Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.05.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На дванадесети април
две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония Пенчева
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 5531 по описа за 2016 год.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от Е.И.Р. ЕГН **********, с която се претендира да бъде
осъдени И.Б.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН **********,
двамата от гр. Варна, да предадат на ищцата
владението по отношение на собствения й недвижим
имот: посоченото в нотариален
акт № 7, том І, рег. № 520, дело № 3 от 2015г. на нотариус Л. Гонова с район ВРС избено помещение
в сутеренен етаж на сграда, с полезна площ от 30.69 кв.м. /застроена
площ от
В исковата молба се сочи, че с договор обективиран в н.а. № 187/ 20.10.1994 год. Г. П. Г. и М. Д.
Г. прехвърлили на П. Г. Г. дворно място с площ от 270 кв.м., находящо се в В., представляващо парцел VII - 42 в кв. 9 по
плана на 24 подрайон на гр. Варна, ведно с построената в имота сграда
на един етаж, срещу задължение на приобретателя да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителите,
докато са живи. Към датата на сключване на сделката П. Г. Г. бил в брак с
ищцата Е. И. Г. След това от приобретателите било
извършено надстрояване съобразно одобрен по преписка № АГ-212331/ 06.04.1998
год. инвестиционен проект, за което от Община Варна е издаден Акт № 134/
22.05.1998 год., на втори етаж със застроена площ от 115 кв.м., състоящ се от
входно антре, кухненска ниша, столова, дневна, спалня, тоалет, баня,
изолационно антре пред тях, балкон, тавански етаж в същата сграда, състоящ се
от помещения идентични като втория етаж и гаражна клетка с площ от
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК, от назначения особен представител на редовно уведомените ответници по делото е
постъпил писмен отговор в който твърди, че, не е индивидуализиран
предмета на иска. Счита, че искът с правно основание чл.108 ЗС е допустим, но неоснователен, тъй като ищцата
не е собственик на избата в сградата. Твърди, че ответникът владее това
помещение на правно основание - две сделки в изискуемата форма - дарение и
покупко-продажба, а в съотношение на евентуалност - по давност в резултат на
добросъвестно владение, с присъединяване на владението на праводателя
му. Излага се, че е извършена делба на семейно имущество - дворно място и сграда
на ул. ***, притежавано по н. а. № 187 том XLII, д. 15950/94г., и н.а. № 187 т.ХП д.5773/98 г. В
резултат на извършеното разпределение, праводателят
на ответника е получил в свой дял, жилище от 115 кв.в. на първия етаж с
прилежащата му маза от 50 кв.м, а ищцата - жилище на втория етаж от 115 кв.м. с
прилежащ тавански етаж от 115 кв.м, както и гараж от 34 кв.м с надстройка. Със
споразумението от 15.12.2009г. с нот. заверка на
подписите, одобрено и възпроизведено в съдебното решение по цитираното дело,
съпрузите са се договорили, че Е. Г. „няма и за в бъдеще не ще има претенции по
отношение на прилежащата към първи жилищен етаж маза, в състоянието и в площта
в които се намира към момента на делбата" и същата е предоставена в дял и
изключителна собственост на П. Г. Не се спори, че прилежащата маза се ползва от
праводателя, а впоследствие и от приобретателя
до момента. С нотариален акт № 37 т.4 per. 16711 н.д.
517/2013 г., нотариус рег.№ 572 в НК, вписан в СВ вх.рег. № 28209 от 05.12.2013
акт 174 том LXXIV н.д. 15531, П. Г. е дарил на И.Д. 25 % от
получения при делбата имот, включително от прилежащата маза към този имот.
Останалите 75 % от имота си П. Г. продал на И.Д. с нотариален акт № 38 т.4 per. 16713 д.518/2013 г., нотариус рег.№ 572 в НК,
вписан в СВ вх.рег. № 28210 от 05.12.2013 акт 4 том LXXV
д 15560, като е запазил правото на ползване до смъртта си. В първото по делото открито съдебно заседание
уточнаяват, че периода за който са придобили въз
основа на кратка 5 годишна давност процесното избено
помещение е от влизане в сила на решението по бракоразводното дело, въз основа
на което е одобрен делбения протокол и праводателят на доверителя ми е станал собственик на първия
етаж от жилищната сграда, ведно с избено помещение с площ от
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК – копия от нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 187, том XLІІ,
дело № 15950/94 г.; нотариален акт за собственост на недвижим имот № 187, том
ХІІ, дело № 5773/98 г., споразумение от 15.12.2009г., Решение № 877/16.03.2010
г. по гр. д. № 14204/2009 г. на РС- Варна; нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижими имоти № 37, том ІV, рег. № 16711, дело № 517 от 2013г.;
нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти № 38,
том ІV, рег. № 16713, дело № 518 от 2013г.; констативен нотариален акт № 7, том
І, рег. № 520, дело № 3 от 2015г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/01.07.2016г; удостоверение за постоянен и настоящ адрес, рег. №
АУ109993ВН от 09.12.2016г.; схеми на самостоятелен обект в сграда с №
24285/07.09.2009г., № 24286/07.09.2009г., № 32317/12.11.2013г.; скици на сграда
с № 29205/27.10.2009г. и № 15-387030/08.08.2016г.;
скици на поземлен имот № 32316/12.11.2013г.,
№ 15-321222/04.07.2016 и в оригинал с № 15-280144/15.06.2017г.;
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, се
установява, че на 20.10.1994 г. Г. Г. и М. Г. прехвърлили на сина си П.
Г. срещу задължение да ги издържа и гледа недвижим имот с адр.
в гр. В., представляващ
сграда на един етаж три изби навес и клозет.
На 08.07.1998г. П. Г. Г. и Е.И. Г. били признати от нотариус въз основа
на писмени доказателства за собственици в СИО на недвижима вещ представляваща
втори етаж от сграда, ведно с тавански етаж с
площ 115 кв.м. и гаражна клетка.
С
влязло в сила съдебно решение постановено по гр. д. №
14204/2009 г. на РС - Варна, бил прекратен на
основание чл. 50 от СК с развод брака между Е.И. Г. ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН ********** сключен
на 05.10.1989год.
с акт за граждански брак №2098 в град Варна пред длъжностното лице по гражданското
състояние, като в дял на Е.И. Г.
било поставено правото на собственост върху следния имот: Самостоятелен
обект с идентификатор по кадастрална карта 10135.2554.266.1.2. със застроена
115 квадратни метра, състояща се от входно антре, кухнеска
ниша, столова, дневна, спалня, баня, тоалет, изолационно антре пред тях балкон
и прилежащ тавански етаж с площ 115 квадратни метра, състоящ се от входно
антре, кухненска ниша, столова, дневна, спалня, баня, тоалет, изолационно антре
пред тях и балкон при граници за обекта, находящ се
на втори етаж в жилищна сграда №1 в град В.; Самостоятелен обект-гараж с
идентификатор по кадастрална карта 10135.2554.266.2, със застроена площ 34 квадратни
метра ведно с прилежаща надстройка и 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 10135.2554.266, по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008год. на ИД на АГКК, с площ на имота
276 квадратни метра, съгласно скица №24284/07.09.2009год., издаден от началник
СГКК-Варна, идентичен с имот със стар идентификатор: квартал 9, парцел
VІІ-42А. В дял на П. Г. Г. било поставено правото на
собственост върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор по
кадастрална карта 10135.2554.266.1.1., със застроена
площ 115 кв.м. и прилежаща маза с площ 50 квадратни метра, находящ
се на първи етаж в жилищна сграда №1 в град В. и 1/2 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 10135.2554.266 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008год. на ИД на АГКК, с площ на имота 276/двеста седемдесет и
шест/квадратни метра, съгласно скица №24284/07.09.2009год., издаден от началник
СГКК-Варна, идентичен с имот със стар идентификатор: квартал 9 парцел VІІ-42А. Било
обявено, че към момента и след развода Е.И. Г. няма да има претенции към
прилежащата, към първия жилищен етаж маза в състоянието и площта, в които се
намира към момента и същата съгласно одобрената от съда делба след развода
остава в изключителна собственост на съпруга.
На 05.12.2013г. П. Г. Г. дарил на И.Б.Д. 1/4 ид.ч.
и продал другите ¾ ид.ч. от придобитите с решение
постановено по гр.
д. № 14204/2009 г. на РС – Варна недвижими вещи, като си запазил доживотно
право на ползване.
На
21.01.2015г. Е.И.Р. била призната от нотариус
за собственик въз основа на писмени доказателства на недвижим имот
представляващ жилище -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.266.1.2 пo КК и КР на
гр. Варна, с площ от
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че след извършен
оглед в сутеренния етаж на сграда с идентификатор
10135.2554.266.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.2554.266 по кадастрална карта и кадастрални регистри
на град Варна, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008год. на ИД на АГКК, с адм. адр. град В. са налични обособени 3 помещения, както
следва - № 1 с площ 42,86 кв.м в южната част на сградата, № 2 с площ 33,54
кв.м. в североизточната част, и № 3 с площ 15,26 кв.м – в западната част, и
пристройка с площ 6,60 кв.м. В одобрен проект – разпределение на сутеренен етаж
на сградата от 1973г., помещение № 1 е
предвидено за събаряне като част от съществуваща стара изба. В проект от 1998 към
акт за узаконяване, е предвидено избено помещение с площ съответна на описаната
в констативен нотариален акт № 7, том І, рег. № 520, дело № 3 от 2015г., което
попада частично в съществуващото помещение обозначено от вещото лице под № 1,
тъй като част от него с площ 4,59 кв.м. понастоящем е присъединено към
помещение № 2.
От събраните
гласни доказателства – показания на водения от ищеца свидетел Е. К. Г., се установява, че познава Л. /ищцата/ от 30 години. И.
/Ответника/ е видяла преди 6-7 години за първи път. Визуално е виждала
съпругата му, но не й знае името. Знае, че имат спор за мазата, която Л. и
бившият й съпруг П. Г., който е братовчед на свидетелката пристроили на ул. ***. Докато братовчед й бил жив посещавала имота най-малко два пъти
седмично. Старата постройка била на леля й - майката на П. После с тогавашната
си съпруга пристроил къщата и разширили мазата. Първоначално мазата била от две
малки стаи и едно помещение, като кухничка с мивка - По
приложение № 6 към заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза
в жълто и синьо. След това пристроили още толкова напред - едно
цяло голямо помещение около 50 кв.м. - маркираното в зелено и оранжево.
Отбелязаните като прозорци, единият е оформен като врата, за да се ползват
помещенията като магазин. Някъде до към 2000 год.
приключили двата етажа и тази част на мазата.
П. починал преди почти 4 години. Докато били едно семейство до развода
им го ползвали заедно, после го ползвал братовчед й. След като починал
братовчед й, И. се самонастанил, чувала от съседи, че го е давал под наем в
някакъв период. След смъртта на П., Е.
никога не го е ползвала, като доколкото знае И. го е заключил. Той е собственик и живее на първия етаж на
къщата.
били старите помещенията. Не знае след
развода да са подписвали спогодба по отношение подялба на избата, знае за етажите. П. Г. не е подарявал на
ответника избено помещение.
От показанията
на водения от ответника свидетел Г. Д. Г., се установява, че познава Е. по име. С И. се познават от
деца. Бил на квартира на ул. ***, двуетажна
къща с мазе. Знае, че те спорят за част от нея - долу за
мазата. Това помещение го ползва сега И. Преди това П. го ползвал. От 2011 г. до 2013 г. бил на квартира на горния етаж, после като дошъл И. отишъл в
това избено помещение. Преди 2011 год. не знае кой е ползвал избеното помещение.
С П. се познава бегло от 2009 г., той му бил хазяин на етажа и след това в
мазата. Починал преди около четири-пет години. След като починал, още
година-две живял там, като се разбрал с И. Останал с впечатление, че И вече е
собственик. Плащал 150 лева наем на П. докато починал, на И. не е плащал,
живял, без да плаща, две години. Доколко знае са поделили имота като втория
етаж е за Е., а първия етаж с мазата на П.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 вр.
чл. 77 пр. 1 вр. пр. 3 от ЗС.
За да бъде
уважен иск с такава правна квалификация (известен в теорията и практиката като ревандикационен иск), е необходимо по делото да бъде
доказано наличието на три кумулативно дадени предпоставки: че ищеца е носител
на правото на собственост върху вещта и осъществяваното спрямо нея владение или
държане от страна на ответника, без да има годно правно основание за това.
Целта на иска и на търсената с него защита е да върне на носителя на правото на
собственост фактическата власт върху вещта.
В
конкретния казус това означава, че в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото
на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание – доброволна делба, както и че
ответникът упражнява фактическа власт върху имота. Респ. в тежест на ответника
е да установи, че владее имота на годно правно основание – правна сделка или
евентуално изтекла в тяхна полза придобивна давност
за периода от 16.03.2010г. до подаване
на исковата молба.
В случая
ищецът се позовава на приращение по чл. 98 ЗС, извършена
доброволна делба по реда чл. 50 СК и констативен нотариален акт от 2015г.
От обсъдените
писмени доказателства е видно, че през 1994г. П. Г. е придобил по време на
брака си с Е. Г. /понастоящем Р./ с договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане поземления имот и сградата, в която се намира понастоящем процесното избено помещение. Отново по време на брака си са
извършили преустройство в тази сграда като са построили още един етаж и таван,
и са разширили сутеренния етаж именно с процесното
избено помещение – в този смисъл експертизата с прил.
№ 4 към нея и гласните доказателства на водения от ищеца свидетел. От това
следва, че съобразно чл. 98 ЗС и чл. 21 СК са станали съсобственици в режим на
СИО относно новостроените части от сградата.
Споразумението по чл. 51 ал. 1 от СК по своя правен
характер представлява особен
вид договор за спогодба, съдебно
утвърден и обвързващ бившите съпрузи относно приетото от тях имуществено положение, с което могат да бъдат отречени правата на съпрузите относно движимо или недвижимо имущество, може да бъдат създадени
права между тях в обикновена
съсобственост, да се установяват правата на съпрузите в съсобствеността след прекратяването на СИО такива каквито са в действителност
или евентуално различни от действителните дялове на съпрузите в общността.
Споразумението по чл. 51 от СК е юридически факт, който
самият закон превръща в достатъчно основание правата на съпрузите след развода и прекратяването
на СИО относно даден обект
на вещно право/движим или недвижим имот/ да бъдат такива, каквито
те са посочили в сключената спогодба съобразно „свободата на договаряне” предвидена в чл. 9 от ЗЗД. По този ред е
допустимо да се поделя единствено имущество придобито в СИО. При това положение следва да се разгледа
въпроса залегнало ли е и това помещение в постигната спогодба по чл. 51 СК. Съдът тълкувайки текста на одобрената от съда спогодба в контекста на нормата
на чл. 20 ЗЗД намира, че действителната
воля на съпрузите е била, целият
сутеренен етаж да бъде поставен в дял на съпруга /праводател на ответинка/. Изрично това е посочено в т. IV.6.2 от спогодбата,
инкорпорирана и в съдебното решение за одобряванто й
– „Е. Г. се съгласява, че няма и за в бъдеще няма да има
претенции към прилежащата към първия етаж маза в състоянието и площта, в които
се намира към момента и същата е изключителна собственост на съпруга й.“
Смисловото и граматическо тълкуване на това волеизявление обуславя извод, че
касае сутерена в състоянието и площта
към момента на сключване на спогодбата – т.е цялата му площ, а не само
50 кв.м. за които е бил налице документ за собственост. То следва да се тълкува
в съвкупност с изявлението, с което страните декларират, че с постигната
спогодба са поделили всички недвижими вещи придобити в СИО, което не би било
вярно при липсата на изрична уговорка за остатъка от сутерена описан в
констативния нотариален акт представен от ищцата. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че най-логично от правна и житейска страна е волята на
страните при така извършената подялба да е била съпругата да получили втория
етаж и тавана над него, а съпруга първия етаж и избата под него. Приложения
констативен нотариален акт от 2015г. не създава права, поради което не
представлява основание за възникване на право на собственост. Съдържащата се в
нотариалния акт по чл. 587 ГПК
констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото
вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен
от него факт. Правният
извод на нотариуса за съществуването
на това право може да бъде атакуван
от всяко лице което има правен интерес, като се счита за верен до
доказване на противното
с влязло в сила
решение - в т.см. ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС.
Съдът не възприема твърдението на
ищеца, че спорното избеното помещение има характера на прилежаща част към
втория етаж. Видно от заключението на вещото лице, таванския етаж няма
характера на жилищен, тъй като не отговаря на нормативните изисквания на
Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, поради което
представлява прилежаща част към втория етаж, в която е обособено и складово
помещение. След като този самостоятелен обект на собственост има обособено
складово помещение в таванския етаж е допустимо да не разполага с такова в
избения. В т.см. Решение
№1368/03.12.2008г. по гр.д.№4834/2007г. на ІV ГО на ВКС, ешение
№81/04.04.2014 по дело №5556/2013 на ВКС
За пълнота
следва да се отбележи, че и възражението на ответника за придобиване на правото
на собственост по давност е основателно. Безспорно и от показанията на водения
от ищеца свидетел се установи, че фактическата власт върху имота в периода от
развода – 16.03.2010г. до предявяване на иска – 18.05.2016г., се е осъществявала
от праводателя на ответника и впоследствие от него самия
Осъществяваното владение е било въз основа на правно основание годно да направи
владелеца собственик – валидни договори за делба, дарение и продажба, поради
което според съда е било добросъвестно по см. на чл. 79 ал. 2 ЗС. Предвид
визираните по-горе дати е видно изтичане на срока посочен в същата норма – 5 години,
за да бъде приложен чл. 77 пр. 2 ЗС, с което спорната реалната част от
сутеренния етаж е придобита по цитирания
законоустановен способ.
Съобразно с
горните изводи, искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен изцяло досежно претендираната реална
част от имота.
При този изход на спора, в полза на ответниците
следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК
сторените по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи според представените
списъци по чл. 80 ГПК на 1500 и 1600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение от ищеца по чл. 78 ал. 5 ГПК съдът намира за частично основателно,
предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, но в съвкупност с
наличието на подаден подробен и изчерпателен отговор по чл. 131 ГПК от
назначения на ответниците първоначално особен
процесуален представител, който е ангажирал и всички решаващи в производството
писмени доказателства. Като взе предвид посочения в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба
№ 1/2004г. на ВадвС минимален размер от 736,37 лв. и
извършените от процесуалните представители фактически и правни действия, съдът
намира за обосновано адвокатско възнаграждение на: процесуалния представител на
ответника Д. - 1300 лева (той е проявил активност в производството и се е явил
в три съдебни заседания, в които са приети експертиза и допълнение и са
разпитани свидетели), а за процесуалния представител на ответника Д. - минималния размер от 736,37 лв. (от него не е
извършено никакво процесуално действие и не се е явил в откритите съдебни
заседания)
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Е.И.Р. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъдат осъдени И.Б.Д., ЕГН **********
и Д.Р.Д., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, да предадат на ищцата владението по отношение на
собствения й недвижим имот: посоченото в констативен
нотариален акт № 7, том І, рег. № 520, дело № 3 от 2015г. на нотариус Л. Гонова с район ВРС избено
помещение в сутеренен етаж на сграда, с полезна площ от 30.69 кв.м.
(застроена площ от
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Е.И.Р. ЕГН **********
да заплати на И.Б.Д., ЕГН ********** сумата от 1300 лева,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Е.И.Р. ЕГН **********
да заплати на Д.Р.Д., ЕГН ********** сумата от 736,37 лева,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: