Р Е Ш Е Н И Е
№ 564
гр. Пловдив, 24.03.2023г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря П. П. и с участието на
прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм.
дело № 2942 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на А.Л.К., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, чрез упълномощен адвокат - Н.Д., против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ с искане за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в
Затвора гр. Пловдив от 25.09.2022 г. до 09.11.2022 г. в размер на 30 000 лева,
ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. (датата на завеждане на исковата
молба) до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че ответникът не
е осигурил условия за изтърпяване на наказанието съгласно чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека. Оплакванията са от
пренаселеност на затворническите помещения - под 3 кв. метра на човек нетна
жилищна площ, наличие на дървеници, хлебарки, гризачи, липса на санитарен възел
на определените за това места, липса на адекватно лечение, липса на лекар,
липса на подходяща за здравословното състояние на ищеца храна, липса на
медицински грижи, наличие на лишени от свобода с диагноза ХИВ, които не биват
изолирани от другите и настанявани на лечение, липса на баня и тоалетна в
коридора и необходимост да се преминава през двора на затвора за достигане до
банята, невъзможност за ползване на тоалетна при провеждане престоя на открито
поради липса на такава, лоша хигиена в помещенията, в които са настанени
лишените от свобода, поради наличието на дървеници, хлебарки и гризачи,
неработещ телевизор, липса на пералня в затвора, което налагало пране на ръка и
сушене на дрехите в спалните помещения, водещо до образуване на мухъл и плесен
в същите. От всичко това твърди, че са настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса,
отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и
здравето на ищеца. Претендират се направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София - в
депозиран писмен отговор застъпва становище, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Сочи се, че ищецът търпи своята присъда при
условия, не по различни от условията, при които са поставени останалите
затворници, като всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно
наложена санкция, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от
свобода. Според процесуалния представител на ответника, не може да се приеме,
че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде
отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище, че предявеният иск не е доказан, поради
което следва да бъде отхвърлен, алтернативно – ако се приеме за доказан – да се
присъди обезщетение по справедливост.
Административен съд Пловдив, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно представените от ответника
писмени справки за А.Л.К. не се установява да е бил на територията на Затвор
Пловдив за времето от 25.09.2022 г. до 29.09.2022 г. От становище на Г.А. -
инспектор СДВР е видно, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив в периода от 29.09.2022 г. до 09.11.2022 г. За посочения
период се установява следното: На 29.09.2022 г. А.Л.К. е настанен в стая РЦ на
Приемно отделение при Затвора Пловдив, където пребивава до 03.10.2022 г. вкл.
Стая РЦ е площ от 27,04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с
два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и
1,1 м. х 1,2 м. Санитарният възел е с площ 2,66 кв/м. и разполага с един
прозорец с размери 0,34м. х 1,2 м., течаща студена вода, самостоятелно
осветление и възможност за вентилация. Според данните в становище на л. 30 в
стая РЦ има две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отоплението е с
централно парно. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода, е
предоставено за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Дадена е възможност
за ползване на лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на
спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени
достатъчно хигиенни и почистващи материали, които се предоставят на лишените от
свобода при поискване. При престоя му в Приемното отделение на Затвор Пловдив К.
не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на
причиняван му дискомфорт. Пребивавал е в Стая РЦ с други лишени от свобода,
както следва – на 29.09.2022 г. – 4, на 30.09.2022 г. – 3, 01.10.2022 г. – 3,
02.10.2022 г. – 3 и на 03.10.2022 г., т.е. при
жилищна площ над 4 кв.м. на всеки лишен от свобода.
На 04.10.2022 г. К. е преместен в
трета група, стая № 25, която е с площ 31,32 кв/м (без санитарния възел),
разполагаща с два отваряеми прозореца с размери 0,50 м. х 12,0 м. и 1,20 м. х
1,20 м. и санитарен възел с площ 4,49 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.40 м.
х 1,20 м. В стая № 28 К. е пребивавал за периода от 04.10.2022 г. до 10.10.2022
г., заедно с още шестима лишени от свобода – 4,47 кв/м жилищна площ на човек.
На 11.10.2022 г. ищецът е преместен в стая № 35, където е пребивавал до края на
исковия период. Стая № 35 е с площ 27,91 кв.м. (без санитарния възел), и
разполага с един отваряем прозорец с размери 1,20 м. х 1.1,20 м. Санитарният
възел е с площ 4,60 кв.м. с един отваряем прозорец – 1,20 м. х 1,20 м. От
11.10.2022 г. до 09.11.2022 г. в посоченото помещение са били настанени 6 до 8
лишени от свобода, както следва: на 11.10.2022 г. в посоченото помещение са
били настанени 7 лишени от свобода; от 12.10.2022 г. до 20.10.2022 г. в стая №
35 са били настанени 8 лишени от свобода; от 21.10.2022 г. до 09.11.2022 г. в
посоченото помещение са били настанени 7 лишени от свобода - т.е. при жилищна
площ под 4 кв.м. на всеки лишен от свобода, като се установява, че за 9 дни (от
12.10.2022 г. до 20.10.2022 г.) жилищната площ, с която разполага един лишен от
свобода е 3,49 кв.м., а за 21 дни е 3,99 кв/м.
Според данните в становище на л. 32
на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща студена вода,
отоплението е чрез централно-локално парно през отоплителния сезон,
проветряването – по желание на пребиваващите, чрез отваряне на прозорците.
Хигиената в спалните помещения също се осъществява от лишените от свобода, като
за целта получават съответните прибори и имат възможност да закупуват
допълнително от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близки. Къпането
на лишените от свобода е в обща баня като всички лишени от свобода имат достъп
до течаща топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група /л.34/.
Съгласно становище на л.35 в стаите,
в които е пребивавал ищеца в Затвора гр.Пловдив са извършвани текущи ремонти по
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на
осветителните тела. Не се допуска да има счупени прозорци - същите се подменят
своевременно. През 2017 г. е извършен основен ремонт на общите части
- боядисване на общите помещения; подмяна на дограмата с нова /ПВЦ/, поставяне
на гранитогрес в общите умивални; фаянс на стените на общата баня, подът
ѝ е с мозайка. Банята се ползва от лишените от свобода по утвърден
график. Всички лишени от свобода, работещи, имат осигурена възможност всеки
работен ден да използват баня след приключване на работния ден. Ищецът К. като
работещ (от 18.10.2022 г. до 25.11.2022 г.) е имал възможност да ползва банята
всеки ден. Прането е по желание на лишените от свобода в пералнята на затвора
или чрез изнасяне за пране от близките. Представен е седмичен график за
ползване на пералнята в затвора. Сушенето на дрехите е в сушилна машина, когато
се перат в пералнята на затвора и е налична възможност за ползване на пригодени простори в общо помещение или
отвън. Съгласно становището, във всяко спално помещение има санитарен възел с
течаща вода и л.св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода
притежават нагреватели, с които могат да си затоплят вода. Санитарните възли са
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт помежду си. Затвора
гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването
на помещението се извършва от лишените от свобода. Според становището на ответника, никога не е
имало проблем стаите да бъдат проветрявани и не би следвало да има наличие на
мухъл.
Във връзка с оплакването за липса на
медицинска грижа, по делото е представен здравен картон на ищеца (л. 40) и
амбулаторен лист от извършен му преглед и изследвания (л. 37). Твърденията са,
че страда от болки в гърдите и че е при
постъпването си затвора е имал Хепатит С, като не са му оказвани адекватни
медицински грижи. Видно от картона, при постъпването си в затвора К. не е имал
оплаквания и не съобщил за заразни заболявания. В картона е отбелязано „минали
заболявания – Хепатит С“. Заключението от прегледа е, че лишеният от свобода е
здрав. На 11.01.2023 г. на К. е извършен общ медицински преглед от лекар
специалист и са му назначени изследвания. Видно от издадения амбулаторен лист
лицето не е имало оплаквания и не се сочат данни за отклонения в обективното му
състояние - посочено е като добро, не му е назначена терапия.
Представени са дневни менюта (л.
22-28), съдържащи данни за вида и стойността на дневните дажби храна,
предоставяна на лишените от свобода в Затвора – гр.Пловдив.
Видно от представените становища по
преписката, ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения
в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по които се извършва
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. По делото са представени протоколи
от ДДД обработки за процесния периоди /л.19,20/.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Разпитан е свидетелят Л.П.Л.,
който сочи, че познава ищеца от затвора,
когато пребивавали заедно в килия № 35 за времето от 25.09.2022 г. до
30.11.2022 г. В килията били осем души. Условията в килията и банята били лоши
- имало дървеници хлебарки, мизерия, плъхове и мухъл по тавана. Разполагали с
одеялата, но те били стари е се налагало лишените от свобода да си внасят
отвън. Свидетелят сочи, че ищецът ползвал завивки от затвора. Помещенията се
обработвали за хлебарки, дървеници и гризачи, но това не спирало развъждането
им. Твърди, че килията била с площ от 27 кв/м и нямало свободно пространство.
Имало една мивка и тоалетна за всички с достъп до студена вода, нямало топла
вода и достатъчно налягане. Свидетелят споделя, че не знае ищецът да има
заболявания. Лекар в затвора, но идвал рядко. Споделя, че когато с ищеца били
болни от пневмония, нямало медикаменти и ги лекували са аналгин. Посочва, че в
затвора имало пералня, но не винаги работела и трябвало да се плаща за
ползването ѝ. Лишените от свобода простирали дрехите си навън или в
стаята и от влагата миришело на мухъл. Банята била извън сградата. Когато били
навън не можели да ползват тоалетна, ако се наложело викали старшината, за да
им отвори. Свидетеля сочи, че и двамата с ищеца работели в затвора, но спрели,
защото като работещи нямали време за отдих на открито.
Разяснява, че
работещите имали почивка за обяд, след което имали право да излизат навън за 20
минути и се прибирали отново да работят. Съгласно списък, сами почиствали
спалното помещение.
Другият свидетел – С.П.П.,
посочва, че е обитавал съвместно с ищеца килия № 35 на трети пост, където били
настанени общо девет човека. Посочва за наличие на дупки и камъни по пода на
помещението, мухъл, дървеници, хлебарки и гризачи. Липсвала течаща топла вода,
студена имало, но налягането било ниско. Банята била отвън и от десет душа само
три работели, излизало се навън за да стигнеш до нея, при което лишените от
свобода настивали, а нямало лекар. Медицинска помощ и повикване на линейка
имало само при спешни случаи. Докторът идвал в сряда и се посещавал по график
На мястото за отдих навън нямало тоалетна. Пръскало се против инсектите, но те
отново се активирали и прониквали навсякъде. Свидетелят няма представа къде е
пералнята в затвора, посочва, че лишените от свобода сами перяли дрехите си в
килията, там ги простирали и имало влага. Ищецът споделил на свидетеля П., че
писмено поискал лекар, но нямало резултат в продължение на един месец.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите Л. и П.,
доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства и предвид факта,
че се касае до лица, изтърпяващи също наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив. По отношение на свидетеля Л. на съда е служебно известно, че също е
завел дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на
оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди
конкретни обстоятелства. Съдът взема предвид факта, че двамата свидетели са
изтърпявали наказанието лишаване от свобода заедно с ищеца, имат непосредствени
впечатления от съвместното съжителство, както и от обстановката конкретно в
стая № 35, но не и от другите помещения, в които се установи, съгласно
представените по делото справки да е бил настанен К.. Видно
е от показанията им, че условията в конкретното помещението (стая № 35)
са посочени като лоши, но се установява също така, че има обзавеждане,
осигурени са хигиенизиращи материали, извършвана е обработка против инсекти и
гризачи, има санитарен възел и достъп до студена вода, обща баня с топла вода,
предоставят се завивки, осигурено е място и време за отдих на открито на
лишените от свобода.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
престоя му в Затвора в гр.Пловдив, като ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на
наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за
претърпените вреди и е насочена срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12,
ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е надлежен
ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на
администрацията на затворите.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно
ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
В
конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от
незаконосъобразното бездействие на ГДИН, е да осигури площ, подходящи
битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив и корекционно въздействие на
ищеца за периодa от 25.09.2022 г. до 09.11.2022 г.
Фактическия състав на обезвредата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2.
настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Изискванията за осигуряване на
минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в разпоредбата на чл. 43 ал. 3
от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима
Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България.
Съгласно практиката на Европейския
съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен
период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно §
167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице трябва
да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-
малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава
възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от
същото решение „Н. и други против България“, се акцентира, че ако затворниците
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Неоснователна се явява исковата претенция по отношение на периода от 25.02.2022
г. до 28.09.2022 г., тъй като по делото не са представени доказателствата А.К.
да е пребивавал в Затвора- Пловдив през този период.
От доказателствата
по делото се установява, че при пребиваването си в Затвора Пловдив, за периода
от 29.09.2022 г. до 10.10.2022 г. вкл. К. е бил настанен с ще 2-5 души стая РЦ
в Приемното отделение (с площ 27,04 кв/м), като жилищната площ, с която е
разполагал е била над 4 кв.м., съответно в стая № 25 (с площ 31,32 кв/м) е бил
настанен с още 6 души като и в това помещение площта, с която е разполагал
ищецът е надхвърляла 4 кв.м.
В стая № 35, за
период 11.10.2022 г. до 09.11.2022 г. К. е пребивавал с още от 6 до 7 л.св. на
площ от 27,91 кв.м. При пребиваването с шест човека реалната жилищна площ е била
3,99 кв.м. за период от 21 дни, а със седем човека реалната жилищна площ е била
3,49 кв.м. за период от 9 дни. Според съда, твърдението за пренаселеност, тоест
за неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 кв.м., се явява доказано само
по отношение на така посочените 9 дни, в които ищецът е пребивавал в стая № 35. Пребиваването с още шестима
лишени от свобода в същото помещение души не е довело до условия, нарушаващи
жизнената среда на К. посочения по-горе период, като съдът съобрази решението
на „Н. и други против България“. Ищецът е имал възможност за раздвижване,
работа, осигурена е подходяща мебел в стаята, има прозорци, осветление,
проветрение, отопление, охлаждане, храна, хигиена. Отклонението от 4 кв.м. е
съвсем минимално – 0,01 кв.м. Няма незаконосъобразни бездействия на
администрацията, тъй като съвкупността от всички условия, по делото се доказа
като осигурена и своевременна.
С оглед съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че е налице
противоправно поведение на затворническата администрация, изразяващи се в
неосигуряване на достатъчно жилищна площ за периода от 12.10.2022 г. до
20.10.2022 г. вкл., когато жилищната площ е била 3,49 кв.м.
Установява се, че през целият период на пребиваване на ищеца в Затвора
гр.Пловдив, в помещенията, в които е бил настанен е имало санитарен възел с
течаща вода. Имало осигурени препарати, извършва се дезинфекция на помещенията.
Самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в
неизпълнение на задълженията на администрацията. Следва да се има предвид, че
съпричастността и личното участие на ищеца трябва да допринасят за ефективното
почистване и дезинфектиране.
По отношение на
оплакването в исковата молба, че банята в Затвора Пловдив предполага
преминаване на лишените от през двора на затвора за достигане до обособеното
помещение за къпане, според съда действително се установява от свидетелските
показания, че се налага такова придвижване, но по никакъв начин не се
установява това обстоятелство да причинява описаните от страна на ищеца вреди.
Следва да се има предвид, че е категорично установено, че банята се намира в
закрито оборудвано по надлежния ред помещение, в което е осигурена течаща топла
вода, като в тази насока не се установява ползването ѝ да е свързано с
описания от ищеца дискомфорт.
От
страна на затворническите власти е осигурено ползване по график на перално
помещение, където имало и сушилня. Не са представени данни за депозирани молби
от ищеца до затворническата администрация за ползване на пералнята и сушилнята
в затвора. Това, че по сведения на свидетелите пералнята не се ползвала и
лишените от свобода простирали дрехите си в килиите (при наличието на обособени
от за това места в затвора), съдът
счита, че не може да се уважи, доколкото не е установено посочената последица
да се дължи на незаконосъобразно поведение на ответната по делото страна.
Същото се отнася и по отношение на оплакването, поддържано и от свидетелите, че
от мокрото пране в килиите се получавал мухъл - въпрос на личен избор на
лишените от свобода е дали да перат на ръка или да депозират молба до
затворническите власти, както и как да перат и сушат дрехите си.
Видно от представените доказателства
по делото, от страна на администрацията в затвора гр. Пловдив се извършва
дезинсекция и дератизация на сградите. Разпитаните свидетели също заявяват, че
се извършва такава обработка на помещенията. Тоест от страна на ответника са
положени усилия за справяне с проблема. Ноторно известен факт е, че хлебарките
са вид насекомо, чието унищожаване е труден процес, но са предприети мерки от
страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив за решаването му.
По отношение на
твърденията за липса на адекватно лечение от страна на администрацията в
Затвора гр. Пловдив, съдът счита същите за недоказани. По делото не са
представени доказателства за конкретни здравословни проблеми на ищеца през
процесния период. Видно от представените медицински документи на К. е извършен
преглед при постъпването му в затвора и друг - извън исковия период, не са
констатирани от медицинските лица оплаквания или отклонения в здравословното
състояние на лицето. В Затвора – гр. Пловдив, според събраните по делото
доказателства, са прилагани адекватни медицински грижи. И двамата свидетели
сочат, че в пенитенциарното заведение е имало лекар през процесния период.
Съдът не установи незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското
обслужване, каквито са твърденията в исковата молба. В тази връзка не се
кредитират показанията на свидетелите Л. и П. за липса на медицинското
обслужване и лечение с конкретни
медикаменти (Аналгин), тъй като същите не са медицински лица, нямат
необходимото медицинско образование, съответно компетентност и експертиза да
преценят дали предприетите мерки и дейности на медицинските лица по действия на
затворническата администрация са съответни и професионални. Не се кредитират,
тъй като са твърде общи и без конкретика показанията на свидетеля П., че на
писмено искане на ищеца за консултация с лекар не е получен отговор. При така
разпределената по делото доказателствена тежест в процеса, от страна на К. не
са представени данни за подавани молби до затворническата администрация във
връзка с изложените в исковата молба оплаквания, в това число и за необходимост
от медицинска помощ.
За неоснователно
съдът намира и оплакването на ищеца за липса на храна, подходяща за
здравословното му състояние при положение, че в настоящия случай не се доказва
наличие на здравословни проблеми при ищеца. Видно от представените по делото
дневни менюта храната на лишените от свобода е била подходяща като количество и
енергиен състав. В показанията си свидетелите не сочат оплаквания относно,
предоставяната в Затвора Пловдив храна.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните
лица от Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на К. за посочените
периоди в горното изложение се установи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
единствено по отношение на пренаселеност. В останалите времеви периоди съгласно
всички справки от Затвора гр. Пловдив се установява, че на ищеца е осигурено
пребиваване в килии, със съответен на капацитета им настанени лишени от
свобода, при което е спазено изискването за осигуряване на 4 кв.м. жилищна
площ.
С оглед на изложеното, искът на А.Л.К.
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се
на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в
гр.Пловдив за периода от 12.10.2022г. до
20.10.2022г. вкл., нарушаващи правата му, се явява основателен и следва
да бъде уважен частично. В останалата му част за период - от 25.09.2022г. до
11.10.2022г. вкл.; от 21.10.2022г. до 09.11.2022г. вкл. искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия
на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен
по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че
по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 9 дни се
явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото
на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков
и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен
размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от
ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това
отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а
именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по
въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В случая, като се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата
инстанция приема, че искът в тази част следва да бъдат уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:
За периода на престой в Затвора гр.
Пловдив от 12.10.2022 г. до 20.10.2022 г. вкл.,
поради установено бездействие на ГДИН и установена пренаселеност за 9 дни
следва да бъде уважен искът за сумата в размер на 45 лв. Претендираната законна
лихва следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба – 16.11.2022 г. За разликата до
претендираните 30 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен, с
оглед липсата на незаконосъобразни действия/бездействия на ГДИН.
С оглед
частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски за ДТ в размер
на 10 (десет) лева на ищеца. Същият претендира и разноски за
адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно чл.38 от Закона за
адвокатурата. По делото не е приложен
договор за правна защита и съдействие между ищеца и адвокат Д.,
упълномощена за представителство по делото, поради това и според съда не е
налице основание на процесуалния представител на ищеца да се присъди адвокатско
възнаграждение.
По отношение на претендираните
разноски от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита, че същият
няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната
норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл.
203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС,
Административен съд Пловдив, ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати
на А.Л.К., ЕГН **********, сумата в размер на 45 (четиридесет и пет) лева
за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за
период от 12.10.2022 г. до
20.10.2022г.(вкл.) в Затвора гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” София да заплати на А.Л.К., ЕГН **********, законна лихва
върху присъдената сума, считано от 16.11.2022 г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.К., ЕГН **********,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение над сумата от 45 (четиридесет и пет) лева до предявения размер от
30 000 (тридесет хиляди) лева, за престоя му в Затвора гр. Пловдив за период от
25.09.2022 г. до 11.10.2022г. (вкл.) и от 21.10.2022 г. до 09.11.2022 г.(вкл.)
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр.София да заплати на А.Л.К., ЕГН ********** сумата
от 10 (десет) лева разноски по делото за държавна такса.
Отхвърля искането на процесуалния
представител на ищеца – адв. Н.П.Д., за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Отхвърля искането на Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по
делото за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен
състав на Административен съд Пловдив.
СЪДИЯ: