и А.М.. От основното заключение на
автотхеническата експертиза, изготвено от в.л. И., се установява следния
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие: На 02.11.2015г. в
гр.София в светлата част на денонощието на автобусна спирка срещу бл.17 на
ул.”Станислав Доспевски” е престоявал неизвестен автобус. Пътник от автобуса – А.Б.
Н., след като е слязъл от него, е предприел пресичане на платното за движение
пред предната част на автобуса. В същото време по ул.”Станислав Доспевски” с посока на
движение от ул. „Летоструй“ към бул. „Владимир Вазов” се е движел л.а. „Рено
Меган“ с рег.№ *******с максимална скорост от 20 км/час. В района на
автобусната спирка водачът на лекия автомобил е предприел маневра „заобикаляне”
на спрелия пред него автобус. При преминаване на лекия автомобил покрай спрелия
автобус траекториите на движение на автомобила и пешеходеца са се пресекли
около средата на платно за движение на ул. „Станислав Доспевски“. Опасната зона
за спиране при избраната от водача на автомобила скорост на движение от 20 км/час
е около 9 метра. На мястото на
произшествието е била поставена вертикална сигнализация – пътен знак,
обозначаващ спирка на градски и обществен транспорт. Причина за настъпване на
произшествието, според вещото лице И., е
избраната скорост на движение от страна на водача на лекия автомобил при
заобикалянето на автобуса, както и закъснялата му реакция, когато е забелязал
пешеходеца на пътното платно. Наред с това вещото лице приема, че причина за
настъпване на произшествието е и поведението на пешеходеца, който, без да се
съобрази с другите участници в движението, е предприел пресичане на пътното
платно.
Допусната е допълнителна автотехническа експертиза по въпроси, поставени от
ответника в молба от 23.11.2017г. Експертизата е изготвена от в.л. А.М., който
на поставените въпроси е отговорил в раздел VІІ от експертизата. Вещото лице
описва същия механизъм на настъпване на произшествието, който е възприел и в.л.
И., но е установил различна скорост на движение за лекия автомобил ”Рено Меган”
- 38 км/час преди катастрофата и опасна зона на спиране от 19.94м. Независимо
от разминаването в скоростта, която приема вещото лице М., той също сочи, като
причина за настъпване на произшествието не само поведението на водача на автомобила,
който се е движел с несъобразена скорост в района на автобусната спирка при наличие
на спрял автобус, но и поведението на пешеходеца, който е пресякъл платното за
движение на необозначено за пешеходци място, като при това внезапно е навлязъл
на пътното платно, без да се съобрази с движението на останалите превозни
средства и с обстоятелството, че видимостта към мястото, от където е започнал
пресичането, е била ограничена. Пешеходецът
се е намирал на 13.57 м. от автомобила в момента, в който за водача е
възникнала възможност да го възприеме. Скоростта на движение на автомобила,
според в.л. М., е била около 38 км/час.
При отстояние на автомобила на 13.57 м. и опасна зона за спиране от 19.94 м., ударът е бил непредотвратим за
водача, с оглед на избраната от него скорост на движение. При движение на
автомобила със скорост от 27 км/час ударът е бил предотвратим. Мястото на удара
е настъпило на 5.5 метра от десния край на пътното платно - в лентата за
насрещно движение.
Съдът приема и двете заключения на вещите лица, тъй като те установяват
един и същ механизъм на настъпване на произшествието. Заключенията се
различават относно установената от тях скорост на движение на лекия автомобли –
20 км/час, според в.л. И., и 38 км./час, според в.л. М., и опасните зони на
спиране за водача на лекия автомобил - 9м., според вещото лице И., и 19.94м,
според вещото лице М., но която и от двете скорости да бъде възприета, двете
вещи лица са категорични, че скоростта не е била съобразена с конкретната
ситуация на пътя, при която водачът е предприел ”заобикаляне” на спрял автобус
в района на автобусна спирка, при ограничена видимост. В двете експертизи е
посочено, че причина за настъпване на произшествието е не само поведението на
водача, но и на пешеходеца.
Изводите на вещите лица относно причините за настъпване на произшествието
се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателствени средства. В своите
показания св.С. – водач на процесния лек
автомобил и св.Л., описват същия механизъм на настъпване на произшествието. Св.С.
заявява, че в районна на автобусна спирка се опитал да заобиколи спрял автобус,
когато внепзапно на платното за движение изскочили две момчета, които тичали. Едното
от тях се ударило в автомобила, управляван от свидетеля, и паднало. Наблизо, на
около 10 метра, имало пешеходна пътека. Свидетелят не шофирал с висока скорост, „леко карал” моторното
превозно средство. Св.Л. потвърждава, че ищецът слязъл от автобуса и тръгнал да
пресича пътното платно пред него, докато автобусът се намирал на спирката. На
пътното платно Н. бил ударен от лек автомобил, който се движел попътно на
автобуса. Ударът бил с левия фар на автомобила.
С оглед заключенията на вещите лица И. и М. и показанията на свидетелетие Л. и С., съдът приема, че произшествието е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на автомобила и на самия ищец. Водачът
на автомобила се е движел с несъобразена скорост в района на автобусната
спирка, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, а пешеходецът е пресякъл пътното
платно на необозначено за това място и внезапно е навлязъл в зоната на видимост
за водача на лекия автомобил „Рено Меган”, с което е нарушил чл.113, ал.1, т.1
от ЗДвП и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
допусната медицинска експертиза и са
изслушани свидетелски показания.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че от процесното пътно-транспортно произшествие ищецът е претърпял
следните телесни повреди: лека по тежест черепно-мозъчна травма /мозъчно
сътресение/, протекла с количествена промяна в съзнанието/зашеметяване,
объркване/ без медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно
състояние/кома/ и контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в дясната теменна
област на главата. Получените травматични увреждания кореспондират с механизма на настъпване на
произшествието. След инцидента ищецът е постъпил за лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, Клиника по неврохирургия. Проведено е било болнично лечение,
което е включвало постелен режим,
активно неврологично наблюдение и прием на медикаменти. Проведени са рентгенологични изследвания и консултативни
прегледи с детски хирург и детски травматолог, които не са установили
травматични промени. Извършена е била компютърна томография на главния мозък на
ищеца, при която също не са били установени травматични промени на мозъчния
паренхим или хематоми. Медикаментозното лечение се е осъществило чрез инфузии
на електролитни разтвори и аналгетици. В периода на болничното лечение ищецът
се е намирал в ясно съзнание, без да е установена отпадна неврологична симптоматика.
Болничният престой е протекъл в рамките на два дни. Вещото лице е посочило, че
от травматичтия инцидент са изминали 18 месеца и по данни от последния преглед
ищецът е в добро общо състоание, всестранно ориентиран и адекватен. Неврологичният
статус е в границите на нормата. Черепно-мозъчната травма е протекла без изява
на огнищна неврологична симптоматика. Според вещото лице, лечението на
мозъчното сътресение е приключило успешно. Експертът е посочил, че мозъчното
сътресение представлява функционално-динамично нарушение на мозъчните функции,
което при правилно проведено лечение отзвучава за период от 3 до 5 седмици .
При ищеца не се усатонвяват травматични промени в мозъчната тъкан. Леката по
тежест черепно-мозъчна травма обичайно не дава усложнения, такива не се очакват
и в конкретния случай. По делото няма приложени медицински документи за
настъпили усложнения. При последния преглед ищецът е съобщил, че е имал епизоди
на главоболие в първите 1-2 месеца след
травмата, след което не се е налагало да приема медикаменти.
Представено е медицинско свидетелство от 04.11.2015г., издадено от УМБАЛСМ
”Н.И.Пирогов”, от което се установява, че ищецът е освободен от учебни занятия
за периода от 04.11.2015г.-13.11.2015г. и от физическо възпитание за 30 дни от
04.11.2015г.
От показанията на св. Ш.– майка на
ищеца, се установява, че го е посетила в
болницата непосредствено след пътно-транспортното произшествие. Ищецът лежал на
носилка и не отговарял, докато свидетелката му говорела. Останал в болницата два-три дни. След изписването лекарите издали
бележка за освобождаването му от часовете по физкултура, а директорът на
училището го освободил до края на учебната година. Лекарите препоръчали ищецът
да ограничи гледането на телевизия и използването на мобилен телефон. След като
се прибрал вкъщи Н. имал оплаквания от
главоболие и болки в очите, приемал лекарства за главоболието, изписали му
капки за очите и седял на тъмно. След изписването от болницата около месец бил
на легло и не излизал от дома си. Посещавал училище само, за да положи изпити,
защото през цялата учебна година не се чувствал добре. Към момента на разпита
свидетелката заявява, че ищецът вече бил добре. Преди катастрофата се оплаквал от болки в крайниците, защото
тренирал джудо и самбо и играел с топка. Преди произшествието също бил падал по
време на тренировки и имал контузии на краката. Правили били рентгенови снимки
на краката. През цялата учебна година не ходил на тренировки.
В своите показания св. Л. – очевидец на катастрофата, заявява, че
непосредствено след удара ищецът паднал на земята и бил в безсъзнание около 2-3
минути.
Съдът не кредитира показанията на св. Л. в частта, в която заявява, че
ищецът изпаднал в безсъзнание, тъй като не се подкрепят от заключението на медицинската
експертиза. Непосредствено след катастрофата ищецът е откаран в болница, където
са извършени пълни изследвания, вкл. компютърна томография на главния мозък,
като резултатите от изследванията не са показали пострадалият да е изпадал в
безсъзнание.
Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ - противоправното и виновно поведение на водача на л.а „Рено Меган"
с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована от ответното дружество
към датата на настъпване на произшествието по застраховка „Гражданска
отговорност”, причинените неимуществени вреди на ищеца и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете
следните обсоятелства: възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното
произшествие - 17 г.; вида на телесните
повреди – леки телесни повреди, изразили се в лека по тежест черепно-мозъчна
травма /мозъчно сътресение/, която е протекла с количествена промяна в
съзнанието/зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпило пълно
безсъзнателно състояние /кома/ и контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в
дясната теменна област на главата; вида на проведеното
лечение, което се е изразило в постелен режим, активно неврологично наблюдение
и прием на медикаменти. В болницата ищецът е бил подложен на множество
изследвания - рентгенологични, консултативни прегледи с детски хирург и детски
травматолог, компютърна томография на главен мозък, като болничният престой в
МБАЛСМ "Пирогов" е продължил 2
дни. Съдът отчете и продължителността на периода на възстановяване – около
месец/медицинско свидетелство от 04.11.2015г., медицинска експертиза/, през
който ищецът е останал в дома си и е следвало да ограничи гледането на телевизия и ползване на мобилен
телефон./св.Ш./. При определяне размера на обезщетението съдът отчете и
преживеният от ищеца стрес и типичните за механизма на настъпването на вредите
негативни емоционални преживявания. От друга страна съдът съобрази обстоятелството,
че травмите на ищеца са излекувани и не са останали трайни последици от
уврежданията. Вещото лице-неврохирург заявява, че лечението на мозъчното
сътресение е приключило успешно и не се очаква настъпването на усложнения.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2015г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост на 10 000 лв.
По възраженията за съпричиняване:
Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който пресякъл
пътното платно на необозначено място, не съобразил разстоянието до
приближаващото се моторно превозно средство и неговата скорост на движение и навлязъл
внезапно на пътното платно.
Възраженията са основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да
навлязат на платното за движение, следва да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства.
Съгласно чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост.
От автотехническите експертизи, изготвени от в.л. И. и М., както и от показанията
на св. С., се установява, че ищецът е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено за това място, макар наблизо да е имало пешеходна пътека, и не е
съобразил поведението си с другите участници в движението, като е навлязъл
внезапно на платното за движение пред спрял автобус, при което е бил ударен от лек
автомобил „Рено Меган” с рег. № ******.
Като отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото
пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чието тълкуване показва, че законът вменява по-голям обем от задължение
за внимание и предпазливост у водачите на МПС, съдът прие, че приносът на
водача на лекия автомобил е значително по-голям от приноса на А. Н., като определи
процент на съпричиняване на вредите - 20%.
Размерът на дължимото обезщетение при процент на съпричиняване на вредите
от 20%, е 8 000лв. /20% от 10 000лв./. Така размерът на дължимото обезщетение
от ответника възлиза на 8 000лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 25
500лв., следва да бъде отхвърлен.
По искането за присъждане на законна лихва:
Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. В случая дължимото от ответника
обезщетение за забава следва да се присъди от датата на настъпване на
увреждането – 02.11.2015г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, направените разноски в размер на 125.49лв., съобразно уважената
част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 257.35лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й.Д. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 406.27лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
ДТ върху уважения иск в размер на 320лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И." АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** Д, да заплати на А.Б. Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
партер, на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм/, сумата от 8 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
телесни повреди: лека по тежест черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/, която
е протекла с количествена промяна в съзнанието/зашеметяване, объркване/, без
медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние /кома/ и контузия с
травматичен подкожен кръвоизлив в дясната теменна област на главата, причинени
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.11.2015 г., по вина на
водача на л.а. "Рено Меган" с рег. № *******- Б.Н.С., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност"/, ведно със законната лихва от 02.11.2015 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 25 500лв.
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И." АД да заплати А.Б. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото
разноски в размер 125.49лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Б. Н. да заплати на „Застрахователна компания „Л.И." АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на
257.35лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И." АД да заплати на адвокат Й.Г.Д.,*** с
адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*****, партер, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 406.27лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И." АД да заплати на държавата, по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 320лв.
върху уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: